РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
РАЙКОВА
при
секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4842 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Етажна собственост
с административен адрес в ***, жилищна сграда „Галерия-3“, представлявана от Е.А.С.в качеството ѝ на управител на ЕС, срещу Н.Н.Л. кумулативно
обективно съединени осъдителени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. с чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащането на сумата в размер на
590 лв., представляваща вноски за 2017 г. по фондовете „Капитален ремонт“ – 60
лв. и „Текущ ремонт и поддръжка“ – 530 лв., съгласно решение на общото събрание
на етажната собственост от 26.04.2017 г., както и сумата от 75 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава, считано от
30.08.2017 г. до 27.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.03.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Твърди
се в исковата молба, че с влязло в
сила определение по ч.гр.д. № 17296/2018г. на ВРС, 20 с-в е отхвърлено
заявлението на ищеца по чл. 410 ГПК срещу ответницата в настоящото производство
и са дадени указания за предявяването на осъдителен иск за вземането по реда на
чл. 415 ГПК, предвид което инициира настоящото исково производство. Сочи се, че
лицето E.С.е избрана за управител на ЕС на сграда „Галерия-3“, находяща се в *** на редовно проведено ОС на ЕС от
26.04.2017г. Излага се, че ответницата Н.Л. притежава в собственост в същата
сграда жилище - апартамент № 2, находящ се във вх. „Г“ на сградата, ет. 4 по
силата на НА № 25, том 3, рег. № 4787, н.д. № 353/11.06.2014г. на нотариус Жана
Тикова, рег. № 214 в регистъра на Нотариалната
Камара, предвид което ответникът се явява член по право на етажната собственост
на сградата. Излага се че на проведено ОСЕС на 26.04.2017г. е взето решение
всеки един от собствениците на отделни самостоятелни обекти в жилищната сграда
да внесе сумата от 60 лв. вноска към фонд „Капитален ремонт“ и по 6,50
евро/кв.м. от застроената площ на своя обект – във Фонд „Текущ ремонт и
обслужване на сградата“, като тази сума възлиза на 530 лв. Сочи се, че падежът
на двете вноски е с дата 30.08.2017 г. Решенията на ОСЕС не са обжалвани и като
влезли в сила са задължителни за изпълнение от всеки член на етажната
собственост, вкл. и от ответницата Н.Л.. На следващо място, видно от
Констативен протокол от 18.07.2018г., управителят на ЕС, в присъствието на
свидетели, е поканил ответницата в писмена форма да изпълни задълженията си към
ЕС, но последвал отказ от получаване и подписване на предявения протокол, като
това било удостоверено от свидетелите О.
и К. Сочи се, че на проведено на 30.08.20118 г.
събрание е взето решението управителят на ЕС да предприеме мерки за събиране на
дължимите суми, вкл. и по съдебен ред. При тези съображения се моли за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата Н.Н.Л., чрез назначения ѝ особен
представител адв. М.Д., с който се изразява становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва редовността на връчването на
поканата за изпълнение на задълженията до ответницата. Счита за недоказани
твърденията на ищеца относно размера на притежаваните от ответника идеални
части от общите части на сградата, както и законосъобразното определяне размера
на исковата претенция. На следващо място сочи, че недоказани се явяват
твърденията, че ответницата притежава собственост, част от етажната собственост,
квадратурата на конкретното жилище и предвид липсата на установеност на
прилежащия процент идеални части на сградата сочи за възпрепятстване преценката
какъв е размерът на задължението на ответницата, съответно правилно и
законосъобразно ли е определен от ЕС. В този смисъл моли за отхвърляне
на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от представения от ищцовата
страна Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.06.2014 г., че
ответницата Н.Н.Л. е придобила на посочената дата
недвижим имот, находящ се в гр. Бяла, м-ст „Глико“, а именно апартамент № Г 4-2, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 07598.83.187.1.42, с предназначение –
жилище, находящ се на 4-ти етаж във въведената в експлоатация сграда № 1 с
административен адрес ***, със застроена площ от 49,39 кв.м., както и
10,27788% ид.ч.
от общите части на сградата, както и 2,2051% ид.ч. от
правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата,
представена като жилищна сграда „Галерия 3“.
Видно от приложената по делото справка от
Служба по вписванията – гр. Варна (л. 312 от делото) за релевантния исков
период, както и към настоящия момент, отвеницата е
собственик на процесния имот.
С решение на общото събрание на ЕС на собствениците
от жилищна сграда „Галерия-3“ с адрес ***, обективирано в т. 5 от Протокол № 1
от 26.04.2017 г. са определени и утвърдени ежегодни вноски за текущ ремонт и
обслужване на жилищната сграда и съоръжения, като за живущите във вход /блок/ „А“
и вход /блок/ „Г“ е в размер на 5,50 евро за всеки квадратен метър застроена
площ (F1)
на
съответния самостоятелен обект, посочена в нотариалния акт за покупко-продажба
на съответния собственик, а за живущите във входове „Б“ и „В“ е в размер на
6,50 евро на кв.м., с оглед обстоятелството, че в тези входове са монтирани и
се използват асансьорни уредби. Със същото решение е
утвърден размер на вноските за основни (капиталови) ремонти от 5 лв. на месец
за самостоятелен обект (апартамент) в жилищната сграда, което за 12 месеца е в
размер на 60 лв. или 30 евро. Определен е срок за заплащане на вноските за
текущ ремонт и обслужване и вноските за основни ремонти от 01.06. до 30.08. за
текущата година по банкови сметки на ЕС. С оглед спецификата на жилищна сграда
„Галерия-3“, както и предвид обстоятелството, че самостоятелните обекти в
сградата не са постоянно място за пребиваване на собственици им, общото
събрание на ЕС е взело решение да не се прилага чл. 51, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС и
таксите да се дължат изцяло в определения с решението размер.
Приобщен към доказателствения материал по
делото е Констативен протокол от 18.07.2018 г., съставен по реда на чл. 57, ал.
1 ЗУЕС от управителя на ЕС и двама собственици, в който е обективирано
неизпълнението на ответницата да заплати задълженията си, вменени от чл. 6, ал.
1, т. 8 ЗУЕС за изпълнение на решение на ОС, проведено на 26.04.2017 г., за
такса капиталови ремонти от 60 лв. и годишна вноска текущ ремонт и обслужване
на сградата от 530 лв., връчен на ответницата на същата дата при условията на
отказ.
Изяснява се от представения Протокол № 4 от ОС
на ЕС от 30.08.2018 г., че общото събрание е взело решение да се предоставят
пълномощия на управителя на ЕС Е. А. Суранова да води всички съдебни
производства с длъжниците на ЕС за погасяване на техните задължения за периода
2017 г. – 2018 г. и възстановяване на всички понесени разходи в тази връзка.
Съгласно взетото решение на ОС от 10.09.2021 г., обективирано в Протокол № 10
от 10.09.2021 г., тези правомощия и възложени задължения на Управителя на ЕС на
„Галерия-3“ E.С.са запазени за целия предстоящ изборен срок.
При така констатираните
обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е докаже, че ответницата е собственик на обект, находящ се в сграда в режим на етажната собственост, че по надлежния ред
са определени вноските по фондове „Капитален ремонт“ и „Текущ
ремонт и подръжка“, включително, че е взето посоченито в исковата молба решение на общото събрание
на етажната собственост. Ищецът следва да установи
вземанията си и по размер, като докаже, че припадащата се част за
заплащане от ответницата е в претендираните размери,
респективно, че същите са изискуеми, както и каква е застроената площ на
притежавания от ответницата самостоятелен обект в сградата.
От
представените писмени доказателства – нотариален акт от 11.06.2014 г. и справка
от служба по вписванията, по категоричен начин се установява, че ответницата е
собственик на апартамент във вход „Г“ от жилищната сграда „Галерия-3“, находяща се в ***, като посочената площ на имота в
нотариалния акт е 49,39 кв.м.
Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС, собствениците на обекти в режим
на етажна собственост имат задължение да заплащат вноските, определени за фонд
„Ремонт и
обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за
поддръжката и управлението на общите части.
На основание
чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 и чл. 50 и 51 ЗУЕС от компетентността на общото
събрание е да определя размера на
паричните вноски във фонд ,,Ремонт
и обновяване“, както и
за разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост.
Общото
събрание се свиква, провежда и взема решения по определен в ЗУЕС ред, а
решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред поради незаконосъобразност
/неспазване на процедурата и императивни правни норми/ по реда на чл. 40 ЗУЕС в
едномесечен преклузивен срок от оповестяването им.
Влезлите в сила решения на общото събрание са задължителни за етажните
собственици, включително за тези, които не са присъствали на събранието.
С оглед на гореизложената нормативна уредба и доколкото в преклузивния едномесечен срок ответницата не е оспорила
решенията на общото събрание, като не се твърди и няма данни по делото друг
етажен собственик да е оспорил решенията на общото събрание, съдът намира, че
същите имат обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила.
От съдържанието на Протокол № 1 от 26.04.2017 г. на ОС на ЕС става
ясно, че определената вноска за основни (капиталови) ремонти касае задължението
на етажните собственици да поддържат и респ. заплащат вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“, като в съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС,
регламентираща минималния размер на ежемесечната вноска, а именно един процент
от минималната работна заплата за страната, месечната вноска за 2017 г. е
определена от общото събрание в размер на 5 лв. и съответно 60 лв. за година.
Описаните ежегодни вноски за „текущ ремонт и обслужване на жилищната
сграда и съоръжения“, отчитайки съдържанието на горепосочения протокол, в т.ч.
и посочването на използването на асансьорни уредби,
както и разграничението на това задължение от вноските за фонд „Ремонт и
обновяване“, дефинирани от ОС като вноски за основни ремонти, настоящият
съдебен състав приема, че така определените вноски представляват такива за
разходи за управление и поддръжка на общите части.
Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС задължение на всеки собственик е да заплаща
ежемесечните вноски за поддържане на общите
части на етажната собственост, определени в правилника за вътрешния ред
или с решение на общото събрание. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗУЕС Общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто
от идеалните части от общите
части може да реши собственик,
ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките
на една календарна
година да заплаща за времето
на отсъствие 50 на сто от
разходите за управление и поддържане, като за отсъствието се уведомява писмено
председателят на управителния съвет (управителят). Следователно, в компетентността на Общото събрание на ЕС е да вземе
решение дали собственик, който отсъства в посочения период за времето на
отсъствие ще заплаща половината от тези разходи. В настоящия случай изрично
Общото събрание е отказало да вземе решение за прилагането на уредената в чл.
5, ал. 3 ЗУЕС възможност.
Според взетото от ОС решение от 26.04.2017 г. дължимата от ответницата
вноска за текущ ремонт и обслужване на жилищната сграда и съоръжения е в размер
на 5,50 евро за всеки квадратен метър от площта на самостоятелния обект,
посочена в нотариалния акт, тъй като апартаментът на ответницата се намира във
вход „Г“. Така дължимият размер на годишната вноска възлиза на 5,50 евро х
49,39 кв.м. или 271,65 евро, равняващи се на 531,30 лв. по фиксинга на БНБ. С
оглед принципа на диспозитивното начало, тази
претенция следва да бъде уважена до претендирания размер от 530 лв. (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че предметът на делото и
обемът на дължимата защита се определят от страните).
Общото събрание на ЕС е определило краен срок за заплащане на
горепосочените годишни вноски до 30.08. на текущата година. Следователно
падежът на процесните задължения е настъпил на 30.08.2017 г., съгласно чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС, предписващ, че решенията на общото събрание се изпълняват в
определените в тях срокове. Предвид основателността на претенциите по чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, ответницата дължи обезщетение за причинени вреди поради неточно изпълнение на паричните задължения в темпорално отношение, което е в размер на определената
законна мораторна лихва в чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Съдът, съобразявайки се с размера на
основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта, е изчислил размера на мораторната
лихва върху размера на годишните такси за исковия период на
забава от 30.08.2017 г. до 27.03.2019 г., а именно 94,23 лв. Отново с оглед
принципа на диспозитивното начало мораторна
лихва следва да бъде присъдена в полза на ищеца в заявения от него размер от 75
лв.
С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
така предявените искове за заплащане на вноски за 2017 г. за фонд „Капитален
ремонт“ в размер на 60 лв. и за фонд „Текущ ремонт и поддръжка“ в размер на 530
лв., както и за мораторна лихва върху тези вземания
за периода от 30.08.2017 г. до 27.03.2019 г. в размер на 75 лв., са основателни
и следва да бъдат уважени изцяло.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят съдебни разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за реалното им извършване, а именно в размер на сумата от 1457,50
лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса от 100 лв., депозити за
превод на съдебните книжа в размер на 417,50 лв., депозит за възнаграждение на
особения представител на ответницата в размер на 300 лв. и адвокатски хонорар в
размер на 600 лв. В заповедното производство е заплатена държавна такса от 25
лв., а не 50 лв., както е посочено в списъка по чл. 80 ГПК, а също така ищецът
не е представил доказателства за внесен депозит в размер на 250 лв. за превод
от български на руски език на протокол № 4/30.08.2018 г., според дадените
указания с Разпореждане № 11702/24.03.2020 г., а с уточняваща молба от
28.05.2020 г. е представил същия на руски език.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Н.Л.,
родена на *** г. в ***, с адрес ***, вх, Г, ет. 4,
ап. 2, да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ с административен
адрес в ***,
жилищна сграда „Галерия-3“, представлявана от Е.А.С.в качеството ѝ на управител на
ЕС, сумата от 60 лв.
(шестдесет лева), представляваща вноска за 2017 г. за фонд „Капитален ремонт“ и
сумата от 530 лв. (петстотин и
тридесет лева), представляваща вноска за 2017 г. за фонд „Текущ ремонт и поддръжка“,
на основание чл. 6,
ал. 1,
т. 9 и т. 10, вр. с чл. 38,
ал. 1
ЗУЕС, както и сумата от 75 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща мораторна
лихва за забава върху дължимите вноски, считано от 30.08.2017 г. до 27.03.2019
г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.03.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Н.Н.Л., родена на *** г. в ***,
с адрес ***, вх, Г, ет. 4, ап. 2, да заплати на ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ с административен адрес в ***,
жилищна сграда „Галерия-3“, представлявана от Е.А.С.в качеството ѝ на управител на
ЕС, сумата от 1457,50 лв. (хиляда четиристотин петдесет и седем
лева и петдесет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: