Р Е Ш
Е Н И Е
София, 13.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на трети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 436/2018 г., за да се произнесе взе пред
вид следното:
Предявени са искове от Г.Ф.Й.,
ЕГН **********, чрез адв. В.О.
- САК, със съдебен адрес:*** против
З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 60 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя,
ведно със законната лихва,
считано от датата на събитието – 03.07.2017 г.,
до окончателното
изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2017 г.,
около 10.40 ч., Б.Х.И.управлявал лек автомобил марка „Рено" модел „Меган Сценик" с рег.№ ******по
ул. "Самоковско шосе" с посока на движение от с. Кокаляне към гр. Самоков. По същото време в противоположна посока Г.Ф.Й.
управлявал лек автомобил марка „БМВ" модел „318 ТДС" с рег.№ ******.
На 3 500 метра след с. Кокаляне, водачът лек автомобил марка „Рено" модел
„Меган Сценик" с рег.№
******Б.Х.И., поради движение с несъобразена скорост, изгубил контрол над
автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение, където се движел лек
автомобил марка „БМВ" модел „318 ТДС" с рег.№ ******, управляван от
ищеца Г.Ф.Й. и последвал челен удар между двата автомобила. Вследствие на ПТП
ищецът Й. е получил множество телесни увреждания.
Във връзка с ПТП е образувано ДП № 11219/2017 г. по описа
на СДВР, пр.пр. № 22740/2017 г. по описа на СРП.
Ищецът твърди, че п отношение на увреждащия лек автомобил
е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" с ответника по полица № BG/11/********* валидна от 18.11.2016
г. до 17.11.2017 г.
Заявява, че с молба, вх.№ 10468/11.09.2017 г. е поискал
от ответника изплащане на обезщетение за причинените му имуществени и
неимуществени вреди, но до настоящия момент такова не е изплатено.
В тази връзка моли съда да осъди ответника З. „Л.И."
АД да му заплати сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди - болки, страдания и стрес от процесното ПТП, законната лихва от датата на увреждането -
03.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Представила е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване на съдебномедицински,
психологическа и автотехническа експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък, в т.ч. и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва исковете по
основание и размер.
Оспорва механизма на ПТП и твърденията относно това чии
действия са довели до настъпването на деликт.
Прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалото лице.
Оспорва твърденията в исковата молба за настъпили
неимуществени вреди за ищеца, които да са причинени от процесното
ПТП. Оспорва да е налице причинно - следствена връзка с катастрофата и
констатираните увреждания.
Оспорва твърденията за тежестта и продължителността на
оздравителния и възстановителния период.
Оспорва предявения иск и по размер.
Представил е писмени доказателства, ангажирал е гласни
доказателства и е поставил въпроси към автотехническата
експертиза, поискана от ищеца.
В хода по същество моли съда да постанови решение
съобразно доказателствата по делото. Претендира разноски
по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не
се спори, а и това се установява от представените по делото доказателства, че на 03.07.2017 г., около 10.40 ч., Б.Х.И.,
управлявайки л. а. марка „Рено" модел „Меган Сценик" с рег.№ ******по ул. "Самоковско
шосе" с посока на движение от с. Кокаляне към гр. Самоков,
поради движение с несъобразена скорост, изгубил контрол над автомобила и
навлязъл в лентата за насрещно движение, като причинил катастрофа и последвал
удар с където се движел л. а. марка „БМВ" модел „318 ТДС" с рег.№ ******,
управляван от ищеца Г.Ф.Й..
Вследствие на процесния
инцидент е пострадала ищецът, като водач на л. а. марка „БМВ" модел „318
ТДС" с рег.№ ******, който е претърпял сериозни телесни увреждания.
От заключението на вещото
лице – съдебно – медицинска експертиза се установява, че, в резултат на
катастрофата, ищецът е получил следните
травматични увреждания:
-
Контузия
на гръдния кош и корема в дясно и разкъсно-контузна рана в областта на дясното коляно,
които реализират критериите на медико-биологичния
признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота,
-
Вътреставно
увреждане на дясната колянна става (разкъсване на задния рог
на медиалния менискус, субтотална руптура /непълно разкъсване/ на предната кръстна връзка, частично разкъсване на медиален
пателарен ретинакулум (вътрешната поддържаща връзка на капачето).
Описаното травматично увреждане реализира критерия на медико-биологичния
признак трайно затруднение в движенията
на десния долен крайник за
повече от 30 дни.
По отношение на разкъсно-контузната рана в областта на дясното коляно) е
извършена първична хирургична обработка и е наложен първично отложен шев.
Поставен е и тетатичен анатоксин.
От приложената медицинска
документация, по повод травмата в областта на коляното е предписан Аулин и обездвижване на коляното (което може да се
осъществи чрез носене на ортеза или т.н. наколенка.
За период от около 2 (два) месеца ищецът е търпял болки и страдания. През
този период Г.Й. е носил и ортеза на дясното коляно.
Предната и задната кръстни връзки са
две от четирите основни връзки в коляното, които пресичайки се образуват
"X". Те действат като стабилизатори на колянната
става и поддържат анатомичното изравняване на бедрена кост и подбедрицата. Частичното и пълно разкъсване на една от тези
връзки е често срещан проблем при спортистите, като най-често се разкъсва
предната кръстна връзка. Такава травма се означава като сериозна, поради последващата нестабилност в колянната
става. Увреждането на кръстните връзки на коляното и особено тяхното скъсване,
в много от случаите е свързано и със съпътстващо нараняване на ставния хрущял
или увреждане или скъсване на менискус, което
допълнително утежнява травмата. В зависимост от тежестта на увреждането на
кръстните връзки, може да се касае и само за навяхване в колянната
става, свързано с директен удар върху външната или предна част на коляното,
най- вече при контактните спортове. Механизмът на получаване на увреждането на
кръстните връзки е свързан с внезапно спиране, усукване, промяна в оста или
посоката на ставата, екстремно преразгъване на
коляното или директен удар от предната, задната или външната
страна на подбедрицата.
Експертът прави извода, че описаните в отговора на въпрос N2 1 травматични увреждания са резултат от
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при процесното ПТП от03.07.2017г.
При
обективния преглед вещото лице е установило добро общо състояние, стабилна
походка, леко затруднено изкачване по стълбите. В областта на капачето на
дясното коляно е налице V-образен белег отворен нагоре с обща дължина
около 4 см., разтеглен по широчина. При прегледа на дясната колянна
става - лека латерална нестабилност, но клиничните тестове за увреда на връзковия апарат са
негативни (симптом на чекмедже, Ласег и др.), но са
съпроводени с болка. и за в бъдеще ще чувства известна нестабилност в областта
на дясното коляно, както и болка при по-голямо физическо натоварване. Описаните
травматични увреди на дясното коляно предполагат и развитието в бъдеще на артрозни промени, понастоящем са налице болкови
оплаквания – през деня и през нощта.
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди, съдът допусна и разпита свидетелят
В.З., съпруг на неговата сестра.
В показанията си той заяви, че е видял Й. един час след катастрофата,
първоначално в Окръжна болница, имал е много силни болки. Тъй като в тази
болница е имало много хора, го е откарал в Пирогов. Бил е с него по време на
изследванията. Ищецът е имал травма на крака и белег на гърдите от поставения
предпазен колан, имал е затруднено дишане. През цялото време е изпитвал силни
болки. След изследванията и хирургическата интервенция ищецът е бил изписан и в
продължение на два месеца за него са се грижили родителите на свидетеля.
Помагали са му да се обслужва, да се придвижва, да ходи до тоалетната, не е
можел да стъпва на крака си. Неговите родители са се грижели и за съпругата на Й.
през същото време, защото тя също е била пострадала от катастрофата. През целия
този период ищецът е изпитвал силни болки, изпитва ги и сега.
По
искане на ищеца съдът назначи и прие заключение на психолог. Съобразно тази
експертиза, преживяните
от ищеца притеснения около процесното ПТП - както
относно собственото здраве и бъдеще, така и относно състоянието на съпругата
му, която е пострадала при същата катастрофа, по негови данни, са го направили
по - неуверен, по - лесно раздразнителен, по – разсеян, като тези изводи се
основават единствено на анамнестични данни,
подкрепени от резултатите от актуалното тестово изследване. За ненапълно
отзвучалите неприятни емоционални преживявания, свързани с претърпяното ПТП,
свидетелства както вербалната му продукция по време на проведеното за целите на
настоящата експертиза психологическо изследване, така и съпътстващата я
невербална симптоматика, описана по-горе.
По
искане на страните по делото бе изслушана и прието съдебна автотехническа експертиза.
В заключението си вещото лице приема следния механизъм на станалото ПТП: На
03.07. 2017 г.., около 10,40 ч., лек
автомобил марка „Рено” модел „Меган Сценик” с рег. № ******с водач Б.Х.И.се движи по бул.
„Самоковско шосе” с посока от гр. София
към гр. Самоков.
На около 3500 м. след с. Кокаляне пътят е с наклон изкачване, мокър, със завои.
В зоната на ляв завой водачът губи контрол върху управлението на автомобила и
последният след завъртане около вертикална ос навлиза в насрещната пътна
половина, заставайки напречно на платното за движение с дясната си странична
част към насрещните превозни средства. В същото време в лявата пътна половина /
в посока към гр. София/ се движи лек автомобил „БМВ” модел „318 ТДС” рег. № ******,
управляван от Г.Ф.Й.. В лентата, предназначена за превозни средства с посока на
движение от гр. Самоков към гр. София, настъпва удар
между двете превозни средства. Ударът е с предна челна част на автомобила „БМВ”
в дясната странична част (около предна и
задна десни врати) на лекия автомобил „Рено Сценик”.
Скоростта на л.а. „БМВ ” в момента на
удара е около 50 км/ч. Скорост на движение на лекия автомобил „Рено” към
момента на удара също е около 50 км/ч., като непосредствено преди произшествието е
по-висока - около 70 км/ч.
Според експерта
причините за настъпване на произшествието са субективни и се дължат на
избраната скорост на движение от водача на лекия автомобил „Рено Сценик” и начина му на управление. Известно е, че при мокри
пътища скоростта следва да бъде намалена и по-ниска от максимално разрешената,
а въздействието върху командните органи трябва да е плавно и с по-малка сила,
за да не се стига до загуба на контрола върху управлението, на превозното
средство.
По делото безспорно
се доказа наличието на застрахователно правоотношение по сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № BG/11/*********,
валидна от 18.11.2016 г. до 17.11.2017 г.
Не се спори между
страните, че с молба, вх.№ 10468/11.09.2017 г. ищецът е поискал от ответника изплащане
на обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди, но до
настоящия момент такова не е изплатено.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗАД „ОЗК - З.“ АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца от
станалото на 03.07.2017 г. ПТП, изразяващи се в болки и страдания в размер 60 000
лв., вследствие причинените от катастрофата травми, със законните последици –
лихва от деня на завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага
установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и да се определи по справедливост
от съда, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищеца вследствие претърпените от него болки
и страдания – конкретните увреди, тяхната тежест и периода на възстановяването
му.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищеца са причинени физически увреждания, претърпяла е оперативна
интервенция, изпитвал е силни болки за продължителен период от време,
възстановяването му още не е пълно, като това не се очаква да стане в пълен
обем и тези обстоятелства се установяват от събраните и неоспорени писмени, гласни
доказателства и медицинска и психологическа експертизи.
Съдът, като
съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че искът за обезщетяване
на причинените неимуществени вреди е доказан по основание,
а при определяне неговия размер
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – и това да
стане по
справедливост от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост"
по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Безспорно е, че претърпените от
ищеца увреждания са му се отразили сериозно, причинили са му силни болки, като
през време на възстановителния период продължително време не е могъл да се
обслужва сам и се е нуждаел от чужда помощ, което му е причинило дискомфорт. Понастоящем ищецът е на 52 години и травмата,
причинена му от катастрофата, ще има остатъчен ефект и за в бъдеще. От
показанията на свидетеля, посочен от ищеца, не бе установено в достатъчна
степен периодът на продължителност на възстановяването му и в тази част съдът
се позовава само на заключението на вещото лице – СМЕ.
Като
взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищеца, техния
вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2017
г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 40 000
лв. би
било адекватна обезвреда на претърпените
от ищцата
и доказани в производството
неимуществени вреди, като за тази част искът бъде уважен, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на делото – 03.07.2017 г., до
окончателното изплащане, а в останалата част – за разликата до 60 000 лв.
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски в размер 67 лв., а на неговия адвокат по реда на
чл. 38 ЗА – адвокатско възнаграждение в размер 1 730 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС д.т., съобразно уважената част от иска, в размер 1 600 лв., а на него
следва да бъдат присъдени разноски, съобразно отхвърлената част от иска в
размер 83, 33 лв., както и ю.к. възнаграждение в размер 1 130 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Ф.Й.,
ЕГН **********, чрез адв. В.О.
- САК, със съдебен адрес:*** на основание
чл. 432, ал.
1 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя,
ведно със законната лихва,
считано от датата на събитието – 03.07.2017 г.,
до окончателното
изплащане и сторените разноски в размер 67 лв, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част, за разликата до 60 000 лв., ведно със законните
последици, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати на адв. В.О. - САК, със съдебен адрес:*** адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 1 730 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“,
АД да заплати по сметка на СГС д.т., съобразно уважената част от иска, в размер
1 600 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф.Й. да заплати на З. „Л.И.“ АД разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер 83, 33 лв.,
както и ю.к. възнаграждение в размер 1 130 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: