Град Свиленград, 22.06.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При
съдебен секретар: Ангелина Добрева,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 93/ 2018 година по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***, иска от съда да признае за установено в отношенията на
страните, че ответникът „ИВГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, му дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 860/ 2017г. по описа на РС-Свиленград, а именно: сумата 200,82 лв. – главница,
представляваща стойността на ел.енергия и начислена
цена за достъп до разпределителната
мрежа, доставени до обект на потребителя-ответник
за периода от 01.10.2014 г. до 03.09.2015 г., сумата 53,94 лв., представляваща
обезщетение за забава в размера на законната лихва върху главницата за периода
от 12.11.2014 г. до 06.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 07.12.2017
г. до окончателно заплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и в
настоящото производство.
Ищецът твърди, че е краен снабдител на ел. енергия на клиента-ответник,
съгласно Закона за енергетиката, като между него и ответника съществуват
облигационни отношения по продажба на ел.енергия,
възникнали въз основа на публично известни Общи условия на ищцовото
дружество, публикувани по съответния ред. По силата на чл.7, т.1 от Общите
условия, ищецът поел задължение да снабдява с ел.енергия обект на ответника, находящ се в гр. Любимец
– Бетонов възел с ИТН 1615025. За
ответника бил открит клиентски номер **********. От
своя страна, ответникът имал задължение да заплаща цените на услугите, свързани
със снабдяването на обекта му с ел. енергия, в
сроковете и по начините, определени в Общите условия.
Ответникът бил присъединен към
електроразпределителната мрежа на ищцовото дружество
и поради това дължал и цена за достъп до разпределителната мрежа, която
съществувала като елемент от мрежовата услуга, която се предоставяла на
ползвателите на мрежата и винаги се е заплащала от тях. В изпълнение по
задълженията си по Общите условия, в периода от 01.10.2014 г. до 03.09.2015 г. ищецът
доставил до обекта на потребление
на ответника ел. енергия и му предоставил мрежови
услуги на обща стойност 200,82 лв., които не били заплатени от ответника.
Поради забава в плащането се претендира и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, равняваща се на сумата 53.94 лв., дължима за периода
12.11.2014г. - 06.12.2017 г. За тези суми били издадени фактури, които били
подробно описани в приложения препис – извлечение от клиентската
сметка на ответника.
На 07.12.2017 г. ищецът депозирал пред РС –
Свиленград заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение от 11.12.2017 г., с която било
разпоредено ответникът да му заплати сумите, предмет на настоящото
производство. Тъй като в двуседмичния срок от връчването на заповедта
ответникът възразил, ищецът имал правен интерес да предяви настоящия
установителен иск.
Ответникът е представил отговор в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва
изложените в исковата молба фактически обстоятелства, като твърди, че те са
погрешно изложени и неверни. Твърди, че е подал заявление-декларация
до ищцовото дружество, с което е заявил, че желае да
получава ел. енергия за обект на потребление,
представляващ склад на едро, находящ се в гр. ************с ИТН 1615025.
Твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило
договорните си задължения по Общите условия, като до настоящия момент на обекта
на потребление на ответника не била подавана ел.енергия,
не било монтирано средство за техническо измерване и не били поставени ел. присъединителни съоръжения. В тази връзка, оспорва и
издадените от „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД
фактури.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа иска. Уточнява, че обектът на потребление – собственост
на ответника и обекта - т.нар. „бетонов възел“ е един и същ обект, със същото
ИТН. Уточнява, че практика на дружеството-ищец е
обектите на клиентите да са с диспечерски наименования и те така остават в
системата, така че ако се промени наименованието
на обекта при клиента, при доставчика то остава непроменено.
В съдебно заседание ответникът, чрез управителя
на дружеството, поддържа отговора. Поддържа становището си, че от страна на
ищеца е допусната грешка. Признава, че преди време е имало бетонов възел, но
той бил „съвсем друг имот и друг обект“.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, и съобрази становищата на страните, намери
за установено следното:
Видно от приложеното частно гр. дело № 860/2017
г. по описа на РС-Свиленград, по подадено на
07.12.2017г. от ищеца срещу ответника заявление по чл.410 от ГПК е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 448/
11.12.2017г. за описаните в исковата молба суми. Срещу издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение от ответника в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, което
обосновава правния интерес на ищцовото дружество от
предявяване на настоящия иск.
За да бъде уважен така предявения иск, в тежест
на ищцовото дружество бе да установи наличието на
облигационни отношения с ответника по повод доставка на електрическа енергия за
горепосочения обект на потребление, както и обстоятелството, че за процесния период е била доставена такава на претендираната стойност, а също и размера на претендираната цена за достъп до електроразпределителната
мрежа.
Претенциите на ищцовото
дружество са за неплатена електрическа енергия и цена за достъп, касаещ обект
на потребление, находящ се в гр. Любимец – Бетонов възел с ИТН 1615025.
От страна на ответника се възразява, че исковата
претенция е неоснователна, тъй като за процесния
период не е имал качеството на потребител на електрическа енергия за посочения
обект.
Видно от представения Нотариален акт за
покупко-продажба № 12, том ІV, дело
№ 411/2005 г. по описа на нотариус с рег. № 420 по
РНК, на 07.04.2005 г. ответникът „ИВГ“ ЕООД е закупил от „ВГ-СТРОЙ“ ООД
Урегулиран поземлен имот /УПИ/ І, отреден за трафопост и склад на едро за
строителни материали, застроен и незастроен, с площ 1082 кв.м.,
находящ се в квартал 210 по плана на гр. Любимец, одобрен със Заповед № 165/
02.06.2000г., ведно с построените в него сграда – търговски обект и трафопост,
които са в режим на търпимост по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, и ведно с
останалите подобрения в имота. Т.е. чрез посочената сделка дружеството-ответник
е придобило правото на собственост на УПИ, ведно с построените в него две
сгради.
На 14.04.2014 г. ответникът е подал до ищеца Заявление-декларация за започване на продажба на
електрическа енергия за обект „склад на едро“, находящ се на адрес гр. Любимец,
ул. „Одрин“ № 2, УПИ І в кв. 210, с ИТН 1615025, ведно с Декларация за достъп
до мрежата по отношение на същия обект /лист 104 – 107/. С подаването на тази молба
от ответното дружество следва да се счита, че то е сключило договор с
електроснабдителното дружество.
В тази връзка е важно да се отбележи, че облигационното
правоотношение, което възниква и съществува на основание чл.98 а, ал.1 от
Закона за енергетиката, чрез сключени договори при публично известни общи
условия за продажба на електрическа енергия, не възниква и съществува само по
силата на закона и от момента, в който съответното лице придобие право на
собственост или вещно право на ползване върху имота, присъединен към
електроразпределителната мрежа. Безспорно, касае се за
договор при общи условия, за който е характерно, че клаузите на бъдещия договор
не се разискват, но договорът се счита сключен от момента, когато направеното
предложение от едната страна се приеме от другата. Само тогава общите условия
стават договорни условия - условия на единичния договор, сключен въз основа на
тях. Ето защо, с подаването на молба за откриване на партида от собственика, респ. ползвател на вещното право, следва да се счита, че
последният е сключил договор с електроснабдителното дружество. От
този момент възникват и договорните отношения между страните. Респективно,
договорното правоотношение се прекратява с подаване на заявление за промяна на
партидата. Действително понятието “партида” не е дефинирано в енергийното
законодателство, но в практиката се е наложила неговата употреба - за
определяне в подобни случаи на идентификацията на определен субект, с оглед
отчитане на предоставяната услуга, било топлодоставяне,
електродоставяне или газоснабдяване.
Противно на логиката и на правните принципи е да
се приеме, че само с факта на придобиване на собствеността и по силата на
легалната дефиниция за клиент, без никакво друго действие от страна на лицето,
то става страна по договора при общите условия. На практика, ако се приеме тази
теза - че договорът се счита за сключен по силата на закона - то това означава,
че се сключва такъв без едната страна по него да е индивидуализирана т.е.
електроснабдителното дружество в случая,
доставя ел. енергия на неизвестен за него
клиент. Т.е. при този договор ще липсва каквато и да била идентификация на
субекта. А обстоятелството, че един имот е електроснабден,
би представлявало своеобразна вещна тежест, която автоматично следва
собствеността върху имота. Такова положение обаче законът не установява.
В подкрепа на това виждане е разпоредбата на чл.1, т.4 от ОУ на ЕВН
ЕР, която дава дефиниция на понятието
„Клиент”, включващо в своето значение на «мрежови клиент», така и в
значението на «потребител на електрическа енергия». Съгласно посочената
разпоредба “Потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД,
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, а Потребител на електрическа енергия за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или
общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпре-деление”АД,
съгласно действащото законодателство”.
Следователно, в конкретния случай ответникът има
качеството на потребител на електрическа енергия за стопански нужди по
отношение на търговския обект /склад/, доколкото е безспорно, че същият е
юридическо лице и обекта е присъединен към електро-разпределителната
мрежа на ищцовото дружество, посредством подаденото
заявление за достъп.
По отношение на втората сграда – трафопоста, не
се установява да е подадена от страна на ответника до ищеца молба за откриване
на партида от „ИВГ“ ЕООД. Следователно, по отношение на трафопоста качеството
на потребител на електрическа енергия за стопански нужди има „ВГ-СТРОЙ“ ООД,
доколкото по делото не се установи продавачът да е уведомил ищеца за
настъпилата промяна в собствеността върху обекта на потребление, респективно, договорното
правоотношение да е прекратено с подаване на заявление за промяна на партидата.
От заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че за процесния период са предоставяни
мрежови услуги и ел. енергия за обект сграда –
„трафопост“, като физически този обект е свързан към електроразпределителната
мрежа на ответното дружество. Видно от
заключението, обект „склад на едро“ не е физически свързан към електроразпределителната
мрежа на ЕВН ЕС, като липсва и средство за търговско измерване /СТИ/. В
заключението е посочено, че липсва констативен протокол за монтаж на СТИ с кл. № ********** и ИТН 1615025 с клиент „ИВГ“ ЕООД.
Посочено е, че е наличен констативен протокол за подменено и поставено нова СТИ
на дата 29.11.2011г., кл. № ********** и ИТН 1615025
с клиент „ВГ-СТРОЙ“ ООД. При извършения оглед на място в сграда – „търговски
обект“ и в сграда – „трафопост“ вещото лице е констатирало, че в трафопоста е
монтирана електроразпределителна уредба ниско напрежение, която е мрежови
клиент на ЕВН ЕС, като са налични три броя СТИ, собственост на други
консуматори. Констатирало е още, че в сградата - „търговски обект“ не е налично
СТИ.
Предвид изложеното,
предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и ще се отхвърли. Поради акцесорния характер на
иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД, той също е неоснователен.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “ЕВН България
Електроснабдяване” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
иск за признаване за установено в отношенията на страните, че към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес съществува вземане на “ЕВН
България Електроснабдяване” АД, с ЕИК: *********, от „ИВГ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 860/ 2017г. по описа на РС-Свиленград, за сумата 200,82 лв. – главница,
представляваща стойността на ел.енергия и начислена
цена за достъп до разпределителната мрежа, доставени до обект на потребление в
гр. Любимец, Бетонов възел, с ИТН 1615025, за периода от 01.10.2014 г. до
03.09.2015 г., сумата 53,94 лв., представляваща обезщетение за забава в размера
на законната лихва върху главницата за периода от 12.11.2014 г. до 06.12.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 07.12.2017 г. до окончателно заплащане
на вземането.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.