Р Е Ш
Е Н И
Е № 144
21.01.2014г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На
двадесет и седми ноември през две хиляди и тринадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
ТОСКО
АНГЕЛОВ
Секретар:
А. К.
Като
разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №2494 по описа за 2013г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. от ГПК.
Постъпила е жалба
вх.№7805/17.02.2011г., допълнена с молба вх.№11389/04.04.2013г., от третото
лице Е.Я.В. против действието по изп.дело №20108210401562 на ЧСИ Петко Илиев с
рег.№821, изразяващо се в налагане на възбрана върху 1/2ид.част от апартамент
№7 в гр.София, Район „Триадица”, местност „Манастирски ливади-изток”, кв.8,
УПИ-п-л VI-978, ул.”Шарл Шампо”, вх.В, ет.4 или трети жилищен
етаж, със застроена площ от 80,22кв.м., ведно с мазе №7, както и 1,15%ид.части
от общите части на сградата и съответното право на строеж върху дворното място.
Жалбоподателят твърди целият имот да е нейна индивидуална собственост като
възложен й с решение по гр.дело №1/2008г. по описа на РС-Свиленград за прекратяване
на брака й с длъжника К.Г., в който тя да е във владение от преди вписване на
възбраната, както и той да е несеквестируем, тъй като тя не притежава друго
жилище, а в случай, че надхвърля жилищните й нужди, да не може да се раздели при
условията на чл.39,ал.2 от ЗС. Претендира за отмяна на атакуваното действие по
налагане на възбрана.
Ответниците по жалбата взискателят „М
КАР”ООД и длъжникът К.Д.Г. не са взели становище по нея.
Постъпили са мотиви на ЧСИ Петко Илиев
по обжалваното действие, според които, предвид липсата на вписване в имотната
партида на длъжника на влязлото в сила бракоразводно решение, касаещо
собствеността върху имота, не е било възможно да се съобрази при налагането на
възбраната, че имота не принадлежи на длъжника.
Съдът след преценка на представените
доказателства и материалите по изпълнителното дело, както и при съобразяване с
доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, намира следното по отношение
допустимостта и основателността на жалбата:
Изпълнителното дело е образувано по
молба от 04.11.2010г. на „М КАР”ООД и приложен изпълнителен лист, издаден на
24.08.2010г. въз основа на Решение №131/12.07.2010г. по гр.дело №316/2009г. по
описа на Районен съд-Свиленград, с което К.Д.Г. е осъден да заплати на
дружеството сумата от 2430,67лв. за м.септември.2008г., сумата от 2430,67лв. за
м.октомври.2008г., сумата от 2430,67лв. за м.ноември.2008г., сумата от 2430,67лв.
за м.декември.2008г. и сумата от 2430,67лв. за м.януари.2009г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 19.02.2009г. до окончателното им изплащане, сумата от 3620,70лв.
представляваща неустойка за неизплатените вноски, както и направените по делото
разноски в размер на 1620лв. за адвокатски хонорар, 631,01лв. за държавна
такса, 60лв. за възнаграждение за вещо лице и 450лв. за възнаграждение за
особен представител на ответника. С молбата за образуване на изпълнителното
дело взискателят е възложил на ЧСИ пълно проучване на имущественото състояние
на длъжника и определяне на способ за изпълнение. В резултат на извършеното
проучване са постъпили справки относно това, че длъжникът К.Г. е сключил
граждански брак с жалбоподателя Е.Я.В. на 13.06.2004г., който е прекратен с
решение за развод от 02.04.2008г. по гр.дело №1/2008г. на Районен
съд-Свиленград, препис от което е представен с жалбата, както и, че през време
на брака им на дата 19.01.2007г., според представения НА №2, том I, рег.№145, дело №2/2007г., е закупен апартамент №7 в
гр.София, Район „Триадица”, местност „Манастирски ливади-изток”, кв.8, УПИ-п-л VI-978, ул.”Шарл Шампо”, вх.В, ет.4 или трети жилищен
етаж, със застроена площ от 80,22кв.м., ведно с мазе №7, както и 1,15%ид.части
от общите части на сградата и съответното право на строеж върху дворното място,
върху който, според справките на Служба по вписванията-гр.София, касаещи
персоналните партиди на двамата за периода до 15.12.2010г., е вписана на
19.01.2007г. договорна ипотека в полза на Банка ДСК, а впоследствие и две
възбрани от 20.05.2009г. и от 16.07.2009г. В резултат на тези данни с
разпореждане от 16.12.2010г. ЧСИ е постановил налагане на възбрана върху
1/2ид.част от посочения апартамент като придобит в режим на СИО и съсобствен с
бившата съпруга на длъжника Е.В., както и изпращане на съобщение до нея за
възбраната, искане за вписване на каквато е изпратено на 17.12.2010г. до
СВ-София и, според мотивите на ЧСИ, такава е вписана на
30.12.2010г., а съобщението за налагането й е връчено на В. по пощата на дата
11.02.2011г., в едноседмичен срок от когато /на 17.02.2011г./ е депозирана и
жалбата й против възбраната. За установяване на твърденията в жалбата относно
владението й върху имота от м.декември.2007г. по искане на същата съдът е
допуснал двама свидетели, събирането на които гласни доказателства, обаче, тя
не е предприела, въпреки двукратно дадената й за това възможност. С жалбата е
представено цитираното влязло в сила като необжалваемо на 02.04.2008г. Решение
№12 от 02.04.2008г. по гр.дело №1/2008г. на Районен съд-Свиленград, с което
брака между длъжника К.Г. и жалбоподателя Е.В. е прекратен с развод по взаимно
съгласие и е утвърдено постигнатото помежду им споразумение по чл.101 от СК
/отм./, по силата на което въпросния апартамент е поставен в дял на Е.В. срещу
парично уравнение на дела на Г.. Видно от отбелязването върху решението е, че
то е вписано в книгите за вписвания. Върху печата за вписването са насложени
печати и отбелязвания и за извършените плащания на присъдените с решението
такси, което е довело до заблуда вписването да е извършено на дата 05.02.2009г.,
която съдът е приел в определението си от 09.08.2013г., с което е спрял
действията по изпълнението спрямо на имота на основание чл.438 от ГПК до
приключване на производството по жалбата. На тази дата всъщност е осъществено
плащането на присъдените такси. Върху решението извън печата за вписването, в
който дата не се разчита, е положена с печат дата 18.12.2012г. От приложената
от самия жалбоподател справка на СВ-София по персоналната й партида се
установява, че съдебното решение е вписано именно на дата 18.12.2012г.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира жалбата за допустима. Същата е подадена в срока по
чл.436,ал.1 от ГПК. Изхожда от легитимирано трето лице по смисъла на
чл.435,ал.4 от ГПК, което в деня на възбраната следва да се приеме да е било
във владение на имота, доколкото с влязлото в сила на 02.04.2008г. съдебно
решение той е поставен именно в негов дял и индивидуална собственост. Касае
обжалваемо действие по насочване на изпълнението спрямо недвижим имот, който
третото лице твърди да е изцяло негов, чрез налагане на възбрана върху
1/2ид.част от същия.
По същество съдът намира, че
утвърденото от съда споразумение в брачния процес има договорен характер и
прехвърлително действие от датата на влизане в сила на решението досежно
определянето на кого от съпрузите се предоставят дадени вещи, в който смисъл е
ТР №60 от 12.08.1987г. по гр.дело №31/87г. на ОСГК на ВС. При това положение в
настоящия казус към датата на вписване на възбраната – 30.10.2010г.,
собствеността върху възбранената 1/2ид.част от процесния имот не е принадлежала
на длъжника К.Г., тъй като посредством утвърденото от съда споразумение по
чл.101 от СК /отм./ от момента на влизане в сила на съдебното решение – 02.04.2008г.,
е прехвърлена на бившата му съпруга и настоящ жалбоподател Е.В., явяваща се
индивидуален собственик. Съдебното решение, обаче, подлежи на вписване в
имотния регистър, съгласно чл.112,б.З във връзка с б.А от ЗС, като в случая то
е вписано на 18.12.2012г. след вписването на възбраната. Налагането на възбрана
върху собствен на длъжника недвижим имот цели гарантиране на възможността за
осъществяване на принудително изпълнение спрямо него при удовлетворяване на
парично вземане и има защитно за правата на кредитора-взискател действие,
проявяващо се при конкуренцията между подлежащите на вписване актове. В този
смисъл разпоредбата на чл.453,т.1 от ГПК изрично предвижда, че на взискателя не
могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които
не са били вписани преди възбраната. При това положение, макар и в случая към
момента на налагане на възбраната длъжникът да не е бил собственик на
възбранената 1/2ид.част от имота, извършеното от него посредством
споразумението разпореждане с нея е непротивопоставимо на взискателя, поради
което принудителното изпълнение спрямо същата, осъществено в случая чрез
действие по налагане на възбрана, е законосъобразно. Неотносими към
законосъобразността на действието и към разглежданата хипотеза на чл.435,ал.4
от ГПК са възраженията на жалбоподателя, че възбраната е наложена върху неин
несеквестируем имот. Несеквестируемостта на вещите по чл.444 от ГПК касае
имуществото на длъжника и легитимиран да се позовава на нея е само той, както и
съпругът недлъжник, съгласно чл.503,ал.3 от ГПК, доколкото той може да обжалва
изпълнителните действия на същите основания като съпругът длъжник. В случая,
обаче, жалбоподателят В. нито е длъжник по изпълнението, за да се позовава на
несеквестируемост, нито е съпруга недлъжник, а бивша съпруга. Обсъденото
обосновава извода за неоснователност на жалбата, която като такава следва да се
остави без уважение.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх.№7805/17.02.2011г., допълнена с молба вх.№11389/04.04.2013г., на третото
лице Е.Я.В. с ЕГН:**********, от гр.София, район Триадица, местност
„Манастирски ливади”, ул.”Шарл Шампо”, бл.112, вх.В, ет.4, ап.7, против
действието по изп.дело №20108210401562 на ЧСИ Петко Илиев с рег.№821, изразяващо
се в налагане на възбрана върху 1/2ид.част от апартамент №7 в гр.София, Район
„Триадица”, местност „Манастирски ливади-изток”, кв.8, УПИ-п-л VI-978, ул.”Шарл Шампо”, вх.В, ет.4 или трети жилищен
етаж, със застроена площ от 80,22кв.м., ведно с мазе №7, както и 1,15%ид.части
от общите части на сградата и съответното право на строеж върху дворното място.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: