Решение по гр. дело №800/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 22
Дата: 7 февруари 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова Белчева
Дело: 20212150100800
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. гр.Несебър, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212150100800 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „В.и К.” ЕАД- гр.
Бургас, против ИВ. ЛЮБ. АВ., ЕГН **********. Твърди се, че А. е клиент на „В.и К.“
ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван обект: гр.
Несебър, кв. **** 5, УПИ VIII, ****, със заведена партида в базата данни с аб.№
993826. Твърди се, че ответникът е „потребител“ по аргумент на чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи. Сочи се, че съгласно разпоредбата на
чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на ВиК услугите се извършвало по силата на
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор /Общи условия/,
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни
и са публикувани на интернет. В съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4 от Общите
условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 за процесния период,
отчитането на водомера на абоната се осъществявало по електронен път. Водомерът се
намирал в шахта в двора на 2 м. от оградата. След всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, както
следва:
Номер Дата Сума Салдо
********** 25.07.2018 115.51 115.51
********** 25.02.2019 144.82 144.82
1
********** 24.04.2019 56.89 56.89
********** 26.06.2019 35.93 35.93
********** 25.09.2019 20.96 20.96
********** 28.10.2019 32.94 32.94
********** 25.11.2019 29.94 29.94
Сочи се, че И.А. е следвало да заплаща, но не е заплатил своевременно
задълженията по издадените фактури, в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка
от тях съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Бездействието на
потребителите по отношение на плащането пораждало правото на водоснабдителното
дружество да предявява вземанията си съгласно описаните в исковата молба фактури,
без да е необходимо да изпраща покана до изпадналия в забава длъжник.
Неизпълненото задължение по всяка фактура поставяло автоматично ответника в
забава след изтичането на 30 календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. В
това отношение, съобразно клаузата на чл. 44 от Общите условия потребителят дължи
на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден на настъпване на падежа
до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Върху тези
суми по всяка фактура ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до
датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане. Общият размер на обезщетението на забавено
плащане на претендираните с настоящия иск главници в размер на законната лихва е
равно на сумата от 72.87 лева за периода от 25.08.2018 г. до 06.01.2021 г., както и
лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Предвид на това, че за тези суми била издадена заповед по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 27 по описа за 2021 г. на Районен съд- Несебър, се моли да бъде прието за
установено съществуването на вземане в полза на ищеца против ответника за сумата от
436.99 лева, дължима по издадени фактури за периода от 25.07.2018 г. до 25.11.2019 г.,
с отчетен период по фактури 13.10.20217 г.- 19.11.2019г., както и лихвата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 72.87 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо за периода от 25.08.2018 г. до 06.01.2021 г.
В месечният срок по чл.131 от ГПК, не постъпи писмен отговор от назначения
особен представител на ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
Производството е с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79 и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено
в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по така предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника,
качеството потребител на ответника, в т.ч., че последният е бил абонат за посочения
адрес през заявения в исковата молба период, че в същия период е доставил описаните
по вид услуги, в посоченото количество и на посочената стойност, съответно вида на
услугите за всеки отделен отчетен период; периода и размера на обезщетението за
забава.
Единственото възражение, изтъкнато от страна на особения представител, е че
част от вземането е погасено по давност. Това възражение, обаче, не е направено в
срока по чл.131 от ГПК, а едва в съдебно заседание, то същото се явява плеклудирано и
не следва да бъде разглеждано. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК, когато в
срока по чл. 131 от ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не
направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни
правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Безспорен е по делото факта, че между страните е налице валидна
облигационна връзка, възникнала и регламентирана от относимите законови и
подзаконови нормативни актове, определяща ответника, като "ползувател на ВиК
услуги". С разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР, Законът за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ определя кръга лица
/юридически и физически/- потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В този смисъл е
и нормата на чл.2 от Общите условия, с които се уреждат отношенията между ищецът
от една страна и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни
услуги на територията, обслужвана от ВиК оператора, от друга страна. Видно от
представен Нотариален акт № 95, том ХХ, рег. № 15975, дело № 3822/2010г. И.А. е
придобил собствеността върху водоснадбения обект, находящ се в гр. Несебър, кв.
**** 5, УПИ VIII, ****.
Не е спорно и че ответното дружество е титуляр на партида с абонатен №
993826. След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, остойностени
правилно, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. Ответникът
по спора не е ангажирал доказателства за плащане на дължимото.
Незаплащането на дължимите суми, обосновава извода за основателност на
предявения от ищеца иск за сумата от 436.99 лв., представляващи стойност на
доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за ползваните ВиК услуги
по абонатен № 993826 за периода от 25.07.2018 г. до 25.11.2019 г., с отчетен период по
3
фактурите от 13.10.2017 г. до 19.11.2019 г., доколкото не се спори по делото, че
остойностените куб.м. вода са били консумирани и правилно изчислени. С оглед
горното, съдът намира, че искът за главница е основателен и като такъв следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 11.01.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна, поради което следва да понесе и
задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на 30-дневен
срок от издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от
25.08.2018 г. до 06.01.2021 г., възлизащо на сумата общо в размер на 72.87 лв.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото, както
следва: държавна такса- 75,00 лв., възнаграждение за особен представител- 200 лв.,
юрисконсултско възнаграждение- 50 лв. /съобразно чл.13, т.2 от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като само исковата молба е изготвена от юрк.,
като представител не се яви в съдебно заседание/, или общо разноски в размер на 325
лв.
В унисон с т.12 от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№
4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Предвид гореизложеното, на ищеца следва да се присъдят направените
от него разноски в заповедното производство разноски за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „В.и К.”
ЕАД- гр. Бургас, против ИВ. ЛЮБ. АВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Несебър, кв.
**** 5, УПИ VIII, ****, в размер на 436.99 лв., представляващи стойността на
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.07.2018 г. до 25.11.2019 г., с
отчетен период по фактури от 13.10.2017 г. до 19.11.2019 г., сумата общо в размер на
72.87 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.08.2018 г. до 06.01.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 11.01.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които вземания е била издадена заповед по чл. 410 от ГПК
260019/12.01.2021 г. по ч.гр.д. № 27/2021 г. по описа на РС- Несебър.
4
ОСЪЖДА ИВ. ЛЮБ. АВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Несебър, кв. **** 5,
УПИ VIII, ****, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. ********, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 75 лв. /седемдесет и
пет лева/, представляващи разноски по заповедното производство, и сумата от 325 лв.
/триста двадесет и пет лева/, представляващи разноски по настоящото производство.
На адвокат А.Ф. да се заплати сумата от 200 лв., представляваща
възнаграждение за положения труд.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5