РЕШЕНИЕ
№ 226
12.04.2019г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание
на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова и присъствието на прокурор Невена
Владимирова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от
съдия Бодикян и. адм. дело №200 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от К.Б.М. ***, в качеството ѝ на настойник и законен
представител на Б.В.М.,***, подадена чрез пълномощника адв. А.П., против Агенция
„Митници“ гр. С..
В исковата молба се сочи, че с Решение №77/15.07.2011г. по гр.д.
№217/2011г. по описа на Хасковския окръжен съд, Б.В.М. с ЕГН ********** е бил
поставен под пълно запрещение. Съгласно Удостоверение №54/13.01.2012г. и на
основание чл.156, ал.1 от СК, издадено от Органа по настойничество и
попечителство при Община Хасково, К.Б.М. била определена за настойник на Б.В.М.,
като в удостоверението било посочено, че същата следва да защитава правата и
интересите му. Предвид изложеното ищцата претендира да бъде осъден ответника да
ѝ заплати сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по АНД №1367/2017г. на Районен съд – Хасково с
което е било отменено и Наказателно постановление №1081/30.10.2017г. на Началника
на Митница Пловдив в частта на наложеното на Б.В.М. наказание глоба в размер на
2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане
в сила на решението на районния съд до нейното окончателно изплащане. Претендира
се и присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
по иска - Агенция Митници гр. София в
писмен отговор, подаден чрез пълномощник, оспорва иска, като счита същия за
неоснователен и недоказан. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред районния съд във
връзка с оспореното пред него наказателното постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира иска за основателен и доказан. Предлага да бъде уважен.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
Безспорно с Удостоверение №54/13.01.2012г. и на
основание чл.156, ал.1 от Семейния кодекс, издадено от Орган по настойничество
и попечителство при Община Хасково, К.Б.М. е била определена за настойник на Б.В.М..
Между страните не е спорно, а и се установява от
приложеното АНД №1367/2017г. на Районен съд – Хасково, че с Наказателно
постановление (НП) № N 1081
от 30.10.2017г.
на Началника на Митница Пловдив, на Б.В.М. ***, за нарушение на чл.123, ал.6 от
Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, е наложена глоба в размер на 2000
лв. и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоките предмет на нарушението са били
отнети в полза на държавата.
Наказателното постановление е било оспорено от К.Б.М.,
в качеството ѝ на майка и настойник на Б. В.М. ***, където е било
образувано АНД №1367/2017г. по описа на съда. Видно от доказателствата по
делото, в производството пред Районен съд – Хасково К.Б.М. е била представлявана
от надлежно упълномощен пълномощник – адв. А.П.. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие от 08.11.2017г., от който е видно, че ищцата е
заплатила за адвокатска защита сума в размер на 300 лева за обжалване на
наказателно постановление пред Районен съд – Хасково. Делото е било разгледано и с Решение №81/01.03.2018г.
съдът е отменил Наказателно постановление № N 1081 от 30.10.2017г. на Началника
на Митница Пловдив, в частта с която на Б.М. е била наложена глоба в размер на
2000 лв. и потвърдено в частта, с която, по силата на закона, в полза на
държавата са били отнети стоките предмет на нарушението.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата, в
лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това
отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на
правото на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на
Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна, Агенция Митници. Налице е незаконосъобразен акт, в частта за наложената
глоба – Наказателно постановление № N 1081 от 30.10.2017г. на Началника на
Митница Пловдив, което е отменено в тази част с Решение №81/01.03.2018г.,
постановено по АНД №1367/2017г. по описа на Районен съд – Хасково. Наказателното
постановление е издадено от орган на Агенция Митници, която съгласно чл.3 от
Устройствения правилник на Агенция Митници е легитимирана да отговаря по така
предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки, че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2
от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд. В
нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият
съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени
вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразната част на Наказателно
постановление № N 1081 от 30.10.2017г. на Началника на Митница Пловдив е
процесуално допустима и основателна.
По
отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на производството
доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице
незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищцата
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Решение №81/01.03.2018г., постановено по АНД №1367/2017г.
по описа на Районен съд – Хасково, отменящо Наказателно постановление № N 1081 от 30.10.2017г. на Началника на Митница
Пловдив, в частта за наложената глоба,
следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган. Следва обаче да се вземе
предвид при определяне наличието и обема на вредоносния резултат факта, че Наказателно
постановление № N 1081 от 30.10.2017г. на Началника на Митница Пловдив е
отменено само частично с Решение №81/01.03.2018г., постановено по АНД №1367/2017г.,
но НП е потвърдено в частта, в която на основание чл. 124, ал.1 ЗАДС
са отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението.
По
отношение на претендираното обезщетение в размер на 300 лева, съставляващо
заплатената от ищцата сума за обжалване на Наказателно постановление № N 1081 от 30.10.2017г. на Началника на Митница
Пловдив и за процесуално представителство по АНД №1367/2017г. по описа на
Районен съд – Хасково, от представените по делото писмени доказателства –
договор за правна защита и съдействие, действително се установява заплащането
на тази сума от страна на К.Б.М. *** на адв. А.П.. По отношение на така
заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в
производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления,
подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното
производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване
на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административното
наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва
да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото
искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С
оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди,
съставляващи направени от ищцата разноски в хода на оспорване на наказателното
постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните писмени
доказателства – и доказана.
Наказателното
постановление в частта му за наложените на Б.В.М. административни наказания е
отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 81/ 01.03.2018 г. по
АНД № 1367/ 2017 г. по описа на Районен съд – Хасково
С
постановената частична отмяна с влязло в сила съдебно решение на издаденото
срещу М. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са
налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Агенция
"Митници" - гр. София по предявения иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на
държавата при изпълнение на административна дейност.
За ангажиране отговорността на държавата е
необходимо да бъде установено и настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк
и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на администрацията - т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от
незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно -
следствената връзка, която съществува между тях.
Предвид
отмененото по съдебен път наказателно постановление в частта на наложената
глоба, претърпените от ищцата имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение, представляват пряка и непосредствена последица от постановеното
незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия,
с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това,
съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
В договора за
правна помощ и процесуално представителство от 08.11.2017 г. , представен от
ищцата по АНД №1367/2017 по описа на РС-Хасково, договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. е отбелязано като платено изцяло в брой на
датата на сключване на договора. Приложеният договор е надлежно оформен и има
характер на разписка за посочената в него като заплатена сума, като
удостоверява извършеното плащане /съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно
решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Ето защо
съдът приема за доказано по делото, че ищцата е направила разход в размер 300
лева за заплатено от нея адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на
НП № 1081/30.10.2017г. и процесуалното представителство в съдебното
производство по образуваното по жалбата дело в РС - Хасково, приключило с
отмяната като незаконосъобразно на наказателното постановление в частта за
наложените административни наказания, с влязъл в сила съдебен акт.
В практиката е възприето разбирането, че
непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния
резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между
противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по
ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от
неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от
това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита,
необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл.
56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона
за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена
категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би
било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по
каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с
издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на
властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с
висше юридическо образование – юрисконсулти.
Доколкото, видно от договорите за правна помощ
и съдействие, уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения в общ размер от
300 лв. са за процесуално представителство в
административно-наказателното производство по обжалване на цялото НП, а същото
е отменено само частично – по отношение наложените имуществени санкции и по
отношение на наложеното административно наказание – глоба, но не и по отношение отнемането на стоките в полза на държавата, то и
размерът на реално претърпените вреди, резултат от отмененото НП, следва да
бъде съобразен с частичната отмяна на това НП и намален на 200 лв /съответно на отменените и оставени в сила диспозитиви от НП/.
Съответно на отхвърлената част от претендираното обезщетение следва да бъде
намален и размерът на присъдените в полза на ищеца пред АС - Хасково съдебни
разноски – от 300 лв. на 200 лв.
Ищцата е направила
искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение на районния съд. Доколкото
искането за присъждане за лихва е акцесорно, то след като съдът намира
основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
основателно в определения по-горе размер, то следва да се уважи и искането за
присъждане на законната лихва върху тази сума, дължима обаче от дата на
предявяване на исковата молба (а не както тя е поискана) – 12.02.2019г. /в този
см. е трайната практика на ВАС, виж. адм. дело № 14782/2018г., адм. дело №
10814/2017 г., адм.дело адм. дело №8730/2017г.; адм. дело №8472/2017г.; адм.
дело №8483/2017г.; адм. дело №6831/2017г.; адм. дело №3124/2017г.; адм. дело
№1857/2017г. и др./.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и
доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и
следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата
обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като
незаконосъобразно, в частта за наложената глоба, с влязло в сила решение Наказателно
постановление N 1081 от 30.10.2017г. на Началника на Митница Пловдив, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2019г. В останалата си част
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно
възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждения
по АНД №1367/2017г. по описа на Районен съд – Хасково, следва да се отбележи,
че този институт е неприложим в случая, доколкото тук се търси, респ. присъжда,
една заместваща облага и то под формата на обезщетение. Освен това, възражението
е и неоснователно, тъй като възнаграждението е определено в минимален размер от
300 лева, съобразно чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и
отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема от
извършената работа от адв. А.П..
С оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на дружеството ищец и
направените по настоящото дело разноски в размер на 200 лева за заплатено
възнаграждение за един адвокат, като съдът се съобрази с уважената част от иска
и 10 лева платена държавна такса за водене на настоящия процес.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция Митници, с адрес: гр. С., да заплати на К.Б.М.,
с ЕГН **********, в качеството и на настойник и законен представител на Б.В.М.,
чрез пълномощника адв. А.П., сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от частично отменено Наказателно
постановление № N 1081 от 30.10.2017г. на Началника на Митница Пловдив, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2019г. до окончателното
ѝ изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер от
300 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Агенция Митници, с адрес: гр. С., да заплати на К.Б.М., с ЕГН ********** ***,
в качеството и на настойник и законен представител на Б.В.М., чрез пълномощника
адв. А.П., сума в размер на 210 (двеста и десет) лева от разноски, съразмерно
на уважената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: