Присъда по дело №138/2015 на Апелативен съд - Пловдив

МОТИВИ по ВНОХДЕЛО № 138/2015г. на Пловдивския апелативен съд:

 

         С Присъда № 55/18.12.2014година, постановена по нохд № 345/2014 година, Пазарджишкия окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Р.М.Р. за ВИНОВЕН в това, че на 15.10.2012г., на територията на недвижима културна ценност – Средновековна крепост в местността „Г.“ (К.), землището на с.Б., общ. П., обл. П., в съучастие като съизвършител с К.А.А., без съответно разрешение по чл. 148, ал. 1-3 и чл. 150, ал.1 от Закона за културното наследство,  е търсил археологически обекти, златни монети, като при извършване на деянието са използвани технически средства, като на основание чл. 277а, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и глоба от ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА в полза на държавата.

ПРИЗНАЛ е подсъдимите Г.Й.А., И.Л.Т. и Н.Д.Б., за НЕВИНОВНИ в това, че на 15.10.2012г., на територията на недвижима културна ценност – Средновековна крепост в местността „Г.“ (К.), землището на с.Б., общ. П., обл. П., в съучастие като съизвършители помежду си и с подсъдимия Р.Р., както и с К.А.А., без съответно разрешение по чл. 148, ал. 1-3 и чл. 150, ал.1 от Закона за културното наследство, са търсели археологически обекти, като при извършване на деянието са използвали технически средства, като ги е ОПРАВДАЛ по обвинението за престъпление по чл. 277а, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

ПРИЗНАЛ е подсъдимите Г.Й.А., И.Л.Т., Н.Д.Б.  и Р.М.Р.  за НЕВИНОВНИ в това, че на 15.10.2012 г., на територията на недвижима културна ценност - Средновековна крепост в местността „Г.“ (К.), землището на с.Б., общ. П., обл. П., в съучастие като съизвършители помежду си и с К.А.А., не по законоустановения ред – глава VІІ, чл. 146-чл. 153 от Закона за културното наследство и Глава 3-та чл. 17-17б от Наредба №Н-00-0001/14.02.2011 г. на Министерството на културата за извършване на теренни археологически проучвания са извършили изкопни работи, като са използвали технически средства, като ги е ОПРАВДАЛ по обвинението за престъпление по чл. 277а, ал. 3 във вр. с ал. 2, предл. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

ПРИЗНАЛ е подсъдимия Р.М.Р. за НЕВИНОВЕН в това, че на 16.10.2012 г. подс. Р. *** е държал археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, съгласно чл. 97, ал. 3 и ал. 6 от Закона за културното наследство, а именно една сребърна римска монета, императорска „Траян“ (98-117 г.), 2,97 грама, на стойност 500 лева, като го  е ОПРАВДАЛ  по обвинението за престъпление по  чл. 278, ал. 6, предл. 1-во от НК.

На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил  изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Р.Р. за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Произнесено е  било по веществените доказателства и направени разноски по делото.

Присъдата е  протестирана от О.п. гр. П. с оплакване за незаконосъобразност и явна несправедливост и се моли да бъде отменена и се постанови нова, с която подсъдимите Г.Й.А., И.Л.Т. и Н.Д.Б.  се признаят за виновни по обвинението за престъпление по чл. 277а, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, подсъдимите Р.М.Р., Г.Й.А., И.Л.Т. и Н.Д.Б. се признаят за виновни по обвинението за престъпление по чл. 277а, ал. 3 във вр. с ал. 2пр.3, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и подсъдимият Р.М.Р. се признае за виновен по обвинението по чл.278 ал.6 НК.

Протестът се поддържа от представителя на Апелативна прокуратура.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия Р.Р. с оплакване за незаконосъобразност и се моли да бъде изменена като се признае за виновен по чл.277а ал.2във вр. с ал.1 и чл.20ал.2 и бъде оправдан по обвинението по чл.277 а ал.3 във вр. с ал.1 и чл.20ал.2 НК.

Защитникът на подсъдимите, адв. К. К. моли протеста като незаконосъобразен да не бъде уважаван.

Пловдивският апелативен съд, проверявайки правилността на обжалваната присъда във връзка с поддържаните оплаквания в протеста и жалбата на подсъдимият Р.Р., приема за установено следното: 

Р.Р. се интересувал от археологически обекти, за които събирал карти и сведения. Събирал и старинни монети.

През август 2012 година подсъдимият Р.Р. и свидетелят К.А. били в заведение в гр. П.. Чули разговор на съседна маса, че в землището на с.Б., намиращо се недалеч от гр. П., имало заровено съкровище и решили да проверят.

На 14.10.2012г., К.А. се обадил на подс. Н.Б. и му казал, че на другия ден щял да ходи с Р.Р. в землището на с.Б. да търсят заровени жълтици. Поканил подсъдимия, ако иска да отиде да гледа.

На следващия ден, 15.10.12г., около обяд подс. Г.А. се обадил на своя племенник, подс. И.Т. и му предложил да се разходят в провинцията, без да казва конкретен повод или дестинация. Т. се съгласил.

Същия ден тримата подсъдими Г.Й.А., И.Л.Т. и Н.Д.Б., тръгнали с лек автомобил от гр. С. за с.Б.. В края на селото, близо до стара Б., която им бил дал като ориентир, ги чакал К.А.. Последният завел тримата подсъдими на хълм, където се намирал подсъдимият Р.Р.. На мястото имало дупка, част от която била прясно изкопана, а в близост останки от каменен зид. Там св. А. и подс. Р. продължили да ровят с кирка и лопата в изкопаната дупка и изхвърляли пръста с кофа. Тримата подсъдими А., Т. и Б. стояли отстрани и наблюдавала  действията им, които продължили около един – два часа. След това седнали да се хранят на няколко метра от мястото, където копаели Р. и А..

Същият ден, Кметът на с.Б., св. С. Н., получил сигнал, че в околността на останките от древна крепост се копае. Видял на място двата автомобила на подсъдимите в м. ”А.” и съобщил на полицията в гр. П.. От РУП- П. служителите на полицията, свидетелите Г. Г., Ас. Б., П. Т. и  В. М., тръгнали с патрулен автомобил към обекта и стигнали до местността ”А.”, където се срещнали със св.. Н., който ги чакал там. Видели автомобилите и тръгнали към върха в м. ”Г.” /”К.”/, където се намирали останките от крепостта. Като стигнали на върха, заварили Р.Р. и К.А.  в изкоп с дълбочина около 1.5 метра -  същият се вижда на снимки 7 и 8 от фотоалбума към протокола за оглед, намиращ се на лист 7 от том първи на досъдебното производство. При пристигането си на място, полицаите и св. Н. видели подсъдимите Г.Й.А., И.Л.Т. и Н.Д.Б. да седят в близост до изкопа, но без да участват в копаенето и търсенето на предмети в изкопа или около него.

На въпроса защо копаят и какво търсят там, К.А. отговорил, че търсели златни монети. На мястото на изкопите в крепостта бил извършен оглед и изземване на фрагменти от отломките и техническите средства, с които си служели обвиняемите – две кирки, една лопата и четири пластмасови кофи.

Впоследствие петимата задържани били отведени в РУП П., където били задържани за 24 часа.

Мястото, на което били задържани подсъдимите да търсят монети се намирало в местността „Г.“ /още „К.“/ било средновековна крепост, обявена в ДВ бр. 58/1966г. за архитектурно - строителен паметник от античността и средновековието и представлявала археологически обект, недвижима културна ценност по смисъла на чл. 146 ал. 1 и ал. 2  и § 10 ал. 1 от ПЗР на  Закона за културното наследство.

Установено е било по време на разследването, че четиримата подсъдими по настоящето дело и К.А. за календарната 2012г. не са подавали заявления с придружаващи документи за получаване на разрешение и не са имали издадено разрешение за редовни теренни проучвания на археологически ценности по чл. 148, ал. 1 и ал. 3 от Министъра на културата, нито са имали  разрешение за спасителни теренни археологически проучвания или за издирване на археологически обекти с недеструктивни методи от Председателя на съвета за теренни проучвания, за което да е уведомен Министъра на културата, съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗКН.

На 16.10.2012г. било извършено претърсване в дома на подсъдими Р.Р. ***. При претърсването са били намерени и иззети общо 244 бр. монети от различни времена и държави, фотокопие с надпис „План на древна П., фотокопие от карта и листове с текст и цифри по тях.

Според заключението на съдебно нумизматичната и археологическата експертиза, една от иззетите монети от дома на  Р. е сребърна,  римска, императорска монета, Траян 98-117 г., тежи 2.97 грама и е на стойност 500.00лв. Според експертите, тя представлява културна ценност, има научна и културна стойност по смисъла на чл. 7 ал. 1 от Закона за културното наследство и е част от движимото културно наследство по смисъл на чл. 10 от същия закон.

В писмо с изх. № 45 от 26.02.2013 г. на Регионален исторически музей  - П. е посочено, че в музея не е постъпвало заявление от подс. Р.М.Р. за идентификация и регистрация на движими културни ценности, а в регистъра на движимите културни ценности на музея не е вписвана информация за посоченото лице.

         Горната фактическа обстановка е била установено въз основа обясненията на подсъдимите,  показанията на разпитаните свидетели, заключението на вещите лица, прието като компетентно в съответната област на специални знания и писмените доказателства, приложени по делото.

         При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира подадения протест от О.п. за неоснователен в частта му,  с която се поддържа, че всички подсъдими по делото са осъществили престъпния състав на чл.277 а ал.3 във вр. с ал.2 НК. Следва да се отбележи, че незаконосъобразно, на подсъдимите е било предявено самостоятелно обвинение по този престъпен състав , при наличието и на обвинение по чл.277 а ал.3 във вр. с ал.1 НК, тъй като разпоредбата на чл.277 а ал.3, като по –тежко наказуем състав е относима и към ал.1 и към ал.2 и е следвало да е наличие само едно обвинение, а именно по чл.277 а ал.3 във вр. с ал.1 и 2 НК. Това нарушение не е съществено, но само се констатира от настоящия състав.

За да приеме, че законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че е било извършено престъпление по чл.277 а ал.3 във вр. с ал.1 НК, а не и това по чл.277 а ал.3 във вр. с ал.2 НК, освен изложените от него съображения, които напълно споделя, настоящия състав съобрази  и събраните по делото доказателства, а именно, че подсъдимите не са започнали да извършват изкопни работи на територията на недвижима културна ценност, а във съществуващ изкоп. Това е така, тъй като подс. Р.Р., заедно със св. К.А., спрямо когото делото е приключило с влязло в сила споразумение, с носени от тях кирка и лопата са изхвърляли пръста в този изкоп, търсейки златни монети. На такъв извод сочи и самото понятие изкоп, така както е формулирано в тълковния речник, а именно, че представлява дълбоко изкопана обширна яма, канал, траншея, трап, дупка или изкоп, изискващ повече време за направата й. За тези съществуващи изкопи, доказателство са и снимките от приложения фотоалбум на досъдебното производство, от които е видно наличието на най- малкото три такива направени  изкопа, за които не се твърди, че е извършено от тях.

В случая, не може да се приеме, че подсъдимият Р. и св.А. са имали възможността да осъществят тази дълбочина на изкопа, за което се твърди в протеста, че е извършена от тях,  предвид безспорно установеното, че са пристигнали по обяд и малко след това -около час са пристигнали и органите на полицията, по повод подадения сигнал до кмета на селото.  

Неоснователно в протеста се поддържа, че подсъдимите били заловени в късния следобед, тъй като това е опровергано от самите свидетели, служители на полицията,  установили, че след задържането им те са били отведени в РУП , а едва по-късно, едва в 16.40 часа е започнал огледа на местопроизшествието- вж. л. 2,т.1 д.п.

Освен това, от снимките, видно от приложения фотоалбум не се установява подсъдимите да са вършили изкопни работи, тъй като  няма заснето каквото и да е било изхвърляне на пръст. Такава безспорно би била заснета, ако е имало около тунела, в който те са ровели, за да търсят златни монети.

Предвид тези съображения, настоящия състав на Пловдивския апелативен съд намира, че законосъобразно първоинстанционния съд е приел, наличие на извършено престъпление по чл. 277 а ал.3 във вр. с ал.1 НК, но не и такова по чл.277 а ал.3 във вр. с ал.2 НК.

Незаконосъобразно обаче първоинстанционния съд е приел, че престъплението по чл.277 а ал.3 във вр. с ал.1 НК е било осъществено само от подс. Р., но не и от останалите подсъдими по настоящето дело Г.А., И.Т. и Н.Б. в съучастие с него и с Кр.А., поради което в тази му част подадения протест е основателен.

         Настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира, че в случая обясненията на подсъдимите Г.А., И.Т. и Н.Б. не могат да бъдат ценени като доказателствено средство, а само като средство за защита. Обясненията им,  че отишли от гр. С. до землището на село Б., община П., само на разходка и за да гледат как другите двама – подс. Р. и св.А. копаят, че когато дошли полицаите и кмета на селото, ги сварили встрани от последните не могат да обосноват липсата на съучастие в извършване на вмененото им престъпление. Това е така, тъй като в техните обяснения се съдържат съществени противоречия. Преди всичко следва да се посочи, че подс. И.Т. пред първоинстанционния съд е заявил, че, подс. Г.А., който е негов вуйчо му се бил обадил на инкриминираната дата и го поканил на разходка, без да му казва къде ще ходят и какво ще правят, на което той се бил съгласил и така се озовал на  местопрестъплението. Тези обяснения не могат да бъдат възприети, най-малкото, поради факта, че е нормално да се попита къде ще бъде разходката, а освен това са в противоречие  с обясненията му, дадени пред друг състав на съда, където подробно е обяснил, че  конкретната цел на ходенето до с.Б. е била  да се търсят монети, заради чутото, че има заровено съкровище.

         Подс. Г.А. в обясненията си е заявил,  че като отишли на място, се чули по телефона със св. А., докато  преди това е твърдял,  че А. ги чакал до предварително посочен от него ориентир и ги завел на мястото, където копаели с Р..

         Настоящият състав намира за неправдоподобни и  показанията на св. А., а именно, че двете кирки, лопатата и четирите кофи били намерени от подсъдимите на мястото, а не ги били носели със себе си, тъй като според броя им извода, който се налага е че са носени именно от тях. Ако това не е така, тогава логичния въпрос е защо тези средства са били около самите подсъдими, защо не са по-малко или повече на брой, ако са били оставени от други иманяри.

Обясненията на св. А., че с подс.Р. с ръце разчиствали шумата и търсели златни монети, без да използват инструментите също са били опровергани както от полицейските служители, така и от кмета на село Б., установили, че двамата са били в изкопа с кофа, кирка и лопата.

         Обясненията на подсъдимите А., Б. и Т., че отишли на екскурзия, се опровергават и от показанията на полицаите, установили, че са ги заловили непосредствено да изкопа, като по дрехите им имало следи от контакт с прясна пръст, а такава имало и по сечивата и в кофите.

         Настоящият състав не възприема доводите на защитата на подсъдимите, че само св. Б. твърдял, че по дрехите им имало прясна пръст, а другите свидетели били заявили, че по тях имало само прах, тъй като самите подсъдими заявяват, че по дрехите им имало кал, която била  в резултат на движението им по такава местност.

Същото се отнася и до факта, че били облечени с обикновени дрехи, а не със стари, предвид  установеното от свидетелите за техния вид.

          Неоснователно от защитата на подсъдимите се поддържа, че липсвали преки доказателства за участието във вмененото им престъпление по чл.277 а ал.3 във вр. с ал.1 НК, тъй като органите на досъдебното производство не били снели отпечатъци от кофите, кирките и лопатата, както и  че следвало да изчакат известно време, за да се убедят, че участват в осъществяване на престъплението. Тези доводи на защитата на подсъдимите се опровергават, от безспорно установеното, че никой от тях при задържането им на местопроизшествието не е отрекъл, че копаят за да  търсят монети, както и не са направили каквито и да е било възражения по протокола за оглед на местопроизшествието, че тези средства не са техни.

         Предвид изложеното, настоящия състав на Апелативния съд намира, че е налице общност на умисъла между подсъдимите Г.А., И.Т. и Н.Б. с този на подс. Р. и св.А. за извършване на престъплението по чл. 277а ал.3 във връзка с ал.1 НК, тъй като са съзнавали не само умисъла на последните двама, но и самите те са имали умисъл за извършване на това престъпление. В конкретният случай, обсъдените по-горе в мотивите доказателствени източници водят до формиране на извод за действително търсене от тях на археологически обекти и от друга страна- за тяхно познание, за това, че на мястото на търсене могат да бъдат открити движими такива обекти. Ето защо присъдата в тази и част беше отменена и се постанови нова, с която подсъдимите Г.А., И.Т. и Н.Б. бяха признати за виновни в това, че в съучастие като съизвършители с подс. Р. и К.А., съгласно  чл. 20 ал.2 от НК на 15.10.2012г. на територията на недвижима културна ценност- Средновековна крепост в местността  „Г.”/К./, землището на с.Б., общ. П., област П. без съответно разрешение по чл.148 ал.1- 3 и чл.150ал.1 Закона за културното наследство са търсили археологически обекти- златни монети, като при извършване на деянието са използвали технически средства.

         Настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира за неоснователно поддържаното разбиране на подсъдимите Г.А., И.Т. и Н.Б., че не бил налице квалифицирания състав на чл.277 а ал.3 във вр. с ал.1 НК, тъй като иззетите 4 броя кофи, две кирки и лопата не били техническо средство, а такива били само специалните, например металотърсачи. Използваните кирки и лопати, в съответствие с установените по делото фактически положения, обуславят, че извършеното от подсъдимите деяние покрива съставомерните признаци на престъпление по чл.277 а ал.3 във вр. с ал.1 НК, не само от субективна, но и в обективна страна. Това е така, тъй като използваните кирки и лопати, макар и да нямат сложни технически характеристики, представляват технически средства по смисъла на  този престъпен състав, тъй като безспорно е било установено, че са улеснили търсеното на златни монети.

         Предвид признаването на подсъдимите Г.А., И.Т. и Н.Б. за виновни по чл.277 а ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20ал.2 НК, настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира, че на същите следва да бъде наложено наказание  при превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства при условията на чл.54 НК в размер на по 1/една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на по 5000.00/пет хиляди/ лева за всеки един от тях. Като смекчаващи обстоятелства бяха съобразени чистото им съдебно минало, добрите характеристични данни за тримата подсъдими, а като отегчаващи неполагането на обществено полезен труд.

         Апелативният съд не констатира по делото доказателства за наличие на многобройни смекчаващи отговорността на тримата подсъдимия обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което не приложи разпоредбата на чл.55 ал.1т.1 и ал.3 НК.

         За постигане целите на чл.36 НК - поправянето и превъзпитанието на подсъдимите Г.А., И.Т. и Н.Б., както и за постигане целите на генералната превенция- да се въздейства предупредително възпиращо и върху средата, в която те живеят, предвид степента на участието им в осъществяване на престъплението, както и че не са личности със завишена обществена опасност, наложеното им наказание в размер на по 1/една/ година лишаване от свобода беше отложено на основание чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от по 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила за всеки един от тях.

         Изложеното, за наличие на по-тежко наказуемия състав по чл.277 а ал.3 във вр. с ал.1 НК за подсъдимите Г.А., И.Т. и Н.Б., се отнася с още по-голямо основание, че при извършване на деянието, подс.Р. е използвал технически средства, предвид установеното по делото, че той и св. А. са били заловени в момент на използване на кирка и лопата и това мотивира настоящия състав да приеме, че жалбата му в тази му част е неоснователна, както и поддържаното искане за признаването му за невинен по обвинението по чл.277 а ал.3 във вр. с ал.1 НК и признаването му за виновен по чл.277 а ал.2 НК, за което съображения бяха изложени по-горе в мотивите.

         Що се касае до поддържаното искане от защитата на подсъдимия Р. да се направи разграничение между търсене на археологични обекти.... по смисъла на чл.277 а ал.1 НК и  извършване на изкопни работи ..., съгласно нормата на чл.277 а ал.2 НК, настоящия състав напълно споделя изложеното от първоинстанционния съд, поради което не следва да  го преповтаря, а също, по-горе в мотивите бяха изложени и допълнителни съображения, защо приема, че подс. Р. е осъществил състава на чл.277 а ал.3 във вр. с ал.1 НК.

         Настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира протеста на О.п.П. в частта му, с която се иска отмяна на присъдата в частта й,  с която подсъдимия Р.Р. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.278 ал.6 пр. 1 НК, затова, че държал в дома си в гр.П., обл. П. –археологичен обект – една сребърна римска монета 2.97грама, императорска „Траян”/98-117г./, неидентифициран и  регистриран по реда на чл.97ал.3 и 6 ЗКН за неоснователен, а присъдата като правилна следва да бъде потвърдена. От събраните по делото доказателства е видно, а това не се оспорва от страните е било установено, че при извършения обиск в дома на подсъдимия Р.  е била открита тази монета. По отношение произхода й, доказателствата са, че той я намерил в РФранция при разрушаване на стара къща и с други вещи я донесъл в дома си, в РБ.. За същата, той е нямал доказателства за произход, в които случаи регистрация не е необходима, поради което следва да се приеме, че е приложима разпоредбата  на чл.97 ал.3 ЗКН. При тези доказателства по делото, поддържаното в протеста, че с държането на тази монета се  осъществявал  престъпния състав на чл.278 ал.6 пр.1 НК, като ирелевантни били разпоредбите на чл.97 ал.3 и 6 ЗКН и параграф 5 от ПР на ЗКН не се споделят от настоящия състав, тъй като  се касае до бланкетна норма, запълваща се със съдържание именно с тези разпоредби от ЗКН. Това разбиране  в протеста се поддържа за разлика в посоченото в обвинителния акт, че подс. Р. държал монетата в нарушение на посочената норма на чл.97 ЗКН.

Съгласно чл.97 ЗКН, физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей“.

 Освен това, чл. 97  ЗКН задължава държавните, регионалните и общинските музеи да извършват идентификация при придобиване на вещ, която може да се определи като движима културна ценност. Втората алинея задължава държавните и общински органи и институции, притежаващи вещи, които могат да се определят като културни ценности, да поискат идентификацията им от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей. 

Граматическото и систематичното тълкуване на текста от ЗКН, на който се позовало обвинението – чл. 97 ал.3 ЗКН, а с протеста, че  не било необходимо позоваването на същата, както и тълкуването му във връзка с предходните две алинеи, води до извода, че физическите лица нямат задължението да идентифицират и регистрират притежаваните от тях вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като движими културни ценности, а имат правото  да поискат това. На това право съответства задължението на съответната компетентна институция да извърши такава идентификация и регистрация при поискване. В подкрепа на този извод е и обявяването за противоконституционни на  § 5, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗКН с Решение № 7 от 29.09.2009 г. на КС по к. д. № 11/2009 г.

Настоящият състав не възприема доводите и на представителя на Апелативна прокуратура, че бил налице двоен режим – такъв до постановяване решението на КС, задължаващ физическите лица да искат задължително регистрация и  друг - след решението, поради което следвало да се тълкува, че поради непълнотата в закона, това задължение продължавало да съществува, предвид обстоятелството, че решенията на КС действат за в бъдеще, а именно от момента на обявяване противоконституционността на съответната норма, какъвто е и настоящия случай.  

При  служебната проверка на присъдата, настоящия състав на Пловдивския апелативен съд не констатира  други нарушения, поради което в останалата й част същата беше потвърдена.

По изложените съображения, Апелативния съд постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :               ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.