Решение по дело №600/2023 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 564
Дата: 19 март 2024 г.
Съдия: Любомир Иванов Генов
Дело: 20237100700600
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                  РЕШЕНИЕ №564                

гр. Добрич, 19.03.2024 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                                  СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ

 

при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №600 по описа за 2023 г. на ДАС, докладвано от административния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.68 ал.1 от Закона за защита от дискриминация.

          Образувано е по жалба на М.Т.Н. с ЕГН ********** *** срещу Решение №83/10.02.2022 г. на пети специализиран постоянен заседателен състав по преписка №445/2020 г. на Комисията за защита от дискриминация с административен адрес гр. София, бул.“Драган Цанков“ №35, с което е установено, че М.Т.Н. с действията си е извършил акт за дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на §1 т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация по признака „сексуална ориентация“ по смисъла на чл.4 ал.2 във връзка с чл.4 ал.1 във връзка с §1 т.7 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация по отношение на А.Х.Б.; на основание на чл.47 т.4 и чл.78 ал.1 от Закона за защита от дискриминация на М.Т.Н. е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева за извършването на посочената по-горе дискриминация и му е предписано на основание на чл.47 т.4 от Закона за защита от дискриминация да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия на основа на признаците, изброени в чл.4 ал.1 от Закона за защита от дискриминация, както и да не допуска наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за такава. Оспорват се фактическите констатации за извършени дискриминационни действия; излагат се подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, като се настоява обжалваното решение да бъде отменено или прогласено за нищожно.

          В законните срокове не са постъпили писмени отговори от ответника и заинтересованата страна.

         В последното съдебно заседание и писмената си защита М.Т.Н. е заявил, че актът на Комисията за защита от дискриминация е с фатални пороци от гледна точка на липсващи два реквизита -  първият е датата, като страните нямат във времето и пространството ориентация за това какво да доказват и как да го доказват, а второто е сгрешената правна квалификация;  чл.4 и чл.5 от Закона за защита от дискриминация касаят различни хипотези, като има огромна разлика между  дискриминация и тормоз; сериозните недостатъци в производството пред Комисията за защита от дискриминация не могат да бъдат санирани в настоящото производство и респективно няма как да се ангажират доказателства в една или друга насока; има противоречие между мотиви и диспозитив, което води до неразбираемост на обжалвания акт; налице е невъзможност да бъде надлежно извършена дължимата проверка в съдебната фаза; опороченият доказателствен процес е довел до неправилно възприемане на фактическата обстановка; поддържа жалбата така, както е подадена; моли оспореният акт на комисията с липсващи реквизити да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен; настоява за присъждането на разноските от всички производства.

         В молбата си от 11.12.2023 г. Комисията за защита от дискриминация чрез своя процесуален представител е посочила, че подадената жалба е неоснователна и недоказана; оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на неговата власт, при спазване на материалните и процесуалните норми, както и в съответствие с целта на закона; подробно са обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства, относими към твърденията за неравно третиране; правото на защита на страните е било гарантирано във всеки етап на административното производство; установено е и мотивирано наличието на значим за личността белег, който е обусловил различно третиране по признака „сексуална ориентация“; горното обуславя осъществяването на дискриминация и тормоз като нейна форма съгласно §1 т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация, защото се доказва причинно-следствената връзка между този признак, твърдяното неблагоприятно третиране и установеният резултат; с оглед на изложеното Комисията за защита от дискриминация е постановила мотивиран и законосъобразен акт, при изяснена в пълнота фактическа обстановка, при съобразяване с релевантните материалноправни разпоредби и подробен анализ на представените по преписката доказателства; настоява за отхвърлянето на подадената жалба и присъждането на юрисконсултско възнаграждение, като прави евентуалното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.

           Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.68 ал.1 от Закона за защита от дискриминация, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Процесният акт е издаден от компетентен административен орган съгласно чл.48 ал.1 от Закона за защита от дискриминация, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.   

 Настоящото производство е образувано след връщането на делото от ВАС за ново разглеждане от друг състав. Надлежно са изпълнени дадените указания за разпределението на тежестта за доказване, за изискването на заверени преписи от актовете по досъдебни производства, за допускането до разпит на исканата от жалбоподателя свидетелка И.С. и за даването на указания, че същият може да сочи други доказателства за установяването на обстоятелствата, за които той иска разпит на посочената свидетелка.

  Изпълнени са и дадените указания за проверка дали съществените реквизити като време, място на извършване и описание на конкретните действия, които осъществяват състав на тормоза, се съдържат реално в съдържанието на решението на Комисията за защита от дискриминация. От мотивите на намиращото се на лист 244 – 246 от административно дело №143/2022 г. по описа на ДАС Решение №83/10.02.2022 г. на пети специализиран постоянен заседателен състав по преписка №445 на Комисията за защита от дискриминация се установява, че действително няма никакво посочване на време и място на извършване на конкретните действия, които осъществяват състав на тормоз. От фактическа страна е налице позоваване на заключението на вещото лице по друго съдебно производство, върху чиято интерпретация на отношенията между страните в никакъв случай не би могло да се основава доказването на причинен тормоз. В същото заключение като „грешки“ на М.Т.Н. в отношенията му с А.Х.Б. са посочени множество негови действия, които представляват защита на конституционни права на гражданите и в никакъв случай не представляват укоримо (по един или друг начин) поведение – „анулира генералните пълномощни за детето“, „активира майка си (бабата на детето) в процеса на взаимодействие“, „започва да търси съдействие от полиция, институции и/или съдебна справедливост“, „започва да контролира отговорностите на майката спрямо детето“, „поставя ограничителни изисквания на майката заради детето“. В никакъв случай анулирането на дадени преди това пълномощни (вероятно съдържащи разрешение детето да пътува в чужбина), оплакванията до полицейските органи, другите държавни институции и съдебните органи не представляват осъществяването на тормоз, а са израз на защита на установеното право на бащата да участва в отглеждането и възпитанието на своето дете. Обективираното пред психолога в горното обследване възмущение от нетрадиционната сексуална ориентация и сексуално поведение на майката също не представлява тормоз, а е израз на закрепената в чл.38 от Конституцията свобода на убежденията на всеки човек. Действително в коментираната от състава на Комисията за защита от дискриминация разпечатка от електронна поща и по-конкретно в изпратеното съобщение от М.Т.Н. до И.С.С. се съдържат заплахи и обиди към последната, но това, противно на посоченото в обжалваното решение, не потвърждава истинността на оплакванията за осъществен тормоз по признака „сексуална ориентация“ и то спрямо А.Х.Б.. Други проявни форми на реализиран тормоз в оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация не са аргументирани.

 В самата жалба до Комисията за защита от дискриминация от 17.06.2020 г. (на лист 35 – 36 от административно дело №143/2022 г. по описа на ДАС) във връзка със сексуалната ориентация на А.Х.Б. като проявления на организиран тормоз са посочени посещението от страна на М.Т.Н. на нейния работодател, на директорката на детската градина на детето и на отдел „Закрила на детето“, при което последните били информирани за нейната сексуална ориентация (без да е посочена дата или приблизителен период). Информирането на трети лица за действителната сексуална ориентация на друг човек обаче не представлява тормоз. Всички останали случаи на описани в жалбата пред Комисията за защита от дискриминация предприети действия касаят развитието на спора за родителските права между двете страни, като изложените (и неприети от съдебните състави) аргументи за липсата на родителски капацитет от страна на майката поради нейната сексуална ориентация също не могат да бъдат приети за тормоз. Още повече, че самата А.Х.Б. в жалбата си е посочила, че М.Т.Н. от 2010 година е бил добре запознат с нейната сексуална ориентация и не е имал нищо против това, като с разбиране я е подкрепял (до влошаването на отношенията им доста години след това).  

  При положение, че А.Х.Б. не е изложила други твърдения за факти и обстоятелства във връзка с осъществен тормоз по защитения признак „сексуална ориентация“ от страна на жалбоподателя, той е останал недоказан в производството пред Комисията за защита от дискриминация.

Затова обжалваното Решение №83/10.02.2022 г. по преписка №445/2020 г. на пети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация е постановено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на Закона за защита от дискриминация, то страда от посочените в чл.146 т.4 от АПК пороци и трябва да бъде отменено.    

Съобразно изхода от спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени действително сторените и поискани разноски за всички съдебни производства в общ размер на 1900 лева (от които 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение по административно дело №143/2022 г. по описа на ДАС и 1500 лева внесено адвокатско възнаграждение по административно дело №600/2023 г. по описа на ДАС – същото не е прекомерно, защото е в минималния размер съгласно чл.8 ал.2 т.9 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; не е представен документ за отделно заплатено адвокатско възнаграждение по административно дело №11896/2022 г. по описа на ВАС – на обратната страна на лист 12 от това производство се намира заверен препис от сключения договор за правна защита и съдействие серия Б, №********** – 273, който е идентичен с представения на лист 273 от административно дело №143/2022 г. по описа на ДАС; преведените държавни такси в размер на 10 лева по сметка на ДАС и 70 лева по сметка на ВАС са недължимо внесени с оглед на разпоредбата на чл.75 ал.2 от Закона за защита от дискриминация и тяхното връщане може да бъде поискано с писмени молби).                             

           Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд 

 

 

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

 

         ОТМЕНЯ по жалба на М.Т.Н. с ЕГН ********** *** Решение №83/10.02.2022 г. на пети специализиран постоянен заседателен състав по преписка №445/2020 г. на Комисията за защита от дискриминация с административен адрес гр. София, бул.“Драган Цанков“ №35.           

          ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация с административен адрес гр. София, бул.“Драган Цанков“ №35 да заплати на М.Т.Н. с ЕГН ********** *** направените разноски по административно дело №143/2022 г. по описа на ДАС и по административно дело №600/2023 г. по описа на ДАС в общ размер на 1900 (хиляда и деветстотин) лева.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                                 СЪДИЯ: