РАЗПОРЕЖДАНЕ
№792, 09.07.2019г., Пловдив
Апелативен съд, Пловдив, ІІ граждански
състав, на девети юли, две хиляди и деветнадесета година, в разпоредително
заседание, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова,
въззивно гражданско дело № 360
по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258,
ал.1, предл. второ от ГПК.
Постъпили са въззивни жалби от Х.Ч. и от П на РБ против Решение № 204/20.02.2019г.,
пост. по гр.д.№ 3265/2015, ПдОС, с което О– гр. Пловдив и П.н.Р.Б. са осъдени да заплатят на Х.А.Ч. сумата от по
500 лв. всеки от тях /общо 1 000 лв./, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му вследствие на нарушение на правото на
разглеждане и решаване на дознание № 20 / 2010 г. по описа на Четвърто РПУ –
гр. Пловдив в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за
правата на човека, ведно със законната лихва върху главницата от 10.10.2014г до окончателното плащане, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА над
горната сума ДО ПЪЛНИЯ ПРЕТЕНДИРАН РАЗМЕР от по 50 000 лв
срещу всеки от тях, както и за присъждане на лихва за забава за периода
29.12.2009г до 09.10.2014г вкл., както и за осъждане на Районен съд – гр.
Пловдив да му заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
на същото основание, исковете са отхвърлени.
Жалбоподателят ищец Х.Ч. поддържа
нищожност на постановеното решение , а евентуално неправилност на същото в отхвърлителната му част. Развива съображения. Моли съда да
отмени решението и върне делото за разглеждане от друг състав, а евентуално да
го отмени в отхвърлителната му част и да постанови
ново, с което уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски. Прави доказателствени искания за назначаване на тройна
съдебно-психиатрична експертиза.
Жалбоподателят ответник П на РБ обжалва
решението в частта, в която искът е уважен спрямо неподдържа, че в тази част
решението е неправилно и незаконосъобразно , като развива съображения. Моли да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което се
отхвърли изцяло предявения против П иск.
Няма нови доказателствени искания.
Въззиваемата
страна по тази жалба Х.Ч. е подала отговор, в който оспорва жалбата.
Решението е влязло в сила в частта, в
която О.н.М.П. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 500лв., ведно със
законната лихва.
При проверка на допустимостта на подадените
въззивни жалби съдът констатира, че същите изхождат
от страни в производството, ищец и ответник останали недоволни от различни
части на постановеното съдебно решение,
насочени са против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадени са в срок, поради което и се явяват
допустими. Внесена е дължимата ДТ. Налице
са предпоставките на чл.267 от ГПК, поради което производството ще следва да
бъде насрочено за разглеждане в ОЗ.
По доказателствените
искания съдът ще се произнесе в ОСЗ след изслушване на страната за основанията
за допустимостта им.
Ето защо и на осн.
чл.267 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ :
Насрочва делото в ОЗ на 30.09.2019г. от 14,00.
ч.
По доказателствата съдът ще се произнесе
в открито съдебно заседание.
Разпореждането е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ :