Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 318

 

гр. Р., 01.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Р.НСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

     ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ

 

    при участието на секретаря Светла Пеева, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 421 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

         Постъпила въззивна жалба от З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез юрисконсулт М.А., срещу Решение № 630 от 12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 8177/2018 г. по описа на Р.нски районен съд в частта, с която е уважен искът на Е.П. за присъждане на неимуществени вреди в размер на 100 лв., във връзка с настъпило събитие по застраховка „Каско“.

         В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в обхвата на сключения между въззивното дружество и А.договор за застраховка „Каско на МПС“ попадат единствено събития, увреждащи застрахованото МПС, но не и неимуществени вреди на собственика. Сочи се, че първостепенният съд не е обсъдил покритието по договора, какви са уговорените покрити рискове, изключенията от покритието и неправилно е приел, че искът за неимуществени вреди за събитие с МПС, обект на имуществена застраховка, е основателен.  Твърди се, че съдът се е произнесъл по този иск при пълна липса на мотиви – бланкетно, немотивирано и необосновано.

С въззивната жалба се иска решението в обжалваната част да бъде отменено, и вместо него да се постанови друго, с което съдът да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се изразява становище за неоснователност на жалба.

  Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

         С обжалваното решение З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от всеки двама от изпълнителните директори О.Ц.П., А.Б.А., А.П. и П.Д.П., е осъдено да заплати на Е.И.П., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 245.64 лева, представляваща претърпени имуществени вреди вследствие увреждане на 10.10.2018 г. в гр. Р. на лек автомобил К.с рег. № *** и изразяващи се в повредена предна броня- облицовка и лайстна декоративна на решетка в облицовка на тази броня, за което е образувана щета № 0300/18/170/501074, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2018 год. до окончателното плащане на обезщетението, както и сумата 100.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, следствие същото увреждане, заедно със законната лихва от 18.10.2018 год. до окончателното му плащане.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 386 от КЗ и чл. 79, ал. 2, вр. чл. 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение.

Настоящата въззивна инстанция като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В този смисъл не са инвокирани възражения от страните.

Между страните няма спор, че въззивната страна има качеството на лизингополучател по силата на договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собственост, сключен между нея и А., с предмет лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“, впоследствие регистриран с ДК № ***.

Не се спори, че за процесния лек автомобил е сключен договор за застраховка „Пълно Каско“, с период на покритие от 04.07.2018 г. до 03.07.2019 г., като по делото са представени и Общи условия.

От доказателствата по делото – писмени и гласи, се установява настъпило застрахователно събитие на 10.10.2018 г., когато въззиваемата страна намерила автомобила си с охлузване в лявата част на предната броня на застрахования при въззивното дружество автомобил. Последвало уведомяване на застрахователното дружество за събитието на същата дата, като е изготвен списък на констатираните увреждания.

По така образуваната щета е постановен отказ от застрахователното дружество за заплащане на обезщетение, поради което въззиваемата е предприела действия по ремонт на автомобила, за извършването на който е представила фактура № **********/30.11.2018 г., на стойност 245.64 лв., заедно с работна карта.

За установяване на механизма на увреждането, както и на действителния размер на щетите по автомобила и средствата, необходими за ремонтирането им по пазарни цени е прието заключение на автотехническа експертиза.

Въз основа на така установените правнорелевантни за спора факти от първоинстанционния и въззивния съд по възраженията на страните, съдът приема следното от правна страна:

Първостепенният съд е бил сезиран с иск за реално изпълнение на договорно за задължение за заплащане на застрахователно обезщетение по чл. 386 от КЗ и с иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на договорно задължение. Исковете са уважени изцяло, като решението в частта, с която е уважен искът по чл. 386 от КЗ е необжалвано, поради което е влязло в сила. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът не е изложил никакви мотиви, а е уважил същия бланкетно. Липсата на мотиви в съдебното решение представлява процесуално нарушение, което следва да бъде поправено от въззивния съд, като същият изложи самостоятелни мотиви по основателността на претенцията.

Правилно се явява възражението на въззивното дружество, че имуществената застраховка „Пълно Каско“ на процесния лек автомобил не покрива вредите на собственика или ползвателя, които е претърпял от настъпило застрахователно събитие. В случая обаче, съобразявайки изложените в исковата молба обстоятелства и нейния петитум, съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е предявен за обезвреда на причинените такива на въззиваемата, вследствие на незаконосъобразния отказ на застрахователното дружество доброволно да заплати застрахователното обезщетение, дължимо за настъпило събитие със застрахования автомобил. Следователно, предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение. За да достигне до този извод съдът изходи от характера на договора за застраховка и след анализа на задълженията на страните по него. Така с чл. 343, ал. 1 от КЗ е дадено легално определение на договора за застраховка, а именно: с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу заплащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. От тук може да се изведе, че основното задължение на застрахователя по договора за застраховка е да носи риска през времето на действието на договора и при настъпване на събитието да заплати застрахователно обезщетение. В настоящия случай е установено, че именно при настъпило застрахователно събитие (увреда на МПС) и предявена претенция, застрахователят е отказал заплащането на обезщетение, респективно поемането на разходите за отремонтиране на повредите. В този смисъл вредите, изразяващи се в негативни изживявания от емоционален и психически характер, свързани с отказа на застрахователя и предприетите действия от страна на ищеца за отремонтиране на автомобила, се претендират на договорно основание. В подкрепа на изложеното е и даденото тълкуване с Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно характера на отговорността на обществения снабдител –енергийно предприятие при неправомерно прекъсване електроснабдяването на потребителя - договорна или деликтна, с оглед претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Доколкото обаче, ищецът е предявил иск за реално изпълнение (за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие), то същият не би могъл едновременно с този иск да предяви и иск за вреди от неизпълнението на това договорно задължение. В разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, която е приложима в случая по изричното препращане на чл. 343, ал. 2 от ГПК, е предвидена алтернативна възможност за изправната страна по един договор при неизпълнение на задълженията на другата страна – да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Следователно, недопустимо е да се кумулират претенции за изпълнение на договорно задължение с обезщетение от неизпълнението, каквато всъщност е и претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди.  В този смисъл в исковата молба, ищецът обосновава претърпените неимуществени вреди с неизпълнението на задължението на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, като посочва „след получаването на 18.10.2018 г. на писмото с отказа за заплащане на обезщетение започнах да търпя обичайните изживявания от емоционален и психически характер, тъй като според мен неоснователно следваше да направя разходи за ремонт, за възникването на които лично нямам вина, въпреки че е налице съответна застраховка за обезщетяване при съответно събитие“. Същото това неизпълнение от страна на застрахователното дружество е предмет на искът по 386 от КЗ, по който съдът се е произнесъл положително с решението и принудителното изпълнение на диспозитива по решението ще доведе до изпълнение на задължението на застрахователя. С предявения иск за неимуществени вреди се цели обезщетяване на вредите, вследствие неизпълнението на същото това задължение, като за последното ищецът вече е получил защита с уважаването на иска по чл. 386 от КЗ.

Въз основа на изложеното съдът намира, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

При този изход на делото право разноски има въззивната страна. Същата е заявила искане за присъждане на разноски, включително за юрисконсулт, за които е представила своевременно списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, на въззивната страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер, съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и фазата, в която е реализирано процесуалното представителство, съдът намира, че на въззиваемото дружество следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева. На въззивното дружество следва да бъдат присъдени и разноските да платена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лева, или общо дължимите им се разноски в размер на 75 лева.

 

 

 

Воден от горните мотиви, Р.нски окръжен съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

  

ОТМЕНЯ Решение № 630 от 12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 8177/2018 г. по описа на Р.нски районен съд в частта, с която е уважен искът на Е.П. за присъждане на неимуществени вреди, в размер на 100 лв., във връзка с настъпило събитие по застраховка „Каско“, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.И.П., ЕГН **********, адрес: ***, против З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от всеки двама от изпълнителните директори О.Ц.П., А.Б.А., А.П. и П.Д.П., иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 100 лева, вследствие отказа на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, заедно със законната лихва от 18.10.2018 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.И.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от всеки двама от изпълнителните директори О.Ц.П., А.Б.А., А.П. и П.Д.П., сумата от 75 лева – разноски за въззивното производство.

В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                             

  2.