№ 603
гр. Шумен, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630102527 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.150 от СК, във вр. с чл.143 от
СК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д. М. М., с
ЕГН**********, в качеството му на баща и законен представител на малолетната си дъщеря
Д. Д.М., с ЕГН**********, двамата с постоянен адрес: ***, настоящ адрес: ***, със съдебен
адрес: ***, ет.2, к.23, чрез адв.Сн. Т. от ШАК срещу Д.Ш. К., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.С.Н. М. от АК-Сливен.
Ищецът твърди, че двамата с ответницата имат общо дете – Д. Д.М., с
ЕГН**********, както и че по силата на Решение №278/12.09.2017 год. по ГД №316/2017
год. на Районен съд – Нови пазар, влязло в сила на 06.10.2017 год. упражняването на
родителските права над детето са били предоставени на него, а майката е била осъдена да
заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 06.10.2017 год.
Твърди, че от посочената дата до настоящия момент е изминал период от повече от четири
години, през който нуждите на детето значително са се увеличи. Моли съдът да постанови
решение, с което да измени размера на месечната издръжка, изплащана от ответницата Д.Ш.
К., с ЕГН********** в полза на детето Д. Д.М., с ЕГН********** като увеличи същата от
150 на 220 лева месечно, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба-
20.09.2021 год..
В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител – адв.Сн. Т. от ШАК, като поддържа предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
1
ответницата. В законоустановения едномесечен срок от нейна страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора ответницата изразява становище, че счита иска за допустим, но
частично основателен. Не оспорва факта, че от момента на определяна на предишния размер
на издръжката е изминал период от около четири години и че нуждите на детето са се
увеличили. В същото време обаче заявява, че исканият от ищеца размер на издръжката е
непосилен за нея. Твърди, че към настоящия момент ползва отпуск по майчинство и
получава обезщетение в размер на 650 лева. В същото време има друго дете на няколко
месеца от последващ брак, за което полага грижи. Заявява, че има готовност да заплаща
издръжка в размер на 162.50 лева, поради което моли иска за горницата над посочената сума
да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответницата не се явява лично и не изпраща представител. От
името на упълномощен представител е депозирано писмено становище, в което поддържа
отговора на исковата молба.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответницата имат общо дете – Д. Д.М., с ЕГН**********, като по силата на
Решение №278/12.09.2017 год. по ГД №316/2017 год. на Районен съд – Нови пазар, влязло в
сила на 06.10.2017 год. упражняването на родителските права над детето са били
предоставени на бащата, а майката е била осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в
размер на 150 лева, считано от 06.10.2017 год. Към настоящия момент детето е ученичка в
ОУ „***“, гр.Шумен, като през учебната 2021/2022 год. е в първи клас. Основните средства
за издръжката на детето се осигуряват от ищеца, който работи като международен шофьор в
„***“ ЕООД, гр.София като получава трудово възнаграждение в размер на 650 лева.
В същото време, ответницата не се интересувала от детето, като не заплащала и
издръжката, на която е била осъдена. С оглед на изложеното срещу нея било образувано
изпълнително дело №156/2018 год. по описа на ДСИ при Районен съд – Шумен. Същата е
сключила граждански брак с друг мъж, от когото има родено дете - син на 10 месеца. Видно
от Удостоверение №008-00125618/05.10.2021 год. получава обезщетение за отглеждане на
малко дете в размер на 650 лева месечно. Не получава други доходи и не притежава
движими и недвижими имоти.
В отглеждането на детето ищецът разчита на помощ от своята майка – свидетелката
И. К. А..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на
свидетелката И. К. А. и от следните писмени доказателства: Удостоверение за раждане от
27.06.2014 год., Решение №278/12.09.2017 год. по ГД №316/2017 год. на Районен съд –
Нови пазар, Удостоверение изх.№3673/27.08.2021 год., Служебна бележка №400/25.08.2021
год., Удостоверение за настоящ адрес, Договор за правна защита и съдействие, ведно с
2
адвокатско пълномощно, Удостоверение за раждане от 04.01.2021 год., Удостоверение за
сключен граждански брак, Удостоверение №008-00125618/05.10.2021 год., Ксерокопие на
лична карта, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Договор
за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Удостоверение за
декларирани данни, Социални доклади, изготвени от Дирекция “Социално подпомагане”,
гр.Шумен и Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Кърджали.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката
И. К. А., доколкото същата живее с ищеца и детето Д. и показанията й почиват на нейни
преки и непосредствени впечатления за фактите, за които свидетелства. Въпреки, че
свидетелката е майка на ищеца и баба на детето Д. показанията й са непредубедени,
последователни и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че от датата, към която
е била определена предишната издръжка на детето Д. до настоящия момент е изминал
период от около четири години. Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на
обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението
на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените
предпоставки.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на
производството писмени доказателства се установява по безспорен начин, че детето Д. през
учебната 2021/2022 год. е ученичка в първи клас. Изминалият период от около четири
години, считано от определяне на предишната издръжка сам по себе си показва, че са
нараснали нуждите на детето от допълнителни средства за учебни пособия, тетрадки и
допълнителни учебни принадлежности. В същото време с оглед възрастта на детето и факта,
че същото е момиче и изминалия период от време от около четири години следва да се
приеме, че са нараснали, както нейните ежедневни, а така също и специфични потребности
от храна, облекло и други необходими. Нуждите на детето следва да бъдат преценени с
оглед обичайно необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази нуждата от
средства за храна, облекло, учебни пособия, помагала, за интелектуално и културно
развитие. Не без значение е и факта, че с оглед установената в страна епидемиологична
обстановка и въвеждането на онлайн обучение на детето са необходими и допълнителни
средства за закупуване на съответните технически пособия.
От материалите по делото се установява че ответницата, доколкото към настоящия
момент ползва отпуск за отглеждане на малко дете, получава обезщетение в размер на 650
лева месечно. По делото липсват доказателства същата да получава други доходи или да
притежава движими и недвижими имоти, от които да може да реализира доходи. В същото
време, доколкото има родено дете от друг мъж, което към настоящия момент е на около 10
3
месеца се налага извода, че същата има и други алиментни задължения.
В същото време бащата на детето работи като шофьор като видно от заключението на
изготвения Социален доклад реализира доходи в размер на 650 лева. По делото липсват
доказателства за други получавани от ищеца доходи, като същият разчита на помощ от
страна на своята майка в отглеждането и издръжката на детето Д..
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за
правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни
право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на
своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето, с оглед на описаните нужди на децата от издръжка и очертаното
фактическо материално състояние на техните родители, съдът намира, че общата
ежемесечна издръжка по отношение на детето Д. следва да бъде в размер на 350 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между
родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на бащата и евентуално
получаваните от него месечни помощи за дете. Имайки предвид изложеното относно
доходите на ответницата, съдът намира, че майката следва да участва в издръжката на
детето със сума в размер на 200 лева, който размер е съобразен с възможностите й и няма да
затрудни нейната собствена издръжка, както и останалите й алиментни задължения.
Останалата част от издръжката в размер на 150 лева следва да се поеме от бащата,
доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС №331 от
26.11.2020 год. от 01.01.2021 год. е определен размер на минималната месечна работна
заплата за страната в размер на 650 лева.
В този смисъл съдът съобрази и Постановление №265 на МС от 20.09.2020 год. за
определяне размера на линията на бедност за страната за 2021 год., съгласно което считано
от 01 януари 2021 год. е определен размер на линията на бедност за страната 369 лв. Фактът,
че така определеният по-горе общ размер на издръжката, дължим от страна на двамата
родители на детето Д. е значително под определения за 2021 година размер, потвърждава
извода, че лицето има право на издръжка в определения му размер, както и че така
предоставената му издръжка в този размер няма да доведе до лукс или използването й за
цели, неприсъщи на предназначението й, а ще осигури на детето условия на живот, каквито
то би имало, ако родителите биха живели заедно. В този смисъл са и задължителните
указания, дадени в Постановление №5 от 30.XI.1981 г., на Пленум на ВС, които не са
загубили своето значение.
В останалата си част до пълния претендиран размер от 220 лева искът се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
4
Така измененият размер на издръжката по отношение на детето Д. е дължим, считано
от датата на предявяване на иска – 20.09.2021 год., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, платима до 05-во число на текущия месец, до настъпване на законни
причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху увеличения
размер на издръжката по отношение на детето Д. в размер на 72.00 лева.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 285.71
лева, съразмерно с уважената част от иска.
В същото време с оглед частичното отхвърляне на иска ответницата също има право
на разноски на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК. В тази връзка по отношение
направеното от процесуалния представител на ищеца възражението за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съдът намира същото за основателно.
При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените
от ответната страна писмени доказателства във връзка с предявения иск е било заплатено
възнаграждение в размер на 600 лева. Имайки предвид естеството на иска, както и
правилата за определяне на съответното минимално адвокатско възнаграждение, визирани в
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е
определено в размер над минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от
същата наредба. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че размерът на дължимото
възнаграждение за предявения иск, изчислен по реда, указан в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6
от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
след изменението с ДВ бр.28 от 2014 год. следва да бъде в размер на 300 лева. Доколкото
заплатеното и претендирано от страната възнаграждение е в размер на 600 лева се налага
извода, че същото е прекомерно, поради което и възражението за неговото намаляване на
основание разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде уважено. С оглед на
изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 85.71 лева,
включваща заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска,
съобразно уваженото възражение за прекомерност.
Доколкото от страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски,
независимо, че искът е частично отхвърлен, то на страната такива не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение №278/12.09.2017 год. по ГД №316/2017
год. по описа на НПРС ИЗДРЪЖКА, дължима от Д.Ш. К., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.С.Н. М. от АК-Сливен в полза на малолетната й
5
дъщеря Д. Д.М., с ЕГН**********, действаща чрез своя баща и законен представител Д. М.
М., с ЕГН**********, двамата с постоянен адрес: ***, настоящ адрес: ***, със съдебен
адрес: ***, ет.2, к.23, чрез адв.Сн. Т. от ШАК КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 150 лева /сто и
петдесет лева/ на 200 лева /двеста лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба - 20.09.2021 год. до настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число
от месеца, за който се дължи, като отхвърля иска за разликата над 200 лева до пълния
предявен размер от 220 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.Ш. К., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка
на ШРС сумата от 72.00 лева /седемдесет и два лева и нула стотинки/, представляваща
държавна такса върху увеличения размер на издръжката по отношение на детето Д., както и
5 лева /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.Ш. К., с ЕГН********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
Д. М. М., с ЕГН********** сумата от 285.71 лева /двеста осемдесет и пет лева и седемдесет
и една стотинки/, включваща заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Д. М. М., с ЕГН********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати
на Д.Ш. К., с ЕГН********** сумата от 85.71 лева /осемдесет и пет лева и седемдесет и
една стотинки/, включваща заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска, съобразно уважено възражение за прекомерност.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на обявяването му на страните – 24.11.2021 год.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6