Присъда по дело №1266/2013 на Окръжен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

 

 №   27/31.03.2014 г.  гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,              Наказателно отделение

На тридесет и първи  март      Две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА                               

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  Е.М.

               Б.А.

                          

Секретар П.П.                                          

Прокурор Й. СТАЙКОВА

като разгледа докладваното от съдия ЛАЗАРОВА

НОХД № 1266 описа за 2013 г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

 ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ А.Т.Т. - роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, разведен, не работи, осъждан, ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

В периода 14.01.2011 г. - 14.03.2011 г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление, в качеството на фактически собственик на дружествените дялове на „КЕС” ООД избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 186 662 лв., като:

потвърдил неистина в подадени пред ТД НАП - справки-декларации по ЗДДС

- СД вх. № 0300-1516269 от 14.01.2011 г. за данъчен период м. 12.2010 г., относно несъстояла се сделка с „АГРОЛ 2009” ЕООД по фактура № ********** от 13.12.2010 г.,

- СД № 0300-1526456 от 11.02.2011 г. за данъчен период м.
януари 2011 г., относно несъстояли се сделки с „ЕКО ТУР ЕЛЕНА” ЕООД по фактури № № 00000034 от 02.01.2011 г., 00000038 от 12.01.2011г. и 00000044 от 19.01.2011 г. и

- СД № 0300-1548119 от 14.03.2011 г. за данъчен период м. 02.2011 г., относно несъстояли се сделки с „М КЛИМА” ЕООД по фактури № 287 от 02.02.2011 г., № 288 от 07.02.2011 г., № 289 от 10.02.2011 г. и № 290 от 12.02.2011 г.;

използвал при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите на документи с невярно съдържание фактури № № ********** от 13.12.2010 г., № 00000034 от 02.01.2011 г., № 00000038 oт 12.01.2011 г., № 00000044 от 19.01.2011 г., № 287 от 02.02.2011 г., № 288 от 07.02.2011 г., № 289 от 10.02.2011 г. и № 290 от 12.02.2011 г.

и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 186 662 лв., поради което и на основание  чл.255, ал.3, вр, ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК му налага наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което на основание чл. 61, т. 2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в Затвор, като го ОПРАВДАВА  да е извършил деянието в качеството на едноличен собственик на „КЕС” ЕООД.

 

На основание чл. 59, ал. 1 от НК ЗАЧИТА задържането на подс. Т. по мярка за неотклонение „Задържане под стража” и до внасяне на „Паричната гаранция в размер на 2000 лв.”, считано от  12.12.2013 г. до представяне на доказателства за внасяне на гаранция.

 

На основание чл. 25, ал.1 , вр.чл. 23, ал.1 от НК ГРУПИРА наложените на подс.Т. наказания по настоящото дело и по НОХД №  1864/2011 г. по описа на ВОС и НОХД № 3642/2010 г. по описа на ВРС, като НАЛАГА на подсъдимия да изтърпи най-тежкото от тях, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от  ПЕТ  ГОДИНИ, което на основание чл. 61, т. 2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в Затвор

 

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ А.Т.Т.  да заплати на Министъра на финансите, представляващ Държавата, сумата от 186 662 лв. (сто осемдесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Т. да заплати направените по делото разноски в размер на 245.35 лв. в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна и  385.00 лв.   в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 7 466.48 лева (седем хиляди четиристотин шестдесет и шест лв. и четиридесет и осем ст.). 

 

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-дневен срок от днес.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                         2. 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,             Наказателно отделение

На тридесет и първи март      Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА                               

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  Е.М.

               Б.А.

 

 

Секретар П.П.    

Прокурор Й. СТАЙКОВА

 

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ЛАЗАРОВА

 

НОХД № 1266 описа за 2013 г.

 

 

  Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и извършителя, вида и размера на наложеното му наказание, взетата на 06.03.2014 г. забрана за напускане пределите на страната и определението на ВАпС по ЧНД № 78/2014 г. и на основание чл. 309, ал. 1 от НПК

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия А.Т.Т., ЕГН ********** мярка за неотклонение - “ГАРАНЦИЯ В ПАРИ в размер на 2 000 лв.” – не внесена.

 

 

При представяне на доказателства за внасяне на гаранцията подсъдимият следва да бъде освободен от Затвора Варна и незабавно след това да се изпълни определението на съда от 06.03.2014 г. на ВОС, като се уведомят ГКПП на Р България за наложената спрямо подсъдимия забрана.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                  

               2. 

                                                                                         

 

 

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1266 по описа на

Варненския Окръжен съд за 2013 година, наказателно отделение

 

На 17.10.2013г. Варненският Окръжен прокурор е внесъл в Окръжен съд гр. Варна обвинителен акт срещу подс. А.Т.Т. *** за  престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, 6 и 7 НК вр. чл.26 ал. 1 НК.

Производството пред съда с оглед позицията на подсъдимия спрямо обвинението и събраните на ДП доказателства протече по общия ред. 

В с.з. на 31.03.14г. прокурорът поддържа обвинението. Излага становище, че извършеното от подсъдимия престъпление е доказано, като в съдебната фаза са били уточнени и събрани допълнителни доказателства. Посочва, че собствеността на дружествените дялове на КЕС ООД била прехвърлена на подс. Т. и въпреки, че бил наясно със задълженията си подсъдимият не ги изпълнил, като решил да извършва дейност в противоречие със закона и осъществяваща състава на престъпление, за което е внесено и обвинението. Подсъдимият подавал справки-декларации пред НАП, съзнавайки, че ползва документи с невярно съдържание и описва нереализирани сделки като приспада данъчен кредит. Прокурорът разглежда всеки от трите данъчни периода по обвинението, като коментира доказателствата и обясненията на подсъдимия по тях. Обръща внимание на данните за съдимостта и личността на подс. Т., на размера на данъчните задължения и счита за справедливо наказание в размер около средния при ефективно изтърпяване. Счита, че предявеният граждански иск следва да бъде уважен.

В производството в качеството на граждански ищец съдът е конституирал Министъра на Финансите, представляван надлежно от повереник. В хода на пренията ю. к. Добрев моли предявеният граждански иск за причинени с деянието имуществени вреди в размер на 186 662 лв. ведно със законната лихва от увреждането да бъде уважен.

         Подс. Т. не признава вината си, дава обяснения относно действията си. В хода на пренията по същество сочи, че не е собственик на КЕС ООД и е нямал пълномощно. Коментира доказателства по делото. Заявява, че подавал декларациите и се подписвал на “предал”, а не на “изготвил” и не бил длъжен да ги чете. В последната си дума намира, че обвинението е измислено и той няма нищо общо с фирмата, че по този начин може да бъде подведен всеки, който един път е подал декларация с пълномощно. Сочи, че е невинен и иска да бъде незабавно освободен от съда.

         Защитникът на подсъдимия - адв. Р., счита, че не е изследван мотивът на подсъдимия и ако се приеме тезата на прокуратурата, то следва че е действал без личен користен материален интерес, което е безсмислено. Позовава се на чл. 67 от ТЗ, според който дружеството се смята за възникнало от деня на вписването му в търговския регистър, докато придобиването на дяловете не дава правна завършеност на процеса по придобиване на фирма КЕС ООД. Настоява, че е необходим и учредителен акт, без който не може да съществува една фирма. Ако се приеме, че след сключването на договорите от подсъдимия за придобиване на дяловете, КЕС ООД продължава да съществува, лицата, които биха били отговорни за сделките са учредителите, собствениците и управителя на фирмата, доколкото биха имали материален интерес като отговарящи за дружеството. Твърди, че не е изяснено дали фирмата е имала данъчни задължения, натрупани от предходната дейност и да искат да се освободят от тях. Намира, че не е доказано по делото кой е изготвил пълномощните, по силата на които подсъдимият е подавал СД в НАП – факт, който не се оспорва, но и не дава основание да се подвежда подсъдимия по това обвинение. Коментира доказателствата и обобщава, че обвинението почива върху хипотези и предположения. Моли с оглед на това подс. Т. да бъде признат за невинен по възведеното обвинение.

 

         С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

 

І. Подс. А.Т.Т. е роден на *** ***. Завършил висше образование със специалност „роботика и фина механика”. През периода от 23.09.1996г. до 2002г. извършил множество кражби, за които бил осъден и изтърпял ефективно различни наказания лишаване от свобода, групирани системно от съда. През м.07.2004г. извършил престъпление по чл. 206 ал. 3 предл. 2 вр. ал. 1 от НК, за което по НОХД № 3451/05г. с присъда влязла в сила на 2.11.2006г. му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, което изтърпял /след приспадане на задържане по различни ДП/ до 09.01.2008г.

За престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 1 от НК извършено на 09.03.2004г. със споразумение от 14.04.2010г. му било наложено наказание пробация, изразяваща се в задължителните мерки за срок от десет месеца. На 17.05.2010г. било приведено в изпълнение. Подс. Т. се придържал към задълженията, произтичащи от режима на регистрация и срещи, показал, че приема наказанието и по предложение на инспектор Пробационният съвет му предоставил правото да се подписва един път месечно. На 17.03.2011г. подс. Т. изтърпял наказанието си, като в заключителния доклад инспекторът посочил, че оценката на риск от рецидив е ниска и е постигнат значителен корекционен ефект в проблемната зона умение за мислене, отчетено е изграждането на мотиви от въздържане от противообществени прояви и за законосъобразен живот.

ІІ. В периода след 03.07.2000г., особено активно през 2003г., 2005г. до 20.07.2006г. подсъдимият регистрирал различни търговски субекти пред ВОС. Действал като заявител, собственик, управител, следял движението на документите пред съда, изправял нередности, участвал в производства по вписване на промени. Свързани с него през този период от време били 12  търговски субекта - „Т. Комерс 2006” ЕООД,  „Т. комерс” ЕООД, Ей-димит-комерс” ЕООД, „Берлин 92” ЕООД, „Телесод- Шумен” ЕООД, „Ардес-Варна” ЕООД, „Валесика” ЕООД, „Йордан Цветков-Дани -А.Т. ЕТ, „Гота” ЕООД, „Рут” ЕООД, „Сикк Ойл” ЕООД, „Евро-2000-А.Т.” ЕООД.

 

ІІІ. В началото на м.08.2010г. подс. Т. обявил сред познатите си, че търси човек, на чието име да регистрира фирма, която щял да продаде и да му даде пари. Предложението достигнало до свид. П., който до момента не го познавал, но проявил интерес. Когато се срещнали подсъдимият му обяснил, че има сигурен купувач и обещал сериозна сума на свидетеля. Свид. П. се съгласил. Заедно с подсъдимия извършили необходимите действия по регистрацията на Смарт Петролиум ЕООД, вписано в търговския регистър на 03.08.2010г. със седалище адресът на свидетеля в гр. Варна, жк „Владислав Варненчик”, бл. 405, вх.18, ап.19. Свидетелят изготвил пълномощни на подсъдимия да го представлява като управител на създаденото ЕООД. На 25.11.2010г. открили банкова сметка ***р. София. Тъй като подс. Т. искал да има електронен подпис за подаване на документите на дружеството до НАП заедно със свид. П. се срещнали с представител на доставчика на удостоверителни услуги „Информационно обслужване” АД. Свидетелят подписал необходимото заявление и по приложимата към момента процедура впоследствие било издадено удостоверение за универсален електронен подпис /УЕП/ на титуляр SMART PETROLIUM EOOD с №5601E1520286B97D, в което като физическото лице, посочено като автор в удостоверението за УЕП, изписано на латиница било името на подс. Т. -  Aleksandar Todorov Tomov. На 10.01.2011г. в НАП Варна постъпило заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП с УЕП на задълженото лице Смарт Петролиум, като бил отразен горепосоченият УЕП, с който ще бъдат подписвани подаваните документи, титулярът – дружеството, физическото лице – автор – подс. Т., и електронен адрес, на който ще приема електронни изявления от органите на НАП във връзка с подадените документи - tomoff@gbg.bg. С посочения електронен подпис в НАП постъпвали всички уведомления, справки-декларации по ЗДДС и други документи за дружеството, чийто формален управител бил свид. Донков. В регистрите на НАП подс. Т. бил отразен като пълномощник на Смарт Петролиум ЕООД.

Сумите за всички такси, съпровождащи процеса по регистрация, нотариални действия, откриване на банкова сметка ***ОД били предоставени от подс. Т..

Свид. П., когато се виждали с подсъдимия, го питал какво става с продажбата на фирмата, но не получавал категоричен отговор. Подс. Т. обещавал да го включи в персонала на дружеството и да му дава месечна заплата, но и това не се случило. Свидетелят нямал документи на дружеството в себе си, не извършвал и търговска дейност чрез него.

 

ІV. С решение по ф.д № 1294/2005 г. на Окръжен съд-Варна от 20.04.2005 г. била регистрирана фирма с наименование „КЕС" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Фредерик Жолио Кюри" № 51, вх. Б, ет. 4, ап. 56, съдружници К.К.К., Е.К.К. с по 200 дяла и В.М.М. със 100 дяла и предмет на дейност: внос на автомобили, селскостопанска и земеделска техника, автобуси, микробуси и камиони, както и продажба на същите, покупка на стоки и други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, строително- ремонтна дейност, счетоводни, консултантски услуги, мениджърска дейност и др. Същата се управлявала и представлявала от К.К. и Е.К. заедно и поотделно.

Фирмата била регистрирана по реда на ДОПК в ТД НАП - Варна на 28.04.2005 г. с ЕИК по БУЛСТАТ *********, по ЗДДС- на 23.06.2005 г.

Търговската дейност на дружеството се състояла в покупки на автомобили от чужбина чрез живущия там свид. Е.К. и вносът им в страната. Свид. К.К. реално управлявал дружеството. Свид. М. бил встрани от дейността и с времето напълно се дезинтересирал. В резултат на различни икономически и субективни фактори отношенията на съдружниците се влошили. Свид. К. решил да продаде дружеството и обявил това сред познатите си, в чийто кръг бил и подс. Т..

 

V. Подс. Т. разбрал, че свид. К. К. продава фирмата и решил да я купи. Уговорили се, като свид. К. К. уведомил брат си и свид. М. затова. С договори за покупко-продажба на дружествени дялове с дата 07.09.2010 г., с нотариална заверка на подписите от 13.09.2010 г. с рег.№ 5592 и №5593 от същата дата на нотариус Веселин Петров съдружниците продали дяловете си на подсъдимия. Свид. К.К., действащ за себе си и като пълномощник на брат си Е.К. продал на подс. Т. притежаваните от тях общо 400 дяла срещу сумата от 4000лв. Свид. В.М.М. продал на подс. А.Т. собствените му 100 дяла срещу сумата от 1000лв. Веднага след това под № 5594 била извършена нотариална заверка на декларация образец от подпис на управител и представляващ КЕС ООД, изготвена от подс. Т.. След заплащането на сумите по договорите и заверките на подписите в нотариалната кантора подс. Т. и свидетелите се разделили, като свид. К. К. предал на подсъдимия печата на дружеството. Всички счетоводни документи на дружеството останали при дотогавашната счетоводителка. Подс. Т. не поставил въпрос за предаването им. След този момент подсъдимият и свидетелите не поддържали контакт.

Подс. Т. бил запознат, че дружеството подлежи на пререгистрация по действащия към момента режим на ЗТР в срок до 01.01.2011г. и предприел действия за да се сдобие с удостоверение от ВОС на основание пар. 4 ал. 2 от ПЗР на ЗТР. Изготвил саморъчно пълномощно от името на свид. К., с което се явявал упълномощен да получи от Окръжен съд гр. Варна удостоверението. На 21.09.2010г. получил удостоверението, което било отразено и в електронната папка на делото.

Изкупувайки дяловете на съдружниците, подсъдимият следвало да поиска вписване на преобразуването на търговското дружество от ООД в ЕООД, доколкото бил собственик на всички дялове и нямал съдружници. Независимо от това той решил да не оповестява тези съществени промени и да развива дейност с дружеството под формата на известния пред компетентните органи търговски субект. От друга страна не подал и документите, необходими за официалната пререгистрация на КЕС ООД в Агенция по вписванията. С изменение на ЗТР срокът за извършване на пререгистрацията на дружествата по пар. 4 ал. 1 бил продължен до 31.12.2011г., което дало възможност КЕС ООД да продължи да съществува и участва в търговския оборот по силата на първоначалната си регистрация.

 

VІ. Подс. Т. поддържал контакти с множество други фирми, подавал справки-декларации по ЗДДС срещу заплащане, като пълномощник на различни търговци извършвал определени правни действия. В началото на м.12.2010г. преценил, че може да използва фактически КЕС ООД за приспадане на данъчен кредит по неосъществени покупки, като синхронизира сделките й със Смарт Петролиум ЕООД, на която да продава и да прехвърля по този начин данъчното предимство. За целта предприел включване в дневниците за покупки на фактури, неиздадени от доставчиците и декларирал в справките-декларации пред НАП неосъществени сделки упражнявайки правото за ползване на пълен данъчен кредит.

1.За данъчен период м. 12.2010 г. СД вх. № 0300-1516269 от 14.01.2011 г. отразявала начислен ДДС в размер на 5030 лв. и с данъчна основа на получените доставки в размер на 25 150 лв. Приспаднат бил данъчен кредит в размер на 5030лв. Справката-декларация била изготвена от името на К.К. като представляващ лицето, посочено в кл. А- фирма "КЕС" ООД в качеството му на управител. Подс. Т. я подписал, както и дневниците по ЗДДС и поставил печата на дружеството.

В дневника за покупки подс. Т. отразил една доставка от контрагент „Агрол 2009" ЕООД по фактура № ********** от 13.12.2010 г. със стойност 25 150 лв. и ДДС в размер на 5030 лв., която не била реално извършена.

Фирма" Агрол 2009" ЕООД била вписана в Търговския регистър на 30.06.2009 г. с едноличен собственик на капитала Ангел И. Иванов, когото подс. Т. познавал. /Действия на подс. Т., предхождащи този период, в качеството на пълномощник на Иванов са част от предмета на доказване по ДП 155/13г. на ОД на МВР гр. Варна./ Ангел Иванов починал на 20.11.2010 г., не била отразена промяна в представителството през м.12.10г., поради което обективно не е имало лице, което да извърши посочената доставка. От тази фирма не е била подавана СД по ЗДДС за м. 12.2010 г.

В дневника за продажби на КЕС ООД подс. Т. включил една сделка към Смарт Петролиум ЕООД на стойност 25 150лв., от които 5030лв. ДДС. /В съответстващия дневник за покупки на Смарт Петролиум ЕООД също била отразена тази сделка. Ведно със справката-декларация за данъчен период м.12.10г. и дневника за продажби, книжата на Смарт Петролиум ЕООД били подадени по електронен път с УЕП, чийто автор бил подс. Т../.

Към документацията за посочения данъчен период подсъдимият приложил пълномощно от 14.01.2011г., съгласно което представляващият К.К. го упълномощава с представителна власт пред НАП- Варна, за подаване СД по ЗДДС приложение 13 към чл.116 ал.1. Подс. Т. подписал това пълномощно по начин, различаващ се в отделни елементи от обичайния му подпис и поставил печата на дружеството.

Справката-декларация, дневниците и пълномощното подс. Т. предал в НАП, като подписал протокола за приемането им.

2. За данъчен период м. януари 2011 г. подс. Т. изготвил СД № 0300- 1526456 от 11.02.2011 г. с отразена данъчна основа на покупките в размер на 386 710 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 77 342 лв., който бил приспаднат.

В декларацията било вписано името на свид.К.К. като управител, но била подписана от подс. Т.. Той изготвил, подписал и подпечатал и подадените дневници за покупки и продажби.

В дневника за покупки за този данъчен период подс. Т. отразил доставки от „ЕКО ТУР ЕЛЕНА" ЕООД по фактури №№ 00000034 от 02.01.2011 г. на стойност 150 000 лв. и ДДС- 32 000 лв., 00000038 от 12.01.2011 г. на стойност 140 000 лв. и ДДС- 28 000 лв. и 00000044 от 19.01.2011 г. на стойност 86 710 лв. и ДДС- 17 342 лв., които не били реално извършени.

Фирма „ЕКО ТУР ЕЛЕНА" ЕООД била регистрирана в Търговския регистър с едноличен собственик на капитала свид. Д.С.С. на 17.08.2010г. Преди тази промяна дружеството се казвало Агро Юникорн Форест ООД, със седалище в с. Константин, обл. Велико Търново и съдружници Райна Стоилова и Про Груп Холдинг. Свид. С. закупил фирмата и подписвал документи пред нотариус без да знае съдържанието им, реално не е извършвал търговска дейност и не е имал сделки с лица от фирма „КЕС" ООД. В подадена СД по ДДС за м. януари 2011 г. дружеството на свид. С. декларирало нулеви стойности на извършени и получени доставки, като описаните от подс. Т. фактури не са били отразени в дневника за продажби.

/Подс. Т. познавал свид. С.. През периода началото на м.03.2011г. – 03.05.2011г. двамата членували в организирана престъпна група създадена с цел държане с цел разпространение и разпространение на високорискови наркотични вещества, като целяли облага, за което били осъдени по НОХД № 1864/2011г. на ВОС./.

В дневника за продажби на КЕС ООД за м. 01.11г. подс. Т. включил шест сделки към Смарт Петролиум ЕООД на обща стойност 386 720лв., от която 77 344лв. ДДС. /В съответстващия дневник за покупки на Смарт Петролиум ЕООД също били отразени тези сделки. Ведно със справката-декларация за данъчен период м.01.11г. и дневника за продажби, книжата на Смарт Петролиум ЕООД били подадени по електронен път с УЕП от подс. Т../.

Към документацията за посочения данъчен период подсъдимият приложил пълномощно от 14.01.2011г., съгласно което представляващият К.К. го упълномощава с представителна власт пред НАП- Варна, за подаване СД по ЗДДС приложение 13 към чл.116 ал.1. Подс. Т. подписал това пълномощно по начин, различаващ се в отделни елементи от обичайния му подпис, като поставил и печата на дружеството.

Справката-декларация, дневниците /дневникът за продажби в два оригинала/ и пълномощното подс. Т. предал в НАП, като подписал протокола за приемането им от 11.02.11г.

3. За данъчен период м.февруари 2011 г.подс. Т. изготвил СД № 0300- 1548119 от 14.03.2011 г. с отразена данъчна основа на покупките в размер на 521 450 лв. и право на пълен данъчен кредит в размер на 104 290 лв.

В същата отново било посочено името на управителя К.К. и декларираните от него обстоятелства. Подс.Т. подписал СД, както и дневниците за покупки и продажби.

В дневника за покупки подс. Т. отразил доставки от „М КЛИМА" ЕООД по фактури № 287 от 02.02.2011 г. на стойност 125 000 лв. и ДДС- 25 000 лв., № 288 от 07.02.2011 г. на стойност 165 000 лв. и ДДС- 33 000 лв., № 289 от 10.02.2011 г. на стойност 176 000 лв. и ДДС- 35 200 лв. и № 290 от 12.02.2011 г. на стойност 55 450 лв. и ДДС 11090 лв.

„М КЛИМА" ЕООД била регистрирана със собственик свид. Н.М. и адрес на управление гр. Гоце Делчев. Последният не е извършвал търговска дейност с „КЕС" ООД и не е упълномощавал други лица за това. Посочената фирма е подала СД по ЗДДС за този период, като е декларирала други номера на доставки и други получатели по тях, както и различна данъчна основа и ДДС.

В дневника за продажби подс. Т. посочил четири сделки към Смарт Петролиум ЕООД на обща стойност 521 500лв., като ДДС възлиза на 104 300лв. /В съответстващия дневник за покупки на Смарт Петролиум ЕООД също били отразени тези сделки. Ведно със справката-декларация за данъчен период м.02.11г. и дневника за продажби, книжата на Смарт Петролиум ЕООД били подадени по електронен път с УЕП от подс. Т../.

Към документите, придружаващи справката-декларация за данъчен период м.02.11г. подс. Т. приложил пълномощно от името на свид. К. К. да го представлява пред НАП- Варна. Подс. Т. попълнил в бланката на ръка личните данни на свид. К. и своите, както и данните на дружеството и датата – 14.03.11г. Отново поставил подпис за упълномощител, различаващ се по отделни елементи от собствения му и подпечатал пълномощното.

Справката-декларация, дневниците и пълномощното подс. Т. предал в НАП, като подписал протокола за приемането им от 14.03.11г.

 

VІІ. През периода м.12.2010г. – м. 03.2011г. подс. Т. бил представляващ пред НАП на 27 ЕООД – ЕЛКОМ-ДМ, ИСТ КОМ 2008, ЕВРО 2000-А.Т., РУТ, ГОТА, СИКК ОЙЛ, ВАЛЕСИКА, АРДЕС-ВАРНА, ПА ОЙЛ, ТЕЛЕСОД, КА КОМЕРС 2008, БЕРЛИН 92, Т. КОМЕРС, ЕЙ-ДИМИТ-КОМЕРС, МОБИ, КАРТ СТРОЙ, БГ-ФРИП, РТ-МЕТАЛ, КОМСТРОЙ 21, КОПИТОТО-МИМИ И МИТКО, ХОСПИС-ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА, ЗЕРУНДЕЙ, ДИПТИХ, АНИ МАКС-2008, УНИ ТРАНС СПЕКТ, АТТ-2009, ВАЙЛЕТ ВАЛ.

 

VІІІ. От началото на м.03.2011г. до 03.05.2011г. подс. Т. се включил в дейността на организирана престъпна група, създадена с цел държането с цел разпространение и разпространение на високорискови наркотични вещества, за което признал вината си и бил осъден за престъпление по чл. 321 ал. 6 от НК със споразумение по НОХД № 1864/11г. на ВОС, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, при първоначален строг режим. Наказанието му било приведено в изпълнение считано от 03.05.11г. – откогато подс. Т. бил задържан.

През периода 21.04.-02.05.2011г. при условията на опасен рецидив подс. Т. присвоил противозаконно чужди движими вещи на стойност 281, 34лв., които владеел. Признал вината си в престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и бил осъден със споразумение по НОХД № 3642/11г. на ВРС, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален строг режим.

Осъжданията били групирани с определение на ВОС от 19.01.2012г. по НОХД № 1864/11г., като общо за изтърпяване било наложено по-тежкото и била приспадната изтърпяната част.

 

ІХ. След задържането на подс. Т. на 03.05.11г. с дейността на фирмите, представлявани от него се заели неустановени в хода на разследването лица, на които той предал необходимата информация. Документите за Смарт Перолиум ЕООД, необходими за подаване пред НАП продължили да постъпват с електронния подпис, издаден на подсъдимия. Междувременно неизвестно лице позвънило на свид. П. и се представило от името на подс. Т., като се разбрали да се срещнат за прехвърляне на фирмата. По същото време свид. К., нает на работа от подс. Т. в дружеството и имащ сключен трудов договор за периода от 21.12.2010г. до 01.06.11г., се съгласил дружеството да му бъде прехвърлено. Неустановените лица организирали срещата на свидетелите пред нотариус, където били оформени книжата. На свид. К. били заплатени затова 150лв. На 14.06.2011г. в търговския регистър по партидата на фирмата били отбелязани промените в управител – свид. К. и в седалището – адреса на местоживеенето му. Банковата сметка на Смарт Петролиум ЕООД била закрита на 20.06.2011г., като през периода на съществуването й /по-малко от седем месеца/ – през нея преминали суми в размер на 2 847 797,40лв.

 

Х. С резолюция от 19.04.11г. била предприета проверка от данъчните органи за наличие на основание за дерегистрация по ЗДДС на КЕС ООД, при която били изискани документи, справки и обяснения в т.ч. цялата търговска и счетоводна документация за периода 01.09.2010 г. - 31.03.2011 г. От проверяваното дружество такава не е била представена. Поради неустановяване на свид. К. К. и друго лице, което да получи съобщения на адреса за кореспонденция, било констатирано основание по чл. 176 т. 1 от ЗДДС – КЕС ООД се явявало лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по ДОПК. По чл. 106 ал. 2 т. 2 б. „Б” от ЗДДС вр. л. 176 т. 1 от ЗДДС с акт от 29.04.11г. фирмата била дерегистрирана по инициатива на данъчен орган считано от 26.05.2011 г. В съставения протокол № 1119778 от 22.07.2011 г. с приложение № 1, изготвено от свид. Ц., били направени констатации за неправомерно ползване на данъчен кредит в периода 01.12.2010 г.-28.02.2011 г. с предполагаем размер 186 662 лв., за което на основание чл. 205 от НПК до Окръжна прокуратура - Варна било изпратено уведомление вх. № 24652-13 от 09.09.2011 г.

По сигнала на Директора на ТД НАП била предприета проверка, по-късно образувано и досъдебното производство по настоящото дело.

 

ХІ. Видно от назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, заключението на която бе потвърдено от вещото лице и прието в с.з. от страните и съда, през периода м.12.10г.-м.02.11г. по фактурите описани в дневниците за покупки на КЕС ООД е ползван данъчен кредит без дружеството да е имало право на това. По отделните периоди – за м.12.10г. ползваното право на данъчен кредит е в размер на 5 030 лв., за м.01.11г. е в размер на 77 342 лв. и за м.02.11г. -  в размер на 104 290 лв. По делото експертът не е установил доказателства за реално осъществяване на доставки по чл. 6 от ЗДДС. Посочено е, че по чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС, действащ към момента, „данъчният кредит е сумата от данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки и услуги по облагаеми доставки.”. В разпоредбата на чл. 71 т. 1 от ЗДДС е уточнено, че лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато „притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.”. Данъкът по фактурите не е начислен от задължените лица, посочени като издатели от КЕС ООД, съгласно чл. 86 ал. 1 т. 1 и 2 от ЗДДС. Вещото лице е уточнило, че през разглеждания период КЕС ООД е ползвало данъчен кредит без законово основание в размер на 186 662лв.

В с.з. вещото лице поясни, че задълженията за дружеството идват от фактури, които са включени, а на практика не са издадени: КЕС ООД е включила в дневника за покупки фактури, които не са включени в дневниците за продажби на доставчиците, не е начислен данъчен кредит, а и не са представени документи по сделките от страна на „Кес” нито от страна на доставчиците. Изяснено бе, че приспадането на данъчния кредит се изследва по дневника на покупките.

 

ХІІ. Видно от заключението на извършената по делото почеркова експертиза – Протокол № 193 от 09.04.12г., подписите, положени за управител и на графа „предал” в оригиналите на протоколи за приемане на СД, самите СД, дневниците за покупки и продажби – предадени на 14.01.11г., 11.02.11г. и 14.03.11г. – са изпълнени от подс. Т.. Той е и автор на ръкописния текст в пълномощно от 14.03.11г. За подписите по представените ведно с гореописаните документи 3 бр. пълномощни вещото лице сочи, че вероятно са изпълнени от подс. Т..

В с.з. вещото лице потвърди заключението си, което бе прието от страните и съда. Експертът посочи, че подписът по пълномощните е с щрихова транскрипция със сравнително не достатъчно идентификационна част и съвпаденията са недостатъчни, за да се даде категоричен отговор, но не е имитация на подписа на К. и няма сходство с него. Вещото лице заяви, че в тези подписи по трите пълномощни съществуват части от подписа на лицето Т., конкретно - съвпадения по начина на започване на подписа, в начина на изписване на нечетливата част от подписа, в парафната част на подписа, като има добавено в щриховата транскрипция.

Предявени на вещото лице в с.з. бяха книжата по ф.д. 1294/05г. на ВОС. При прегледа им, експертът констатира, че подписът на пълномощното на л. 23 от ФД е близък по структура, състав и строеж с подписите на пълномощните, които е изследвал по заключението, както и че ръкописният почерк е на подс. Т.. Доколкото вещото лице не установи визуална графологична разлика между подписите по пълномощното по фирменото дело с тези – предмет на заключението му по експертизата, и тъй като подс. Т. не отрече, че е изписал ръкописния текст по пълномощното и заверката от 21.09.10г. за получаването на удостоверението, съдът при съблюдаване на процесуалната и бюджетна икономия не изиска допълнителен писмен отговор от вещото лице.

 

Изложената фактическа обстановка при спазване хронологията на основните факти, значими за предмета на доказване, съдът счита за установена въз основа на събраните доказателства чрез свидетелските показания на свид. К. и Е. Коларови, М., С., М., Ц., П. и К. /при изключване на някои несъществени детайли от показанията му от съдебното заседание и ДП/, частично чрез обясненията на подсъдимия, експертните заключения, множеството писмени доказателства и доказателствени средства. От посочените източници съдът извлича факти и обстоятелства, които са взаимнодопълващи се, безпротиворечиви и позволяват несъмнени изводи.

 

При анализа на доказателствата съдът констатира съществено противопоставяне на обясненията на подсъдимия на останалите доказателствени източници. Наложително за проверката на достоверността им е отделните основни твърдения на подсъдимия да бъдат разгледани както самостоятелно, така и по отношение на останалите доказателства. В пунктовете на противоречия съдът изгради изводите си по следния начин:

 

1.В с.з. на 18.02.14г. подс. Т. сочи „Аз не отричам, че като пълномощник съм подавал документите на тази фирма, но не съм бил собственик … Упълномощавали са ме, ходил съм и съм ги подавал…В деня, когато внасям СД, К. ми дава пълномощно за фирмата. К. ми е давал пълномощното със СД до един момент, в един друг период от време Анелия, друга жена започна да ми ги дава СД. Имаше един период, когато К. идваше и ми ги даваше”.

Фактическото предаване на СД в НАП подсъдимият не оспорва и твърди, че е бил упълномощен затова, като всеки път е получавал пълномощно от свид. К. К. или лицето Анелия. Видно е, че към комплектът книжа към СД през разглеждания период са приложени пълномощни, изхождащи от името на свид. К. К.. Авторството на подписите по тях според експертизата е вероятно, тъй като са с ниска идентификационна стойност. Значимо е обаче, че не са имитация и нямат сходство с подписа на свид. К. К., чийто сравнителен материал е бил съобразяван от експерта. От друга страна имат не една конкретни характеристики, съвпадащи с подписа на подсъдимия. Свид. К. К. от своя страна също отхвърля да е автор на тези документи. Само с оглед на изложеното дотук може да бъде обобщено, че подписите по пълномощните категорично не са от свид. К. К., и вероятно са положени от подсъдимия.

На следващо място, пълномощните съпровождат процеса по подаване на документите пред НАП. Не се оспорва от подсъдимия автентичността на подписите по справките-декларации, по дневниците и по протоколите за приемането им – безспорни факти и с оглед заключението на графолога. Пълномощното за подаване е междинен етап в общата верига от действия. Не подлежи на логична основа съмнение, че свид. К. К. е изготвял единствено пълномощното за подаване, но не и останалите документи, които според подсъдимия в някои случаи и лично му е носил.

Книжата, които са подавани пред НАП, в това число и пълномощните, са изхождали от името на К.К. само за да се създаде привидност, че дружеството продължава да съществува във вида в който е известно на компетентните да проверяват дейността му органи. Поради това и подсъдимият се е нуждаел от подобен документ, за да бъдат приети и останалите.

Бившите съдружници са били със съзнанието, че нямат повече ангажименти към дружеството след разпореждането си с дяловете от него, единодушни са, че след посещението в нотариалната кантора подсъдимият не ги е търсил във връзка с дружеството, нито те са мислили, че е необходимо да го търсят. Тяхната пряка цел е да приключат с участието си в това търговско предприятие, което отдавна не е имало пълноценна дейност.

От друга страна, във връзка с данъчен период м.02.11г. пълномощното е на бланка, попълнена саморъчно от подсъдимия. „Със сигурност пълномощното на л.77, където ръкописният текст е мой, може би съм го взел от Анелия, попълнил съм го пред нея.” – обяснения, които не звучат убедително. И разбира се, не дават отговор на въпроса – след като Анелия е донесла бланката, а той е попълнил ръкописно данните на свид. К., на дружеството, своите и датата – кой и кога според него е поставил подпис за упълномощител и печат на дружеството.

Подобно пълномощно е ползвано от подсъдимия за получаване на Удостоверението от ВОС по ф.д. на КЕС ООД, като самото получаване е отново от подсъдимия – „На пълномощното на л. 23 това е моят почерк. Няма нотариална заверка. На л. 22 на гърба подписа не знам дали е моя, но аз съм писал ръкописния текст – „получих удостоверение за пререгистрация”. И тук е ползвано името на свид. К. К., което е единственото име, официално свързано с дружеството като негов управител по документи. Не са налице каквито и да е обяснения от подсъдимия защо е изписал той това пълномощно. /Доколкото авторството на подписа по този документ не е било изследвано в лабораторни условия, съдът не обсъжда въпросът за полагането му./

Налице е обективно и съществено противоречие между реалното закупуване на всички дружествени дялове от подс. Т. и твърдението му, че след този момент свид. К. К. му е носил справките декларации и другите книжа за подаване пред НАП. При обобщаване на свързаните факти, следва да се приеме, че по тезата на подсъдимия – той е платил 5000лв., за да стане пълномощник на фирмата, като бившият управител продължавал да следи за счетоводните документи и да ги подава чрез подсъдимия. Обяснения, които нямат житейска и правна логика, разкриват вътрешни противоречия и са напълно изолирани от останалите доказателства.

Освен свид. К. К. като лице, което му е носило СД и пълномощните, в с.з. на 18.02.14г. подс. Т. посочва „След един период от време друг човек започна да ми ги дава, една жена, казваше се Д.П.. Не знам каква е, не е адвокат. Аз я познавам от много време, не знам кой ме запозна с нея… Д.П. ми даваше СД 4,5, 6 пъти, не мога точно да Ви кажа…Д.П. играе по машинките, комарджийка е, всяко едно казино я познава. Давал съм обяснение за нея в Икономическа полиция по друга фирма „Агрол 59”. Мисля, че е 3 години е по-голяма от мен, русичка, пълничка, може би е 68-ми набор. Заедно с К. не съм ги виждал, но тя започна да ми носи декларациите.”. Проверката на обясненията му доведе до безспорното установяване, че към момента на депозирането им, той напълно е съзнавал, че същото лице е починало /на 04.09.12г./ и едновременно с това я описва в сегашно време, в детайли, за да отклони вниманието от себе си. В приобщения като писмено доказателство протокол за разпит в качеството на свидетел на подс. Т. по ДП № 155/13г. той сам съобщава на органите на разследването, че знае, че Д.П. Вичева е починала, а по време на разпита си по настоящото дело 6 месеца по-късно и при искането от страна на прокурора да бъде установено и разпитано това лице – не намери за необходимо да изясни, че това не е възможно. Този факт съдът обсъди като упражняване на правото на защита на подсъдимия, и въпреки очевидната недобросъвестност, не отчете в негова вреда. Не е налице основание в тази част обясненията на подс. Т. да бъдат кредитирани, тъй като са изолирани и неубедителни при съпоставката с обема писмени доказателства, самостоятелно изготвяни от подсъдимия, отсъствието на необходимост от допълнителен посредник между бившия съдружник свид. К. К. и подсъдимия и най-вече липсата на правен интерес у свид. К. К. от продължаване на ангажиране с делата на КЕС ООД.

С оглед на всички изложени съображения съдът не кредитира обясненията на подс. Т., че е получавал пълномощните от други лица. Съдът преценявайки естеството и мястото на тези документи в общата съвкупност от книжа, безсъмнено произлизащи от подсъдимия, сходствата в подписите, установени от графологичната експертиза и съобразявайки показанията на свид. Коларови и М., прие от фактическа страна, че подсъдимият е положил подпис, различаващ се от собствения му в отделни елементи под трите пълномощни, придружаващи справките декларации през разглеждания период. Единствено подсъдимият е имал интерес да създаде формална връзка между стария собственик и себе си, за да прикрие действителния си статут – изцяло свързано с намеренията му за незаконосъобразна и престъпна дейност, за която да използва търговския субект. Пълномощните били обективно необходими, за да бъдат приети и останалите документи в съответствие с процедурата и търговския оборот да продължи без да се създаде повод за проверка от данъчните органи на дружеството.

 

2.Основно възражение на подсъдимия, не процесуално, а материално правно аргументирано е неразбирането, защо прокуратурата го обвинява след като той не е собственик на КЕС ООД. Според обясненията му – „Сключил съм този договор за покупко-продажба на дяловете. …Не може да си едноличен собственик на ООД, това е съвсем различно. … След този договор за покупко-продажба, това е нотариално заверен договор, само един от документите, с който трябва да отида в Агенцията по вписване и да я пререгистрирам. Не е вписана фирмата, не са подавани документи в търговския регистър за дружеството, защото след подписване на договора може нещо да се е объркало. Това е само един договор пред нотариус, нищо повече. Аз не съм работил с тази фирма…. това е удостоверението за пререгистрация. Но не съм я  пререгистрирал. Фирмата се занимаваше с коли, имаше автопарк във „Владиславово”. По принцип трябва да ми се прехвърлят всички коли, трябва да ми се даде касовия апарат, трябва да ми се даде касова книга и счетоводна документация. Такива бяха моите условия. Получи се така, че  момчетата не можаха да отговорят на моите условия, това което исках аз, те казаха, че искам много, и това е.” В хода на пренията подс. Т. също заявява – „но аз не съм собственик на тази фирма, тъй като не е пререгистрирана. Това, че съм се подготвил да я пререгистрирам, а в един момент съм се отказал и не съм станал собственик на „Кес” ООД, значи е имало някакви неизправни неща”.

Повод за активното си противопоставяне подс. Т. намира в оценката на прокуратурата в диспозитива на обвинителния акт, че е имал качеството едноличен собственик на „КЕС” ЕООД. В обстоятелствената част на акта прокурорът е посочил, че след извършеното от свид. К. и М. прехвърляне на дяловете, едноличен собственик на капитала станал обв. Т..

Видно от фактите, отразени в обвинителния акт прокурорът не е имал пред вид две различни дружества КЕС ООД и КЕС ЕООД. Касае се за едно единствено дружество – КЕС ООД, което след прехвърляне на дяловете от съдружниците на подс. Т. е подлежало на преобразуване в ЕООД. Пример за подобно преобразуване по делото е отразената промяна при пререгистрацията на дружеството на свид. С. „ЕКО ТУР ЕЛЕНА" ЕООД от предходното АГРО ЮНИКОРН ФОРЕСТ ООД. Това е било възможната перспектива и за КЕС ООД, за постигането на която са били необходими редица правни и фактически стъпки, предвидени в пар. 4 на ПЗР на ЗТР. В редакцията към момента на прехвърляне на дружествените дялове и получаването на удостоверението от ВОС – срокът за пререгистриране е бил до 01.01.2011г., а с промяна от 28.12.10г. бил продължен до 31.12.11г.

Подс. Т. е бил напълно запознат с книжата, които са необходими за да пререгистрира дружеството, сдобил се е с декларация образец за подпис с нотариална заверка от 13.09.10г. и удостоверение от ВОС /датирано на 14.09.10г./. Съдът не кредитира становището на подсъдимия, че неразбирателство с предходните собственици е осуетило пререгистрацията на дружеството. Свид. К. К. сочи, че към момента на прехвърлянето дружеството вече не е имало никакви активи, нямало е автомобили, машини и други, които да бъдат предавани на подсъдимия, не е бил обсъждан такъв въпрос. Подс. Т. заявява, че е следвало да му прехвърлят автомобилите, но пък не обсъжда видове, марки, цени и др. детайли. Подсъдимият представя поредната нелогична теза, с която да оправдае бездействието си. Съдът не кредитира обясненията му в частта на изложените причини за липсата на пререгистрация. Нито в сключените договори, нито във водените преговори, според свидетелските показания, е ставало дума за прехвърляне на собственост, различна от дружествените дялове.

Бездействието на подсъдимия по пререгистрацията на дружеството е имало за цел да продължи статуквото, независимо от съществените промени в структурата и капитала на дружеството. Интерпретирането на търговските му действия на тази територия – при субект с регистрирани съдружници и управители, различни от действителния в лицето на подсъдимия, в етап преди подновяване на регистрацията – е различно според прокурора и защитата.

Прокурорът сочи, че след придобиване на дяловете, подс. Т. станал едноличен собственик на капитала, действал като действителен собственик на дяловете на „Кес” ООД.

Подсъдимият и защитникът считат, че подс. Т. не е бил собственик, защото дружеството не било регистрирано - според чл. 67 от ТЗ. По чл. 67 от ТЗ – дружеството се смята възникнало от деня на вписването му в търговския регистър. А с оглед чл. 70 от ТЗ дружеството било и недействително. Ако се приеме тезата, че продължава  да съществува „Кес” ООД, лицата, които биха били отговорни за каквито и да е сделки, са учредителите и собствениците и управителя на „Кес” ООД.

Съдът намира, че действително в търговското право спрямо третите лица моментът на възникване на дружеството е вписването в търговския регистър по чл. 67 от ТЗ. Видно е обаче, че законодателят е предвидил отговорност за действия на дружеството до вписването в чл. 69 от ТЗ. Съгласно ал. 1 – Действията на учредителите, извършени от името на учредяваното дружество до деня на вписването, пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили, лицата, сключили сделки отговарят солидарно за поетите задължения и т.н. От друга страна тезата за недействителност поради липса на учредителен акт има опора в чл. 70 ал. 1 т. 1 от ТЗ, но в чл. 70 ал. 5 от ТЗ е предвидено и кой поема отговорността за извършени от името на обявеното за недействително дружество действия.

В конкретния случай – КЕС ООД е било регистрирано дружество, което поради законодателните промени е следвало да бъде пререгистрирано. Следователно, моментът на възникване на дружеството по чл. 67 от ТЗ е отдавна отминал /20.04.2005г./. Неотносимо е съпоставянето на отговорността и по чл. 69 от ТЗ и чл. 70 от ТЗ – тъй като става дума за едно функциониращо търговско дружество, което до 13.09.2010г. е имало законосъобразен статут. Касае се за покупко-продажба на дружествени дялове на съдружниците от ООД от страна на едно трето лице. Действията обаче не са извършени по реда на чл. 129 вр. чл. 122 от ТЗ, доколкото прехвърлянето на дяловете на подс. Т. не е станало с решение на общото събрание и не е вписано в търговския регистър. Спазена е единствено формата за действителност – нотариална заверка на подписите на договора. Предвидената гражданска отговорност при прехвърляне по чл. 130 от ТЗ също не дава решение на настоящия казус, тъй като правоприемникът е придобил всички дялове от капитала.

         Подходът при решаване на въпроса за правната стойност на осъщественото от подсъдимия фактическо представителство на КЕС ООД следва да бъде съобразен с конкретните му действия и има наказателно правен характер. Имал е възможност и знания за правилното приключване на процедурата, сдобил се е с декларация за спесимен и удостоверение за пререгистрация и с това активността му по уреждане на трансформацията е приключила. При съществуващия законосъобразен статут на КЕС ООД придобиването на всички дялове е съсредоточило в ръцете на подс. Т. цялата власт и отговорност за вземането на решения за търговската дейност на дружеството. Формалното вписване на свид. К. К. като управител, представляващ, упълномощаващ и т.н. не може да освободи подс. Т. от тежестта на отговорността за незаконосъобразните му действия от името на дружеството. Принципът, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение има пряко прилагане в случая и подс. Т. не може да се позовава, че не е отговорен защото не е пререгистрирал дружеството и то е официализирано с други собственици. Именно това е търсената от подс. Т. междинна ситуация, в която той е придобил всички дружествени дялове и сам взема решенията, а поради първоначалната регистрация – остава неизвестен в правния мир пред третите лица и компетентните проверяващи органи. Съдружниците до 13.09.10г. изобщо не са знаели за действията на подсъдимия от тяхно име и не могат да носят отговорност за тях. Напротив за извършеното, установено със средствата на наказателното производство, единствено отговорен е подс. Т..

 

         3. На следващо място тезата на подсъдимия изключва да е съставял документите, ангажиращи КЕС ООД – „не е доказано никъде, че аз съм изработвал тези документи”, което според съда е голословно при отчитане заключението на графологичната експертиза по делото. Безспорно е, че подписите по съставените от името на дружеството СД и дневници са подписани от подсъдимия. Нещо повече данните по документите на КЕС ООД и тези на Смарт Петролиум ЕООД са обективно съпоставими и при отчитане на доказателствата – показанията на свид. П., писмените справки от НАП, СД и други, това съвпадение не е случайно, а е съзнателно целено от подс. Т.. Твърдението, че не е получил печат на дружеството е опровергано от поставения печат по документите, подписани от него и от показанията на свид. К. К..

При опита, който има като търговец – „…. Толкова много сделки съм извършвал през живота си” и представляващ на поне 27 други дружества, подс. Т. напълно съзнава стойността на отразеното в справките декларации, поради което и съдът не кредитира твърдението му, че „Но това, какво е писано в декларациите, не съм техническо лице, не съм експерт, не съм запознат и не мога да кажа какво точно”.

Търсенето на формално отхвърляне на отговорността се проявява в обясненията му „За да работя аз с ООД трябва най-малкото да имам пълномощно. Нямам пълномощно, точно за това исках да се призоват собствениците на „Кес” ООД, да кажат дали са ми правили пълномощно. Нямам пълномощно да сключвам сделки и не съм сключвал….”. Тези обяснения са изцяло лишени от доказателствена стойност и са само израз на личната му защита. Пълномощно за сключване на сделки е неуместно да бъде обсъждано при цялостното прехвърляне на дружествените дялове и разбираемото дезинтересиране на бившите съдружници от делата на дружеството. Пълномощно не е било необходимо на подсъдимия, защото той не е търсил съобразно със законовите гаранции поведение, а е описвал документи за нереални сделки, които е представял пред НАП, воден от по-далечни намерения.

В пренията по същество подсъдимият заявява – „Предал - това е човекът, който взима и го дава на гише, а изготвил е човекът, който го е направил в този вид. От къде го приспаднах това ДДС и колко ми влезе в джоба. Не съм длъжен да зная какво има в този диск. Има си нещо на хартиен носител, пише си нещо. Аз не съм длъжен да ги чета. Изрично съм питал момичето какво пише, а тя казва да отида само да ги подам.”. Доказателствата по делото сочат, че подс. Т. е изготвял представените пред НАП документи и напълно е съзнавал съдържанието им. Включените в дневниците за покупки на дружеството фактури, неиздадени от доставчиците, са позволили на подс. Т. да приспадне данъчен кредит. Фиктивните продажби към Смарт Петролиум от друга страна са уравновесили оборотите на това ЕООД, което е било отразявано също от подсъдимия като автор по силата на ползвания УЕП.

 

4. Прецизността налага да се посочи, че в обясненията си подсъдимият говори, че „Първите 5-6 месеца или 4, К. ми даваше СД, най-вероятно са били нулеви, не мога да Ви кажа. След един период от време друг човек започна да ми ги дава, една жена, казваше се Д.П.. Не знам каква е, не е адвокат. Аз я познавам от много време, не знам кой ме запозна с нея… Д.П. ми даваше СД 4,5, 6 пъти, не мога точно да Ви кажа.” В пренията настоява – „Искам обвинението да ми  докаже за  6.,7.,8.9.,10. и 11 месец къде са тези декларации?”.

От писмените доказателства лесно може да бъде обобщено, че от 13.09.10г., когато е закупил дяловете на дружеството, до задържането му на 03.05.11г. – са изминали около осем месеца. Очевидно е фактическа грешка бройката посочена от подс. Т. на срещите с оглед подаване на СД, както и търсенето на СД за периоди от м.06. до 09.10г.

Видно е от доказателствата по делото – напр. уведомлението от Директора на НАП ТД Варна и документите към него, че с резолюция от 19.04.11г. е била предприета проверка на дружеството, която обхваща периода от 01.09.10г. до 31.03.2011г. Следователно – в обсега на проверката е била малка част от време преди придобиването на дяловете до и включително данъчен период за м.03.11г. След проучване на всички подлежащи на анализ книжа са установени нередностите в периодите м.12.10г., 01-02.2011г., за които свид. Ц. е изготвил съответните констатации. В останалата част от търговската дейност и документация не са възникнали основания за търсене на отговорност, включително и административна. Поради изложеното и становището на защитата, че не е изяснено дали дружеството е имало предходни данъчни задължения е несъстоятелно.

 

5. Анализът на доказателствата налага да се обсъдят противоречията между обясненията на подс. Т. и показанията на свид. П. относно инициативата, активността по създаване на Смарт Петролиум ЕООД, банковата сметка, електронен подпис, електронна поща и т.н.

Подс. Т. обяснява – „Не знам дали е съществувала фирма „Смарт Петролиум”. Знам само, че Д. се занимаваше с някакви „петролиуми”, ако е на Д. фирмата... Знам, че се занимаваше с нещо, но точно не знам. Нямам никаква представа за бизнеса му, не знам къде се намира офиса му….Д. ме питаше дали имам електронен подпис. Каза, че не е запознат и нищо повече, нито съм подавал декларации, нито нищо. Това нещо за първи път го виждам. Не съм го регистрирал аз електронния подпис. Не съм ползвал този електронен подпис да подавам СД за „Смарт Петролиум”. Даже не знаех, че съществува този електронен подпис.”. От своя страна свид. П. твърди, че подс. Т. е търсил човек да създаде фирма, защото е имал възможност да я продаде срещу 500-1000лв., обещавал му е да му дава месечна заплата, водил го е по различни нотариуси, банка и гише за електронния подпис, плащал е всички такси.

            При съобразяване на показанията на свид. П. – последователни, логични, непротиворечиви, подкрепени от множеството писмени доказателства относно Смарт Петролиум ЕООД, пряката връзка между КЕС ООД, управлявано фактически от подс. Т. и Смарт Петролиум ЕООД – видна от отразяванията по дневниците към СД и от заявлението за електронни услуги чрез УЕП на подс. Т., то съдът приема, че обясненията на подсъдимия в тези части не следва да бъдат кредитирани. Активността на подс. Т. и свързаността му с дружеството, чийто формален собственик е бил свид. П., се установява и от показанията на свид. К. от 29.03.12г. – в частта, в която същия сочи, че е бил нает на работа в Смарт Петролиум ЕООД от подсъдимия. Видно от изпратените от дружеството с електронния подпис, ползван от подс. Т. справки – действително свид. К. е бил в трудови правоотношения с дружеството. Поради изложеното съдът приема от фактическа страна, че подс. Т. е извършил редица действия по структуриране и функциониране на Смарт Петролиум ЕООД – отразено и в изложената от съда фактическа обстановка.

 

         6. Доколкото по делото бяха събрани писмени доказателства от регистрите на ВОС и НАП свързани с множеството фирми, създадени и представлявани от подс. Т., съдът кредитира съобщеното от него – „За периода от време от м. декември 2010 до м. март 2011 г. мисля, че съм бил пълномощник и на други фирми за подаване на данъчни декларации, освен на фирма „Кес”. Не мога да се сетя на кои фирми…. Когато си пълномощник, обяснявам какво представлява пълномощното -  вземи тоз химикал и го дай, за тази работа ще получиш 2.45. Аз взимам химикала, давам го. Отивам и казвам – дадох химикала, ето ти 2.45. Елементарно, това е пълномощното. Аз съм нямал пълномощно да сключвам сделки. Най-малкото транспортните трябва да ми се плащат за това, че съм носил документи. Реално, плащат ми се транспортните и това е. Ясно е, че това е субективно понятие. За пътя от тука до НАП-а казвам 50 лева. Т.е. исках пари, в които са включва и транспорта. Не съм взимал за всяка декларация по 50 лв., аз говорех образно. По принцип това е повечето като услуга, така или иначе отивам към НАП-а нищо не ми пречи да ги взема и да ги подавам. А пък, ако искате приемете, че съм вземал по 50 лева на декларация. Аз не съм ходил със 100 декларации. Един път в месеца са ми плащали нещо минимално, дали ще е 50, дали ще е 40 или 100, то не е тарифа.”.

Видно от свидетелските показания на свид. К. К., В. М. и Д. П. – към м.08. и след това подс. Т. е платил дяловете, разноските по учредяването на ЕООД, следователно „обслужването” на фирми му е осигурявало добри недекларирани доходи, които той е и “инвестирал” в продължаване на специфичната си дейност.

 

7. Съдът прецени възраженията на подс. Т. относно процесуалната стойност на показанията на свид. К. от 29.03.12г. Свидетелят е бил разпитван в условията на затвора, като показанията са били записани на ръка от разследващия. По същия начин и в същия ден са били разпитани и свид. С. и подс. Т. – в качеството на свидетел. Впоследствие са изготвени преписи на разпитите. Свид. К. /освободен от затвора на 14.09.2012г./ е бил разпитан и пред съдия на 08.08.2013г., където дава по-подробни показания, свързани с подс. Т. и действията му по повод прехвърлянето на фирмата Смарт Петролиум ЕООД.

В хода на съдебното следствие пред съда поради допуснати противоречия и неточности бяха приобщени показанията на свид. К. от досъдебното производство. Разглеждайки оригинала на протокола си от 29.03.12г. свидетелят посочи, че два от подписите на стр. 2 от протокола не са негови, но не отрече да е казвал прочетеното, съобщи че останалите подписи и имената си е написал сам. Не се установи протоколът да е бил написан предварително, както се съмнява подс. Т.. Още повече, че пред съдия свидетелят е говорил доста повече срещу него, а по тези показания подсъдимият не възрази и не ги оспори.

Съдът, за да прецени на кое от противоречивите твърдения, съобщени от свид. К. да даде вяра – на първо място съобрази, че от 03.05.11г. подс. Т. е бил задържан и обективно не е могъл да участва в организацията по прехвърлянето на Смарт Петролиум ЕООД от свид. П. на свид. К.. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. П., който обяснява, че неизвестно лице му се е обадило от името на подс. Т. и организирало срещата, че е присъствала и жена, както и показанията на свид. К. относно участието на друг, различен от подсъдимия мъж и жена, която му е дала 150лв. Доколкото свид. К. в с.з. заяви, че не помни да е работил във фирмата Смарт Петролиум, съдът кредитира показанията му от ДП в протокола от 29.03.12г. в тази част, където обяснява, че е работил и е бил нает от подс. Т.. Видно е и от писмените доказателства, че фигурира като лице с трудов договор към тази фирма. 

 

8. Видно е за съда, че Смарт Петролиум ЕООД не е стандартна търговска структура. Собственикът й – свид. П. не е бил наясно с търговската дейност, нямал документи, не е изготвял лично необходимите периодични книжа. Всички трудови договори са били сключени и прекратени в един и същ ден, като от всички хора във фирмата свид. К. познава само един човек, сочи друго име за управител и друг предмет на дейност. Сделките по покупките на Смарт Петролиум – са нереални, тъй като са нереални и сделките на доставчика й – КЕС ООД. В справката за движението по банковата сметка на Смарт Петролиум ЕООД има убедителни доказателства за движение на значителни средства към фирмата, които са били теглени незабавно след постъпването им от едно и също неустановено по делото физическо лице. За около седем месеца по този начин по сметката са преминали 2 847 797, 40лв., като на 14.06.11г. – в деня на вписване в ТР на свид. К. като собственик били изтеглени само по една операция 326 840лв., след което сметката е била закрита на 20.06.11г.

Връзката на подс. Т. с посочената фирма е безспорна с оглед доказателствата по делото и подпомага доказването и на действията му по КЕС ООД. В този пункт съдът цени дневниците за продажби на КЕС ООД, независимо, че те са без значение за установяване на данъчните му задължения. Приема се от съда, че след фактическото му задържане дейността по представяне на книжа пред НАП с УЕП на подсъдимия е била извършвана от други неустановени лица, за което той им е предоставил цифровия код на уникалния си електронен подпис.

 

 9. При анализа на доказателствата съдът установи, че нито една от покупките на дружеството КЕС ООД няма действителен характер.

Свид. С., свид. К. и свид. П. са се включили по различен начин в „бизнеса” с регистриране на фирма, защото са очаквали да им бъдат дадени пари. Всъщност употребяват неточно израза – „купих фирмата”, тъй като те не са давали, а са получавали или очаквали от това доходи. Не са развивали самостоятелна търговска дейност. Тримата свидетели са познати на подс. Т., както и починалия А. Иванов. Единствено свид. М. не е от кръга на познатите на подсъдимия и фирмата му е попаднала случайно в дневника му на покупки за м. 02.11г. Подсъдимият също признава, че не е сключвал сделки с КЕС ООД.

Документално са били симулирани сделки и по покупките и по продажбите. Доставките, описани в счетоводните документи, не били получавани и извършвани от КЕС ООД. Те са били включени в съответните справки декларации за да докажат несъществуващо право на получаване на ДДС, респ. на приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС. По същество подсъдимият е целял избягване на установяване и заплащане на данъчни задължения към бюджета на държавата-респ. източване на ДДС чрез неосъществени сделки.

 

При анализа на събраните по делото доказателства съдът не установи други съществени и значими за предмета на доказване противоречия между източниците, които да бъдат обсъдени. Кредитираните доказателства изграждат несъмнената фактическа основа на делото.

 

След преценката на релевантните по делото доказателства от правна страна съдът призна за виновен подсъдимия в това че в периода 14.01.2011 г. - 14.03.2011 г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление, в качеството на фактически собственик на дружествените дялове на „КЕС” ООД избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 186 662 лв., като:

потвърдил неистина в подадени пред ТД НАП - справки-декларации по ЗДДС

- СД вх. № 0300-1516269 от 14.01.2011 г. за данъчен период м. 12.2010 г., относно несъстояла се сделка с „АГРОЛ 2009” ЕООД по фактура № ********** от 13.12.2010 г.,

- СД № 0300-1526456 от 11.02.2011 г. за данъчен период м.
януари 2011 г., относно несъстояли се сделки с „ЕКО ТУР ЕЛЕНА” ЕООД по фактури № № 00000034 от 02.01.2011 г., 00000038 от 12.01.2011г. и 00000044 от 19.01.2011 г. и

- СД № 0300-1548119 от 14.03.2011 г. за данъчен период м. 02.2011 г., относно несъстояли се сделки с „М КЛИМА” ЕООД по фактури № 287 от 02.02.2011 г., № 288 от 07.02.2011 г., № 289 от 10.02.2011 г. и № 290 от 12.02.2011 г.;

използвал при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите на документи с невярно съдържание фактури № № ********** от 13.12.2010 г., № 00000034 от 02.01.2011 г., № 00000038 oт 12.01.2011 г., № 00000044 от 19.01.2011 г., № 287 от 02.02.2011 г., № 288 от 07.02.2011 г., № 289 от 10.02.2011 г. и № 290 от 12.02.2011 г.

и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 186 662 лв.

Съдът прие, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.255, ал.3, вр, ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съответствие с приетото от фактическа страна, съдът постанови частично оправдателен диспозитив спрямо подс. Т. да е извършил деянието в качеството на едноличен собственик на „КЕС” ЕООД.

Съдът счете, че придобиването на дружествените дялове на КЕС ООД не е довело автоматично до преобразуването на дружеството в ЕООД. През периода след 13.09.10г. подс. Т. е бил фактически собственик на дружествените дялове на „КЕС” ООД и именно в това качество е осъществил престъпния състав. За корекцията в тази част на диспозитива на обвинението съдът анализира описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт, събраните по делото доказателства и прецени, че следва да бъде направено уточнение за действителното качество на подсъдимия при запазване формата на търговското дружество. Промяната не е съществена и не налага затруднения пред подсъдимия и неговата защита. От първия момент на съдебното заседание подс. Т. сам оспорва посоченото от прокурора в диспозитива  на обвинителния акт и не е съгласен дружеството да бъде оценено като ЕООД. Обвинителният акт дава достатъчно подробна картина на поредицата от действия, свързани с прехвърлянето на дяловете и последващото функциониране именно на КЕС ООД, поради което и съдът счита, че не се касае за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Промяната е необходима именно с оглед основателността на възраженията на подсъдимия и е в интерес на правилното решаване на делото.

Правната оценка на деянията на подс. Т. се обосновава от фактическите изводи на съда, приложимото ТР № 1/07.05.09г. на ВКС и цялостната трайна практика на ВКС по сходни казуси.

Страните не изразиха друга позиция по същината на правната квалификация на извършеното от подсъдимия. Въпросите за отговорността на формалните съдружници, за действителността на търговския субект, за авторството и съдържанието на документите и правното им значение съдът обсъди от фактическа страна.

         Доколкото от защитата и подсъдимия се поставя въпросът за начинът на избягване на данъчните задължения и източването на ДДС, съдът счете за необходимо да посочи следното:

 

Видно от Решение по дело С-285/11г. на СЕО, във връзка с преюдициално запитване от състав на АдмС Варна и с оглед нормите на Директива 2006/112/Е, транспонирана и в националното законодателство със ЗДДС и ЗИД на същия – пар. 1а от ДР на ЗДДС, – чл. 62 и чл. 63: п. 5 на решението – “данъчното събитие” означава обстоятелство, по силата на което се изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта на ДДС; ДДС става “изискуем”, когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицето платец на данъка… и п. 6. “Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките и услугите са доставени.”. Посочва се, че ДДС се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи от цената. За да се ползва от правото на приспадане е необходимо заинтересованият да бъде данъчнозадължено лице /ДЗЛ/ и стоките и услугите, на които се основава това право да се използват впоследствие от ДЗЛ за целите на собствените му облагаеми доставки, а нагоре по веригата тези стоки/услуги трябва да бъдат доставяни от друго ДЗЛ. В този смисъл е и трайната административна и съдебна практика на българските органи.

Акцентът, обаче в посоченото Решение, е разграничението между добросъвестната търговска дейност и действията с измамна цел – в п. 35-43. Посочва се правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза и поради това правото на приспадане следва да бъде отказано, ако въз основа на обективни данни се установи подобно недобросъвестно позоваване. Така е в случаите, когато самото ДЗЛ извършва данъчна измама и в този случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от ДЗЛ и за икономическа дейност. ДЗЛ, което знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС-извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки, трябва да се счита за участник в тази измама, и то без значение дали извлича печалба от препродажбата на стоките или от използването на услугите в рамките на извършените от него впоследствие облагаеми сделки. По същите въпроси следва да се посочи и Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11.

Подс. Т. е отразявал покупки с обективно установеното съзнание, че участва в сделки, част от измама с ДДС. Юридическа конструкция за отсъстваща необходимост от заплащане на данък върху добавената стойност при фиктивни сделки, посочени от подсъдимия като реално извършени в инкриминираните справки-декларации и в съпътстващите ги дневници за покупко-продажби, индицира на претенция за черпене на ползи и права от собствено престъпно поведение, което е недопустимо. / Решение № 74 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 811/2010 г., III н. о., НК/. С привидната документална обосновка - подаваните справки по ЗДДС, удостоверяващи неверни обстоятелства, е създавано у данъчните органи погрешно впечатление за реализирани действителни сделки, което да послужи за реализиране на данъчен кредит, за който няма основание, при което ще бъде намалено данъчното му задължение и съответно ощетен Републиканския бюджет. /Решение № 5 от 27.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 602/2008 г., II н. о., НК, Решение № 64 от 27.03.2012г. на ВКС по н.д. 3096/2011г., ІІІ н.о./. Сходен казус е разгледан и по Решение № 624/06.02.2014г. на ВКС – І н.о.

Данъкът, от друга страна, представлява субективно право на държавата /публично вземане, характеризиращо се със задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност; законоустановено по основание, размер и субекти; и гарантирано с принуда/, на което съответства задължението на гражданите, закрепено в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Р. Б.. Особеност на очертаното данъчно правоотношение е това, че приложението на относимата данъчноправна норма се осъществява понякога именно от данъчно задължените лица, които следва в предвидените от нормативната уредба срокове и по указания ред, да подадат данъчна декларация с изискуемото се вярно съдържание, отразяваща действително извършената дейност от правните субекти. В разглеждания казус - при облагане с данък върху добавената стойност, това става чрез подаване на периодични справки-декларации. Неизпълнението или неправомерното изпълнение на възложените от закона задължения на данъчно отговорното лице, не предпоставя освобождаване от данъчен дълг.

В ЗДДС се съдържат специалните материалноправни разпоредби, които уреждат правните отношения по повод облагането с данъка върху добавената стойност. Данъчният кредит и правото на приспадане са елементи от механизма на ДДС и са резултат от прехвърлянето на задължения на данъчната администрация по администрирането на данъка върху регистрираните лица. Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, включено в механизма на данъка да изпълнява задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползване на право на данъчен кредит и на приспадане на данъчен кредит.

От обективна страна изпълнителното деяние на подс. Т. е в избягването на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 186 662 лв., чрез  три от конкретните възможни действия – като потвърдил неистина в подадени пред ТД НАП - справки-декларации по ЗДДС, използвал при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите на документи с невярно съдържание фактури № № и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 186 662 лв. Изпълнението на престъпните действия е обективирано в механизма на отчитане на данъчния кредит и правото на приспадането му, чрез система отделни хронологично обвързани актове на дееца, които са свързани с отчитането на реализирана стопанска дейност, която на практика не е осъществена. Подс. Т. е използвал при представяне на информация пред органите по приходите на документи с невярно съдържание - фактури по номера посочени в диспозитива. Фактурите съставляват първични счетоводни документи, имат  самостоятелна правна природа, като служат да удостоверят определени правоотношения. Въвеждайки фактури за нереализирани сделки – с категорично невярно съдържание, в документите, които дружеството представя пред НАП подс. Т. самостоятелно е обезпечил избягването на установяването и плащането на данъчни задължения.

За изясняване на субективната страна на извършеното, съдът прецени че подс. Т. не е бил поставен в състояние на заблуда от когото и да е относно действителната стойност и правната оценка на действията му. В тази насока съдът отчита образоваността му, опитът му като търговец и пълномощник, познанията му по търговско право, нормативната уредба и последиците от приложението й. Периодът на личната му активност е по-голям от рамката на обвинението, започва с регистрирането на Смарт Перолиум ЕООД. Сам поема фактическото управление и на  КЕС ООД. Към същия момент представлява още 27 търговски субекта. Отразявал е неистинни данни по справките декларации, като е създавал официална представа за активна и законно провеждана търговска дейност под чуждо име. Процесът на доказването й в случая е улеснен от документалната основа, широкият кръг гласни доказателствени средства и експертната им оценка.

Умисълът на подс. Т. е пряк, защото подсъдимият е съзнавал и искал настъпването на целените последици, укриването на данъчни задължения чрез изградения механизъм за симулиране на търговска дейност чрез фирми доставчици, които само формално фигурират в първичните счетоводни документи, именно с цел да удостоверят плащане, с цел данъчно облекчение, което няма правно основание.

Според защитата на подсъдимия не е изяснен мотивът му за извършване на деянието. Следва да се посочи, че изследването на мотивът е част от предмета на доказване по делото само когато е съставомерен. В конкретно разглеждания престъпен състав не е така. Доказателствата по делото позволяват да се обобщи, че в резултат на действията си подс. Т. е постигнал преки реални ползи. Съпоставката на броя на дружествата, които е представлявал и съобщеното от него обичайно възнаграждение, значимостта на КЕС ООД по веригата за избягване на заплащането на данъчни задължения - са достатъчни да визуализират материалната обезпеченост на интересите на подсъдимия.

В заключение, съдът счете, че подсъдимият, действайки при пряк умисъл, изготвил и подал през инкриминирания период три справки декларации, съдържащи потвърдени неистини относно търговската дейност на дружеството, което представлявал, използвал при воденето на отчетността си документи с невярно съдържание и приспаднал неследващ се данъчен кредит, в непродължителен период от време, при еднородна обстановка, като последващите действия се явяват последица от предшестващите. Правната рамка на общия размер на данъчните задължения по обвинението е съобразена с чл. 93 т. 14 от НК.

Размерът на данъчните задължения за данъчен период м.12.10г. самостоятелно може да бъде подведен като такъв в „големи размери”, но поради обвързаността на деятелността на подс. Т. в общо продължавано престъпление и на основание чл. 26 ал. 3 от НК не обосновава промяна на квалификацията.

 

След анализ на съществените елементи на престъпния състав, становището на прокурора и възраженията на защитата, съдът прие от правна страна, че подсъдимият Т. следва да понесе наказателна отговорност по обвинението при съответните три форми на изпълнителното деяние и тежко квалифициращия – особено големи размери.

 

 

За да определи справедливо наказание на подсъдимия съдът съобрази обстоятелствата по чл. 54 от НК.

Деянието по чл.255, ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, 6 и 7 вр. чл.26, ал.1 от НК се характеризира с висока степен на обществена опасност. Засегнати са сериозно обществените отношения гарантиращи правилното действие на данъчната система и предоставените на търговските субекти правни възможности по специалните закони, свързани с интензивността и верижността на стокооборота. Потвърждаването на неистина в представените от подсъдимия справки декларации и използването на документи с невярно съдържание съставляват активни и целенасочени действия за подвеждането на компетентните органи на изпълнителната власт с оглед избягване и плащане на задължения в особено големи размери – надхвърлящи повече от 15 пъти законовата граница по чл. 93 т. 14 предл. 2 от НК и натрупани само за три данъчни периода. Синхронизацията между търговските дружества обективно е позволила на Смарт Петролиум ЕООД да бъде облагодетелствана при категорично установените по настоящото дело фиктивни покупки, при съответните правни последици, видно от оборотите по банковата й сметка. Напълно съзнателно е било пренебрегвано значението на счетоводните и отчетни документи като доказателство за реално извършени търговски операции. Не по-маловажно е и функционирането на дружеството КЕС ООД в състояние на привидно управление от човек, който е направил възможното да се освободи от тази фирма. За тази цел са били представяни неизхождащи от него документи в съда и пред НАП.

 

         Личността на подс. Т. разкрива висока степен на обществена опасност. Видно от доказателствата за съдимостта му е многократно осъждан за престъпления срещу собствеността, документни, против реда и общественото спокойствие. Изследваният по делото период на престъпната му дейност е съвпаднал с изтърпяване на наказание пробация и системен контрол на инспектор. Наказанието е изтекло, като в заключителния доклад са отразени ниска оценка на риска от рецидив, настъпили положителни промени и оптимистични прогнози за подсъдимия. По същото време той е предприел участие в организирана престъпна група свързана с държането и разпространението на високорискови наркотични вещества, а и е извършил поредно престъпление срещу собствеността – обсебване. Съзнателно и обмислено подс. Т. е мотивирал свид. П. за определени действия по регистрацията и организацията на дейността му като търговец, като си е запазил възможността да контролира потока на информация към контролните органи. Представял неистински частни документи – пълномощни, като две от общо четирите е попълнил ръкописно. Ползвайки образованието, уменията и контактите си, подс. Т. разкрива специфика на общественоопасно проявление на личността досежно представителството на търговски субекти /към рекордните 27 посочени в справката на НАП следва да се прибавят КЕС ООД и Смарт Перолиум ЕООД/, воденето на счетоводни и отчетни книжа, ползване на права по тях, документално отразяване на несъществуващи търговски операции. Не съзнава отговорността си за извършеното. От друга страна, подсъдимият има добра оценка от приятелския си кръг – свид. С.: «За подсъдимия Сашо мога да кажа че е добро момче, малко характерът му е слаб и греши, не че го иска.”, в хода на производството направи опит да уреди фактическото си съжителство и да промени начина си на живот.

Отегчаващи обстоятелства от значение за отговорността са предходната съдимост, извършването на престъплението по време на фактическо изтърпяване на наказание, активността по повод създаването на Смарт Петролиум ЕООД и последващото му облагодетелстване чрез фактуриране на натрупаното данъчно предимство, използването на неистински частни документи. Смекчава отговорността му установеното за семейното положение и добрите характеристични дани от близкия кръг.

 

Воден от изложените съображения съдът прецени рамките на посочените по чл. 255 ал. 3 от НК предели съдът определи основното наказание в размер около средния, като се произнесе по първоначалния режим на изтърпяване. Съдът счете, че наказанието в този размер е необходимо и достатъчно за постигане на справедливо отражение на извършеното и на целите на специалната и обща превенции по чл. 36 от НК. Изолирането на подсъдимия за такъв период от време би предоставило действителна, а не формална, възможност за индивидуална работа с личността на подс. Т. като се възстановят положителните му нагласи и се трансформират в правилна посока придобитите интелектуални и житейски умения. От гледна точка на обществената оценка на извършеното – при съобразяване и на наказанията, налагани по сходни дела от различните съдилища, съдът счете че наказанието съответства на тежестта на общественоопасните последици, които е предизвикало и на потребностите на широкия обществен кръг от предупредително възпиращо отражение.

 

Съдът не наложи по-лекото допълнително наказание “Конфискация”, тъй като събраните доказателства за имущественото положение на подсъдимия бе установено, че той няма официално обявено имущество.

 

Като взе предвид вида на наложеното на подсъдимия наказание съдът на основание чл. 59, ал. 1 от НК зачете задържането на подс. Т. по мярка за неотклонение „Задържане под стража” и до внасяне на „Паричната гаранция в размер на 2000 лв.”, считано от  12.12.2013 г. до представяне на доказателства за внасяне на гаранция.

Като съобрази доказателствата за извършване на деянието по настоящото дело в условията на реална съвкупност с тези по НОХД №  1864/2011 г. по описа на ВОС и НОХД № 3642/2010 г. по описа на ВРС, вида и начина на изтърпяване на наложеното наказание, садат постанови групирането им. Като общо и подлежащо на изтърпяване съдът наложи наказанието по настоящото дело, произнесе се и по първоначалния режим.

 

Съдът намери, че с оглед самостоятелната тежест на наложеното наказание, личния ресурс от качества на личността на подсъдимия и възможността очакваните положителни промени да настъпят след изтърпяване на наложеното наказание, не се налага упражняването на правомощието по чл. 24 от НК.

 

Като призна подс. Т. за виновен в извършването на престъпление, от което са настъпили претендираните от гражданския ищец чрез повереника му имуществени вреди, съдът счете предявения граждански иск за доказан по основание. За размера, в който да уважи претенцията, съдът се ръководи от доказателствата за общия размер на избегнатите данъчни задължения. Поради изложеното съдът уважи изцяло предявения иск, ведно с дължимата законна лихва, считано от деня на увреждането – деня на приключване на престъпната дейност – 14.03.2011г.

 

Съдът възложи на подсъдимия да заплати държавната такса върху уважения граждански иск и направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица и пътни разходи на свид. М..

 

         Воден от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                              СЪДИЯ: