№ 16573
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря И.КА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110112993 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ЮЛ твърди, че ответниците Р. Г. С., В. Г. М. и И. В. С. са клиенти
на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за
топлоснабден имот в София град, общ. Подуяне, ж.к.
„**********************
Ищецът „ЮЛ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу Р. Г. С., В. Г. М. и И. В. С. - разделно отговорни
длъжници при следните квоти - Р. Г. С. (1/4), В. Г. М. (1/4) и И. В. С. (2/4), да
заплатят на заявителя разделно суми в общ размер: сумата от 1176,01 лева,
представляваща цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода
от м.05.2020. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 283,15 лева за
периода от 15.09.2021г. до 07.11.2023г., както и суми за дялово разпределение
в размер на 18,90 лева, представляваща главница за периода от м.10.2020 г. до
м.12.2021 г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 4,72 лева - лихва за периода от 16.12.2020 г. до
07.11.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
1
юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане, постановено по гр.д. № 62781/2023 г. по описа на СРС, 38
състав е издадена Заповед за изпълнение срещу горепосочените длъжници.
Срещу заповедта е постъпило възражение, поради което се води настоящия
установителен иск.
Ищецът моли съда да приеме за установено, че Р. Г. С., В. Г. М. и И. В. С. -
разделно отговорни длъжници при следните квоти - Р. Г. С. (1/4), В. Г. М. (1/4)
и И. В. С. (2/4), дължат на заявителя разделно суми в общ размер: сумата от
1176,01 лева, представляваща цена на доставена от ищцовото дружество
енергия за периода от м.05.2020. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
15.11.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер
на 283,15 лева за периода от 15.09.2021г. до 07.11.2023г., както и суми за
дялово разпределение в размер на 18,90 лева, представляваща главница за
периода от м.10.2020 г. до м.12.2021 г., ведно със законната лихва от
15.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,72 лева - лихва за
периода от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., при следните квоти:
-Р. Г. С. при квота (1/4), а именно за сумата от 294,00 лева, представляваща
цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2020. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 70,79 лева за периода от
15.09.2021г. до 07.11.2023г., както и суми за дялово разпределение в размер на
4,72 лева, представляваща главница за периода от м.10.2020 г. до м.12.2021 г.,
ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. и 1,18 лева - лихва за периода от
16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
-В. Г. М. (1/4), а именно за сумата от 294,00 лева, представляваща цена на
доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2020. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 70,79 лева за периода от
15.09.2021г. до 07.11.2023г., както и суми за дялово разпределение в размер на
4,72 лева, представляваща главница за периода от м.10.2020 г. до м.12.2021 г.,
ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. и 1,18 лева - лихва за периода от
16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
2
-И. В. С. (2/4), а именно за сумата от 588,01 лева, представляваща цена на
доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2020. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 141,57 лева за периода от
15.09.2021г. до 07.11.2023г., както и суми за дялово разпределение в размер на
9,46 лева, представляваща главница за периода от м.10.2020 г. до м.12.2021 г.,
ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. и 2,36 лева - лихва за периода от
16.12.2020 г. до 07.11.2023 г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците - В. Г. М. и Р.
Г. С., в който отговор заявяват, че не оспорват приложеното от ищцовото
дружество извлечение от сметки в частта относно начислените суми за
топлинна енергия и тяхното месечно начисляване. Оспорва, че задължени за
вземането са ответниците - В. М. и Р. С.. Признават, че ищецът е депозирал
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на
07.11.2023 г. за парични престации, считано от м.05.2020 г. до 04.2021 г., като в
тази връзка релевира възражение за изтекла погасителна давност. Намират
главното задължение за погасено с кратката три годишна давност. Считат
претенцията на ищцовото дружество за изцяло неоснователна. Твърдят, че не
са живели на процесния адрес от месец май 2020 г. до месец април 2021 г.,
нито след смъртта на техния баща - Г***********, като ползването на имота
се е осъществявало единствено и само от И. В. С. до продажбата му на лицето
- *************** *************. Поддържат, че ответниците - В. и Р. не са
ползватели на съответния имот и съответно потребители на топлинна енергия.
Изтъкват, че видно от приложеното Заявление - декларация в исковата молба
от ответника И. В. С. е видно, че същия е искал открИ.ето на партида при
ищцовото дружество за топлоснабдяването на процесния имот, каквато е
открита на името на последния. Заявяват, че при наличието на сключен
писмен договор между ищеца и другия ответник - И. В. С. е без значение дали
ответниците - В. и Р. притежават вещни права, с оглед на което считат, че
задължено лице за претендираните от ищцовото дружество суми следва да
бъде единствено тогавашния ползвател - И. В. С.. Твърдят, че също така нямат
качеството на потребител и по смисъла на § 13 от допълнителните разпоредби
към ЗЗП. Сочат, че не са потребители по смисъла на параграф 1, т. 42 от
Допълнителните разпоредби към ЗЕ. Отделно от това, заявяват, че по смисъла
3
на чл. 139в от ЗЕ не са налице облигационни отношения, тъй като няма
доказателства за такива. Твърдят, че от приложените документи е видно, че от
подписаните през 2001 г. и 2002 г. договори между „ЮЛ и ЕС за извършване
на услугата дялово разпределение е изтекъл много преди исковия период, като
няма данни след това да има сключен нов такъв. Молят за отхвърляне на така
предявената претенция. Претендират и разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от другия ответник – И. В.
С., представляван от служебно назначен особен представител. Оспорва изцяло
предявените искове, като намира същите за неоснователни и недоказани.
Счита, че между ищцовото дружество и ответникът не е налице облигационна
връзка. Оспорва твърдението, че е потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ. Поддържа, че ищецът не е доставил доказателства, свързани
със собствеността. Твърди, че ответниците не са потребявали топлинна
енергия през посочения от ищеца период. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Счита, че продавачът следва да начислява законна лихва
за забава само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от ОУ, а именно върху тези
начислени с фактура за реално потребено количество за топлинна енергия,
определено на база на изравнителните сметки. Заявява, че ищецът не е
ангажирал доказателства за забава на длъжниците. Моли съда да отхвърли
изцяло предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти, от които се установява, че на дата
03.03.1987 г. процесния имот е придобит от купувачите **************.
4
От представеното по делото Завещание от 23.01.2020 г., се установява, че
завещателя Г*********** В. С. завещава на брат си – И. В. С. (ответник по
делото) всичкото си движимо и недвижимо имущество.
Установява се, че с Протокол за обявяване на завещание съхранявано извън
канцеларията на нотариуса на дата 09.08.2022 г. ответникът И. В. С. е поискал
обявяване на саморъчното завещание от Г*********** В. С..
От представения Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№ 55, том III, рег. № 8541, дело № 413 от 2022 г., се установява, че ответникът
И. В. С. се е разпоредил с процесния имот в полза на трето лице –
*************** Николаев *************.
Видно от Удостоверение за наследници от дата 04.07.2022 г. и
Удостоверение за наследници от дата 10.08.2022 г., се установява, че
купувачът на имота – *********** С. е починал на дата 23.10.2005 г., а другия
купувач ************** е починала на 26.12.2007 г. и са оставили за свои
наследници – И. В. С. (син) и В. Г. М. (внучка) и Р. Г. С. (внучка).
От представеното Заявление – Декларация, се установява, че И. В. С. е
подал заявление до директора на „ЮЛ, в което е поискал да бъде открита на
негово име партида за топлоснабден имот с адрес: гр. София,
***************************
По силата на Договор № 2576/17.07.2002 г. Етажна собственост е
възложила на изпълнителя „ЮЛ да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане консумацията на топлинна енергия.
По силата на Договор при ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от ЗЕ „ЮЛ е възложила на
„ЮЛ извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради ЕС или в сграда с повече от един клиент в гр.
София.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
5
право на ползване.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция подлежи на
отхвърляне,тъй като не се доказва от събраните в хода на производството
доказателства между страните да съществува договорно правоотношение
относно доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабдения
имот,находящ се в ж.к. „********************** Липсата на проведено
доказване за наличието на договорно правоотношение между страните
обосновава извод, че не е доказана изискуема материалноправна предпоставка
за уважаване на иска, респективно искът подлежи на отхвърляне. За да
счете,че не е доказано страните да са обвързани от договорно
правоотношение,съдът взе предвид,че от представения договор за продажба
на държавен недвижим имот от 1987 г. се установява,че е придобит от
лица,различни от ответниците. Установи се, че на 23.01.2020 г. е изготвено
завещание от Г*********** В. С., което завещание е обявено в полза на
ответника – И. В. С. чак на дата 07.09.2022 г. и няколко седмици по късно – на
дата 21.09.2022 г. ответникът И. В. С. прехвърля процесния недвижим имот на
друго трето лице. По делото обаче не са представени доказателства относно
собствеността на процесния имот в рамките на процесния период – м.05.2020
г. – м.04.2021 г. Съдът намира, че ответниците не са били собственици на
топлоснабдения имот и не притежават качеството потребител/клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Следователно не са задължена
страна по договор при общи условия за цената на доставяната в този имот
топлинна енергия. С оглед това, че не се доказва съществуването на договорно
правоотношение,съдът приема,че исковете за главница и за сума за дялово
разпределение подлежат на отхвърляне.
Изводът на съда за недоказаност иска за главница обосновава
разбирането,че е недоказан и искът за мораторна лихва. Когато не е доказано
съществуването на парично вземане,не може да бъде уважен и иск за
мораторна лихва върху същото вземане предвид акцесорния му характер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
имат ответниците. Ответниците не са представили доказателства за сторени
разноски и не претендират такива.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮЛ, ЕИК ***************, представлявано
от *************** **************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „************* срещу Р. Г. С., ЕГН **********, установителни
искове по чл. 422 ГПК за следните суми: сума за консумирана топлинна
енергия в общ размер на 370,69 лв., от които 294,00 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена ТЕ, за периода от м.05.2020 г. -
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите и 70,79 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г.
до 07.11.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 4,72 лева –
главница за периода от м.10.2020 г. до м.12.2021 г., ведно със законната лихва
от 15.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,18 лева
мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮЛ, ЕИК ***************, представлявано
от *************** **************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „************* срещу В. Г. М., ЕГН **********, установителни
искове по чл. 422 ГПК за следните суми: сума за консумирана топлинна
енергия в общ размер на 370,69 лв., от които 294,00 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена ТЕ, за периода от м.05.2020 г. -
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите и 70,79 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г.
до 07.11.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 4,72 лева –
главница за периода от м.10.2020 г. до м.12.2021 г., ведно със законната лихва
от 15.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,18 лева
мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮЛ, ЕИК ***************, представлявано
от *************** **************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „************* срещу И. В. С., ЕГН **********, установителни
искове по чл. 422 ГПК за следните суми: сума за консумирана топлинна
енергия в общ размер на 741,40 лв., от които 588,01 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена ТЕ, за периода от м.05.2020 г. -
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите и 141,57 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г.
7
до 07.11.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 9,46 лева –
главница за периода от м.10.2020 г. до м.12.2021 г., ведно със законната лихва
от 15.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,36 лева
мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 07.11.2023 г.
Решението е постановено при участието на „ЮЛ” ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8