РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 314/16.4.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на деветнадесети
март през две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Петров адм. дело №193
по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от
Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
2.
Образувано е по Жалба на Р.А.Р., ЕГН: **********,***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-0340-000025 от 03.02.2021г.
на Началник Районно управление, гр. Септември към Областна дирекция на МВР,
Пазарджик, с която спрямо Р., на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство,
с рег. № РА6119КР за срок от една година, като са отнети два броя
регистрационни табели с рег. № РА6119КР.
3. Жалбоподателят,
счита оспорения акт за незаконосъобразен, като необоснован и постановен в нарушение
на процесуалния закон.
Поддържа се, че административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на принудителната
мярка, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази
самостоятелност, като изложи съответни мотиви в тази насока. След като
законодателят е предвидил срок на действие на принудата от шест месеца до една
година, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил
максимума от 12 месеца за прекратяване на регистрацията на пътното превозно
средство. Според жалбоподателя, като не е направил това, административният
орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в
съответствие с целта на закона.
Твърди се, че жалбоподателя не е предоставял
собственото си моторно превозно средство на неправоспособен водач и не е
допускал такъв водач да го управлява.
Сочи се, че неговият внук Юлиян Р., без негово знание и съгласие, в 01 часа на
въпросната дата е взел ключа за автомобила от джоба на панталона му и е привел
в движение автомобила без негово знание.
Сочи се още, че от 12.07.1982 г., жалбоподателя
е в граждански брак с Божура Георгиева Найденова, която е съсобственик на автомобила,
поради което също би следвало да е адресат на административния акт.
Иска се оспорената заповед да бъде отменена,
като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Началник Районно
управление гр. Септември при Областна
Дирекция на МВР, гр. Пазарджик в депозирано по делото писмено становище
поддържа, че жалбата е неоснователна и необоснована.
Сочи се, че извършеното административно нарушение
е несъмнено установено, като компетентния за това административен орган,
правилно е наложил процесната принудителна мярка. Поддържа се, че след като
безспорно е установено, че Юлиян А.Р. е
бил водач на автомобила и е осъществил изпълнителното деяние, визирано в
хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, то основанието за налагане на
принудителната административна мярка, а именно липсата на валидно свидетелство
за управление на МПС към момента на проверката е налице. Този факт е констатиран
надлежно от мл. автоконтрольор Николай Пеев. Счита се, заповедта е издадена от
административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй
като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с
мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон.
Според ответния административен орган, принудителната
мярка е форма на изпълнително разпоредителна дейност, чрез която в предвидените
от закона случаи се упражнява държавна принуда, като именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, конкретния
ПАМ се прилага с определен срок. В този контекст се сочи, че срока който е
определил наказващият орган е една година, като той се е обосновал с мотивирана
резолюция, че са на лице материално - правните предпоставки на чл.171 т. 2а, б.
“а“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ.
Относно твърденията на жалбоподателя за това, че
внукът му, без негово знание и разрешение е привел в движение автомобила се
счита, че действия на собственика на автомобила, не са съответни с предвиденото
в ЗДвП изискване - водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно
средство да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли
само.
Възразява се, че едва пред въззивната инстанция
е представено удостоверение за граждански брак №069300 от което е видно, че
жалбоподателя е съпруг на Божура Георгиева Найденова, като брака е сключен на 12.07.1982г.,
но това обстоятелство не е декларирано пред административно наказващия орган.
Иска се жалбата да бъде изцяло отхвърлена като
неоснователна. Възразява се по отношение на размера на претендираните от
жалбоподателя разноски в частта им по заплатения адвокатски хонорар.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на установения
за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от
оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. Според изложеното
в обстоятелствената част на процесната заповед, Р.А.Р., като собственик на лек автомобил
„Фолксваген Шаран“ с държавен контролен № РА6119КР е допуснал/предоставил
моторното превозно средство на Юлиян А.Р., който на 03.02.2021г., в 01:00 часа,
в гр. Септември по ул. „Балкан“, при дом № 5, в посока ул. „Отец Паисий“,
управлява въпросното моторно превозно средство, без да притежава свидетелство
за управление на МПС, тоест е неправоспособен водач. Деянието е квалифицирано
като нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
По отношение на Юлиян
А.Р. е бил съставен е бил Акт за установяване на административно нарушение серия
GA, № 328712 от 03.02.2021г., който е връчен на адресата без да са
направени забележки или възражения.
7. Приложена е Заповед
№ 312з-74 от 18.01.2017 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която
служители на конкретно изброени длъжности, включително и Началник Районно
управление при ОД на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2,
т. 2а, т.4, т. 5, б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.
9. Според
представената по делото Докладна записка № 340р-2492 от 11.02.2021г. от мл.
инспектор Николай Пеев, на 03.02.2021г. около 01:00ч., той е бил повикан в
гр.Септември на ул. „Балкан“ за съдействие от колегите си от ППД АП712 в състав
мл. инспектор Георги Юруков и мл. инспектор Цанко Шарков. При пристигане на
място мл. инспектор Пеев е видял, че Юруков и Шарков, са били спрели за
проверка лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № РА6119КР, с водач Юлиан А.Р.,
който бил собственост на Р.А.Р. ***. При извършената проверка на водача Юлиан Р.
*** (внук на собственика на МПС ) се установило, че същия не притежава свидетелство
за управление на МПС.
10. Представени са
още :
- Заявление за
първоначална регистрация от 24.11.2004г. ; Справка от 22.06.2021 г. и Свидетелство
за регистрация, части І и ІІ на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Шаран“
с държавен контролен № РА6119КР, от които е видно, че превозното средство е
собствено на Р.А.Р., без да е посочено друго лице което да има права върху
автомобила.;
- Справки за
нарушител/водач Р.А.Р. и относно Юлиан Р., като от последната е видно, че на Юлиан
Р. не е издавано свидетелство за управление на МПС.
11. От страна на
жалбоподателя е представено Удостоверение за граждански брак № 069300 на Община
Септември, от което Р.А.Р. и Божура Георгиева Райчева са сключили граждански
брак на 12.07.1982г.
IV. За правото:
11. Според чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания, за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки. Очевидно,
въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно
осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение,
било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят,
деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат
предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или
респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици
от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не
съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна
принуда.
Ето защо, за разлика от административното
наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият
период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност), действието на наложената административна
мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за
фактическа последица, предотвратяване и
преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Този
законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение. Не само
административния акт, но и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, което по правилата на формалната логика ще рече, че когато тази цел е
реално осъществена, то изпълнението следва да бъде преустановено.
12. Според чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП,
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
13. Каза се, с процесната
заповед е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от дванадесет
месеца.
Цитираният вече в т. 11
от настоящото решение принцип за „Съразмерност“, установен в чл. 6., ал. 2 от АПК, преценен в контекста
на твърде радикалното засягане на правата, които принудителната административна
мярка има за последица, очевидна налага не само да бъде определен ясен срок на
нейното приложение, но изисква и излагането на конкретни съображения които го
обосновават.
В този аспект, следва да бъде разбирано
изричното указание на прежде цитирания текст на чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителната
мярка да бъде налагана с мотивирана заповед от ръководителите
на съответната служба за контрол или от оправомощено от него длъжностно лице.
14. Непосочването на
мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка,
съставлява нарушение на изискването на последно посоченият нормативен текст,
което лишава Съда от възможност да установи дали акта е постановен в
съответствие с целта която преследва закона в контекста на функциите които
следва да осъществи налагането на конкретната административна принуда. След
като законодателят е предвидил срок от шест до дванадесет месеца за налагане на
тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в
конкретния случай е счел, че следва да бъде определен не друг, а точно
максималния, дванадесет месечен срок. Доколкото наложилият мярката орган не е
сторил това, Съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил своето правомощие
в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в
чл.146 от АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. В този
смисъл, макар и във връзка с приложението на друг вид принудителна мярка -
Решение № 4971/14.04.2009г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009г.., I-во отд; Решение
№ 3726/19.03.2009г. на ВАС по адм.д. № 14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428
от 23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 11179/2009г.
15. С оглед
конкретиката на текущия казус трябва да се добави още, че посочените
съображения в „мотивираната резолюция“ към заповедта, без съмнение са относими
единствено към допуснатото от административния орган предварително изпълнение
на административния акт по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, считано от 01:00часа
на 03.02.2021 г. Повече от ясно е, че те нямат никаква релация с определянето
на конкретния срок на приложение на административната мярка.
16. Липсата на
каквито и да е съображения във връзка с определеният срок на действие на
мярката, не позволява да се установи, дали е налице някаква непосредствена
причина или обстоятелство, които да налагат принудителната административна
мярка да действа в срок, надвишаващ установения в закона минимален такъв. С оглед
изявленията, обективирани в депозираното по делото писмено становище, очевидно
административния орган, поначало не счита за необходимо да излага каквито и да
е съображения, като основание за конкретно определения от него срок на
приложение на принудата. Това разбиране е в пряко противоречие с
административно процесуалните правила. Изискванията на закона са еднакво
задължителни както за гражданите, така и за административния орган.
17. Крайният
извод от изложеното до тук е че процесния административен акт е постановен при
допуснати нарушения на административно производствените правила, налагащи
неговата отмяна.
V. За разноските :
16. Констатираната незаконосъобразност на
оспорения административен акт, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените
разноски по производството. Те, съобразно представения списък се констатираха в
размер на 410,00лв.
Според чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. В
случая, договореното и заплатено от жалбоподателя възнаграждение, не надхвърля минимално
определения размер в цитирания подзаконов нормативен акт. Определянето му от
страните по договора за правна помощ, в рамките на нормативно установения
минимум, явно съответства на
фактическата и правна сложност на конкретния административно правен спор и на
предприетите от пълномощника процесуални действия по защита на неговия
доверител.
При това
положение, в полза на жалбоподателите ще следва да бъде присъдена сумата от 410.00лв.
представляваща заплатена държавна такса за образуване на производството и
възнаграждение за един адвокат.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0340-000025 от 03.02.2021г. на Началник Районно
управление, гр. Септември към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която
спрямо Р.А.Р., ЕГН: **********,***, на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство,
с рег. № РА6119КР за срок от една година, като са отнети два броя
регистрационни табели с рег. № РА6119КР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР да заплати
на Р.А.Р., ЕГН: **********,***, сумата от 410,00лв.(четиристотин и десет лв.),
представляваща извършени разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Административен съдия :/п/