Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2020 година,
гр. Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
І-ви касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли през 2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 1390/2020 година по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Алдева“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. П., представлявано
от управителя В.М.И., чрез адв. Е. против Решение № 620/15.04.2020 г.
постановено по НАХД № 4765/2019 г. по описа на Районен съд-Варна , с което е
потвърдено наказателно постановление № 23-0000499/13.08.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел „ Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството на основание
чл.104,ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева за нарушение на чл.10, пар.2 , изр.1, предл.2 от Регламент
/ЕО/ Х№ 561/2006 г. във вр. с чл.78,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтПр/.
С касационната жалба се релевират
основанията на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи
се, че нарушението не е осъществено от обективна страна, тъй като водачът не е
ползвал нормативно установеното време за почивка поради форсмажорни
обстоятелства. Отделно твърди, че на водачите е проведен инструктаж, което
изключва отговорността на превозвача. Сочи се и на допуснати в хода на
административно наказателното производство процесуални нарушения , които са
нарушили съществено правото му на защита. Сочи се и на липса на съставомерни
елементи в описанието на нарушението. Счита, че случаят е явно маловажен, като
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Моли за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да се отмени. Претендира
присъждане на направените във въззивната и касационната инстанции разноски.
В съдебно заседание касаторът не се явява
и не се представлява.
Ответникът по касация – Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Варна, оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Счита, че нарушението, за което е санкционирано
дружеството-жалбоподател, е доказано от обективна и субективна страна. Счита
решението на въззивния съд за правилно и моли същото да се остави в сила.
Представителят на ВОП изразява становище за
основателност на жалбата. Счита, че въззивният съд e постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и да се отмени наказателното
постановление.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства , наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е
от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените доводи
представляват касационни основания по смисъла на чл.348 , т.1 и т.2 от НПК,
приложим по препращане от чл.63,ал.1 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата е основателна.
Дружеството е санкционирано поради това,
че не е организирало труда на водача С.Т.Т. по такъв начин, че същият да е в състояние да
спазва изискванията на чл. 8, пар. 2, изр. 2 във вр. с чл. 4, буква
„ж“, втори тире от Регламент (ЕО) № 561/2006 г., видно от информацията на
дигиталната карта на водача като 24 часовия период на управление започващ в
05,30 часа на 17.12.2018 г. на водача не е осигурена намалена дневна почивка от
поне 9 последователни часа, като му е осигурена почивка от 06,40 часа и 40
минути / в периода от 20,41 часа на дата 17.12.2018 г. до 03,21 часа на дата
18.12.2018 г., като намалението на изискуемата дневна почивка е с 2 часа и 20
минути. Срещу „Алдева“ ООД е съставен акт за установяване на административно
нарушение, за нарушение на разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2
от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на
13.08.2019 г. началникът на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на
АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 104, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози, наложил на дружеството – жалбоподател,
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 10, § 2, изр.
1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози.
От правна страна въззивният съд е приел,
че от събраните гласни и писмени доказателства
се установява обективната и субективната съставомерност на
санкционираното деяние. Приел е, че допускайки водачът С.Т.Т. да не изпълни в пълен обем намалената си
дневна почивка в рамките на 9 часа, транспортното предприятие не е организирало
работата му по такъв начин, че да не наруши разпоредбата на на чл. 8, пар.
2, изр. 2 във вр. с чл. 4, буква „ж“, втори тире от Регламент (ЕО) №
561/2006 г., като с това поведение е нарушило разпоредбата на чл. 10, § 2, изр.
1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози. Приел е, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения и правилно е ангажирана отговорността на дружеството в
качеството му на превозвач.
Решението на Районен съд – Варна е
неправилно.
Районен съд Варна е установил вярно
фактическата обстановка, но е допуснал нарушение на материалния закон.
Нарушението на правилата по глава II от
Регламент № 561/2006 може да се дължи както на виновно поведение на
превозвача, така и на виновно поведение на самия водач, който въпреки
създадената от работодателя си организация не е спазил правилата за почивките.
Както следва от разпоредбата на чл. 10, пар.
2 от Регламент № 561/2006, осигуряване спазване на разпоредбите на
глава II от регламента се осъществява посредством инструктиране на водачите и
извършването на редовни проверки. Видно от АУАН и НП липсват каквито и да било констатации
в тази връзка, респ. изводи какво конкретно е следвало да извърши транспортното
предприятие, за да осигури спазване на разпоредбите на глава II от
Регламент № 561/2006 от страна на водачите. Съгласно чл. 8, пар. 2
от Регламент № 561/2006, за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал
следващата дневна почивка. Действително, съобразно чл. 19, пар.
2 от Регламент № 561/2006, държавата членка оправомощава
компетентните органи да налагат санкции на предприятие и/или водач за нарушения
на същия
регламент, които са установени на територията и за които не е
наложена санкция. Следователно както транспортните предприятия, така и водачите
са носители на определени задължения и всеки от тях носи отговорност за
неизпълнението на съответните задължения - Решение на
СЕС от 9 юни 2016 г. по дело Ю, С-287/14, т. 32. Тоест, за да се
търси отговорност за неизпълнение на задължение от всеки един от споменатите
субекти-адресати на разпоредбата, следва техните задължения да са ясно
разписани. Различен извод е възможно да обективира фактическа установеност, при
която въпреки изключително добре създадена организация от превозвача, водачът
да не изпълни задължението си по чл. 8 пар. 2
от Регламент № 561/2006 и да не ползва съответната почивка.
Създаването на организация на трудовия процес е необходимо-присъщ елемент от
работодателската власт на всеки работодател и обхваща дейности по управление и
поставяне на задачи на участниците в този процес, по координация между
изпълнителите на отделни трудови функции, по контрол за ефективно, качествено и
законосъобразно изпълнение на тези трудови функции и т. н, а видно от
материалите по административнонаказателната преписка тези въпроси изобщо не са
изследвани.
Дори и да се възприеме, че празнотата в
регламента дава възможност на превозвача да избере начина на извършване на
проверките и организация на работата, то в този случай в хода на АНП първо
следва да се изискат доказателства по какъв начин конкретния превозвач е
регламентирал чрез вътрешните си актове тази организация, съответно кои актове
или свои разпоредби не е изпълнил и едва след това да формира извод за
извършено административно нарушение на чл. 10 пар. 2
изр. 1пр. 2 от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал.
1т. 1 от ЗАвП.
Събраните доказателства не установяват обективната съставомерност на деянието и
като е потвърдил наказателното постановление, въззивният съд е нарушил
материалния закон.
В съвкупността си изложеното обуславя
извод, че оспореното решение на Районен съд-Варна следва да се отмени и да се отмени
наказателното постановление.
Воден от изложеното и на основание чл.221
ал.2 предл. второ от АПК, вр. с чл.222,ал.1 от АПК вр. чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, Административният съд, І – ви касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
620/15.04.2020 г. постановено по НАХД № 4765/2019 г. по описа на Районен
съд-Варна , с което е потвърдено наказателно постановление №
23-0000499/13.08.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“-Варна , с което на „Алдева“ ООД
на основание чл.104,ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.10, пар.2 , изр.1,
предл.2 от Регламент /ЕО/ Х№ 561/2006 г. във вр. с чл.78,ал.1,т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтПр/ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 23-0000499/13.08.2019 г., издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“-Варна ,с което на „Алдева“ ООД на основание чл.104,ал.1 от Закона за
автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за
нарушение на чл.10, пар.2 , изр.1, предл.2 от Регламент /ЕО/ Х№ 561/2006 г. във
вр. с чл.78,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.