Решение по дело №9319/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 968
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Райна Кирова Кирякова
Дело: 20182120109319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 968                    25.04.2019 година                                гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                        ХІІІ граждански състав

            На десети април                                две хиляди и деветнайсета година

            в публично заседание, в следния състав:

 

Председател: Райна Кирякова

            Секретар: Елена Христова

            Прокурор:

            като разгледа докладваното от съдия Кирякова

гражданско дело номер 9319 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ...., със седа­лище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3, ет. 4, представлявано от изп. директор Г.. Й.. Т.., чрез юрисконсулт Д.. Б.. З.., срещу М.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено по отношение на ответницата, че съществува вземането му по частно гражданско дело № 7466/2018 година по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 3812 от 24.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати сумата от 384.81 лева-главница, представляваща изискуемо задължение за доставена, отведена и пречистена вода, за обект, находящ се в град Бургас, ул. .......... аб. № ...., за отчетния период 05.12.2013 г.- 21.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-18.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сума от 46.51 лева-обезщетение за забава, за периода 26.03.2016 г.-15.10.2018 г. Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

Обективно съединените установителни искове са процесуално допустим и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Ответницата Т. не представя по делото отговор на исковата молба, не ангажира доказателства. Във фазата по съществото на спора не заявява оспорване на исковете.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите от исковата молба, намира, че установителните искове са основателни, поради следното:

Процесният период е от 05.12.2013 г.- 21.08.2018 г. Ответницата по делото М.Т. е абонат от при общи условия, на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД-Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - гр. Бургас, приети с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Новинар“ на 21.08.2014 г. и вестник „Компас“ на 29.08.2014 г., в сила от 29.09.2014 г.

Приетите като доказателства по делото документи, приложени към исковата молба, подкрепят фактическите твърдения за валидно възникнало и съществуващо правоотношение между страните по делото, за доставка на вода и ВиК услуги. Следователно, ответницата Т. притежава качеството на „потребител” в отношенията си с експлоатационното дружество, по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за процесния водоснабден обект, с административен адрес град Бургас, Център, ул. ......, като абонатен № ..... Няма спор относно собствеността и ползването на имота в процесния период, не са оспорени и доставките. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/. Показанията на измервателното средство са периодични, отчитани по електронен път и касаят един водомер, монтиран в санитарния възел на жилището, видно от представената по делото справка-извлечение на отчет с мобилно устройство, за водомер 1126/34 на адрес Бургас, ..., ул. ......титуляр М.Т.Т..

За процесния период ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е издал и осчетоводил данъчни фактури към абоната Т., които са редовни от външна страна, съдържат задължителните реквизити по чл. 6 от Закона за счетоводството. От представената с исковата молба счетоводна справка съдът установява, че по тях няма извършени пращания. С предвиденото по чл. 33, ал. 1 от действащите публично известни общи условия на доставчика „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  потребителите имат задължението да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. По делото е доказано виновното неизпълнение на това съществуващо договорно задължение, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, от страна на абоната Т., за което отговаря. Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин/чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/. Ето защо, предявеният по делото главен установителен иск, като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло.

Основателност на главния иск повлича основателност и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главницата, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Покана от кредитора по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД не е необходима, тъй като задължението е срочно. Срокът кани длъжника за изпълнение. За периода на забавата кредиторът неоснователно е бил лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера на задължението по делото не са ангажирани доказателства, поради което съдът, за процесуална икономия и за да спести разноски, по реда на чл. 162 от ГПК, на стойност 46.51 лева-обезщетение за забава, за периода 26.03.2016 г.-15.10.2018 г. Нормата предвижда, че когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Ето защо, акцесорната претенция по делото също следва да бъде уважена изцяло.

С оглед изхода на делото, събраните по делото доказателства и разясненията с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД разноски по делото, в размер на 125.00 лева за исковото производство, от които 75.00 лева-държавна такса за производството и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, и 75.00 лева за заповедното производство.

Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седа­лище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3, ет. 4, по частно гражданско дело № 7466/2018 година по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 3812 от 24.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 384.81 лева-главница, представляваща изискуемо задължение за доставена, отведена и пречистена вода, за обект, находящ се в град Бургас, ул. ..., ет... аб. № ..., за отчетния период 05.12.2013 г.-21.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-18.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сума от 46.51 лева-обезщетение за забава, за периода 26.03.2016 г.-15.10.2018 г.

ОСЪЖДА М.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седа­лище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3, ет. 4, направените разноски в исковото производство по делото, в размер на 125.00(сто двадесет и пет)лева.

ОСЪЖДА М.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седа­лище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3, ет. 4, направените разноски в заповедното производство, по частно гражданско дело № 7466/2018 година по описа на Районен съд-Бургас, в размер на 75.00(седемдесет и пет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.

 

 

                                                                      Районен съдия: /п./

Вярно с оригинала: ЕХ