Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18.11.2020г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
граждански
състав
На двадесет и втори октомври през
Две хиляди и двадесета година
В открито
заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
Секретар: Нина Кънчева,
Прокурор:…………………
Като разгледа
докладваното от съдията КОСТОВА
Гр. дело № 380 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена
е искова молба от Й.В.М., действаща лично и със
съгласието на родителите си, срещу МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, в
която се твърди, че на 13.12.2018 г. ищцата е постъпила в ответното лечебно
заведение, като пациент, с диагноза „Остра катарале апендицит”. На същата дата
е извършена операция апендетомия” под спинална анестезия, поради анамнеза за
бронхиална астма и наличието на клинични
данни за бронхопневмония. По време на операцията ищцата е усетила силен мирис
на пушек, на изгоряло месо и въпреки поставената й местна упойка, е изпитала
болка, силно парене от дясната страна на гърба, около кръста. Анестезиологът,
участващ в операцията, д-р Саша Йорданова, е извикал „какво стана, какво
направихте” и по впечатление на ищца, същата е била много ядосана и притеснена.
В този момент ищцата изживяла силен стрес, страх и притеснение, тъй като е
осъзнала, че миризмата на изгоряло идва от собственото й тяло и то в момент, в
който се извършва операцията. На въпрос, зададен от ищцата към лекарите „какво
се е случило”, е получила отговор „изгорихме те малко”. Впоследствие й било
обяснено, че използването на т.нар. „електро калтер” за извършване на
операцията, са се възпламени изпаренията, излизащи от дясната страна на ломбалната
област от използвания антисептик за дезинфекция на оперативното поле, което е
довело до запалване на операционния чаршаф, върху който ищцата е лежала, а от
там и до изгаряне на кожата й. Твърди се, че в ответното болнично заведение
ищцата е престояла 5 дни, през които изпитвала нетърпими болки от полученото
изгаряне. Същата не е могла да спи, нито да се обслужва сама, като се е
налагало за нея грижи да полага майка й. От самата операция ищцата не е имала
нехарактерни за интервенцията оплаквания, но болките от изгарянето са били
толкова силни, че въпреки болкоуспокояващите медикаменти, е плакала
непрекъснато и била отпаднала както
физически, така и психически и емоционално. Твърди се също, че на 18.12.2018 г.
ищцата е изписана от лечебното заведение, като в издадената епикриза не се
съдържали никакви данни, нито за възникналия с т.нар. „електронож” инцидент,
нито за уврежданията, които пациентката е получила от същия, още по-малко за
насочване към специалист по кожни изгаряния. Следващите две седмици ищцата е
прекарала в дома си, като през този период и въпреки амбулаторно поставените й
превръзки, болките й не само не са намалели, но са станали по-интензивни и
нетърпими. Ищцата не е могла нито да спи, нито да стои в седнало положение
нормално, не е могла да се облича сама. Налагало се е за нея грижи да полага
майка й. Всякакви дрехи са дразнели кожата й. Не е могла да се къпе, не е могла
да излиза сама и да се държи свободно в къщи. Поради това е получила тежко
невротично разстройство и разстройство в адаптацията, като е продължавала да
плаче непрекъснато, отказвала се е да вижда близки и приятели, изпаднала е в
истерия, когато е погледнала изгорената си кожа в огледалото, което е налагало
родителите й да се редуват да стоят при нея денонощно. Въпреки липсата на
насочваща от ответното болнично заведение информация, родителите на ищцата
започнали да търсят специалисти, при които да започне лечение на полученото
изгаряне. Периодът тогава е съвпадал с Коледните и Новогодишни празници, което
е лишило семейството от отбелязването им, а същевременно и затруднило контакта
с търсените специалисти. Въпреки това, същите успели да се свържат с такива при
ВМА - МБАЛ Варна. По изрично настояване на майката на ищцата, на 02.01.2019 г.
извършилият операцията лекар издава на същата писмено описание на механизма на
причиняване на изгарянето, който е
представен при постъпване на ищцата на 07.01.2019 г. на Клиника по термична
травма пластично възстановителна и естетична хирургия при ВМА на МБАЛ - Варна.
Поставената диагноза била „термично
изгаряне на тялото трета степен”, като на 09.01.2019 г. е направена операция
„радикална ексцизия на кожна алезия, свободна кожна трансплантация”. Видно от
извадката от оперативния протокол, от епикриза с дата 11.01.2019 г., от дясното
бедро на ищцата е изрязана кожа, която е присадена върху изгореното място.
Твърди се, че от този момент нататък и до сега ищцата всеки месец посещава
цитираната клиника за контролни прегледи и последващи оперативни терапии,
лазерна диструкция на цикатрициални тъкани в ломбалната област. В продължение
на месеци след присаждането на кожата и въпреки успешно проведеното оперативно
лечение, ищцата продължава да не може да се обслужва сама, изпитва силни болки
и дискомфорт, отказва да води социален живот и се е затворила в себе си. Твърди
се, че и към настоящия момент възстановителните терапии на ищцата продължават,
тъй като причиненото й по време на операцията в ответното болнично заведение
изгаряне е тежко, трета степен, което оставя дълбоки белези и оздравителния процес
налага оперативно лечение. Твърди се, че изгарянето не е причинено от запалени
изпарения, а от електрически ток, т.нар. „електро комбюсцю”, т.е. дори
постфактум, предоставената на ищцата информация се оказала невярна по отношение
на причината за причиненото изгаряне. Всеки месец се твърди, че ищцата пътува
до гр. Варна за тридневен престой във ВМА на МБАЛ Варна, където й се поставят
инжекции, закупувани от чужбина, поради липса на такива на българския пазар.
Налага се непрекъснато да носи колан, плаки
и превръзки, които освен перманентните грижи по подменянето им,
предизвикват допълнителни дерматологични проблеми, парене, обрив и други.
Предвид горното, от съда се иска да постанови решение, с което осъди МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ АД гр. Сливен, да заплати обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 13.12.18 г. до датата
на действителното изплащане, както и съдебно деловодни разноски.
ИМ е
връчена редовно на ответника МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД Сливен. В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия се заявява, че
предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Твърди се, че в
процесния случай липсват два от основните елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно
противоправно деяние и вина. Твърди се, че от изложеното в ИМ не става
ясно защо деянието на д-р А. следва да се окачестви като противоправно. Едно от
основанията, изключващи противоправността на деянието, се сочи, че съгласието
на пострадалата, като последното не просто изключва противоправността, но и
може да се счете за съпричиняващо резултата поведение. Сочи се, че ищцата е
подписала декларация за информираност и съгласие за извършване на медицински
изследвания, лечение и операция на 13.12.2018 г. При това същата е декларирала,
че дава съгласието си за оперативно лечение свободно, че имала възможност да
задава допълнителни въпроси, както и че е разбрала предоставената й информация.
Оттук следва, че свободното съгласие на ищцата да се подложи на оперативната
интервенция, следва да се приеме за съпричиняване на вредата по смисъла на чл.
53 от ЗД и ищцата следва да отговаря солидарно за възникналите вреди. От друга
стана се оспорва като прекомерно и претендираното обезщетение от ищцата. Твърди
се, че при извършване на оперативната интервенция в действията на д-р А. не е
имало умисъл. Същият не е искал и не е целял да навреди на ищцата. В случая
трудно може да се говори и за небрежност, тъй като настъпилите вреди не са
пряко вследствие от действията на д-р А., а са резултат от възникнало случайно
събитие, а именно спонтанното запалване на операционния чаршаф. Сочи се, че
медицинската апаратура, използвана при процесната оперативна интервенция, е
дала дефект, за който медицинския екип не е могъл да знае, въпреки, че същата е
била редовно сервизно обслужвана от специализирана фирма, с която ответната
болница имала сключен договор за абонаментна поддръжка и сервизно обслужване на
медицинската апаратура. От ответното дружество се твърди, че е взело всички
необходими и възможни мерки, за да се избегнат подобни дефекти. Твърди се, че
д-р А. не е могъл да предвиди въпросното възпламеняване, а след възникване на
последното, той и опериращият екип са взели бързи и адекватни мерки, съгласно
медицинските стандарти и изисквания за преустановяването на възникналото
запалване, респ. за запазване здравето на пациентката. Поради това се твърди,
че вредата е настъпила вследствие на случайно събитие, което ответникът не е
имало как да предвиди и да предотврати. Изразено е становище по
доказателствените искания на ищеца, като от съда се иска да постанови решение,
с което отхвърли изцяло предявените от ищцата искове, като неоснователни и
недоказани.
В
законоустановения срок МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД Сливен е предявила обратен
иск срещу ЗД „Евроинс”. В ИМ по обратния иск се твърди, че МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД Сливен, има качеството на застрахован по сключен договор за
професионална застраховка от 20.12.2017 г. Въз основа на сключения договор е
издадена и застрахователна полица с предмет: „Професионална отговорност клауза
01 професионална отговорност на персонала в лечебното заведение“, сключена на
02.01.2018 г. Общата застрахователна премия, ведно с начисления данък, е била
изплатена надлежно по банков път на четири равни вноски в сроковете по раздел 5
от полицата. Поради това се твърди, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между ответника и ЗД „Евроинс” АД. Сочи се, че срокът на
сключената застраховка е 12 месеца, считано от 00.00 часа на 01.01.2018 г. до
24.00 часа на 31.12.2018 г., като предметът на застраховката и покритите
рискове са уредени в раздел 1 и 2 от полицата. Съгласно последната,
застраховани лица по договора са МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД Сливен, като
юридическо лице, както и 538 физически лица, медицински персонал, работещи по
трудов договор или друг договор, и упражняващи медицинска професия в лечебното
заведение, съгласно приложен списък на персонала по рискови групи. Съгласно
раздел 3 от полицата, застрахователните суми са в размер, както следва:
500 000 лв. за едно събитие и 2 000 000 лв. квадрипад, като лимитите
на отговорност са общи по полицата за всички застраховани лица. Твърди се, че
на 20.09.2019 г. в деловодството на ЗД „Евроинс” АД е постъпила ИМ от ищцата в
настоящото производство, в която последната е предявила настоящия иск. След
получаване на преписа от ИМ болницата е уведомила ответното Застрахователно
дружество за връченото съобщение за исковата молба с уведомление, заведено в
деловодството на ЗД „Евроинс” от 26.09.2019 г. Предвид изложеното се твърди, че
са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество, като в условията на евентуалност, а именно, че бъде
осъден ответника МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, да заплати на ищцата
претендираните суми или по-малък размер, от съда се иска да постанови решение,
с което осъди ответното ЗД „Евроинс” АД на основание чл. 429 от КЗ да заплати
на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД присъдените суми по главния иск, както и
направените деловодни разноски.
Препис
от предявения обратен иск е връчен на ЗД „Евроинс” АД. В законоустановения срок
е депозиран отговор по обратния иск, в който се твърди, че предявените първоначални
искове от ищцата срещу МБАЛ са неоснователни. Твърди се, че твърденията на
ищцата са недоказани. Оспорва се изцяло като неоснователен и предявения обратен
иска срещу ЗД „Евроинс” АД. Не се оспорва обстоятелството по сключения
застрахователен договор. Оспорва се обаче твърдението, че процесните вреди
попадат в обхвата на застрахователното покритие по полицата, като в тази връзка
се излагат следните аргументи: Твърди се, че застраховката, съгласно чл. 7
ал.16 и 17 от ОУ не покрива вреди, произтичащи от груба небрежност. Изключение
правят случаите, в които тази груба небрежност по силата на закона следва да
бъде включена в обхвата на застрахователния договор. В случая, съгласно чл. 189
в обхвата на застраховката следва да бъде включено виновното неизпълнение на
задължението на медицинския персонал, като няма изрично посочване за включване
в обхвата на застраховката на груба небрежност. Предвид това се твърди, че от
обхвата на конкретната застраховка са изключени деянията, причинени поради
груба небрежност, проявена от страна на застрахованите лица. В тази връзка,
предвид това, че лекарския екип, извършващ операцията, е допуснал запалването
на операционния чаршаф, поради непредприемане на предписания алгоритъм на
работа, се твърди, че е налице немарливо изпълнение на служебните задължения,
тъй като медицинските лица притежават необходимите знания и опит, но не са се
съобразили с тях, съответно с правила за упражняване на занятието или
дейността. Поради това се твърди, че вредите, настъпили за ищцата, причинени
вследствие на проявената груба небрежност от страна на лечебното заведение,
представляват изключение от застрахователното покритие и ЗД „Евроинс” АД не
дължи обезщетение за тях, съгласно сключения застрахователен договор. От друга
страна се сочи, че съгласно чл. 7 ал. 15 от ОУ на застраховката, изключен риск
представляват и всички вреди настъпили вследствие на неизправност на
устройствата. В случай, че бъде установена неизправност на използвания
електронож, то всички вреди, настъпили вследствие на употребата му, също
представляват изключен от покритието застрахователен риск. Предвид
гореизложеното се твърди, че предявеният обратен иск от МБАЛ срещу ЗД „Евроинс”
АД, е неоснователен, тъй като вредите се намират извън обхвата на
застрахователното покритие по сключената застрахователна полица. Твърди се, че
ЗД „Евроинс” АД не носи отговорност за обезщетяване на процесните вреди. Поради
това, от съда се иска да постанови решение, с което отхвърли изцяло исковете на
МБАЛ срещу ЗД „Евроинс” АД.
В с.з.
ищцата се представлява от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа изцяло исковата претенция и моли за пълното й уважаване. Представя
подробни писмени бележки.
В с.з.
ответната болница се представлява от процесуален представител по пълномощие,
който оспорва като неоснователна исковата претенция. Представя писмени бележки.
В с.з.
ответното застрахователно дружество не се представлява. Представя писмени
бележки.
От фактическа
страна се установява следното :
На 13.12.2018г.
ищцата е постъпила в ответното лечебно заведение като пациент, с диагноза
„остър катарален апендицит“ и на същата дата й е извършена операция –
апандектомия, под спинална анестезия, поради анамнеза за бронхиална астма и
наличието на клинични данни за бронхоплевмония. По време на операцията, ищцата
е усетила силен мирис на пушек, на изгоряло месо, като въпреки поставената й
местна упойка, изпитала болка /силно парене/ от дясната страна на гърба, около
кръста. В този момент ищцата е изживяла силен стрес, страх и притеснение, тъй
като макар и притъпено да усеща болката е осъзнала, че миризмата на изгоряло
идва от собственото й тяло, в момент на операция.
В ответното
болнично заведение ищцата престоява пет дни, през които изпитва нетърпими болки
от полученото изгаряне. Същата не е могла нито да спи, нито да се обслужва
сама, като за нея се е грижила майка й. От самата операция ищцата не е имала
нехарактерни за интервенцията оплаквания, но болките от изгарянето са били
силни, като въпреки болкоуспояващите медикаменти тя е плачела непрекъснато и
отпаднала физически, психически и емоционално.
На 18.12.2018 г.
ищцата е изписана от лечебното заведение, като издадената й епикриза не се
съдържат никакви данни за възникналия инцидент, нито за уврежданията, които
пациентката е полуцчила.
Следващите две
седмици ищцата прекарва в дома си, като през този период и въпреки амбулаторно
поставените й превръзки, болките стават все по-интензивни и нетърпими. Ищцата
не е могла да спи, да се облича сама, не е могла да се къпе, не е могла да
излиза и всякакви дрехи са дразнели кожата й. Продължава да плаче непрекъснато,
отказва да се вижда с близки и приятели, изпада в истерия, когато погледне
коремната си кожа в огледалото.
Непосредствено
след изписване на ищцата от болницата и въпреки липсата на насочваща от
ответното болнично заведение информация, родителите й започват да търсят
специалисти, при които да започне лечение на полученото изгаряне. Успява да се
свърже с такива при ВМА – МБАЛ Варна. По изрично настояване на майката на
ищцата на 02.01.2019 г. извършилият операцията лекар от МБАЛ Сливен издава
писмено описание на механизма на причиняване на изгарянето.
На 07.01.2019 г.
ищцата постъпва в клиника по термична травма, пластично възстановителна и
естетична хирургия при ВМА – МБАЛ Варна с диагноза термично изгаряне на тялото
ІІІ степен. На 09.01.2019 г. й е направена операция радикална ексцизия на кожна
лезия, свободна кожна трансплантация, т.е. от дясното бедро на ищцата е
изрязана кожа, която е присадена върху изгореното място.
От този момент
ищцата всеки месец посещава цитираната клиника за контролни прегледи и
последващи оперативни терапии – лазерна диструкция на цикатрициални тъкани в
ломбалната област. В продължение на месеци след присаждането на кожата и
въпреки успешно проведеното оперативно лечение, ищцата продължава да не може да
се обслужва сама, изпитва силни болки и дискомфорт, отказва да води социален
живот и се затваря в себе си.
Към настоящия
момент възстановителните терапии на ищцата продължават, тъй като причиненото й
изгаряне е тежко от типа на субтермалните такива /ІІІ степен/, което оставя
дълбоки белези. Предвид характера и степента на полученото изгаряне се
установява, че същото е получено от електрически ток – така нареченото
електрокомбусцио. Всеки месец ищцата пътува до гр. Варна за тридневен болничен
престой, където й се поставят инжекции закупувани от чужбина поради липсата им
на българския пазар. Непрекъснато се налага да носи колан, плаки и превръзки,
които освен пермаментните грижи по подменянето им, предизвикват и допълнителни
дерматологични проблеми – парене, обрив и прочие.
Назначената по
делото медицинска експертиза, изготвена от проф. д-р Б.С. установява
технологичния ред за работа с т.нар. електрически нож, като в заключение
посочва, че същият е спазен при извършената операция на 13.12.2018г. Вероятните
причини за възникване на процесното запалване в хода на операцията най –
вероятно са намокряне на операционния чаршаф с лесно запалимия дезинфектант Q Септ, който е на
алкохолна основа. Въпреки изчакването от 5 или повече минути за изсъхване на
дезинфектанта, нанесен по кожата, вероятно той е попил в чаршафа и напоен с
него, изсъхващ по – бавно се е възпламенил, причинявайки пламъково изгаряне при
работа с коагулатора. Посочва се, че действията на оперативния екип по нанасяне
на дезинфектанта не се изисква по закон , стандарт или изискване на НЗОК да
бъдат изрично и задължително отразени писмено, при всяка оперативна
интервенция. Вероятно, поради тези причини, те не са отразени в оперативния
протокол.
Назначената по
делото медицинска експертиза, изготвена от д-р В.А. – Р. установява, че е
възможно изгарянето да е причинено от почистване на оперативното поле с
дезинфектант на спиртна основа и последващо възпламеняване. Стичането на
дезинфектанта по задната повърхност на тялото и операционното бельо вероятно е
предпоставка за концентрация на дезинфектант и последващо възпламеняване при работа
с електрически нож. По механизма на увреждане се касае за пламъково изгаряне.
Локализацията на изгарянето не предполага изгаряне от неутрализиращ електрод и
електрически ток. Подготовката на оперативното поле е отговорност на
оперативния екип и в частност на оператора. Напълно възможно е действията на
лекуващия екип да отговарят на всички правила за безопасност в операционната
зала и да се получи инцидент по независещи от тях причини. Овлажняването на
стерилните чаршафи с дезинфектант и последваща работа с електро нож би могло да
предизвика въпламеняване и пламъково изгаряне на пациента.Неутрализиращият
електрод при работа с електрокаутер и електронож се поставя в глутеалната или
тибиалната област. Възникналото в случая възпламеняване на операционното бельо
е вероятно при овлажняването им с дезинфектант на спиртна основа. Операционният
екип е преустановил възпламеняването и поставил превръзка след операцията. След
операцията д-р А. е превързвал ежедневно пациентката с Дермазин, в последствие
с Бактиграс – препарати за лечение на изгаряния, използвани в специализираните
клиники по изгаряния.
В епикриза ИЗ №
98 от 07.01.2019г. от ВМА МБАЛ Варна, Клиника по термична травма, се описва
изгаряне от трета степен в областта на тялото. В предоперативната епикриза и
опаритвния протокол № 14/09.01.2019г. се описва хирургична ексцизия и разцепен
кожен графт с перфорации 1:2 от дясно бедро. Фиксация с метални скоби на
реципиентното ложе. Лечението е извършено екзактно от специалисти и отговаря на
стандарта по Пластично – възстановителна и естетична хирургия. След опарицеята
са полежи адекватни грижи за оформяне на нормотрофични белези на реципиетна и
донорна област, установен към момента на прегледа. Приложени са силиконови
плаки и кортикостероидни инжекции в белега. Като неудобство е отчетена
многократната нужда от посещение на пациента в МБАЛ – Варна. По – ранната
оперативна намеса вероятно би довела до намаляване образуването на белези,
нуждаещи си от лечение.
Изгарянията от
трета степен не би следвало да са болезнени с оглед увредата на тъканите в
цялата дебелина, което включва унищожаване на нервните окончания в кожата и
липса на усещане за болка. В случая болка би
могла да се усеща в първите 2-3 дни след операцията в областта на
донорната зона.
Вещото лице, посочва
че с оглед локализацията и обема на изгаряне, ищцата не би следвало да има
затруднения при хигиенизиране. Наличието на превръзка, която е задължителна при
изгаряния, не позволява контакт с дрехите. Премахването на превръзките се
осъществява след епителизация или напълно прихванали се присадки и епителизация
на донорните зони. Смущения на съня са възможни, но са свързани по – скоро с
психологическото състояние на пациента, а не пряко с изгарянето.
Назначената по
делото психологична експертиза, в заключение сочи, че констатираните са следи
от недрастични отклонения в поведенческите характеристики и психологическото
състояние на ищцата не се е променило драстично, но носи белезите на психично
страдание със завишена базисна тревожност. Констатирана е промяна в
емоционалното състояние на ищцата – неспокойствие и лека дезориентация
съпроводена с разстройство на съня в периода на възстановяване, следоперативния
период. Настъпили са промени в поведенческите нагласи и психичния свят на
пострадалата, като същия е повлиян отрицателно в последващия период на
възстановяване. Сочи се още, че ищцата е претърпяла емоционална и
психологическа травма, която се оказва подтисната. Последиците е възможно да се
проявят на всеки един етап от развитието под въздействие на отключващо събитие.
Наблюдаваната в момента симптоматика е характерна за посттравматично състояние
в следствие невъзможността на лицето самостоятелно да преработи последиците.
При операцията на 13.12.2018г. миризмата усетена от Йоана М. е играла роля на отключващо
травмиращ фактор, но сам по себе си той не е достатъчен за настъпилите
последици. Ищцата е емоционално нестабилна, наблюдават се множество фобии и
признаци на психично страдание, характерни за остатъчна продукция при
разстройство в адаптацията. Белезите от изгарянето са начало на минали,
настоящи и бъдещи комплекси.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка
на събрания доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в своята
съвкупност. Съдът даде вяра на разпитаните в с.з. свидетели и кредитира
заключенията на изслушаните по делото експертизи, като изготвени от компетентни
вещи лица.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Правна
квалификация на претендираните права по главната искова претенция – чл. 49 от ЗЗД, с цена на иска 40 000лева.
Особеното при
медицинския деликт е, че деянието представлява част от правно регламентирана
рискова професия.
На
първо място, отговорността на ответника е за чужди действия, с които е
причинено деликтно увреждане. По своя характер тази отговорност е гаранционно
обезпечителна. В случая, ответната болница е възложила работа на трето лице,
като изпълнението на възложената работа е в интерес на възложителя - работодател.
Последният отговаря за причинените от неговите служители вреди, дори и тогава,
когато не е установено кой конкретно е причинил тези вреди. Достатъчно е да се
касае за дейност, която се осъществява по възлагане и вредите да са причинени
при или по повод нейното изпълнение, като не е необходимо да се установява
прекия деликвент.
В
случай е налице възлагане от страна на ответната болница на работа, на
съответния лекарски екип за осъществяване на болнично лечение, а именно
операция, което е част от осъществяваната дейност на ответника, в качеството му
на болнично заведение. В случая деянието на изпълнителя е пряко свързано с
възложената работа. Същото е противоправно, виновно извършено и се състои в
неизпълнение на професионални задължения.
Вредата,
причинена от противоправното деяние се изразява в неблагоприятните последици,
които са настъпили в правната сфера на ищцата. Същите са с начален момент –
13.12.2018 г. и представляват болки, страдания и негативни усещания /невротично
разстройство и разстройство в адаптацията/, накърнено физическо и психично
здраве, вследствие на причинената от служителите на ответника телесна повреда.
Налице
е причинна връзка между противоправното деяние на изпълнителя при ответника и
настъпилата увреда. Такава категорично е налице, тъй като последната е пряка и
непосредствена последица от неправилното използване на дезинфектант при
извършената операция, респ. възпламеняване на оперативното бельо и наличието на
изгаряне.
Предвид
изложеното са налице всички законови предпоставки за ангажиране отговорността
на ответната болница по реда на чл. 49 от ЗЗД. Налице е увреда, причинена от
оперативния медицински състав, извършил операцията на 13.12.2018г. Налице е
противоправно поведение от страна на медицинския персонал, което се изразява в
неспазване на нормата на чл.86, ал.1, т.10 от ЗЗД, а именно „като пациент всеки
има право на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури,
провеждани по време на лечението му“. Случилото се не може да се квалифицира
като „случайно събитие“, тъй като се касае за проявена лекарска грешка и
виновно неизпълнение на професионални задължения при работа на медицинския
персонал. Задължението на лекаря по чл. 86, ал.1, т.10 от ЗЗ да осигури на
пациента сигурност и безопасност на лечебните процедури включва обезопасяване
на оперативното поле, с цел избягване на възможни усложнения. В случая не е
било обезопасено оперативното бельо, което се е възпламенило по време на
операцията и причинило пламъковото изгаряне при ищцата. Деянието не случайно,
тъй като ответникът не е бил лишен от възможността да предвиди и предотврати
последиците от същото, а е могъл да го стори.Ищцата е била информирана за
рисковете, които могат да произлязат от операцията на апендесит, но
причиняването на изгарянето не е такъв страничен ефект или реакция от
операцията.
Ищцата
е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес по време на
операцията, болков синдром, последваща естетична операция с прилепване на
собствена кожа, продължителен възстановителен период съпроводен с множество
неудобства при ежеседмичните пътувания до МБАЛ - Варна. Налице е нарушение в
съня, трудна адаптация и дезориентация, посттравматично разстройство. Белезите
са начало на бъдещи комплекси относно външния вид.
Ето
защо, причинените на ищцата неимуществени вреди следва да бъдат репарирани по
справедливост до размер от 23 000 лева, до който следва да бъде уважена
претенцията. До пълния претендиран размер от 40 000 лева претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Дължима е и
законната лихва, считано от датата на деликта.
Правна
квалификация на претендираните права по предявения обратен иск – чл. 219 ал.3
от ГПК, чл. 428 вр. чл.435 от КЗ с цена
на иска 30 000лева..
По своята
правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл.219 ал.3 от ГПК ,съставлява последващо обективно
съединяване на искове при условията на положителна евентуалност, при което се съединяват не искове между
главните страни в процеса,а първоначалният иск между тези страни с иска на една
от тях и третото лице помагач.
Обратният иск
има за предмет претенцията на една от страните срещу подпомагащата
я, спрямо която правото на първоначалния иск има преюдициално отношение. Обратния иск
се предявява като евентуален спрямо първоначалния, който има
качеството на главен, тъй като неговото разглеждане и решаване
зависи от изхода на делото по първоначалния иск.
Предвид основателността на главния иск, както и че
причинената вреда е в резултат на виновно неизпълнение на професионалните
задължения при медицинско обслужване, съдът намира че този медицински деликт,
съставлява застрахователен риск, покрит от предмета на застраховка
„Професионална отговорност на персонала в лечебното заведение” по валиден
застрахователния договор от 20.12.2017г., сключен между МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
АД и „Застрахователно дружество Евроинс“ АД – София, застрахователна полица №
064 00000628001 от 02.01.2018г.
Съгласно раздел 4, т.3 от полицата, срокът на
застраховката е 12 месеца, считано от 00.00ч. на 01.01.2018г. до 24.00ч. на
31.12.2018г., като предмет на застраховката и покритите рискове са уредени в
раздел 1, респективно раздел 2 от полицата. Съгласно последната, застраховани
лица по договора са ответната болница и 538 физически лица – медицински
персонал, работещи по трудов договор или друг договор и упражняващи медицинска
професия в лечебното заведение, съгласно приложен списък
За настъпването на застрахователния риск МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ АД е уведомило на 26.09.2019г. писмено застрахователят ЗД
„Евроинс“ АД.
Настъпването на застрахователния покрит риск, съгласно
чл.6 от Общите условия по застраховка „Професионална отговорност“, ангажира
отговорносттта на застрахователното дружество. Същото следва да бъде осъдено да
заплати дължимото застрахователно обезщетение в присъдения размер от 23 000лева
на осн. чл. 435 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г.
Обезщетението подлежи на изплащане след представяне на доказателства за
извършено плащане на уважения размер обезщетение по главния иск.
По отношение на разноските :
По предявения главен иск по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД: Съгласно представения списък и
уважената част от исковата претенция на ищеца са дължими деловодни разноски в
размер на 1576.48 лева.
На осн. чл. 38, ал.2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца
адв. С.Д.Г. е дължимо възнаграждение за безплатно процесуално представителство
в размер на
На следващо място, съдът
дължи произнасяне и по направените разноски по предявения обратен иск.
Съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК, третото лице помагач нито дължи,
нито му се дължат разноски, както от страната, на която помага, така и от
насрещната страна. Когато обаче помагачът е и ответник по обратен иск, то той
има право на разноските, направени за защитата срещу този иск.
На МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
АД са дължими деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и
представения списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 647.50 лева.
На „ЗД ЕВРИНС“ АД са дължими
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска и представения списък
по чл. 80 от ГПК, в размер на
300
лева - юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав при
Сливенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с
адрес гр.Сливен, ул.“Христо Ботев“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ЙОАНА В.М. с ЕГН **********
с адрес *** сумата в размер на 23 000 /двадесет и три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на
изгаряне по време на операция, проведена на 13.12.2018г., ведно със законнаната
лихва, считано от 13.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от
40 000лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с адрес гр.Сливен, ул.“Христо Ботев“ №
1 застрахователно обезщетение за виновно допуснат застрахователен риск при професионално обслужване на пациент по
застраховка „Професионална отговорност на медицински персонал”, в размер на 23 000 /двадесет и три хиляди/ лева, ведно със законната лихва считано
от 02.10.2019г., след като сумата бъде заплатена от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
АД с ЕИК ********* с адрес гр.Сливен, ул.“Христо Ботев“ № 1 на ЙОАНА В.М. с ЕГН
********** с адрес ***.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от
30 000лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с
адрес гр.Сливен, ул.“Христо Ботев“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ЙОАНА В.М. с ЕГН **********
с адрес *** сумата в размер на 1576.48, представляваща деловодни разноски по
главния иск.
ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с
адрес гр.Сливен, ул.“Христо Ботев“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.Д.Г., вписана в
списъка на Софийска адвокатска колегия с личен № ********** сумата в размер на
994.75 лева - възнаграждение за процесуално представителство.
ОСЪЖДА ЙОАНА В.М. с ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с адрес гр.Сливен,
ул.“Христо Ботев“ № 1 сумата в размер на 637.50 лева – деловодни разноски по
главния иск.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с адрес гр.Сливен, ул.“Христо Ботев“ №
1 сумата в размер на 647.50 лева - деловодни разноски по предявеният обратен
иск.
ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с
адрес гр.Сливен, ул.“Христо Ботев“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД ЕВРИНС“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №
43 сумата в размер на 300лева - деловодни разноски по предявеният обратен иск
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :