М О
Т И В
И
към присъда по НОХД № 5637/2016 г.
на СГС, НК, 28 с-в
Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинение против М.Г.Д. за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК – за
това, че на 07.07.2016 г. около 09,20 часа, в град Б., общ. С., на ул. „Цар
Освободител”, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
марка “Тойота” модел “Корола” с регистрационен номер *********, след като се
движел по ул.”Цар Освободител” с посока на движение от ул.”Бор” към ул.”Хъшове”
и в района на спирка на МГТ № 2245 „Улица Бор”, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превознисредства, които управляват” и Чл. 15,
ал. 1 от ЗДвП - “На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно
най–вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най - дясната свободна лента”, като загубил контрол върху
управляваният от него лек автомобил, напуснал пътното платно вдясно, качил се
на тротоара намиращ се вдясно на ул. ”Цар Освободител” по посоката му на
движение и реализирал ПТП с намиращата се в района на спирката пешеходка Д. Т.А.
с ЕГН **********, като по непредпазливост причинил смъртта й.
Подсъдимият М.Д.
и неговият защитник са направили искане за разглеждане на делото по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е заявил, че признава изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка и е съгласен за фактите, посочени в
обвинителния акт да не бъдат събирани доказателства в съдебното производство.
С определение по
реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 372, т. 2, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Като частни обвинители в производството по делото са конституирани Д.Г.Н. и
Д.Г.А. – наследници на пострадалата Д. А..
В хода на съдебните прения представителят
на СГП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Д. обвинение. Счита, че от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и направеното от
подсъдимия признание по реда на чл. 372, т. 2 от НПК се установява по
категоричен начин факта на извършване на инкриминираното деяние. Пледира при
определяне на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, при което на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година, чието изтърпяване бъде отложено за срок от три години,
като за същия срок подсъдимият бъде лишен и от право да управлява МПС.
Повереникът
на частните обвинители Д.А. и Д.Н. пледира да бъде постановена присъда, с която
подсъдимият бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
Защитникът
на подс. М.Д. изтъква поведението му, непосредствено след произшествието,
изказаното от него искрено съжаление и разкаяние, добрите му характеристични
данни и пледира да бъде наложено минимално наказание, като бъде приложена и
разпоредбата на чл. 66 от НК.
Подс.
М.Д. изразява съжаление за произшествието и поднася съболезнования на
наследниците на пострадалата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Подсъдимият М.Г.Д.
е роден на *** г. в гр. С., българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
със средно образование, студент, с адрес: гр. Б., общ. С., ул.“ *****“ № **, с
ЕГН **********. Подсъдимият М. Д. е правоспособен водач, със свидетелство за
управление на МПС № *****, категория В, като на 07.07.2016 г.
На 07.07.2016 г.,
около 09.20 часа, подс. М.Д. се движел с управлявания от него лек автомобил
„Тойота Корола” с peг. № *****в гр. Б. по ул. ”Цар Освободител”, като бил сам в
автомобила. Посоката на движение на автомобила била от ул. ”Бор” в посока ул. ’’Хъшове”.
Скоростта на движение на автомобила в района преди спирка на междуградски
транспорт /МГТ/ „№2245” на ул. ”Бор” била от порядъка на 70 км/ч.
Пътното платно,
по което се движил подс. Д. *** в района на спирка МГТ № 2245 - ул. ”Бор” било
с ширина 8.0 метра. Същото било предназначено за движение на автомобили и в
двете посоки, като било разделено на две пътни ленти за двете посоки с ширина -
4 м., разделени една от друга с непрекъсната бяла разделителна линия.
Намиращите се от двете страни на ул.”Цар Освободител” тротоари били с ширина в
дясно - 1,8 м. а в ляво - 2 м. Пътната настилка била асфалтова, суха, без дупки
и неравности. Движението се осъществявало в светлата част на денонощието при
добра видимост.
В даден момент,
по неустановени причини, подс. Д. загубил управление над автомобила който
управлявал, превозното средство се отклонило надясно, десните му гуми
приплъзнали по бордюра на тротоара в дясно по посока на движението и автомобила
се качил на тротоара на която била разположена спирката на МГТ №2245. По същото
време пешеходката Д. А. се намирала в района на спирката, на тротоара, обърната
с дясната повърхност на тялото си към автомобила, като чакала автобус.
След като се
качил на тротоара, автомобилът, управляван от подс. Д. ударил пешеходката А.,
като след това ударил и металния стълб на който бил поставен пътен знак Д 24. А.
била ударена с предната дясна част на бронята на автомобила, в последствие от
удара била възкачена на капака на автомобила, а главата и се ударила в челното
стъкло в зоната на тавана. След този удар, тялото на А. било отхвърлено напред
и настрани от автомобила.
След като ударил
А., ударил и преминал над металния стълб на пътен знак Д 24, подс. Д. установил
управлявания от него автомобил в покой. Подсъдимият Д. се обадил на тел. 112 за
да съобщи за ПТП. Уведомени веднага, полицейски служители от РУ-Б. запазили
местопроизшествието до извършване на оглед, а дошлите на място медицински екип,
констатирали смъртта на А.. Полицейските служители изпробали Д. за наличие на
алкохол, като показанията на Алкотест Дрегер с проба № 2791 показали 0.00 %о.
При огледа на
трупа на Д. Т.А. била установена тежка открита черепно-мозъчна травма с
многофрагментно счупване на костите на мозъковия и лицев череп и разкъсване на
мозъчното вещество, тежка закрита гръдна травма /счупване на гръдната кост,
двустранно счупване на ребра, белодробни контузии, двустранно, субплеврален
травматичен емфизем/, тежка закрита коремна травма /разкъсване на капсулата на
черния дроб, кръвонасядане на серозата на сегмент на тънкото черво, травматично
декапсулиране на десния бъбрек, кръвонасядане на предната сктена на пикочния
мехур, излив на кръв в коремната кухина/, тежка травма на опорно двигателния
апарат.
От заключението
на изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ и комплексно медико
автотехническа експертиза е видно, че смъртта на пострадалата Д. А. се дължи на
тежка съчетана открита черепно-мозъчна, травма, гръдна и коремна травми и
травми на опорно двигателния апарат, които поради тежестта на уврежданията
могат да доведат до смъртен изход, както в съчетания, така и поотделно.
Смъртта на
пострадалата е в причинна връзка с травмите получени при настъпилото ПТП, при
удар на пешеходец от лек автомобил, като травмите са получени приживе. В
изследваните проби кръв, взети от трупа на Д. А. не се доказва наличие на етилов
алкохол и наркотични вещества.
От заключението
на приложената техническа експертиза е видно, че техническото състояние на
автомобила и добро, като системите, агрегатите и възлите на автомобила свързани
с безопасността са били технически изправни. Според същотго заключение, причина
за възникване на пътно-транспортното произшествие от техническа гледна точка е отклоняване
на автомобила на дясно, качването му на тротоара и последвалия удар на А..
Причина за това поведение на автомобила се дължи на субективното поведение на Д.,
както и предприетите от него действия или бездействия с органите на управление.
Произшествието и резултата от него не биха настъпили при непрекъснат контрол
върху превозното средство от страна на Д. и адекватни на пътните условия
действия с органите за управление. Въпреки, че се е движел със скорост над
разрешената, заключението на КМАТЕ е, че и при движение със 70 км/ч., и при 50
км/ч, Д. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Тъй като
удара е на тротоара, скоростта на движение на автомобила не е причина за
произшествието, а липсата на адекватен контрол от страна Д. върху автомобила.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена от направеното от подс. М.Д.
самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подкрепящите го доказателства
от досъдебното производство: показанията на разпитанети свидетели: Д.А. и Д.Н.;
заключенията на: съдебномедицинската експертиза на труп, комплексната
медико-автотехническа експертиза, автотехническа експертиза,
съдебно-психиатрична и психологична експертиза; протоколите за извършени
действия по разследването и писмени доказателства, приложени по досъдебното
производство.
Сред така
събраните по досъдебното производство доказателства няма противоречия, същите
по еднопосочен и последователен начин установяват характеристиките на пътната
обстановка към момента на протичане на инкриминираното произшествие,
местоположението на пострадалата и механизма на осъществяване на удара в тялото
й от страна на управлянания от подсъдимия автомобил, съответво и траекторията и
скоростта на движението му, както и характера на причинените на пострадалата
увреждания и обусловеността от тях на последвалата й смърт.
При така
установените по делото факти, от правна страна поведението на подсъдимия М.Д.
се явява съставомерно от обективна и субективна страна по състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “В”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна
страна на 07.07.2016 г., около 09.20 ч., в град Б., по ул. „Цар Освободител”,
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Тойота”
модел “Корола” с регистрационен номер *********, с посока на движение от ул. ”Бор”
към ул. ”Хъшове”, в района на спирка на МГТ № 2245 „улица Бор”, подс. М.Д. е нарушил
правилото на чл. 20, ал. 1, от ЗДвП, което го е задължавало да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. Подс. М.Д. е нарушил
посоченото правило, като е загубил контрола върху управлявания от него лек
автомобил, напуснал пътното платно вдясно, качил се на тротоара намиращ се
вдясно на ул.”Цар Освободител” по посоката му на движение и реализирал произшествие
с намиращата се в района на спирката пешеходка Д. Т.А.. В резултат на
причинените на А. травматични увреждания от удара от управлявания от подс. М.Д.
лек автомобил била причинена смъртта й.
От субективна
страна деянието е извършено от подс. М.Д. непредпазливо, тъй като същият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Като правоспособен водач на МПС подс. М.Д. е следвало да
знае правилата за движение и да ги спазва, като в съзнанието му е съществувала
представа, че при неспазване на тези правила може да настъпи произшествие, при
което да бъде фатално засегнат живота на другите участници в движението.
Съдът счете, че
подсъдимият М.Д. следва да бъде оправдан по обвинението, че е причинил смъртта
на пострадалата Д. А. и в резултат на допуснато от него нарушение на правилото
по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП. Посоченото правило установява задължение за
управление на превозното средство във възможно най-дясната свободна лента и е
нарушено, ако при наличие на такава съответният водач използва друга лента за
движение или се движи необосновано в лявата част на платното за движение, като
именно в резултат на такова поведение настъпва произшествие. В настоящия случай
произшествието е настъпило извън платното за движение, в резулат на загубване
от страна на подсъдимия на конкрола върху движението на управлявания от него
автомобил. В този смисъл и няма как едновременно подсъдимият да носи
отговорност за това, че не е упражнявал контрол върху управлението на автомобила
и е допуснал излизането му извън платното за движение и да това, че не е
управлявал автомобила в най-дясната лента за движение или в най-дясната част на
пътното платно.
За
извършеното от подс. М.Д. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест
години.
В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК, като наличието на
нормата на чл. 58, ал. 4 от НК изисква извършване от съда на проверка дали са
налице основания за определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК.
Настоящият съдебен състав намира,
че такива основания не са налице, доколкото няма нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства – като
смекчаващи обстоятелства съдът отчита младата му възраст и добрите
характерстични и личностни данни, а като отегчаващо – причиняването на смърт на
пасивен участник в движението – жена, която е стояла на автобусна спирка, които
не предполагат извод, че и най-лекото предвидено наказание се явява
несъразмерно тежко за подсъдимия.
С оглед на това не са налице основания за определяне на наказанието при
условията на чл. 55 от НК и същото следва да бъде определено съгласно
изискванията на чл. 54 от НК. Съдът счита, че съответстващо на така отчетените
смекчаващи и отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства е наказание
лишаване от свобода за минималния предвиден за престъплението срок от две
годин, което съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде
намалено с една трета, като по този начин на подс. М.Д. следва да се наложи
наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода.
Налице са предвидените в чл. 66, ал. 1 от НК основания за
отлагане на изтърпяването на така наложеното на подс. Д. наказание, предвид
липсата на предходни осъждания, размера на наказанието и липсата на основания
да се счете, че непременно ефективното изтърпяване на наказанието може да
допринесе за изпълнение на целите му. С оглед на това съдът отложи
изтърпяването на наказанието за минималния установен в закона изпитателен срок
– три години.
Следва, на основание чл. 343г от НК подс. М.Д. да бъде
лишен от право да управлява МПС и като взе предвид срока на наложеното
наказание лишаване от свобода и определения изпитателен срок, съдът намери за
справедливо да лиши подсъдимия от това право за срок от една година и шест
месеца.
Следва, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. М.Д. да
бъде осъден за заплати направените по делото разноски.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: