№ 1346
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело №
20221100504891 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 1753 от 07.03.2022 г., постановено по гр.д. № 46699/2021 г. по описа на
СРС, 164-ти състав, са уважени предявените от П. М. М. обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ срещу
„Г.Л.“ ЕАД, с което решение уволнението е признато за незаконно и отменено, ищецът е
възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението, а ответникът е осъден да
заплати сумата в размер на 2026,78 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа за периода 14.06.2021 г. до 17.09.2021 г. вкл. вследствие на незаконно уволнение,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 10.08.2021 г. до
окончателното изплащане. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта
на разноските на осн. чл. 78 от ГПК.
С решението първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ за периода 18.09.2021 г. до 14.12.2021 г. за
сумата от 18,73,22 лева като неоснователен и недоказан.
Срещу решението в частта, с която исковите претенции са били уважени, в
законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ответника „Г.Л.“ ЕАД чрез
процесуален представител адв. В.. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно,
тъй като съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Твърди, че
процесната заповед е издадена в съответствие със закона и не са допуснати нарушения на
трудовото законодателство при прекратяване на трудовото правоотношение. Моли
решението в атакуваната част да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца П.
М. чрез процесуален представител адв. М.. Изложил е подробни аргументи за правилност на
1
решението на районния съд. По отношение предявеният иск с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ въззиваемият твърди, че със заповед № 207/14.06.2021 г. не са посочени
дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на
ищеца, като доказателства в тази насока не били представени от ответника и в съдебното
дирене пред районния съд. Твърди, че заповедта за уволнение е немотивирана, тъй като не
съдържа фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание, нито препраща
към друг документ с подобно съдържание. Посочва, че в дисциплинарната процедура
ответникът не е поискал и приел писмени обяснения на въззиваемия М. в нарушение на чл.
193, ал. 1 от КТ. С тези аргументи се твърди, че наложеното дисциплинарно наказание
уволнение е незаконно, поради което правилно районният съд е уважил иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ. Предвид основателността на последния и с оглед обуславящото му значение за
другите два иска въззиваемият твърди, че правилно исковите претенции по чл. 344, ал. 1, т.
2 и т. 3 са били уважени. С тези аргументи моли първоинстанционното решение да бъде
уважено. Претендира съдебни разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от П. М. М., с която срещу
„Г.Л.с“ ЕАД били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 207 от 14.06.2021
г. на управителя на ответното дружество А.В., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Обслужващ
газостанция/бензиностанция“ , както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ
за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3900 лв. за времето от
14.06.2021 г. до 14.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
иска до окончателното плащане.
Твърди незаконосъобразност на уволнението, тъй като не са му поискани
предварително обяснения за извършените дисциплинарни нарушения, неяснота относно
какви нарушения на трудовата дисциплина е извършил, както и липса на мотиви към
оспорената заповед за уволнение.
Ответникът „Г.Л.“ ЕАД, в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, като оспорва предявените искове. Признава, че между страните е съществувало
валидно възникнало трудово правоотношение, както и че със Заповед № 207/14.06.2021 г.
трудовото правоотношение е прекратено, поради наложено дисциплинарно уволнение.
Твърди, че оспорената заповед била законосъобразна и не са допуснати нарушения при
прекратяване на трудовото правоотношение.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, от
които се установява от фактическа страна следното:
От трудов договор № 208/20.09.2019 г. се установява, че между страните е
възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът М. е бил
назначен на длъжността: „обслужващ бензиностанция/газостанция“ с място на работа „обект
– БРАВО ГАЗ“ гр. София, с основно месечно възнаграждение към момента на сключване на
договора в размер на 566 лева.
С допълнително споразумение № 1, сключено между страните на 05.01.2020 г.
възнаграждението на ищеца е било увеличено до размер на 610 лева.
С допълнително споразумение № 2, сключено между страните на 06.01.2021 г.
възнаграждението на ищеца е било увеличено до размер на 650 лева.
Със заповед № 207 от 14.06.2021 г. трудовото правоотношение е било прекратено на
осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
2
От справка от НАП с вх. №5387/12.01.2022 г. за актуално състояние на действащи
трудови договори за въззиваемия М. за периода 14.06.2021 г. До 14.12.2021 г. се установяв,
че на 17.09.2021 г. е сключен договор между ищеца и дружество А. 2015 ЕООД – действащ
към момента на изготвяне на справката.
По делото е приета съдебносчетоводна експертиза, неоспорена от страните, от която
се установява, че последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец /м.
май 2021 г./ възлиза в размер на 650,00 лева при средно дневно брутно тудово
възнаграждение от 38,24 лева.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните. В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в частта, с която
са били уважени исковите претенции, като в отхвърлителната част решението не е
обжалвано, поради което в тази част е влязло в сила. При извършена проверка съдът намира,
че атакуваното решението е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Решението е и
правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово
правоотношение по силата на трудов договор, сключен на 20.09.2019 г., по силата на който
въззиваемият е бил назначен на длъжността „обслужващ бензиностанция/газостанция“.
Обстоятелство, по отношение на което страните не спорят.
При действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина работодателят
има право да наложи дисциплинарно наказание от предвидените в разпоредбата на чл. 188 от КТ.
Въззивникът – ответник по делото като работодател на въззиваемия М. се е възползвал от правото
си да реализира дисциплинарната отговорност на служителя си, като с атакуваната заповед № 207
от 14.06.2021 г. е прекратил трудовото правоотношение на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание предполага
обаче тя да е издадена в рамките на специално дисциплинарно производство. Процедурата
по реализиране на дисциплинарната отговорност на работника и служителя е императивно
уредена в чл. 192-195 от КТ, като има за цел да гарантира, че налагането на предвидените в
чл. 188 от КТ наказания ще бъде осъществено след установяване на всички относими факти
към евентуалното нарушение на трудовата дисциплина, допуснато от работника или
служителя, вкл. събиране на необходимите и относими доказателства, въз основа на което
работодателят има възможност да направи и обоснована преценка съобразно чл. 189, ал. 1 от
КТ касателно тежестта на нарушението и съотвестващото му наказание.
Въпреки императивния характер съдът не следи служебно за нарушение на чл. 193,
ал. 1 от КТ и чл. 195, ал. 1 от КТ, а работникът или служителят следва изрично да се е
позовал на нарушението им като основанието за незаконосъобразност на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ в исковата молба.
В процесния случай още с исковата молба въззиваемият е изложил твърдения, че
въззивникът – ответник по исковете, не е поискал писмено обяснения съобразно чл. 193, ал.
1 от КТ, както и че заповедта за уволнение е немотивирана, тъй като в нея липсват
фактическите основания, въз основа на които се ангажира дисциплинарната отговорност на
ответника, както и че липсва посочване на конкретно нарушение на трудовата дисциплина,
3
за което е наложено най-тежкото наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения. Съдебната практика също е константа по този въпрос, като се
възприема, че за да бъде надлежно осъществено това негово задължение, работодателят
трябва да покани работника да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства – за
кое поведение на работника се иска обяснение, както и срокът, в който да се представят.
Задължение на работодателя е да осигури реална възможност за упражняване правото на
работника или служителя да даде обяснения, а възползването от предоставената възможност
зависи изцяло от работника. /В този смисъл реш. № 29 от 03.05.2022 г. по гр. д. № 1971/2021
г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение № 226/22.05.2012 г. по гр. д. № 917/2011 г., IV г.о., решение
№ 307/24.06.2011 г. по гр. д. № 2116/2018 г., III г.о., решение № 10/30.01.2014 г. по гр. д. №
3911/2013 г., IV г. о./. В процесния случай, съответстващи на материалите по делото са
изводите на контролираната инстанция, че не са ангажирани доказателства, установяващи,
че работодателят е изпълнил задължението си да поиска писмено обяснение от ищеца М.
преди да му наложи най-тежкото дисциплинарно наказание в съответствие с разпоредбата
на чл. 193, ал. 1 от КТ. В нито един момент от процесуалното развитие на съдебното
производство въззивника – ответник по делото не представя доказателства, от които да се
установи, че същият като работодател в съответствие с императивните разпоредби на
трудовото законодателство е гарантирал правото на работника да даде обяснения във връзка
с констатирани нарушения на трудовата дисциплина. Пропускът на работодателят
предварително да изслуша работника съставлява самостоятелно формално основание за
отмяна на заповедта за уволнение съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ.
На следващо място, въззивният съд намира, че дисциплинарното производство
приключва с издаване от субекта на дисциплинарната власт на мотивирана заповед за
налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ съдържанието на
заповедта включва посочване на нарушителя, нарушението – време, място на извършване и
естество, както и наказанието, което се налага, и законния текст, въз основа на който се
налага. По отношение така предвидения в закона минимум на съдържанието на заповедта е
формирана трайна задължителна практика на ВКС, съгласно която задължението за
мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за
еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и с оглед
възможността на наказания работник за защита в хода на съдебно производство по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ. Твърденията на работодателя за извършено конкретно нарушение, поради
което е издадена заповедта за уволнение, могат да бъдат формулирани и в друг документ,
който трябва да е сведен до знанието на работника или служителя /в този смисъл реш. №
50003 т 03.02.2023 г. по гр. д. № 1645/2022 г., ГК, ІV ГО на ВКС, реш. № 135 от 08.06.2021
г. по гр. д. № 3135/2020 г., ГК, ІV ГО на ВКС/. Преценявайки съдържанието на процесната
заповед в контекста на изложените правни съображения, се установява, че същото не
съответства на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от НК. Процесната заповед не съдържа каквито
и да е било фактически констатации на работодателя, които последният счита, че
представляват нарушение на трудовата дисциплина и за които е наложено наказанието
„уволнение“. Липсва и препращане към друг документ, в които да е описано конкретно
поведение на въззиваемия, което да бъде преценено като нарушение на трудовата
дисциплина. При това положение въззивният съд не може да направи преценка за какво
нарушение е наложено дисциплинарното наказание, пред каквато невъзможност е бил
изправен и ищеца при прекратяване на трудовото му правоотношение поради
дисциплинарно уволнение. С оглед съдържанието на заповедта въззивният съд намира за
съотвестващи на материалния закон изводите на районния съд, че същата се явява
немотивирана.
С оглед гореизложеното и предвид ангажираните по делото и обсъдени по горе
4
доказателства не могат да бъдат възприети бланкетните възражения на въззивника за
неправилен доказателствен анализ от страна на районния съд и бланкетното поддържане на
твърдението, че не са били допуснати нарушения на трудовото законодателство при
прекратяване не трудовото правоотношение с ищеца. Напротив, при правилен анализ на
събрания доказателствен материал районният съд е приложил правилно материалния закон,
приемайки че атакуваната заповед за уволнение е незаконосъобразна, поради което правилно
я е отменил.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Предвид изхода на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, основателна се явява и
обуслованата искова претенция по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Налице са предпоставките за
уважаването на така предявения иск, а именно: признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, наличие на трудово правоотношение за неопределен срок, което прави
възможно възстановяване на трудовоправната връзка между страните. При така възприетото
правилно районният съд е уважил иска за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност, поради което въззивната жалба се явява неоснователна и в тази част.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ:
Предпоставка за основателност на претенцията за заплащане на обезщетение за
оставане без работа е незаконност на уволнението, служителят да е останал без работа
вследствие на незаконното уволнение за конкретен период, но не повече от 6 месеца, както и
размерът на брутното възнаграждение.
С оглед изхода на делото по първия иска първата от горепосочените предпоставки е
налице. От събрания доказателствен материал и в частност приетата съдебносчетоводна
експертиза се установява, че въззивваемият - ищец е работел при ответника при брутно
месечно възнаграждение за последния пълен отработен месец в размер на 650 лева при
средно дневно брутно трудово възнаграждение от 38,24 лева. Видно от справка за актуално
състояние на действащи трудови договори е сключен договор между ищеца и дружество А.
2015 ЕООД, с ЕИК *******, действащ към момента на изготвяне на справката - 12.01.2022
г.. По делото не са представени доказателства за брутното трудово възнаграждение при нови
работодател, поради което основателно искът е бил уважен частично единствено за периода
от 14.06.2021 г. до 17.09.2021 г., доколкото след този период въззиваемият е бил трудово
ангажиран.
Предвид гореизложеното ищецът М. има право да получи обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ за период от 3 месеца и 2 дни, което правилно е било изчислено от районния съд
като възлизащо на 2026,78 лева.
С оглед горното въззивната жалба и по отношение на предявения иск по чл. 344, ал. 1
т. 3 КТ следва да се остави без уважение.
По разноските:
Своевременно пред въззивния съд е била предявена претенцията за разноски от адв.
М.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен на 29.04.2022 г.
между въззиваемия М. и адв. М., въз основа на който и на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адв.
М. е оказвал процесуално представителство и защита безплатно за доверителя си.
Представен е списък с разноски по чл. 80 от ГПК, с който адв. М. претендира в негова полза
да бъдат възложени направените разноски за оказване на правна защита и съдействие във
връзка с изготвяне на отговора на въззивната жалба по процесното дело, както и за
процесуалното представителство във връзка с изложеното в него.
С оглед изхода на делото и предвид вида на оказана правна помощ и съдействие
въззивният съд приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. сумата
от 1082 лева, представляваща възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие на
въззиваемия на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, изчислена по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 2 и чл. 7, ал.
5
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакция ѝ към 29.04.2022 г./.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1753 от 07.03.2022 г., постановено по гр.д. №
46699/2021 г. по описа на СРС, 164-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Г.Л.С“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „******* да заплати на адв. М. В. М.-АК-Пловдив основание чл. 78, ал. 1 вр. чл.
38, ал. 2 ЗА сумата от 1082 /хиляда осемдесет и два/ лева, представляваща възнаграждение
за процесуално представителство на въззиваемия П. М. в производство пред СГС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6