ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2774
гр. Бургас, 05.12.2019 г.
Бургаски административен съд, ХХІІІ състав, в закрито заседание
на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя
Русева
като разгледа докладваното от съдия Русева адм.дело № 1406 по описа на съда за 2019 година, взе
предвид следното :
С молба вх.№ 10842/21.10.2019 г.,
подадена от процесуалния представител на жалбоподателя, докладвана в с.з. на
18.11.2019 г., жалбоподателят е заявил, че оспорва автентичността /авторството/
и датата на съставяне на представените от ответната страна в с.з. на 14.10.2019
г. фотокопия на Заповед № РД-08/04.01.2016 г. и Заповед № РД-5/03.01.2017 г. –
и двете на териториалния директор на ТД на НАП – Бургас, като в тази връзка и
предвид твърдението на жалбоподателя за липса на компетентност на техния
издател е направено и искане в т.5 от молба вх.№ 10835 от 21.10.2019 г. по чл.
192 от ГПК към трето лице - ТД на НАП – Бургас относно представяне на писмени
доказателства за изпълняването на служебни функции от териториалния директор на
ТД на НАП – Бургас за дните, когато са издадени процесните
две оправомощаващи заповеди - Заповед №
РД-08/04.01.2016 г. и Заповед № РД-5/03.01.2017 г.
С Определение № 2440/04.11.2019 г. по
настоящото дело съдът е уважил всички доказателствени
искания на жалбоподателя в молбата му вх.№ 10835 от 21.10.2019 г. по чл. 192 от ГПК към третото лице - ТД на НАП – Бургас, като е задължил третото лице да
представи посочените в молбата документи. Третото лице е изпълнило задължението
си и е представило доказателствата с молба вх.№ 11801/14.11.2019 г., а същите
са приети от съда с протоколно определение от 18.11.2019 г. В това с.з.
жалбоподателят е направил и нови доказателствени искания
по реда на чл.192 от ГПК, вкл. искане за назначаване на СТЕ, която да изследва
валидността на електронните подписи на лицата, посочени като издатели на
заповедта за възлагане на ревизията, на 3 бр. заповеди за изменението на тази
заповед, на ревизионния доклад и на издадения ревизионен акт. В с.з. на
18.11.2019 г. съдът е обявил, че ще се произнесе по исканията на жалбоподателя,
след като вземе предвид становището на ответника.
На 20.11.2019 г. е постъпило
писмено становище по исканията от ответника, в което същите се оспорват и се иска да се оставят без уважение. По отношение на искането за откриване
на производство по чл.184, ал.2 ГПК, се прави възражение, че същото е преклудирано, тъй като още при първоначалното разглеждане
на делото е била представена преписката на оптичен носител.
По така направените от страна на
жалбоподателя доказателствени искания в с.з. на
18.11.2019 г. и във връзка със становището му в молба вх.№ 10842/21.10.2019 г.,
съдът намира следното:
1.Във
връзка с направеното в молба вх.№ 10842/21.10.2019 г. оспорване автентичността
/авторството/ и датата на съставяне на представените от ответната страна в с.з.
на 14.10.2019 г. фотокопия на Заповед № РД-08/04.01.2016 г. и Заповед №
РД-5/03.01.2017 г. – и двете на териториалния директор на ТД на НАП
– Бургас: по това оспорване съдът е пропуснал да се произнесе в с.з. на
18.11.2019 г., въпреки че е докладвал молбата на жалбоподателя. По повод на
това оспорване, съдът намира, че не следва да бъде откривано производство по
чл.193 ГПК по няколко съображения: на първо място, жалбоподателят не е направил
изрично искане за откриване на такова производство по чл.193 ГПК. Самото
твърдение, че заповедите се оспорват, не означава, че страната прави доказателствено искане по реда на чл.193 ГПК, което следва
да бъде изрично и недвусмислено заявено. Такова искане не е направено, още
повече че дори и да беше направено, същото щеше да е несвоевременно заявено.
Съгласно разпоредбата на чл.193 ГПК вр.чл.144 АПК,
която е императивна, тези заповеди е следвало да се оспорят от жалбоподателя
най-късно в съдебното заседание, в което са представени, т.е. на 14.10.2019 г.
Същите са на хартиен носител и не са електронни документи, за да могат
евентуално да се оспорят по-късно по реда на чл.184, ал.2 ГПК. Наред с това,
Заповед № РД-8/04.01.2016 г. е била представена още при първоначалното
разглеждане на делото /л.66-69/ и не е била оспорена. Ето защо, съдът намира,
че не дължи произнасяне по този въпрос и че не следва да се открива производство
по реда на чл.193 ГПК относно оспорването на Заповед № РД-08/04.01.2016 г. и
Заповед № РД-5/03.01.2017 г., поради липсата на направено искане в този смисъл
и поради факта, че оспорването е несвоевременно направено.
2.
Относно представените от страна на жалбоподателя в с.з. на 18.11.2019 г.
писмени доказателства – разпечатка относно предоставяни ел. удостоверителни
услуги от „Банксервиз“ АД от интернет страницата на ЕС и разяснителен документ
относно политиката при прилагането на ел.документ и удостоверителни услуги в
контекста на ел.обществени поръчки /л.105-120 от делото/, съдът намира, че
същите не следва да бъдат приети, тъй като първият документ не е придружен от
превод на български език и не става ясно кой факт доказва, а вторият документ
не е доказателство по смисъла на ГПК и АПК, имащо значение за предмета на
делото.
3.Относно направеното в с.з. на 18.11.2019 г. искане, поддържано в изрична
молба по чл.192 от ГПК, депозирана с вх.№ 12218/26.11.2019 г., да бъде
задължено трето лице – ТД на НАП Бургас, да
представи в оригинал или като ел.документи документите по т.10 до т.13
включително, представени по делото от тях на хартиени носители със
съпроводително писмо с изх.№ ИТ-00-1123 от 11.11.2019
г., касещи данни, извлечени от ПП „Хермес“, и доколкото в с.з. на 18.11.2019 г. жалбоподателят
е посочил, че цели да установи с това искане липса на компетентност на органите
по приходите, съдът намира, че това искане не следва да се уважава. На първо
място, направеното искане има своето правно основание в чл.183 ГПК, респ.
чл.184, ал.1 ГПК, а не в чл.192 ГПК, както се сочи в молбата, тъй като
последната разпоредба касае изискването на документи, находящи
се в трети лица, които не са страни по делото. Съгласно разпоредбата на чл.183 ГПК, ако по делото се представя документ, може да бъде и в заверен препис, но
при поискване страната е длъжна да представи оригинала на същия. В чл.184, ал.1
от ГПК пък се казва, че ел.документ може да се представи и на хартиен носител,
като препис, заверен от страната, но при поискване същата е длъжна да представи
документа на ел.носител. Както чл.183 ГПК, така и чл.184 ГПК имат предвид
„страна“, т.е. жалбоподател, респ. ответник по делото. В случая ТД на НАП –
Бургас не е страна по делото, следователно по отношение на нея са неприложими
разпоредбите на чл.183 и чл.184 ГПК. Искането си по чл.192 ГПК по отношение на
тези документи жалбоподателят вече е упражнил чрез молба вх.№ 10835 от
21.10.2019 г. по чл. 192 от ГПК, която изцяло е била уважена и третото лице е
представило документите, които жалбоподателят счита, че имат значение за
делото. Ето защо, искането, формулирано в с.з. на 18.11.2019 г. и поддържано в
молба вх.№ 12218/26.11.2019 г., не следва да се уважава.
4.
Относно направеното в с.з. на
18.11.2019 г. от страна на жалбоподателя искане
за откриване на производство за оспорване истинността на следните ел.документи: Заповед за възлагане на ревизия № Р-0200201600303-020-001 от 04.05.2016 г.,
3 бр. заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия – Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02002016003035-020-002/07.07.2016 г., Заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-02002016003035-020-003/12.08.2016 г., Заповед за изменение на
заповед за възлагане на ревизия № Р-02002016003035-020-004/12.09.2016 г.,
съставения Ревизионен доклад № Р-02002016003035-092-001/25.10.2016 г. и Ревизионен
акт № Р-02002016003035-091-001/11.01.2017 г., следва да се има предвид
следното: в с.з. на 18.11.2019 г. жалбоподателят е заявил, че оспорва
истинността на тези документи, като в тази връзка е представил писмена молба
със задачи към СТЕ, като е уточнил, че чрез отговорите им ще се обоснове, че „…квалифицираните
ел.подписи, използвани като цяло в НАП, не отговарят на изискването на
Регламент № 910/2014 г. и са невалидни...“ Във връзка с това е поискал
откриване на производство по реда на чл.184, ал.2 ГПК вр.§2
ДР на ДОПК, като е представил в с.з. и нарочна писмена молба за това, в която е
заявил, че оспорва валидността и истинността, в частност – автентичността
/авторството/ на ел. подписи, положени на цитираните ел.документи, обективирани на представения от ответника ел.носител. От
така направеното оспорване не става ясно
какви са конкретните твърдения на жалбоподателя – дали твърди, че авторите,
които се сочат като издатели на оспорените от него ел.документи, не притежават
изобщо ел.подписи; дали твърди, че ел.подписи върху оспорените документи не
принадлежат на лицата, които се сочат за техни автори, или пък твърди, че тези
лица притежават такива ел.подписи, но че подписите им, положени върху
оспорените документи, не отговарят на изискванията за валидност на
квалифицирани ел.подписи съгласно Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. Изясняването на
обстоятелството в какво точно се състои оспорването на ел.документи има
значение за откриване на производството по чл.184, ал.2 ГПК и за указване на доказателствената тежест на страните, поради което
жалбоподателят следва да уточни твърденията си в тази връзка. След уточняване
на тези твърдения, съдът ще се произнесе по искането за откриване на
производство по чл.184, ал.2 ГПК, както и по искането за назначаване на СТЕ със
задачи, посочени в писмената молба на л.124 от делото.
5.
Относно направените в молбите по чл.192 ГПК искания на жалбоподателя за
задължаване съответно на Изпълнителна агенция „Българска служба за
акредитация“, на ТД на НАП Бургас и на Комисията за регулиране на съобщенията
да представят съответни документи /л.121, л.122 и л.123/, следва да се има
предвид следното: в молбите, а и в с.з. на 18.11.2019 г., не е посочено от
жалбоподателя какви факти цели да установи с посочените документи, поради което
и съдът не може да прецени дали исканията му са относими
към предмета на доказване. Ето защо, на жалбоподателя следва да се укаже да
посочи с всеки един документ, който иска да се изиска от съответните
институции, какъв точно факт цели да установи, след което съдът, след преценка
дали този факт има значение за делото, ще се произнесе по основателността на
искането по чл.192 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА представените от страна на
жалбоподателя в с.з. на 18.11.2019 г. писмени доказателства – разпечатка
относно предоставяни ел. удостоверителни услуги от „Банксервиз“ АД от интернет
страницата на ЕС и разяснителен документ относно политиката при прилагането на
ел.документ и удостоверителни услуги в контекста на ел.обществени поръчки
/л.105-120 от делото/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя,
формулирано в молба вх.№ 12218/26.11.2019 г. като искане по
чл.192 ГПК.
УКАЗВА на жалбоподателя в тридневен срок от съобщението в писмена
молба с препис за другата страна да уточни твърденията си във връзка с искането
за откриване на производство по реда на чл.184, ал.2, изр.2 от ГПК вр.чл.144 АПК за оспорване истинността на следните
електронни документи: Заповед за възлагане на ревизия № Р-0200201600303-020-001
от 04.05.2016 г., Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02002016003035-020-002/07.07.2016 г., Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02002016003035-020-003/12.08.2016 г., Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-02002016003035-020-004/12.09.2016 г., Ревизионен
доклад № Р-02002016003035-092-001/25.10.2016 г. и Ревизионен акт №
Р-02002016003035-091-001/11.01.2017 г., като конкретно посочи: дали твърди, че
авторите, които се сочат като издатели на оспорените от него ел.документи, не
притежават изобщо ел.подписи; дали твърди, че ел.подписи върху оспорените
документи не принадлежат на лицата, които се сочат за техни автори, или пък
твърди, че тези лица притежават такива ел.подписи, но че подписите им, положени
върху оспорените документи, не отговарят на изискванията за валидност на
квалифицирани ел.подписи съгласно Регламент /ЕС/ № 910/2014 г.
След уточняване на оспорването,
съдът ще се произнесе по искането по чл.184, ал.2 ГПК, както и по искането за
назначаване на СТЕ със задачи, посочени в писмената молба на л.124 от делото.
УКАЗВА на жалбоподателя в тридневен
срок от съобщението в писмена молба с препис за ответника да уточни какви
конкретни факти цели да установи с всеки един от посочените документи, които изисква
по реда на чл.192 ГПК съответно от Изпълнителна агенция „Българска служба за
акредитация“, от ТД на НАП Бургас и от Комисията за регулиране на съобщенията с
молбите, приложени на л.121-л.123 от делото, след което съдът ще се произнесе
по исканията.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се връчи на страните за сведение.
СЪДИЯ: