Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260008/18.8.2020г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на седемнадесети август 2020 година

в открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 196/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от ***, рег. № : *********, чрез ***, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, срещу Т.Б.И., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 223,83 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 223,83 лева, представляваща 163,79 лева главница – неплатени вноски по договор за револвиращ кредит, 51,73 лева договорна лихва и 8,31 лева лихви за забава, за периода 10.11.2017г. – 11.05.2018г., и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта по ЧГД № 8536/2018г., по описа на ВРС, била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Твърди недействителност на договора, съобразно разпоредби на ЗПК. Иска отхвърляне на исковете.

 

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /ищцовият в писмена молба/ поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 26.08.2015г., страните, сключили договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11416985. Според уточненията на ищеца, сумите описани в договора за потребителски кредит, за които се отнася и погасителния план на стр. 1 от договора/л.15 от ГД № 18230/2018г., по описа на ВРС/, били погасени от ответника, а настоящата претенция обхваща тези, от револвиращ потребителски кредит и свързаната с него кредитна карта. Съдържанието му можело да се извлече от „приложение…“ на стр. 29 от ГД № 18230/2018г., по описа на ВРС. Приложението, не съдържа погасителен план, посочва размер на лихва, някои видове такси, при действия с издадената карта и лимити за операции с нея – теглене в брой, покупки на ПОС, минимална погасителна вноска. Няма уговорки за падежни дати, нито данни, че извлеченията които следвало да издава ищецът, от който би могло да се узнае такъв, съответно размера на задължението и структурата му, се е случвало според уговореното и/или те/извлеченията/ са достигали до ответника. Представените общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията“, изискват в чл. 4, получилото кредит лице, за да се присъедини като застраховано, да подпише декларация. Такава по делото не е представена, а застрахователния сертификат на стр. 20 от споменатото дело, касае закупени стоки/епилатор, сешоар и др./ с потребителски кредит, който сам ищецът твърди за погасен.  Според заключението на ССЕ, усвоените суми, по картата, за периода 2015-2017г. възлизат на 965,09 лева, а платените  на 1137,97 лева. Съобразно претенцията на дружеството задължението по картата възлизало на 215,52 лева, от които 163,79 лева главница и 51,73 лева лихви и такси. При положение, че ответникът, не дължи лихви и застраховки, търсени от ищеца, не съществува задължение, тъй като е заплатил с 37,88 лева повече от дължимото. Заявлението по ЧГД № 8536/201г. постъпило във ВРС на 31.05.2019г.

 

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и размера ѝ; предоставянето на заетата сума; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Посочените, не са налице, в настоящият случай – процесния договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК. Той, не съдържа „лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти“, тоест няма съдържанието посочено в чл. 12, ал. 1, т. 8 от ЗПК. Това води до неяснота, за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми; съдържанието на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата…допълнителните разходи. Съдържащата се в коментираното приложение към договора таблица, въобще не показва записания там лихвен процент, за какъв период и на каква база се изчислява. Договора и приложението, не дават яснота каква част от главница лихви и застраховка се погасява, съответно остава непогасена след всяка вноска. Приложените писмени доказателства, не сочат причина, поради която кредиторът, да изисква заплащане, в случая, по точно, да удържа, от платени, от длъжника суми, част, за застрохователни премии, по застрахователен договор, по който последният въобще не е страна. От представените доказателства, не може да се приеме, че настоящият ответник се е присъединил към твърдяната от ищеца групова застраховка.  Поради това и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ищецът би следвало да може да получи само чистата стойност на кредита, намалена с платените от ответника суми. В случая обаче, те надхвърлят чистата стойност на кредита и се налага исковете да се отхвърлят като неоснователни. Поради обявената недействителност и липсата и частично вземане, няма сума, върху която да се присъди законна лихва. Тоест без значение е кредита обявен ли е за предсрочно изискуем. Въпреки това за такава дата може да се приеме 02.08.2019г., а не посочената в исковата молба. Според възприетото, в изобилната по въпроса практика, фактическия състав на предсрочната изискуемост включва, освен установяване обективните предпоставките за обявяване вземанията по кредита за предсрочно изискуеми – забава на плащанията и уведомяване на длъжника. То, предполага достигане до него. В случая, уведомлението реално е достигнало до особения му представител, с връчване препис от исковата молба, на посочената дата. Независимо от това, поради разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ищецът няма възможност да получи нито договорните лихви, по падежиралите, до посочената дата вноски, нито останалите претендирани плащания, според разрешенията по ТР № 3 и 8/2017г. на ОСГТК ВКС, тъй като са му платени.

Така, не е сбъднато и процесуалното условие за разглеждане на предявените като евентуални осъдителни искове, за същите суми. 

При този изход на спора, с оглед представителството на ответника от особен представител, разноски, не му се следват, а извършените от ищеца, са за негова сметка.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, рег. № : *********, чрез ***, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, срещу Т.Б.И., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 223,83 лева, представляваща 163,79 лева главница – неплатени вноски по договор за револвиращ кредит, 51,73 лева договорна лихва и 8,31 лева лихви за забава, за периода 10.11.2017г. – 11.05.2018г., и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по ЧГД № 8536/2018г., по описа на ВРС, като неоснователни.   

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: