Мотиви към Присъда № 260002 от 26.02.2021 г., постановена по
н.о.х.д.
№ 33/2020 г., по описа на РС- И., 5-ти състав
Първоинстанционното производството е образувано, след
като с решение от 23.12.2019 г., постановено по ВНОХД № 575/2019 г. по описа на
Софийския окръжен съд, е отменена изцяло Присъда № 70/26.04.2018 г., постановена по НОХД № 533/2016 г. по описа
на РС – И., поради липса на мотиви.
Наказателното производство е образувано по обвинителен
акт, с който подсъдимият М.Т. е предаден на съд с обвинение за това, че в
периода от неустановена дата до 05.06.2014 г. в жилище – къща, находяща се в
махала „П.“ на с. К., общ. И., обл. С., е засял и отгледал растения от рода на
конопа – 113 броя растения марихуана, с общо нетно тегло на листната маса от
528,841 грама, на обща стойност от 3173,05 лева, в нарушение чл. 27 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - престъпление по чл.
354в, ал. 1, пр. 3 от НК.
И за това, че на 05.06.2014 г. в жилище - къща,
находяща се в махала „П.“ на с. К., общ. И., обл. С., без надлежно разрешително
съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, е държал високорисково наркотично вещество -
коноп, с общо нетно тегло 0.25 грама, с процентно съдържане на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол от 16 %, на обща стойност от
1,50 лева - престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК.
При новото разглеждане на делото пред първа инстанция
производството по отношение на обвинението в престъпление по чл. 354а, ал. 5
вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК е прекратено на основание 250, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК поради
изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.
В съдебно заседание представителят на РП – И. поддържа
обвинението и моли за осъдителна присъда.
Служебният защитник на подсъдимия М.Т. – адв. В.К.,
пледира за оправдателна присъда. Излага аргументи за недоказаност на
обвинението. Липсват преки доказателства за съпричастността на подсъдимия към
процесното престъпление. Счита, че следва да бъде дадена в. на показанията
свид. К.Т., дадени в съдебно заседание, в които той излага, че синът му няма
общо с деянието. Намира показанията на свид. С., П. и К. за страдащи от сериозни
непълноти, което поставя съмнения за тяхната достоверност. От показанията на
свидетелите М.И. и И.И. следва, че подсъдимият не е живеел постоянно на адреса,
което пък води до извод, че той не е бил в състояние да полага грижи за
откритите в дома на баща му 113 броя растения марихуана (коноп). Аргументира
още, че не се доказва, че процесните наркотични вещества са били със съдържание
на активно вещество над 0.2%, а разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗКНВП
предвижда възможност за отглеждане на такива със съдържание на активния
компонент под 0.2%. При липсата на разрешение, деянието съставлява
административно нарушение. В тази връзка оспорва правилността на заключението
на физико-химичната експертиза.
Алтернативно моли за определяне на наказанието по реда
на чл. 55 от НК, тъй като са налице данни за наркотична зависимост на
подсъдимия към момента на извършване на деянието, която следва да се разглежда
като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.К.Т., с ЕГН **********, е роден на *** ***,
с постоянен адрес ***, живущ ***, българин, с българско гражданство, неженен,
безработен. Той е многократно осъждан за престъпления, свързани с наркотични
вещества. Същият е с лоши характеристични данни, но през последните приблизително
четири години са налице индиции, че осъществената наказателна репресия е
постигнала в голяма степен целите на индивидуалната превенция, тъй като няма
престъпни прояви.
От значение за настоящото производство са следните
осъждания, като номерациите са взети от справката за съдимост:
Определение по НЧД 3435/2013 г. на СГС, влязло
в сила на 02.08.2013 г., с което подс. М.Т. е условно предсрочно освободен от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер
на 11 месеца и 16 дни по НОХД № 1140/06 по описа на ОС – Благоевград, НЧД №
1789/07 по описа на СГС и НОХД № 6919/2009 г.
4. Споразумение НОХД № 3728/2017 г. на СРС, влязло в
сила на 12.09.2017 г., с което подс. М.Т. е осъден за престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК, извършено на 23.09.2016 г., на лишаване от свобода за срок от 4
месеца.
5. Споразумение по НОХД № 366/2019 г. на РС – И.,
влязло в сила на 05.12.2019 г., с което подс. М.Т. е осъден за престъпление по
чл. 354в, ал. от 1 от НК, извършено на 13.05.2017 г., на лишаване от свобода за
срок от 3 месеца.
Към 2014 г. подсъдимият М.Т. притежавал съсобствена наследствена къща в с. К., махала П.,
общ. И., област С.. През този период тя била обитавана
постоянно от баща му – свид. К.Д.Т., а подс. М.Т. я посещавал неколкократно всяка
седмица. Жилището
било двуетажно. Първият етаж се ползвал от свидетеля К.Т., а втория етаж от подсъдимия М.Т..
Подсъдимият М.Т. употребявал наркотични
вещества. През на неустановена дата през 2014 г. засадил марихуана (коноп) в саксии и започнал да я отглежда на втория етаж в къщата си в с. К.. За целта набавил специално оборудване,
състоящо се от лампи с различна мощност, кабели, разклонители, трансформатори,
различни вещества, спомагащи растежа на растенията.
На 05.06.2014 г. в 01-во РУП на СДВР
постъпила оперативна информация, че лице с имена М.Т. отглежда наркотични вещества с цел разпространение в с. К.. Предприети били следствени действия чрез сформиране на два екипа от 01-РУП – СДВР. Единият бил изпратен по
постоянния адрес на подсъдимия в гр. София, а другият в състав – свидетелите П.П., Г.С., М.К. и Н.С., в с. К., мах. П..
В с. К. свидетелите П.П., Г.С., М.К. и Н.С. случайно срещнали свидетеля К.Т.,
който ги завел до къщата, обитавана от него и сина му и доброволно ги допуснал
да извършат проверка. Свидетелите установили, че в помещенията на втория етаж
на къщата има специално изградена система и създадени условия за отглеждане на
растения от рода на конопа, както и че се отглеждат такива растения. Веднага
съобщили в 01-во РУП-СДВР и на мястото били изпратени разследващи полицаи за
извършване на следствени действия. Докато чакали пристигането на групата за
оглед, свидетелите П.П., Г.С., М.К. и Н.С. разговаряли със свидетеля К.Т.. Във
връзка с намерените растения и съоръжения свидетелят К.Т. споделил, че са на
сина му – подс. М.К.Т., който се занимавал с отглеждането им. Свид. К.Т. заявил пред полицейските служители, че синът му не го допуска до втория етаж на къщата, където се намират растенията
и инсталацията.
На 05.06.2014 г. в къщата, находяща се в с. К., общ. И.,
С. област, обитавана от свидетеля К.Д.Т. и обв. М.К.Т., били извършени оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване. На втория етаж в къщата, в ляво от стълбищната
площадка, били намерени множество бутилки и туби с вещества,
предназначени за отглеждане на растения. В същото пространство бил открит надуваем детски
басейн, в който били поставени 10 бр. кутии с лампи, различни по вид. В намиращите се на същия етаж две стаи, обозначени като
стая 1 и стая 2 били открити още
вещества за отглеждане на растения, подробно описани в протокола. В първата стая, до прозореца на около 3 метра (от вратата) бил намерен
сглобяем стелаж. На всеки от рафтовете били поставени
пластмасови кутии с прозрачни капаци с вентилационни дупки отгоре и надписи
„ROOTIT“. Дъната на кутиите били
разделени на гнезда. Едната кутия била изцяло пълна със зелени растения с
приблизително еднаква дължина и форма. Другата кутия била частично пълна със
зелени растения. Над всяка от кутиите били разположени по 2 бр. луминесцентни
лампи и между тях 1 бр. ултравиолетова лампа със син цвят. Лампите били в
работещо положение. Целият стелаж бил покрит с найлоново
прозрачно покривало.
В ляво от стълбището се
намирала втора стая. Пред входната ѝ врата, поставени върху стол, били открити множество разклонители, в които имало включени щепсели, трансформатори
и кондензатори.
Всички трансформатори и кондензатори били монтирани върху дъска с дължина, а всички кабели от нея дъска минавали под касата на вратата.
В същата стая била намерена
преграда от винил, бял на цвят, минаващ в средата на стаята
по дължината ѝ. Този винил разделял стаята
на две части. Лявата половина на стаята се намирала фронтално срещу входната
врата. Зад входната врата бил
намерен
вентилатор със стойка, в работещо положение. На 1 м. пред вратата, плътно между стената и винила имало наредени в
редове – 6 бр. кошчета тип саксии. Всеки ред бил съставен от по 8 (осем) бр.
саксии. Всички саксии от редовете формирали обща бройка от 48 (четиридесет и
осем) бр. саксии. Те били пълни с пръст и от тях излизали зелени стебла с
множество тревисти разклонения и листа с различна форма и дължина. Саксиите
били поставени върху армиран найлон, като от четирите му края имало рамки от
дъски. На тавана на лявата половина от стаята имало дървена ламперия, на която
били монтирани множество куки (метални) тип самонавивни. Към част от тях били
прикачени кабелите влизащи от входната врата, а друга част от кабели отивали в
дясна част. На четири броя куки били прикачени 4 бр. лампи, идентични с тези,
които били намерени във фоайето между стаите. Лампите били намерени в работещо
положение. В дъното на лявата част имало прозорец, който бил затворен и
изолиран с алуминиево фолио. През черен найлон, който служел като импровизирана
врата на виниловата преграда разделяща стаята, се преминавало в дясната ѝ половина. Вътре стените били
облицовани в алуминиево фолио. В стаята били открити работещи
вентилатори, трансформатори, разклонител, термометър, работещи лампи, висящи
върху куки. Подът на дясната половина от стаята бил покрит с армиран
найлон, ограден с дъски в четирите му края. В средата на стаята върху найлона
били се намерени 50 (петдесет) броя кошчета тип
„саксии” с различни цветове, еднаква големина и вместимост. В саксиите имало
почва, а от нея излизали зелени растения с различна височина. От стеблата
излизали множество разклонения и листа (с различна форма и дължина). Между
винила и саксиите имало разположена метална щайга, в която били поставени 15
(петнадесет) бр. малки саксии, съдържащи почва и от нея
излизали малки зелени растения.
Саксиите били еднотипни по форма, вместимост и големина. Растенията в тях били
с различна дължина, височина и големина. До винила в дъното имало врата, която
водела към тераса. Вратата била затворена, изолирана с одеала, без възможност
да се отвори.
След извършения оглед на
местопроизшествие органите на МВР пристъпили към претърсване и изземване, за което бил съставен протокол от 05.06.2014 г. При
процесуално-следственото действие, били иззети и приобщени по досъдебно производство
саксиите с растения от рода на конопа /канабис/, съоръженията за отглеждането
им – техника за осветление, отопление, вентилация, уреди за измерване на
влажност и температура, туби с изкуствени торове и стимулатори на растежа,
изолационно алуминиево фолио, дросели, терморегулатори и др., описани като
обекти с номера от № 1 до № 127. Всички описани обекти били запечатани със С.П.109 НЕКД –СДВР.
От заключението на изготвената физико-химичната експертиза – Протокол № 372-Х /16.07.2014 г.,
става ясно, че всички предоставените за изследване обекти с №№ от 1 до 113,
иззети при извършеното претърсване и изземване представляват коноп (марихуана)
с процентно съдържание на активния компонент – тетрахидроканабинол – 1%,
еднакво за всички, с общо тегло нето тегло 528,841 грама.
От заключението на приетата по делото оценителна експертиза на
наркотичните вещества се
установява, че стойността
на обектите с №№ от 1 до 113, иззети при претърсването и изземването,
представляващи коноп (марихуана) с нето тегло 528,841грама, е в размер на 3173,05лева. Стойността на иззета
растителна маса описана като обект № 115 в протокола за изземване,
представляваща според ФХЕ № 14/НАР – 550/ 02.07.2014 г. коноп(марихуана) с нето
тегло 0,25 грама, е в размер на 1,50 лева или общата стойност на наркотичните
вещества е в размер на 3174,55.
В хода на досъдебното производство е изготвена ботаническа
експертиза (л. 35-36, том ІІ), която е изследвала обектите, запечатани с
картони А 166559 и А166558. В заключението на експертизата е прието, че всички предоставени
растения от двете пластмасови кутии са от вида на коноп (канабис, марихуана) и са в добро състояние. В кутията с № 166599 се съдържат 43 растения, които са представени с корен, стъбло и
листа, отгледани в специализирани помещения и субстрат: 35 (тридесет и пет) от
тези растения са с височина 8-10 см. и са били предназначени за
разсаждане, като според
защключението са
на около 1 месец от засяването на семената в субстрата. Останалите 8 (осем)
растения с височина 15-20см. са на около месец и половина до два от засяването
на семената. Растения от кутия с картон № 166598 общо 56 на брой, също са представени за изследване с корен, стъбло и листа, отгледани в
специализирани помещения и субстрат и са с височина до 10 см., което според заключението на експертизата предполага отглеждането им от
около 1 месец. В
заключението на ботаническата
експертиза е направен извод, че всички изследвания растения представляват разсад за отглеждане на
марихуана.
Изготвена е втора
съдебно-ботаническа експертиза (л. 41-42, том. ІІ) относно вида
на растенията в саксиите, намерени и иззети при претърсването в къщата в с. К. на 05.06.2014 г. От заключението на същата е се
установява, че
част от растенията са били с височина 8-10
см. и са бил в етап на отделно засаждане в големи саксии, като са били на около 1 месец от засяването на семената в субстрата. Останалата част от
растенията са били с височина 80-100 см. и са били отглеждани трайно в големи
пластмасови саксии. Тази фаза се достига при отглеждането на растенията около 3
месеца в оранжерия. Първият месец от производството е на разсад, а следващите
два месеца, са необходими за отглеждането им в отделни съдове. Всички
изследвани растения са били от
В хода на производството е
извършен оглед на веществени доказателства послужили за направата на
инсталацията и съоръженията за отглеждането на инкриминираните растения.
Съгласно заключението на приетата по делото техническа експертиза,
веществените доказателства–техника за осветление, отопление, вентилация, уреди
за измерване на влажност и температура, туби с изкуствени торове и стимулатори
на растежа, едностранно ватирано метално термоизолиращо фолио, дросели,
терморегулатори и други вещи, намерени и иззети при
огледа на 05.06.2014 г., предвид начина им на свързване, са осигурявали постоянна температура, необходима
осветеност, поддържане на постоянна влажност и приток на кислород и могат да бъдат използвани за изкуствено отглеждане на
растения в това число и марихуана.
Предвид наличните данни за
употреба на наркотични вещества от страна на подсъдимия М.Т., в хода на досъдебното
производство е
изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л.59-65,
том ІІ). От заключението на същата става ясно, че подс. Т. е психично здрав и може да участва в наказателното производство във
всичките му етапи. Същият страда от синдром на комбинирана зависимост към
опиоиди (хероин) и канабис (марихуана). Към
момента на освидетелстването подс. Т. се е намирал в дългогодишна спонтанна ремисия по отношение на
хероина, но продължавал да употребява марихуана.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на показанията на свидетелите К.Т. (частично), Н.С., М.К., П.П., В.М.,
И.И., М.И., Г.С. и В.Д.. Както и доказателствата, обективирани в протокола за
оглед на местопроизшествие от 05.06.2014 г., протокол за претърсване и
изземване от 05.06.2014 г., протокол за оглед на веществени доказателства, справка
съдимост, справка ГДИН относно изтърпявани наказания.
Не е спорно по делото, че на 05.06.2014 г. в 01-во РУП
на СДВР постъпила оперативна информация, че подсъдимият М.Т. отглежда
марихуана, вследствие на което били предприети процесуално-следствени действия
и след претърсване от къщата, находяща се в махала „П.“ на с. К., общ. И., обл.
С., били иззети - 113 броя растения от рода на
конопа – марихуана, с общо нетно тегло на листната маса от 528,841 грама, на
обща стойност от 3173,05 лева.
Тези обстоятелства се установяват безпротиворечиво от
показанията на разпитаните в рамките на настоящото производство свидетели Н.С.,
М.К., П.П., К. Т., В.М., включително приобщените по реда на чл. 281 НПК. В тези
части те са непротиворечиви и взаимнодопълващи се, като намират пълна подкрепа
в доказателствата, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие от
05.06.2014 г. и протокол за претърсване и изземване от 05.06.2014 г. Последните
две писмени доказателствени средства са съответни на изискванията на чл. 156 и
чл. 162 НПК, получили са последващо одобрение от съда, а от показанията на
свид. В.М. и И.И. се потвърждава, че обективираните в тях действия по
разследването – оглед и претърсване и изземване, са реализирани съответно
посочените разпоредби, както и на чл. 163 НПК.
Съдът кредитира в цялост заключението на изготвената
по делото физико-химична експертиза (Протокол № 372-Х /16.07.2014 г.). Същото е безпристрастно изготвено и задълбочено
мотивирано. Проследимо е как вещото лице е достигнало до експертните си изводи.
Не могат да се споделят доводите на защитата срещу обосноваността им, досежно
активния компонент на процесните растения. В заключението изрично е пояснено,
че селективното изследване на обекти е стандарт, който е одобрен от
Европейската мрежа по криминалистика. В съдебно заседание вещото лице А. посочва
още, че добрите лабораторни стандарти предполагат изследване на около 1/10 от
растенията. В случая предмет на експертизата са били много повече. Вещото лице пояснява,
че е напълно възможно растения в различен стадий на растеж, като процесните, да
са с еднакъв активен компонент, тъй като последният се натрупва най-активно
след цъфтежа, а иззетите растения са в млада възраст. В тази връзка трябва да
се отбележи, че експертните разяснения са напълно логични, доколкото в случая
няма съществена разлика във възрастта на растенията – между 1 и 3 месеца, който
извод следва от заключението на ботаническата експертиза от 14.06.2014 г.
Поради това не се споделят доводите на защитата, че предвид разликата във
възрастта, констатирана в заключението на ботаническата експертиза (л. 41-42, том. ІІ), може да
доведе до извода за неправилност на заключението на физико-химичната
експертиза. Косвена подкрепа изводът намира и от изложеното при излушването на
в.л. Е.-Л., която пояснява, че в началните фази на растежа натрупването на
активни вещества в стайни условия е по-бавно и отнема поне два месеца. В този
смисъл следва да се приеме като напълно логично изложеното от вещото лице А.,
направено при изслушване в съдебно заседание, относно натрупването на активния
компонент и за възможността да е еднакъв при всички разстения.
Съдът кредитира в цялост приетите по делото заключения
на съдебно-почеркова експертиза, 2 броя ботанически експертизи, комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, оценителна и техническа
експертиза. Същите са обективно, безпристрастно изготвени и мотивирани в
достатъчна степен. Доколкото подпомагат в минимална степен оценката на
доказателствените материали, тъй като са свързани по-скоро с обстоятелства,
които не са пряко относими към предмета на доказване, е безпредметно да бъдат
по-детайлно анализирани.
Спорните по делото обстоятелства са свързани с
авторството на деянието и по-конкретно дали подсъдимият М.Т. е лицето, което е
засяло и отгледало процесните 113 броя растения марихуана в къща, находяща се в
махала „П.“, с. К., общ. И.. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е
положителен.
В основата на извода поставя показанията на свид. К.Т.,
дадени в досъдебното производство при разпита проведен на 06.06.2014 г. (л.
128, том 1 ДП), приобщени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК. В тях
свидетелят разяснява, че той ползва първия етаж от къщата, а сина му – подс. М.Т.,
втория, като е идвал от време на време и оставал 2-3 вечери в седмицата.
Посочва още, че има врата между първия и втория етаж, която е заключена. Свид. К.Т.
няма ключ от тази врата и синът му е забранил да се качва на втория етаж. Съдът
намира, че тези показания следва да бъдат кредитирани в цялост. Те са напълно
логични и не страдат от никакви вътрешни логически или фактологични
противоречия. Свидетелят добросъвестно разкрива възприятията си. Следва да се
има предвид, че показанията са дадени непосредствено след деянието. Към този
момент свидетелят К.Т. не е имало възможност да бъде евентуално повлиян от
последващи контакти с подсъдимия М.Т. или сам да се повлияе от ефекта на
наказателноправните последици спрямо сина му. В посочения по-горе смисъл са и
показанията на свид. К.Т., дадени при разпита му в съдебно заседание, след прочитане
по реда на чл. 281 НПК (л. 130 от НОХД № 33/2020 г. по описа на РС – И.). В тях
той по сходен начин, без никакви противоречия с посоченото по-горе, излага, че
вторият етаж от къщата е ползван от сина му – подс. М.Т.. Вратата между етажите
понякога е била заключена, понякога отключена. Като ключ за етажа е имал синът
му. Казаното от свидетеля К.Т. намира пълна подкрепа в показанията на свид. Н.С.,
М.К. и П.П., включително приобщените по реда на чл. 281 НПК, които
непротиворечиво разкриват, че докато са чакали разследващи органи за извършване
на оглед и претърсване и изземване свид. К.Т. им е споделил същата информация.
Посоченото от последния в съдбено заседание, че понякога вратата е била отключена,
понякога заключена, добре обяснява как последният е успял да осигури достъп на
полицейските служители. Показанията на последните в тази част са производни. Те
възпроизвеждат факти и обстоятелства, съобщени им от свидетеля. В тази част са
включени в процеса не за да подменят първичното доказателство – показанията на
свид. К.Т., а за да бъдат те проверени, което е допустимо. Показанията на свид.
К.Т. намира частична опора в показанията на свид. И.И. (л. 512, НОХД № 533/2016
г. на РС – И.), приобщени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК, който излага, че
свид. К.Т. обитава първия етаж, а от детето си е чувал, че подс. М.Т. обитава
втория. Същото обстоятелство съобщава и свид. М.И. в показанията си (л. 189,
том 1 ДП), приобщени на осн. чл. 281,
ал. 1, т. 4 НПК. Вярно е, че в тази част те са производни доколкото
информацията, че подс. М.Т. обитава втория етаж от къщата е станала известна на
свидетелите от малолетната им дъщеря, която си играела с дъщерята на
подсъдимия, но източникът на информация е ясен – дъщерята на свидетелите. Той е
недостъпен, тъй като малолетната не може да бъде разпитвана предвид възрастта
си, доколкото не е в неин интерес, а и не може да бъде установена в
производството – по сведение на нейния дядо свид. В.М. – живее с родителите си М.И.
и И.И. в САЩ, но същият не знае техен адрес. Има достатъчно гласни
доказателства (показанията на свид. К.Т., М.И. и И.И.), че двете деца са си
играли заедно, дъщерята на свид. Иванови е посещавала къщата на свид. Т.,
следователно няма причина да не бъдат кредитирани подобни техни твърдения,
защото са напълно логични и може да се проследи откъде тяхната дъщеря е знаела
подобни обстоятелства. Освен това в тази част показанията служат за проверка на
първичните доказателства, обективирани в показанията на свид. К.Т.. Твърдението
на свид. К.Т., че подс. М.Т. често е посещавал процесната къща, намира подкрепа
и в показанията на свид. В.Д., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, и сочи още веднъж на достоверност в тази част. Тя излага, че е имала
интимна връзка с подсъдимия, продължила около 1 седмица. като през тази една
седмица ходили няколко пъти до вилата в с. К.. В останалата част показанията на
свидетелката не са относими към предмета на доказване, доколкото отговорите
ѝ са уклончиви и неконкретни.
Не се споделят доводите на защитата досежно
достовереността на показанията на свид. С., П. и К.. Същите разкриват
непровиторечиво в рамките на цялото наказателно производство фактите, относими
към предмета на доказване. Не се наблюдават вътрешни противоречия или
противоречия при съпоставянето им едни с други. Изразената липса на спомен за
някои обстоятелства при разпита им в съдебно заседание е напълно обяснима
предвид изминалите над 6 години от деянието. Следователно не може да се говори
за непълноти, които внасят съмнение в достовереността на изложеното, а за
нормален физиологичен процес, свързан с паметта, обусловен от нетипичната
продължителност на наказателното производство.
Превратно е тълкуването на защитата на показанията на
свидетелите М.И. и И.И.. Същите излагат, че са виждали рядко подсъдимия, но от
казаното може да се направи извод, че не имали сериозно наблюдение върху къщата
или много чести контакти с нейните обитатели.
Съдът не кредитира показанията на свид. К.Т., дадени
при разпита в съдебно заседание и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, дадени при разпит по НОХД № 533/2016 г. по описа на РС – И. и пред съдия в
досъдебното производство (л. 176 и сл., том 1 ДП, погрешно посочено в протокола
от 07.07.2020 г., че се намират на л. 157 и сл. ) в частите, в които твърди, че
неустановени лица са му предоставили процесните растения, заедно с оборудване и
той се е съгласил да ги отгледа. Подобна теза житейски е нелогична и в нея очевидно
прозира желанието да оневини своя син – подс. М.Т.. В тези части показанията на
свид. К.Т. страдат от множество вътрешни противоречия, противоречат и на други
доказателствени източници, като тези разминавания са толкова съществени, че
сочат на недостоверност. Обсъжданите показания не са логични и последователни,
както показанията му, които бяха обсъдени по-горе, дадени в досъдебното
производство при разпита проведен на 06.06.2014 г. (л. 128, том 1 ДП) и
дадените при разпита му в съдебно заседание в частта, след прочитане по реда на
чл. 281 НПК (л. 130 от НОХД № 33/2020 г. по описа на РС – И.).
Така например в показанията си, дадени пред съдия в
досъдебна фаза (л. 176 и сл., том 1 ДП) свид. К.Т. и показанията, дадени по
НОХД № 33/2020 г. по описа на РС – И., твърди, че растенията били засадени по
поръчение на непознати мъже от гр. Петрич. Това влиза в противоречие с
изложеното при разпита пред настоящия съдебен състав по НОХД № 33/2020 г., по
време на който посочва, че мъжете били от гр. Самоков. При първите два посочени
по-горе разпита твърди, че мъжете имали фабрика за въжета, а във вторите за
коноп.
В показанията, дадени пред съдия в досъдебна фаза (л.
176 и сл., том 1 ДП) и по НОХД № 533/2016 г. по описа на РС – И., свид. Т.
твърди, че синът му – подс. М.Т., почти не е посещавал имота в периода от
01.01.2014 г. до 05.06.2014 г., като последният път бил преди повече от два
месеца. Подобно твърдение противоречи на показанията на свид. В.Д., която
излага, че е посещавала неколкократно имота в седмицата преди 05.06.2014 г.,
както и на показанията на самия свид. К.Т., дадени пред настоящия състав, в
които твърди, че през първата половина на 2014 г. синът му е идвал и си е
отивал от къщата. В показанията, дадени пред съдия в досъдебна фаза (л. 176 и сл.,
том 1 ДП), свид. К. Т. твърди, че след засаждане на растенията, е забранил на
сина си да се качва на втория етаж от къщата. В показанията по НОХД № 33/2020
г. на РС – И. излага точно обратното, че не е забранявал на подс. М.Т. *** и не
е можел да му забрани, защото му е син. Свидетелства още, че когато подс. М.Т.
е идвал, се е качвал на втория етаж.
Наблюдава се противоречие в показанията на свид. Т. по
отношение на лицето, инсталирало оборудването. В показанията, дадени пред съдия
в досъдебна фаза (л. 176 и сл., том 1 ДП), липсва обяснение как е попаднало
оборудването в дома на К.Т.. В разпита по НОХД № 533/2016 г. по описа на РС – И.
К.Т. свидетелства, че сам е поставил оборудването. При разпита в съдебно
заседание по НОХД № 33/2020 г. твърди, че лампите и трансформаторите са
поставени от едно от двете неустановени лица.
Изложеното достатъчно ясно илюстрира множеството
вътрешни противоречия на показанията на свидетеля в тези части, както и
противоречия с други доказателствени източници. Прави впечатление, че показанията
на свидетеля градират по отношение на някои детайли и при по-късните разпити в
темпорално отношение, се появяват нови такива, непосочени при предходните
разпити. Подобна градация е нелогична, защото изминалия значителен период от
време би следвало да заличава спомените, а не да ги засилва и детайлизира. Още
повече, че част от новите твърдения в показанията, влизат в пряко противоречие
с казаното при по-ранно проведени разпити. Това внася сериозно съмнение в
достоверността на изложеното и налага да не бъде кредитирано в тази част, тъй
като очевидно е насочено към оневиняване на син на свидетеля – подс. Т.. Трябва
да се посочи и че подобна теза, като споделената от свид. К.Т. в последващите
разпити, е и житейски нелочина. Необяснимо и почти нереалистично изглежда
напълно непознати лица да му предоставят много голямо количество растения от
рода на конопа, скъпо специализирано оборудване, а той от своя страна да се
съгласи безкритично за много кратко време, да обособи целия втори етаж от
къщата, като парник, без да са ясни ползите от подобно поведение.
Не могат да бъдат кредитирани показанията на свид. К.Т.
в частите, в които твърди, че в протокола за разпит л. 128, том 1 ДП от
разлседващия полицай са написани неща, които не отговарят на истината. От
заключението на приетата по делото съдебно-графологична експертиза се
установява, че подписите в протокола са поставени от свид. К.Т., въпреки
твърденията му в обратния смисъл. Съдът кредитира заключението доколкото е
безпристрасно изготвено и подробно обосновано. Обективираната в протокола
информация намира пълна подкрепа в показанията на свид. Н.С., М.К. и П.П..
Същите не познават подс. Т. и свид. Т., поради което няма откъде да са
запознати с такива подробности от живота им, сред които обитавани етажи, наличие
на конфликт между двамата заради високи сметки за ток, това, че подс. М.Т. е
имал приятелка, ако не са им станали известни по посочения от тях начин – чрез
съобщаване в разговор от свид. К.Т., както излагат в показанията си.
Инвокираните твърдения от свид. К.Т. в разпитите за
процесуални нарушения при извършваните действия по оглед, претърсване и
изземване в дома на свид. Т., който твърди, че той и поемните лица не са
възприели извършването на действията, са категорично оборени от показанията на
свидетелите И. и Велхем Иванови – поемни лица, които с подробности разкриват
как са извършвани процесуално-следствените действия – по начин съответен на
описаните в съответните протоколи.
По изложените съображения съдът приема за доказани
приетите по делото фактически положения.
От правна страна:
Съдът намира от правна страна, че подсъдимият М.К.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 354в, ал. 1, пр. 3 от НК при форми на изпълнителното деяние засял и
отгледал.
Приема за неоснователни доводите за недоказаност на авторството
на деянието. Съгласно чл. 303, ал. 2 НПК съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В случая този процесуален
стандарт е изпълнен. Липсват преки доказателства, че именно подс. М.Т. е
лицето, което е засяло и отгледало процесните растения от рода на конопа.
Налице е обаче верига от косвени доказателства, обсъдени по-горе, които водят
на единствен възможен извод, че той е лицето, осъществило процесното
престъпление. Това е така, защото именно той е човекът, ползвал втория етаж от
къщата. Той е имал достъп до него и единствен е притежавал ключ. Забранил е
през процесния период на своя баща да посещава етажа. Често го е заключвал, за
да няма достъп последният. Всичко това сочи, че подс. М.Т. е авторът на
престъплението, тъй като няма друго лице, което да пребивавало на етажа. Няма
никакви данни друго лице да е ползвало или да е имало достъп до този етаж. Изложеното
добре хармонира в житейски план и с данните от предходната му съдимост, която е
свързана с престъпления, свързани с наркотични вещества, както и с изводимото
от комплексната психологична и психиатрична експертиза, която разкрива данни за
наркотична зависимост. Същевременно съобщената от баща му – свид. К.Т., теза
при последващи разпити, че последният е насадил и отглеждат растенията е
категорично отхвърлена поради множеството вътрешни противоречия, противоречия с
други доказателствени източници, а и поради своята житейска нелогичност. С
оглед на това са налице предпоставките по чл. 303 НПК за постановяване на
осъдителна присъда, тъй като единственият възможен извод е, че процесното
престъпление е извършено от подсъдимия.
От обективна страна от неустановена дата до
05.06.2014 г. в жилище - къща, находяща се в махала „П.“ на с. К., общ. И.,
обл. С., е засял и отгледал растения от рода на конопа - 113 броя растения (канабис/марихуана),
с общо нетно тегло на листната маса от 528,841 грама, на обща стойност от 3173,05
лева.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл. Подсъдимият съзнавал, че засява и отглежда марихуана и пряко целял
това.
Отглеждането и засаждане растения от рода на
конопа – канабис/марихуана, е забранено на осн. чл. 27, ал. 1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Не се споделят доводите на защитата за
недоказаност на активния компонент на наркотичните вещества. Аргументите срещу
възражението бяха подробно изложени в доказателствения анализ. Тук следва
единствено да се отбележи, че процентното съдържание на активния компонент е
със съдържание 1%, т.е. по-висок от 0.2% и същите са засадени и отгледани без
надлежно разрешение по чл. 29, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите. При това положение не може да бъде обоснована тезата
за наличие на административно нарушение, което да бъде санкционирано по реда на
чл. 108а, ал. 1 Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В
случаите като настоящия, когато отглежданите растения са с процентно съдържание
на активен компонент над 0.2% без надлежно разрешително, деянието съставлява
престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК. За пълнота е необходимо да се посочи, че
дори активният компонент на растенията да е до 0.2% и да липсва съответно
разрешително за отглеждане, във всеки случай следва да се преценява наличието
на обществената опасност (доколкото именно тя отграничава престъпленията от
административните нарушения) на конкретното деяние за преценка състявлява ли
престъпление или административно нарушение. В случая са засети и отгледани
голямо количество растения от рода на конопа, намерени са множество растения,
които са разсад и не са включени в обвинението. Оборудван е етаж от къща със
специфични технически уреди и вещества подпомагащи отглеждане и растежа на
конопа. Извършено е от лице многократно осъждано за престъпления, свързнани с
наркотични вещества. Всичко това сочи на наличие на висока обществена опасност
на конкретното деяние, което обуславя наказателна, а не
административнонаказателна отговорност.
Относно наказанието:
За
престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от
две до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
При определяне размера на наказанията на подсъдимия
съдът приема като отегчаващи отговорността на подсъдимия високата обществена
опасност на конкретното деяние. Засадени и отгледани са голям брой растения от
рода на конопа - 113 броя растения (марихуана), с високо общо нетно тегло на
листната маса от 528,841 грама и на висока стойност -3173,05 лева. Подобно
количество е към средното за този вид престъпления. За осъществяване на деянието
етажът от къща е оборудван с голямо количество специализирано техническо
оборудване, различни вещества, открит е голямо количество и разсад за канабис. Подсъдимият
е лице с относително висока степен на обществена опасност. Многократно осъждан.
Налице е специален рецидив по отношение на престъпления, свързани с наркотични
вещества. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете, че през
последните приблизително четири години след извършване на деянието са налице
индиции, че осъществената наказателна репресия е постигнала в голяма степен
целите на индивидуалната превенция, тъй като подсъдимият няма престъпни прояви.
Налице е и изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – неразумната
продължителност на наказателното производство, което налага определяне на
наказанието по реда на чл. 55 от НК. В случая престъплението е извършено в
периода в периода от неустановена дата до 05.06.2014 г. На 05.06.2014 г. с
първото действие по разследването е образувано досъдебното производство и едва
7 години по-късно 2021 г. делото приключва пред първа инстанция. Забавянето на
наказателното производство се дължи в много малка степен на поведението на
подсъдимия, който неколкократно е ставал повод за отлагане на съдебните
заседание и основно на неблагополучия при разглеждане в съдебна фаза, сред
които невъзможност за призоваване на множество свидетели и вещи лица; дълъг
период от време, в който не са изготвени мотиви след постановяване на
първоинстанционната присъда при предходно разглеждане на делото; последващата
отмяна на присъдата поради липса на мотиви и връщане на делото за ново
разглеждане; период на извънредно положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. Част от тези обстоятелства, макар обективни, не са
в състояние да обосноват като разумна продължителност от 7 години на
наказателното производство, макар делото да разкрива немалка фактическа и
правна сложност. Трайна е съдебната практика, че аспект от правото на
справедлив съдебен процес по чл. 6, т. 1 от ЕКПЧОС е разглеждане на делото в
разумен срок и нарушаването му, подлежи на компенсация чрез намаляване на
наказанието. По този начин се гарантира справедливостта на процеса, а държавата
– изпълнява задълженията си, произтичащи от чл. 13 от ЕКПЧ (вж. Решение № 229 от
1.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 854/2019 г., II н. о.). С оглед на това съдът
намира, че на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК следва да бъде определено
наказание лишаване от свобода под най-ниския предел, а именно 1 година и 6 месеца.
По този начин ще се компенсира подсъдимия за неразумно продължилото наказателно
производство. Наказанието следва да бъде определено малко под предвидения
минимум, поради множеството отегчаващи отговорността обстоятелства. Доколкото подсъдимият
не реализира доходи от трудова дейност на основание чл. 55, ал. 3 от НК
по-лекото наказание глоба не следва да бъде налагано, тъй като предвиденият
размер на глобата е значителен и е неизпълнимо от лице с материалния статус на
подсъдимия.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК
следва да бъде определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 1
година и 6 месеца на подсъдимия М.К.Т., измежду наказанията
за престъпления, наложени по НОХД № 3728/2017 г. на СРС, НОХД № 366/2019 г. на
РС – И. и НОХД № 33/2020 г. на РС – И..
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 2 НК
към така определеното общо наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода
следва да бъде присъединено наказанието лишаване от право на управление на МПС
за срок от 2 години по НОХД № 3728/2017 г. на СРС.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК следва да бъде
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по НОХД № 3728/2017
г. на СРС, НОХД № 366/2019 г. по описа на РС – И., НОХД № 33/2020 г. на РС – И.
и времето, в което е изтърпявал наказание лишаване от свобода по НОХД №
3728/2017 г. на СРС.
На основание чл. 57, ал.
3 от ЗИНСЗ така определеното общото наказание лишаване от свобода по НОХД № 3728/2017 г. на СРС, НОХД № 366/2019 г. на РС – И.
и НОХД № 33/2020 г. на РС – И. следва да бъде изтърпяно първоначален „общ“
режим. Мотивите за това сам, че чрез поведението си през последните 4 години, в
които не е извършвал престъпления, подсъдимият е показал в достатъчна степен,
че не е с толкова висока степен за обществена опасност, която да налага първоначален
строг режим.
Процесното престъпление е извършено в срока на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по НОХД №
1140/06 по описа на ОС – Благоевград, НЧД № 1789/07 по описа на СГС и НОХД №
6919/2009 г., за което е бил условно предсрочно освободен по НЧД № 3435/2013 г.
на СГС. Поради това на основание
чл. 70, ал. 7 от НК подсъдимият М.К.Т. следва
да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в
размер на 11 месеца и 16 дни по НОХД № 1140/06 по описа на ОС – Благоевград,
НЧД № 1789/07 по описа на СГС и НОХД № 6919/2009 г., за което е бил условно
предсрочно освободен по НЧД № 3435/2013 г. на СГС.
По
съображенията, изложени по-горе, на основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНСЗС следва да бъде
определен първоначален „общ“ режим на наказанието лишаване от свобода от 11 месеца и 16 дни.
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК
следва да бъдат отнети в полза на държавата веществените
доказателства - транспортни паковки към ЕС 1286 - Х/2014 г. на ОЕКД -
СДВР, запечатани в полиетиленов плик, с картон, серия А 151733, с.п. 027 - НЕКД
- СДВР; транспортни опаковки към ЕС 1286 - Х/2014 г. на ОЕКД - СДВР, запечатани
в полиетиленов плик, с картон, серия А 151732, с.п. 027 - НЕКД - СДВР; обект
към протокол № 14/НАР - 550 в полиетиленов плик със стикер с надпис пакет № PKG
- 017002, печати на НИКК - МВР; обект към протокол № 14/НАР - 551 в
полиетиленов плик със стикер с надпис пакет № PKG - 017003, печати на НИКК -
МВР; обект и картон от първоначално запечатване към ЕС 1327 - Х/2014 г. на ОЕКД
- СДВР, запечатани в харниен плик с картон, серия А 215360 и ч.в.п. 011- НЕКД -
СДВР; първоначални опаковки на обектите от първоначално запечатване към ЕС 1327
- Х/2014 г. на ОЕКД - СДВР, запечатани в полиетиленов плик с картон, серия А
215331 и с.п. 011 -НЕКД-СДВР.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК следва да бъдат отнети в полза на държавата веществените
доказателства, извън изброените в предходния абзац.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК веществените
доказателства следва да бъдат унищожени
след влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият М.К.Т. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на НБПП сумата от 400 лв. разноски за осъществена
служебна защита от адв. В.К. по НОХД № 533/2016 г. по описа на РС – И..
По искането на председателя на НБПП за
осъждане на подс. М.Т. да заплати разноските, сторени за осъществена служебна
защита от адв. Таня Шопниколова, съдът ще се произнесе след приключване на
делото с окончателен съдебен акт.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият М.К.Т. следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР-София 2 402,46 лв. разноски в досъдебното производство, сторени във връзка с
престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият М.К.Т. следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на РС – И. сумата от 1 952,13 лв. разноски в съдебното
производство, сторени във връзка с престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 вр. чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимият М.К.Т. следва да бъде осъден да заплати на РС – И. по сметка на РС – И. 5 лева за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 4 НПК разноските,
сторени във връзка с обвинението в престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3,
т. 1, пр. 1 от НК следва да станат в тежест на държавата.
Воден от изложените фактически и правни съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ/