Р
Е Ш Е Н И Е
№ 480/ 20.06.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 490 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР – Хасково против Решение №20 от 16.02.2023г., постановено по а.н.д. № 460 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че при издаване на електронния фиш са били спазени разпоредбите на процесуалния и материалния закон, като извършеното от наказаното лице административно нарушение било надлежно документирано. Поради това направените от районния съд изводи по отношение на това, че ЕФ не удостоверявал по надлежен начин извършеното нарушение, били неправилни и направени при превратно тълкуване на закона. Твърдението за необоснованост на съдебния акт се аргументира с довода, че по делото пред РС била представена цялата преписка по издаване на ЕФ, която съдържала всички необходими и относими писмени доказателства. Въпреки това съдът приел, че доказателствата били недостатъчни и непълни. Също така, погрешни и необосновани били изводите на РС по отношение съдържанието на ЕФ и правната квалификация на нарушението. Във фиша били посочени конкретни законови разпоредби, които кореспондирали с описано и документирано нарушение, а друга страна съдържанието на ЕФ било законово определено. Моли се за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Д.В.Д., чрез пълномощник, в писмен вид излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №5724383 на ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 28.03.2022г. нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, на Д.В.Д. е била наложена „Глоба” в размер на 200.00 лева.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че електронният фиш бил незаконосъобразно съставен, тъй като посочената в него санкционна норма била ирелевантна за случая. Записаната в ЕФ норма по чл.182, ал.4 от ЗДвП не действала самостоятелно, а касаела конкретно нарушение и нямало как единствено в нея да се съдържали вида и размера на наложеното наказание. Очевидно било, че относимата нормативна хипотеза била друга, а не визираната. При така посочената в НП норма било налице двусмислие – дали било налице повторност, наложеното ли било наказание и т.н.
Настоящата
инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно . Оспореният
съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите
факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Обосновано съдът е приел, че в случая не е изпълнено изискването за прецизно правно квалифициране на деянието, както и за съответствието му с нарушението, описано в обжалвания електронен фиш. В последния нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП и за него е наложено наказание по чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП установява условията и предпоставките, при които може да се издаде електронен фиш, а именно: при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, както и данните, които следва да се съдържат в него, и изискванията, на които електронният фиш следва да отговаря. Нормата на чл.182 ал.4 от ЗДвП от своя страна предвижда увеличаване на наказанието „Глоба“ и евентуално налагане на наказание „Лишаване от право, в зависимост от правната квалификация на деянието. Това е така, защото според чл.182 ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3 т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба е в двоен размер, като е предвидено и кумулативно налагане на наказание „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ за срок три месеца. В контекста на горното, за да се приеме че е налице надлежна правна квалификация следва в електронния фиш освен нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП да бъде посочена и конкретната разпоредба на чл.182, ал.1, ал.2 и или ал.3 от ЗДвП, която водачът на процесното м.п.с. е нарушил. В случая това не е направено, респ. не е ясно дали нарушението е по чл.182 ал.1 т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 от ЗДвП и ако евентуално е сред някое от посочените – кое точно и какъв е предвиденият за него размер на наказанието.
На следващо място и във връзка с горното, в ЕФ е записано, че нарушението е било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5266218, като същият е приложен към административнонаказателната преписка. Посочването на това обстоятелство в процесния ЕФ обаче не може да обоснове законосъобразност на същия, тъй като основанието за налагане на глобата не може да се извлича от съдържанието на друг ЕФ. Това е така и поради факта, че от наличните по делото доказателства, вкл. от ЕФ серия К 5266218 и Справка за нарушител/водач на Д.В.Д., не може безспорно да се установи дали ЕФ серия К 5266218 е влязъл в сила. Справката за нарушител/водач установява единствено факта на вписването на определени факти в информационната система, като е напълно възможно такива факти да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо това доказване да е сторено с относими и допустими от закона доказателствени средства. Съответно, за да се установи по несъмнен начин на коя дата е влязъл в сила санкционния акт за наложено на жалбоподателя наказание „глоба“ за нарушение по чл.21 от ЗДвП, е било необходимо в ЕФ серия К 5266218 да бъде отразена датата на влизането в сила, респ. да се представят други надлежни документи, удостоверяващи това обстоятелство.
Липсата на отразяване в ЕФ серия К 5266218 на датата на влизането му в сила, респ. липсата на други представени от касатора удостоверителни документи от които да е видно, че този санкционен акт е връчен и респ. е влязъл в сила (и от които в общия случай да се направи извод, че не е изтекъл едногодишният срок по §6 т.33 от ДР на ЗДвП), поражда невъзможност за се установи релевантно обстоятелство що се отнася до размера на наложената с процесния ЕФ глоба. Вписвания в информационната система на органа не могат да заместят надлежното удостоверяване за датата на влизане в сила, поради което данните от Справката за нарушител/водач не могат да се приемат за релевантни по отношение наложеното с процесния ЕФ наказания.
Ето защо недоказано остава, че касационният ответник е извършил деяние по чл.21, ал.1 от ЗДвП при условията на повторност по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, съответно необосновано се явява прилагането на чл.182, ал.4 от ЗДвП при определяне на размера на глобата.
С оглед изложеното, според настоящата инстанция в ЕФ не са направени необходимите законови привръзки с оглед правилната квалификация на административното нарушение и административнонаказващият орган не е доказал, че Д.В.Д. е извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП при условията на „повторност“ по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП.
Наред с това неправилно въззивният съд е приел, че ответникът по касация може да бъде адресат на електронният фиш на основание чл. 188, ал.1 от ЗДвП. Обжалваният пред районният съд електронен фиш е издаден спрямо Д.В.Д.. Видно от приетите от районният съд като писмени доказателства справки, представени като част от АНП, същия е вписан в базата на данни на ПП-МВР като ползвател на процесното м.п.с., с рег. № ********, по отношение на което, на 28.03.2022г., с АТСС тип ARH CAM S1 е установено, че при разрешена стойност на скоростта 90, се движи с превишение от 30 км.час, и това не е спорен между страните факт.
Тълкувайки нормите на чл. 189, ал.5 от ЗДвП и чл. 188, ал.1 от ЗДвП, в тяхната взаимна връзка е видно, че електронен фиш може да се издаде само по отношение на собственика на м.п.с. или на лицето на което същото е предоставено. Последното обстоятелство може да се установява единствено с декларация по реда на чл. 189, ал.5, изр. 2-ро от ЗДвП, в която собственикът декларира изрично, кое е лицето извършило нарушението.
В конкретният случай, по представената АНП липсват доказателства, а и не се твърди от ответника, че преди издаването на електронния фиш, такава декларация, е подадена.
Следователно, с издаването на електронният фиш незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не е собственик или лице посочено от последния, по реда на чл. 189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето вписано в талона като ползвател и лицето на когото е предоставено моторното превозно средство. Последното подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента, в който е осъществено административното нарушение.
По изложените съображения, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателна се
явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски,
представляващи действително заплатено възнаграждение за един адвокат за
настоящата инстанция, в размер на 400.00 лева, съобразно представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 24.03.2023г.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №20 от 16.02.2023г., постановено по а.н.д. №20225610200460 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022г.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Д.В.Д. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.