Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15596 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск, с правно основание чл.55 ал.1, предл. първо от
ЗЗД от Д.Р.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу Г.Д.Х., ЕГН **********, с адрес *** за
заплащане на сумата от 5326,39 евро, представляваща платена сума без основание
в полза на ответницата, ведно със законната лихва върху тази главница, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението.
В исковата
молба се излага, че Д.Р.Х., ЕГН **********, с адрес *** е превел по сметка на Г.Д.Х., ЕГН **********,
с адрес *** в *** ,както следва следните суми:
-с вносна бележка от 17.10.2014
г. - сумата от 510,46
евро;
-
с вносна бележка от 06.11.2014 - сумата от 510,46
евро;
-
с вносна бележка от 14.11.2014 г. -
сумата от 600 евро;
-
с вносна бележка от 02.02.2015 г. -
сумата от 1939,77 евро;
-
с вносна бележка от 26.02.2015 г. -
сумата от 1000 евро и
-
с вносна бележка от 01.04.2015 г. -
сумата от 765,70 евро.
Ищецът
твърди, че е налице неоснователно обогатяване на ответницата с исковата сума,
представляваща извършени от ищеца плащания, предвид липсата на основание за
това т.е. на договорно правоотношение, по силата на което ищецът да се е
задължил да превежда посочените по-горе суми по нейна сметка в ***Д.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от редовно уведомената ответница, с който изразява становище за
неоснователност на иска.
Оспорва
твърдението на ищеца, с който сочи, че
са първи братовчеди, а именно да е внасял в полза на ответницата, по
нейна кредитна клиентска сметка в *** изобщо вноски, евентуално вноските
да са правени с негови средства.
Ответницата
твърди, че по сочената клиентска сметка се погасява кредит изтеглен от
ответницата по молба и изцяло в интерес на бащата на ищеца - ***., като евентуалните вноски от страна
на ищеца са правени по поръчение на баща му и със средства на последния, които
той му е дал.
Ответницата излага, че към януари 2009 г.
тя, брат й *** Х. и съпругът й *** били служител на „***, под ръководството на ***Х. (техен
чичо - брат на
баща й). Твърди, че в началото на 2009 г. ***Х. ги помолил за помощ - да купят фиктивно апартаменти от
сградата в гр. Бяла, която той строял тогава, чрез ипотечни кредити, парите от
които да дадат на него лично.
***Х.
обещал, че ще плаща месечните вноски по кредитите. Ответницата твърди, че
преводите, които е правил евентуално ищецът са изцяло в тази връзка.
Ответницата
излага, че била бременна по това време и за отпускането на нейния кредит
служителите от банката поискали солидарен длъжник (майка й) и ипотекарен гарант (***Х., който ипотекирал допълнително по
същия кредит имота си във гр. Варна). Вноските по ипотечния кредит се внасяли
от служители на „Консорциум ***, от *** Р.Х. и от самия ******.
Ответницата
счита, че дори и да не бъде прието, че Д.Х. е плащал по поръчение на „***, респективно ***Х., то същият не
може да иска връщане защото съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг, а
именно да погаси задължение възникнало единствено и само заради и в полза на
баща му, подпомагащо неговия бизнес. Ответницата
твърди, че липсва обогатяване от нейна страна. Прави възражение
за погасяване на вземанията по давност.
След извършената проверка, съдът намира, че исковата
молба е редовна. С нея е предявен установителен иск с правно основание чл. 55,ал.1, предл.първо от ЗЗД.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
По сключен договор за банков ипотечен кредит на
13.04.2009г. на физическо лице № *** *** предоставя на Г.Д.Х. ипотечен кредит в размер на
68000 евро, с начална дата на падеж 20.04.2009г. и крайна дата на падеж
20.03.2044г. при посочени в договора годишен лихвен процент, такси и
комисионни. В договора е посочена банкова сметка, *** ***. Като
обезпечение на задълженията на кредитополучателя по договора за ипотечен кредит
са посочени вписване на договорна ипотека върху Апартамент № *** и Апартамент №*** с идентификатор ***
В
нотариален акт от 14.04.2009г. за покупко-продажба на недвижим имот № ***.
на нотариус ***, вписана в *** и с район на действие – Варненски районен съд „***,
представлявано от управителя си ****** Х. продава на Г.Д.Х. следният недвижим имот: Апартамент №*
със застроена площ 199.80 кв.м., находящ се на първи
етаж на жилищна сграда №4 (апартхотел), изградена на
„груб строеж“ с три жилищни, подпокривен и сутеренен
етаж, построена в имот с идентификатор № ***
по кадастралната карта на гр.***, ведно с
прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
за сумата в размер на 53879 лева, която ще бъде осигурена с банков кредит от „***
гр.София, по силата на договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № *** сключен
на 13.04.2009г. и ще бъде заплатена на продавача по банков път след вписване на
нотариалния акт и представяне на банката на удостоверение вписана първа по ред
договорна ипотека в нейна полза .
По делото са представени вносни бележки от 17.10.2014
г. за сумата от 510,46 евро, вносна бележка
от 06.11.2014 - сумата от 510,46
евро, вносна бележка от 14.11.2014 г. -
сумата от 600 евро, вносна бележка от 02.02.2015
г. - сумата от 1939,77 евро, вносна бележка
от 26.02.2015 г. - сумата от 1000
евро и вносна бележка от 01.04.2015 г. -
сумата от 765,70 евро.
От заключението на назначената и приета от
съда и неоспорена от страните ССЕ се
установява, че реалният размер на заплатените суми от вносител Д.Р.Х. в полза
на Г.Д.Х. е 5 326,39 евро по сметка IBAN ***тката Г.Х.. Вида на
сметката е разплащателна на физическо лице.
Съобразно договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № *** е предвидено тази сметка да служи
за усвояване на този кредит, както и за обслужване на кредита. Общата сума
внесена от ищеца по тази банкова сметка ***.39 евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД за дължимост
на сумата от 5326,39 евро, представляваща платена сума без основание в полза на ответницата.
За уважаването на така предявената исковата претенция е необходимо да се
установи осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ претендираната сума да е излязла от патримониума
на ищеца; 2/ същата да е постъпила в патримониума на
ответника; 3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго.
От събраните по делото доказателства,
представени вносни бележки и заключение по ССЕ се установява безспорно, че
сумата от 5 326,39 евро е излязла от патримориума на
ищеца и е постъпила по сметка на Г.Х..
Ответницата, твърди, че ищеца е правил вноските по
нейната сметка от името и за сметката на трето за спора лице – „***, истински кредитополучател по
договора за кредит да е „***“ АД, представлявано от ***Х., чичо
на ответницата, както и ищецът да е извършвал плащанията в изпълнение на свой
нравствен дълг.
В случая доколкото ответницата твърди договорни
отношения за действителността на които закона изисква писмен акт, какъвто е
договорът за кредит и ипотека, то свидетелските показания са недопустими на осн.чл.164 ал.1 т.1 от ГПК. Извън хипотезата на чл.164 ал.1
т.3 от ГПК попада и възможността за доказване със свидетелски показания
договорни отношения с „*** на стойност над 5000 лева, тъй като
се твърди, че същите са възникнали с ***Х., като управител на юридическото
лице, съответно не попадат в предвидените изключения на закона. Ответницата не
успя да докаже, по пътя на пълно и главно доказване, че Д.Х. е внасял процесните суми за погасяване на тегления от ответницата
кредит във връзка с подпомагане дейността на „*** АД.
Нещо повече при
наличието на такова обещание за погасяване на тегления от ответницата кредит,
за да подпомогне търговеца „***“ АД отношенията по повод закупения
недвижим имот би следвало да се оформят като привидна сделка с т.нар. т. нар. обратен
документ (contre letter) .
Поради което съдът не може да приеме за доказано твърдението на ответника за симулативност на договора за покупко-продажба и оттам за
наличие на основание за внасяне от ищеца на процесната
сума в полза на ответницата.
Не би могло да се аргументира и изпълняване на
нравствен дълг от Д.Х. погасявайки вноските по кредита на ответницата, тъй като
вноските по същия покриват цената по придобито от Г.Х. имущество. Същата е
придобила собствеността върху апартамент №***
със застроена площ 199.80 кв.м., находящ се на първи
етаж на жилищна сграда №4 (апартхотел), изградена на
„груб строеж“ с три жилищни, подпокривен и сутеренен
етаж, построена в имот с идентификатор ***
по кадастралната карта на гр.*** по НА №***
Доколкото
ответницата не доказа сумите да са й преведени на валидно правно основание, то
същите подлежат на връщане. С оглед изложеното предявения иск е основателен и следва
да се уважи в предявения размер.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на ищеца следва да се присъдят разноски, в размер на 1466,72 лв. от които 416.72 лв. за
внесена дж.такса, 200 лв. за ССЕ и 850 лв. за
заплатено адв.възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Г.Д.Х., с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Д.Р.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5
326,39 евро (пет хиляди триста двадесет и шест евро и тридесет и девет
евроцента), представляваща платена сума
без основание с вносна бележка от 17.10.2014
г. , вносна бележка от 06.11.2014 -
, вносна бележка от 14.11.2014 г., вносна бележка
от 02.02.2015 г. ,вносна бележка от 26.02.2015
г. и вносна бележка от 01.04.2015
г. по сметка на ответницата № ***
в „***, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване
на иска – 16.10.2018г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Г.Д.Х., с ЕГН ********** и адрес *** Д.Р.Х., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1466,72 лв. (хиляда четиристотин
шестдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки), представляваща направени по делото съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му,
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ: