Р Е
Ш Е Н И Е
30.04.2015
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2015 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 30 (тридесети) март Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар И.Д.,
Прокурор . . . . . . . . . . . .
. . .,
като разгледа докладваното от
съдия Петрова
АНД дело номер 16 по описа за 2015
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от В.П.Д. с ЕГН**********,***, срещу
Наказателно постановление №26-01/23.01.2015 г., издадено от началник отдел „РК“
гр.Шумен, ГД“РК“ в ИАРА.
В същността на обстоятелствената
част на жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Отрича се
извършването на нарушението.
Въззиваемата
страна се представлява в съдебно заседание от началник отдел РК гр.Шумен.
Законният представител, счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна
преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
На 27.06.2014 г. около 01.15 часа, в
местността „Омуртагов мост“ край гр.Велики Преслав, служителят на ИАРА свидетеля
С.И. и служителя на РУ на МВР гр.В.Преслав свидетеля С.Н. по подаден сигнал, извършили
проверка на л.а. с рег***, управляван от жалбоподателя. При проверката същите
установили, че в багажника на автомобила се намирали 2 бр. хрилни мрежи и
Описаната
фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите И., Н., част от
показанията на свидетелите *** и *** и
от събраните писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите И. и Н.. Същите са последователни, непротиворечиви, кореспондират
както помежду си, така и с кредитираната част от показанията на *** и *** и с
писмените доказателства и няма индиция за заинтересованост.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите *** и *** в частта им в която описват
къде са се намирали, с какъв автомобил са пътували, собствеността му, кой е бил
водача, описание на извършената проверка и намерените вещи в автомобила. В тази
им част същите кореспондират с кредитираните показания на свидетелите И. и Н. и
с писмените доказателства. Съдът не кредитира показанията на св.*** в частта
им, в която същият описва че е намерил отнетите вещи – средство и предмет на
престъплението. Противоречи на формалната и житейска логика, неизвестно лице да
е оставило мрежи пълни с риба в непосредствена близост до яз.Тича, съответно
свидетеля при „разходката“ се да ги е намерил, след което независимо от топлата
време – дата 27.07.2014 г. да ги остави на съхранение в багажника на автомобила
до 01.15 часа, без да сподели за това със своите приятели, присъствали на
събирането. Съдът не кредитира
показанията на св.***, в частта им, в която посочва че не си спомня, какво е
имало в багажника на процесния автомобил, т.к
след това в показанията си заявява, че са отишли в сградата на
полицията, че е видял че има чувал с риба в багажника на автомобила и че е
дошъл служител на ИАРА „заради риба евентуално“. Показанията му в тази им част
са вътрешно противоречиви. Предвид близките отношения на свидетелите с
жалбоподателя съдът ги счита за заинтересовани от изхода на делото.
При
така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от
закона седмодневен срок от връчването на НП /съгласно входящия номер в
деловодството на административнонаказващия орган/.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок
по чл.
34, ал. 3 ЗАНН, тъй като актът за установяване на административното
нарушение е съставен на 27.07.2014 г., а постановлението е издадено на 23.01.2014
г. и към момента на издаване на наказателното постановление не е изтекъл и
срока по чл.
34, ал. 1 ЗАНН.
По делото не се спори относно
компетентността на администартивнонаказавщия орган. Съдът
намира, че както АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до опорочаване на атакуваното наказателно
постановление. В акта и в НП е
посочено, че е нарушена нормата на чл.50, ал.2 от ЗРА. Същата е обяснителна и определя
изискванията към превозвача на риба и/или други водни
организми, които са продукти от аквакултури, да бъдат придружавани с копие от
декларация за произход на продукти от аквакултури, а при превоз на жива риба
и/или други водни организми - и с ветеринарномедицинско свидетелство, когато продуктите
от аквакултури са обект на последваща продажба, те следва
да се
придружават и с търговски или платежен документ, а не е забранителна и не
формира фактически състав на административно нарушение. Настоящата
инстанция счита, че разпоредбата посочена в обжалваното НП, а именно чл.86 от ЗРА вр.
с чл.50, ал.2 от ЗРА, освен санкционна, е и материално правна, защото в себе си
съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея
санкции. В случая административно наказващият орган като е посочил в АУАН
и в
НП, че извършеното от жалбоподателя деяние е нарушение на разпоредбата на чл.50,
ал.2 от
ЗДвП, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл.86 вр.
с чл.50, ал.2 от ЗРА е допуснал нарушение на материалния
закон. Допуснатото
нарушение според настоящият състав не е съществено и не обуславя
отмяната на наказателното постановление.
Настоящият състав намира, че установената по делото фактическа обстановка не съответства
на състава на административно нарушение, визиран в нормата на чл. 86 от ЗРА, т.е допуснато
е съществено нарушение на материалния закон.
Налице е противоречие между констатираното в АУАН и НП и правната норма, по
която нарушителят е санкциониран, като нарушението и правната му квалификация
не са установени правилно. Посредством
тълкуване на правната норма на чл. 50 от ЗРА, следва да се даде отговор на това дали
поставените изисквания с този законов текст се отнасят за стопанския и за
любителския риболов или само за стопанския. Доколкото се касае за наказателна
материалноправна разпоредба и в съотвествие с чл. 46, ал.3 от Закона за
нормативните актове, настоящият състав приема стеснителното тълкуване, от което
следва, че изискванията за превоза на риба и други водни организми, поставени с
нормата на чл. 50 от ЗРА, са задължителни при осъществяване на рибностопанска
дейност по смисъла на т. 24 от §1 от ДР на ЗРА. Такива са дейностите, свързани
със стопанския риболов, сладководните и морските аквакултури, преработката и
търговията с риба и други водни организми. Жалбоподателят е санкциониран за
превоз с "неспециализирано и нелицензирано за превоз на
риба без документ за произход - декларация за
произход на продукти от аквакултури. Следва да се има предвид и систематичното място на нормата на чл. 50 ЗРА
в гл. V - "Търговия и превоз на риба и други водни организми", която
глава от закона несъмнено има отношение към стопанския риболов. Задължението за
извършване на специализиран превоз на риба е въведено от законодателя за
търговци, които по принцип превозват значителни количества риба и водни
организми и то с цел запазване и съхраняване на рибата и водните организми, за
да могат същите да стигнат годни за консумация до крайните потребители. В тази
връзка следва да се отчете факта, че адресатът на задълженията по чл. 50, ал. 1
и ал. 2 от ЗРА е не изобщо всяко лице, а само такова, което има качеството на
търговец, извършващ търговия с риба и водни организми. Разширителното тълкуване
на закона би означавало да се поставят неизпълними изисквания към извършващите
любителски риболов, което е в противоречие с духа на ЗРА.
На следващо място съдът намира, че следва да обърне внимание на
наказващия орган и към количеството намерена в колата, управлявана от
жалбоподателя, риба, което според АУАН и обжалваното наказателно постановление
е
За
пълнота следва да се отбележи, че макар и по несъмнен начин да е установено, че
именно жалбоподателя е управлявал автомобила, с който е превозвана рибата, не е
установена по безспорен начин субективната страна на деянието, вината- умисъла,
че същият е знаел съдържанието на багажника на автомобила и въпреки това е
извършил превоза.
Предвид
изложеното ,съдът счита че обжалваното НП, следва да бъде отменено, в частта
му, в която на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.50, ал.2 от ЗРА и на
основание чл.86 от същия закон е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв.
С наказателното постановление са отнети в полза на държавата мрежата и
уловената риба на основание чл. 90, ал.1 от ЗРА. Съгласно
посочената предметът и средството на нарушенията по чл. 56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 от същия закон, се отнемат в полза на
държавата. Предвид, че на жалбоподателя е повдигнато обвинение за извършено административно
нарушение по чл.50, ал.2 вр. с чл.86 от ЗРА, следва наказателното постановление
да бъде потвърдено в частта му за отнемане в полза на държавата на средството и
предмета на нарушението.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №26-01/23.01.2015 г., издадено от началник отдел „РК“
гр.Шумен, ГД“РК“ в ИАРА, В
ЧАСТТА МУ, с която на В.П.Д. с ЕГН**********,*** за извършено административно
нарушение по чл.50, ал.2 от ЗРА и на основание чл.86 от ЗРА е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление №26-01/23.01.2015 г., издадено от началник отдел „РК“
гр.Шумен, ГД“РК“ в ИАРА, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която на основание чл.90, ал.1 от
ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата 2 бр. хрилни мрежи и
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: