Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., 11.06.2021 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д АК.районен съд, гражданска колегия в публично
заседание на двадесет и осми май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при секретаря........................Х. К..............................................като
разгледа докладваното от съдията
............................... ....гр.дело №753 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове за отмяна на уволнение, за
възстановяване на заемана преди уволнението работа и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради уволнението с правно основание чл.344
ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищецът твърди, че на 27.06.2018г. сключил
трудов договор №244 с „П., р. и о.“ ЕАД за длъжността „Б.“, с основно месечно възнаграждение ***лв.
и допълнително възнаграждение в размер на 6% или ***лв., съобразно допълнително
споразумение №24/16.01.2020г. към трудовия договор, с местоизпълнението на
трудовите задължения в бар „О.“. . Трудовия договор бил за неопределено време
съобразно разпоредбата на чл. 67, т. 1 от КТ. Работното му време съгласно
трудовия договор бил 8 часа по график. След епидемичната обстановка в страната,
с цел запазване на щатната численост, дружеството било включено в програма
60/40 към Министерски съвет и получавало допълнителни средства. На 17.08.2020г.
му била връчена срещу подпис нова длъжностна характеристика за същата длъжност „Б.“, с код по НКПД 51322001 за същото работно
място - бар „О.“. към „ПРО ЕАД клон П..
В раздел VI от длъжностната характеристика били поставени изисквания за заемане
на длъжността „Б.“ в т. 1 озаглавена
„Постижения на изпълнителя“, а именно: образователно квалификационно ниво -
средно професионално образование с придобита специалност „Б.“; да знае правилата за обслужване и да
умее да работа с касов апарат; минимум една година общ трудов стаж; владеене на
чужд език - английски - писмено и говоримо; умения за работа с касов апарат и
софтуер за отчитане на продажбите; комуникативност и способности за работа с
клиенти, способност за работа в екип. На 24.08.2020г. му била връчена Заповед
№27/24.08.2020г., с която на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, работодателят
едностранно прекратявал трудовото правоотношение, считано от 25.08.2020г.
поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или
служителят не отговаря на тях. Като мотиви в заповедта били изтъкнати
въведените с длъжностната характеристика от 14.08.2020г. изисквания -
образователно квалификационно ниво - средно професионално образование с
придобита специалност „Б.“; владеене на
чужд език - английски - писмено и говоримо, като било отбелязано, че от
трудовото досие на работника не било установено, че притежава необходимото
професионално образование за изпълняваната работа - не притежавал средно
професионално образование с придобита специалност „Б.“. Счита Заповед №27/24.08.2020г. за
прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна, а уволнението за
незаконно. Към 27.06.2018г. когато бил сключен трудовия договор имало изискване
за наличие на средно образование за заемане на длъжността „Б.“. Той притежавал средно специално
образование, специалност „кулинар-сервитьор“. С новата длъжностна характеристика
от 17.08.2020г. било въведено изискване за заемане на длъжността - средно
професионално образование с придобита специалност „Б.“, без да е налице промяна в трудовите
функции, вида /степента/ на образование. Счита, че в случая е налице злоупотреба
с право от страна на работодателя. В решение постановено по гр.д.№2355/2014г.
на ВКС, III г.о. било застъпено становището, че ако при сключване на трудовия
договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя
изисквания за заемане на определена длъжност, а в последствие го уволнява на
основание промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, уволнението е
незаконосъобразно щом тези изисквания са въведени от самия работодател, освен
ако изискванията не са били нормативно определени. В случая, изискването за
заемане на длъжността „Б.“, работникът
да притежава средно професионално образование с придобита специалност „Б.“ било въведено от самия работодател, а не
е нормативно въведено това изискване. При назначаване на заеманата длъжност, на
работодателя му било известно, че притежава средно специално образование,
специалност „к.-с.“ , а работодателя
допуснал злоупотреба с правото си едностранно да прекрати трудовото
правоотношение в нарушение на принципа на добросъвестност уреден в чл. 8, ал. 1
от КТ. Промяната на длъжностната характеристика била с цел да бъде прекратено
трудовото правоотношение. След уволнението твърди, че е останал без работа,
считано от 25.08.2020 г. и поради пандемичната обстановка не могъл да си намери
нова работа. С молба уточнение ищецът заявява, че исковата молба е предявена
срещу „П., р. и о.“ ЕАД- клон П., Булстат:*****, с адрес на управление ***,
представлявано от директор Х.Г.Ч. и моли съда на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, да постанови решение, с
което да признае уволнението му на
основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, със
Заповед №27/24.08.2020г. за незаконно и да го отмени, на основание
чл.344 ал.1, т. 2 от КТ да бъде възстановен
на заеманата преди уволнението работа - „Б.“ в бар „О.“. в „П., р. и о.“ ЕАД- клон П. и на основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в
размер на ***лв. за оставане без работа поради уволнението за времето от
25.08.2020 г. до 25.02.2021 г. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът
счита предявените искове за допустими, но
неоснователни и ги оспорва. Оспорва твърденията
на ищеца, че не е налична промяна в трудовите функции, вида /степента/ на
образование и било налично злоупотреба с право. С Длъжностна характеристика от
14.08.2020г. към Допълнително споразумение №24/16.01.2020г., връчена на ищеца
на 17.08.2020г. мястото на изпълнение на трудовите функции било ЗОХ - Бар
„Оазис, а не както в началото - Лоби бар, трудовите задачи и задължения били
повече, основните отговорности били многократно повече, подчинеността, връзките
и взаимодействията били увеличени, респ. различни, различни били въведените
изисквания по условия на труд и производствена среда, променени били и
изискванията за длъжността, като било въведено изисквание за вид и равнище на
образование: образователно квалификационно ниво - средно професионално
образование с придобита специалност „Б.“
и изискване за писмено и говоримо владеене на английски език. В същия раздел
били променени и изискванията относно нормативните актове, които следвало да се
познават; Налични били изисквания по Наредба №12 от 8.02.2019 г. за придобиване
на квалификация по професията „С.-б.“, където въведените допълнителни
изисквания за вид и равнище на образование: образователно квалификационно ниво
- средно професионално образование с придобита специалност „Б.“ и изискване за писмено и говоримо
владеене на английски език. Изискванията
били ясно описани в длъжностната характеристика и не можело да се твърди
злоупотреба с право от страна на работодателя. Неотносими и манипулативно било представени от ищеца
разрешението, дадено в решение №207/02.10.2014 г. по гр.д.№2355/2014 г. на ВКС,
III г.о., което се отнасяло по приложението на чл.328, ал.1, т.6 от КТ, а
настоящия правен спор бил по чл.328, ал.1, т.11 от КТ. Застъпеното виждане на
ВКС да е необходимо нормативно изменение на изискванията за заемане на
определена длъжност, за да е законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ било с контрапункт
неизписаното с изрични мотиви, че когато се изменяли изискванията за заемане на
определена длъжност от работодателя, основанието за прекратяване е по чл.328,
ал.1, т.11 от КТ. Оспорва изложените в исковата молба правни и фактически
твърдения, относно незаконосъобразност на извършеното уволнение и относно
наличието на визираните в закона предпоставки за изплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от ГПК. Оспорва основанието и размера на
исковата сума. Не оспорва изложените в исковата молба факти за: наличието на
трудово правоотношение между страните по спора, за връчване на нова длъжностна
характеристика и за прекратяване на трудовото правоотношение с оспорената
заповед. Твърди, че е действал добросъвестно и в рамките на закона. В случая
при сключване на трудовия договор ищецът е отговарял на първоначалните
изисквания за длъжността „Б.“, но
предвид настъпилата промяна не ги удовлетворявал.. Оспорва твърдението, че
промяната на длъжностната характеристика била с цел да бъде прекратено
трудовото му правоотношение. Ноторно известно било, че гр.П. е признат
балнеоложки комплекс с множество хотели, ресторанти, кафета и др. подобни
обекти за туризъм и развлечения. С годините при извършването на огромни по
размер инвестиции в този бизнес от страна на частни лица, конкуренцията се
засилила и изискванията на клиентите за качество на обслужването се повишили
многократно. В интерес на местния бизнес била създадена Професионална гимназия
по ресторантьорство и хотелиерство, в която през 2018г. - 2019г. и разкрита паралелка със специалност
„сервитьор – барман“. Необходимостта от повишаване на конкурентоспособността и
наличието на достатъчно кадри с подходящото образование и квалификация
обусловило промяната на длъжностните характеристики на част от персонала и в
частност - на длъжността „Б.“. В този
смисъл твърдението за недобросъвестност на работодателя било невярно. На
основание чл.358, ал.1, т.2 от КТ прави
възражение за погасяване на исковете по давност. Нормата на чл.358, ал.1, т.2
от КТ била категорична, че исковете по трудови спорове, във връзка с прекратено
трудово правоотношение, се предявяват в 2-месечен срок, който започвал да тече
от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед на така цитираната
нормативна уредба, срокът за предявяване на исковете по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и
3 от КТ, в случая е изтекъл на 24.10.2020
г.. Ищецът е предявил исковата молба на 23.09.2020г., но против
ответника „П., р. и о.“ ЕАД, гр.София, които искове впоследствие оттеглил.
Същите искове против настоящия ответник „П., р. и о.“ ЕАД - клон П., ищецът
предявил с допълнителна молба по делото от 04.12.2020 г., респ. след
законоустановения давностен срок за това /арг. и от чл. 228, ал. 3 от ГПК/. Ето
защо, ищецът не бил упражнил правото си да оспорва прекратяването на трудовото
му правоотношение пред съда в установения за това в закона давностен срок. С
изтичането на този срок била погасена и възможността му да оспорва
прекратяването на трудовия договор по исков път. Процесуалната легитимация, в
т.ч. и пасивната, се обуславяла от принадлежността на накърненото материално
право, и тя се определяла от правното твърдение на ищеца, заявено с иска.
Процесуалната легитимация, следвала материалноправната и страни в процеса били
субектите на материалното правоотношение, чието поведение при неизпълнение на
задълженията им законодателят свързвал с определен негативен резултат. Терминът
„работодател“ бил легално определен в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
КТ, в която дефиниция попадал и клонът на търговско дружество, както било в
случая, и неговата материална и процесуална правоспособност се отклонява от
общата в гражданското право. С оглед изложеното, главният иск и акцесорните
такива следвало да се отхвърлят като неоснователни и предявени след установения
в закона давностен срок. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Не е спорно, а и от приетите по делото
заверено копие на трудовото досие се
установява, че трудовото правоотношение между Е.М.Г. и „П., р. и о.“ ЕАД
клон П. е възникнало на основание сключен срочен трудов договор №244/27.06.2018
г., в последствие изменен за неопределено време, за длъжността „Б.“, в
заведение за обществено хранене-лоби бар в бар „О.“. -ПРО. В раздел VI на длъжностна характеристика на длъжност
„Б.“ /№14/, подписаните от ищеца на 27.03.2019
г. и на са посочени изискванията за длъжността в т.ч. А.- Вид и равнище на
образованието: Образователно квалификационно ниво - средно образование. Не е
спорно, а и от диплома за средно образование /№10/ е видно, че ищецът е завършил средно образователно
училище „Г. Б.“ в гр.К., с профил-с., к.-се.. С длъжностна характеристика на
длъжност „Б.“, връчена на Е.Г. на 17.08.2020
г. работодателят изисква за длъжността образователно квалификационно ниво -
средно професионално образование с придобита специалност „Б.“ и
специални умения: владеене на чужд език-английски език-писмено и говоримо. В
декларация от 24.08.2020 г. ищецът е заявил, че притежава средно професионално
образование с придобита специалност „Б.“
и владее писмено и говоримо английски език.
Със Заповед
№27/24.08.2020 г., връчена на ищеца на 24.08.2020 г. трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, считано от 25.08.2020 г. с
посочени мотиви в т.ч. че „работникът не притежава средно професионално
образование с придобита специалност „Б.“,
въведено като изискване в длъжностната характеристика, връчена му на 17.08.2020
г.“ и е разпоредено заплащане на обезщетение по чл.220 от КТ в размер на
брутното трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие и обезщетение
за неползван 13 дни платен годишен отпуск за 2020 г.
От служебна бележка
№60-06-11-27644/10.05.2021 г. на АЗ, ДБТ-П.и заверено копие на регистрационна
карта №10117884/25.08.2020г. на Д. „Б.п.т.“ – П. е видно, че след прекратяване
на трудовото правоотношение ищецът е регистриран на 25.08.2020 г. като
безработен и търсещо работа лице.
Представено от ответника
е удостоверение изх.№83/29.04.2021 г. за последното получено брутно трудово
възнаграждение на ищеца при пълен отработен месец.
От така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
По предявеният иск с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ:
Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №27/24.08.2020 г. на „ПРО“ ЕАД- клон П., който е работодателя на ищеца – арг. §1, т.1 от ДР на КТ. Съгласно §1, т.1 от ДР на КТ, качеството “работодател“ не зависи от притежаването на юридическо лице, а от организационната, икономическа обособеност на съответното структурно образование и възможността да наеме самостоятелно работници или служители по трудово правоотношение, като материалноправното положение, което работодателят заема като страна по трудовото правоотношение с работника или служителя обуславя и неговата правосубектност или възможността да бъде страна в процеса по трудовия спор /решение №194/10.05.2001 г. по гр.д.№1239/2000 г. на ВКС, III г.о./. Като фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е посочил, че ищецът не притежава необходимото професионално образование за изпълняваната работа- средно професионално образование с придобита специалност „Б.“, въведено с новата длъжност от 30.07.2020 г., което съдът счита, че е основание по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, а като цифрово изражение на основанието за уволнение е посочен чл.326, ал.1, т.11 от КТ. Основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.11 от КТ е промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация / т.3 от Тълкувателно решение №4/01.02.2021 г. по тълк.д.№4/2017 г. на ВКС, ОСГК/. В случая е налице несъответствие между текстовата й част на процесната заповед и нейното цифрово изражение поради което от значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната /текстовата част/ от заповедта. В този случай задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма /в т.см. решение №746/20.01.2011 г. по гр.д.№119/2010 г. на ВКС, III г.о./.
Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6
от КТ, визира две основания за
прекратяване на трудовия договор от работодателя: -липса на образование по вид
и степен;- липса на необходимата професионална квалификация. В чл.6, ал.1 от
ЗПОО професионалното обучение и професионалното образование се осъществяват по
професии и специалности, включени в Списъка на професиите за придобиване на
професионално обучение и образование. Според легалните дефиниции, дадени в §1,
т.1, т.4 и т.5 от ДР на ЗПОО „професия” е вид трудова дейност, за която се
организира професионално образование и професионално обучение; „специалност” е
самостоятелно обособена трудова дейност в рамките на дадена професия, а
„професионална квалификация” е квалификация по професия или по част от
професия, която включва съвкупност от професионални компетенции и необходимите
за тяхното формиране общообразователни знания и умения“. От цитираните
разпоредби следва извода, че специалността е неразделна съставна част на
полученото образование. Това означава, че не може да се раздели образование от
специалност, а придобитото образование е за определена специалност. Специалността е определяща
за вида на професионалните компетенции и правоспособност за извършване на
дейност, упражняването на която изисква такива, специалността има и
отношение към професионалната
квалификация, както и към професионално обучение. Образованието не се
характеризира само със степен-основно, средно и висше, а най-вече с получената
с него специалност. Ето защо въвеждането на образование за друга специалност,
макар и същото по степен, представлява изменение на образователните изисквания
за заемане на длъжността / в т.см. е и решение №494/14.01.2013 г. по
гр.д.№25/2012 г. на ВКС, IV г.о./. В случая от изискването за каквото и да е средно образование, с
новата длъжностна характеристика от 30.07.2020 г. работодателят е въвел
изисквания за средно професионално образование с придобита специалност „Б.“, каквито ищецът не притежава. Той е със средно образование и придобита професия „кулинар-сервитьор“. От така
установените факти следва, че трудовото правоотношение е прекратено при наличие
на законните предпоставки по чл.328, ал.6 от КТ.
Съгласно трайната практика на ВКС работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация на определена длъжност с щатното разписание и длъжностна характеристика, когато изискванията не са определени в нормативен акт. В тези случаи, с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност, което е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът не може да преценява дали е налице обективна необходимост от въведената промяна в изискванията за съответната длъжност, но работодателят е длъжен да спазва принципа за добросъвестно упражняване на правата и императивните изисквания на закона, в това число и забраната за злоупотреба с права- чл.8, ал.1 от КТ, което обстоятелство при своевременно наведен довод подлежи на съдебен контрол. В случая такъв довод е наведен от ищеца.
От доказателствата и установените обстоятелства съдът намира за установено, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не е проявил злоупотреба или друго противоправно поведение спрямо ищеца. Добросъвестността при упражняване на правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение се предполага до установяване на противното- чл.8, ал.2 от КТ. За да бъде оборена презумпция за добросъвестност, е необходимо посредством съвкупността от всички установени по делото факти и обстоятелства да може по безспорен начин да бъде направен извод за злоупотреба с право от страна на работодателя. Злоупотреба в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ е налице, когато се установи, че единственото желание на работодателя е чрез законово допустими средства да постигне една единствена цел - прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. За да обоснове нарушение по чл.8, ал.1 от КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. Тъй като тежестта на доказване на допусната от работодателя злоупотреба с право е върху страната, която се позовава на нея, то тя следва да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за допусната злоупотреба. В случая ищецът не е изложил такива конкретни факти, а новите изисквания за заемане на длъжността „Б.“ не могат да наложат извода, че е налице злоупотреба с право и нарушаване принципа на добросъвестност по чл.8 от КТ. По гореизложените съображения съдът намира предявеният иск за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователността на иска съдът не следва да разглежда възражението за погасителна давност по чл.358, ал.1, т.2 от КТ на трудовия спор.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението работа е обусловен от изхода на спора по иска с правно основание чл.344, ал.1 от КТ. След като съдът прие, че предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен, то и обусловения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явява неоснователен поради което следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ:
Искът за заплащане на обезщетение в размер на ***лв.
за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението като
обусловен от главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, тъй като предпоставя незаконно уволнение, каквото в
настоящия случай не се установи.
По разноските:
Ответникът претендира
съдебни разноски, но не представя доказателства за направени такива, поради
което искането се явява неоснователно.
Ищецът
е освободен от заплащането на държавна такса съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.М.Г., с ЕГН-********** *** срещу
„П., р. и о.“ ЕАД- клон П., с ЕИК:***** със седалище и адрес на управление ***,
иск за признаване на уволнението със заповед №27/24.08.2020 г. за незаконно и
неговата отмяна с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа „Б. “ в бар „О.“. и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата ***лв. обезщетение за оставане шест месеца без
работа като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-С. в двуседмичен срок, който тече от 11.06.2021 г.- денят обявен в
протокола на последното с.з.
Районен съдия: