Р Е
Ш Е Н
И Е № 50
16.02.2021г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и
двадесет и първа година, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №699 по описа на съда за 2020г.
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.В.Щ. ***, чрез адв. К. против Заповед за
прилагане на ПАМ № 20-1228-001157/22.10.2020г. на Началник група към ОДМВР
Стара Загора, сектор „Пътна полиция.
Жалбоподателят
счита заповедта за незаконосъобразна. Сочи, че действително на посочената в
заповедта дата бил спрян за проверка за употреба на алкохол и наркотични
вещества, като бил тестван и с техническо средство, който отчел 0,69 промила
алкохол. Жалбоподателят бил поканен за тестване за наркотици, но той поискал да
даде кръв за изследване. Обяснил на полицаите, че този ден не бил употребил
нито алкохол, нито наркотици, а само изпил медикамент за стомашни болки.
Издадени били два талони с № 092079 и №092079, като жалбоподателят отишъл в
спешния медицински център, за да даде кръв за изследване и това в рамките на
указаното му време. В лабораторията една служителка му казала, че за да му
вземат кръв за изследване, следвало да присъстват и полицейските служители и го
накарала за изчака пред залата. Полицаите обаче се забавили много, след като
пристигнали му взели кръвна проба, за което бил съставен Протокол за медицинско
изследване и пр., в който били вписани какви медикаменти били вземани в
последните 24 часа. Данни за резултатите не били съобщени на лицето, а на 29.10.2020г.
му била връчена процесната заповед за прилагане на ПАМ, в която дори не било
посочено, че бил дал кръв за изследване.
Жалбоподателят
на първо място оспорва компетентността на издателя на заповедта. На второ място
сочи, че отразената фактическа обстановка не отговаряла на действителността и
така не били спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.4, предл. първо от АПК.
Въпреки данните за тестване с техническо средство и за отказ от тестване за
наркотици, в заповедта още се сочело, че водачът не изпълнил предписанието за
химико –токсилогично лабораторно изследване. Служителите на МВР обаче
присъствали по време на вземане на кръвната проба, дори им бил даден протокола
от изследването и самите кръвни проби им били предадени. Поради това оставало
неясно, защо органът сочел, че предписанието не било изпълнено от
жалбоподателя. Това се определя като нарушение на изискването на чл.35 от АПК
за изясняване на фактите от значение за спора.
На
следващо място се претендира и издаване на административния акт /АА/ при липса
на правни основания за това, тъй като неоснователно се сочела разпоредбата на
чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, която ангажирала отговорност на нарушителя, ако
същият откажел да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
откаже да изпълни предписание за медицинско изследване. Изброяването на
хипотезите било алтернативно, не била предвидена изрична последователност, по
която да се извършвала проверката за употреба на наркотични вещества или
техните аналози. При наличие на лабораторен резултат следвало да се извърши
едва тогава преценката за прилагане на ПАМ. Същото разрешение било дадено и в
чл.174, ал.4 от ЗДвП, където законодателят предвидил, че при наличие на
изследване от кръвна проба, неговият резултат бил определящ. При наличие на
такова изследване органът не трябвало да издава заповедта преди да разполага с
резултата, тъй като при наличие на отрицателен резултат, заповедта щяла да бъде
лишена от правно основание.
Допълнително
се мотивира, че в чл.3а от Наредба № 1/2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози били изброени случаите, в които
установяването на такава употреба
ставала с химико-токсикологично лабораторно изследване, като едната от тях била,
когато лицето откажело извършване на проверка с техническо средство. Сочи се,
че отделно и в чл.5 от наредбата също съществувала предвидена и друга
самостоятелна възможност за извършване на такова изследване, когато поведението
на лицето било неадекватно. В подкрепа на твърдението, че при наличие на
лабораторно изследване важал неговият резултат, били и чл.6 и чл.9 от
наредбата, които текстове също следвало да бъдат взети предвид от органа. Счита
се, че органът допуснал съществено процесуално нарушение като не дал правилна
правна квалификация на поведението на водача, тъй като последният изпълнил
задължението си да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техните
аналози по един от двата алтернативно дадени в закона начини. В конкретния
случай следвало да се изчака резултата от лабораторното изследване и едва при наличие на основания да се издавала
процесната заповед. Цитира се съдебна практика. Цитира се съдебна практика.
На
следващо място се сочи, че неоснователно органът посочил разпоредбата на
чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП като виновно нарушена от водача. Второто
предложение касаело неизпълнението на предписанието за медицинско изследване,
което обаче било изпълнено. Едновременно обаче органът налагал ПАМ и за отказ
да се извърши проверка с Дръг тест, предл. първо на нормата. Цитираната норма
била санкционна и не можела да служи за правно и фактическо основание за
налагане на ПАМ, соченето на санкционната норма само, също съставлявало
нарушение. Органът обаче не сочел релевантната нарушена правна норма на чл.5,
ал.3, т.1, предл. 2 от ЗДвП. Основанието за налагане на такава мярка било
установяването на управление на МПС от водача след употребата на алкохол,
наркотични вещества или техните аналози, а това не било установено по несъмнен
начин в този случай, тъй като ПАМ бил наложен преди да излязат резултатите от
лабораторното изследване.
Мотивира се и, че
СУМПС било отнето, но не бил посочен срокът за това, като само бил цитиран
срокът, установен в закона „ до решаване на въпроса с отговорността, но не
повече от 18 месеца“, без да бъдела извършена индивидуализация, което водело до
неясна разпоредителна част на акта и нарушение на чл.59, ал.2, т.5 от АПК и бил
налице съществен порок във формата на акта. Липсата на определен срок се
приравнявал на липса на волеизявление, което да се изпълни. Макар ответникът да
действал в условията на оперативна самостоятелност при определяне на
конкретната продължителност на срока на налагана на ПАМ, той бил длъжен да
определи такъв конкретен срок, тъй като в противен случай мярката нямало да
може да се изпълни. Според съдебната практика, когато се налагал максималния
срок, това следвало да се мотивира от органа. Като издал заповед без да определи
конкретния срок на действие на наложената принудителна мярка, органът нарушил
изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и издал една немотивирана заповед, както и
допуснал съществено процесуално нарушение по см. на чл.146, т.3 от АПК. В
конкретния случай допуснатите нарушения влияели пряко върху съдържанието на
акта.
По гореизложеното се
иска от съда да отмени процесната заповед.
Жалбоподателят,
редовно призован в. с.з. се представлява от адв. К., който поддържа
оспорването. В хода по същество допълнително мотивира, че от събрания
доказателствен материал се установявало по несъмнен начин, че доверителят му
изпълнил предписанието на органа и дал кръвна проба да изследване в ЦСМП около
19,15-19,30 часа. Т.е. той се явил в установения час за вземане на пробата,
като не бил налице обективиран отказ от даване на кръв. Счита, че не били налице предпоставките за прилагане на ПАМ. Наредбата
обуславяла алтернативни методи за изследване и щом по единия от тях била взета
проба, то водачът изпълнил задължението си да даде за изследване такава и
поради това не следвало да му се налага ПАМ по ЗДвП. За процесния случай били
наложени още две ПАМ, едната касаеща наличие на алкохол, а другата относно
отказът на водача да бъде тестван, които били отменени от други състави на този
съд, като в мотивите на решението било посочено, че водачът на извършил
соченото нарушение. Цитират се решения по а.д. № 698/2020г. и по а.д. №
700/2020г. Претендират се разноски по делото.
Съдът, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното:
На С.В.Щ. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, л.17, серия GA
№ 239660 от 22.10.2020г., съгласно който на 22.10.2020г. в 17:30ч., в гр. Стара Загора,
на ул. „Хан Аспарух“ до бензиностанция Петрол в посока север-юг, управлява лек
автомобил с ххххнегова собственост, след употреба на алкохол, установено с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0122, като
уредът отчел 0.69 промила алкохол с проба № 01707 в
17.39 часа. Издаден талон за изследване № 092078 и връчени 7 броя холограмни
стикери. Водачът категорично отказва да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества и техните аналози с Дръг тест 5000 с фабричен № ARLK - 0072. Издаден
талон за изследване № 092079 и връчени 7бр. холограмни стикери. Прието било,
че водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. първо и чл.174, ал.3,
предл. второ от ЗДвП. Актът бил връчен на 22.10.2020г.
Против лицето били
издадени оп Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор „ПП“ три заповеди за
прилагане на ПАМ с №№ 20-1228-001156, 20-1228-001157 и 20-1228-001158 от дата
22.10.2020г., като по първите две ПАМ била наложена на осн. чл.171, т.1, б. б
от ЗДвП, а с третата заповед била наложена ПАМ на осн. чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП. И трите заповеди били връчени на 29.10.2020г.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1228-001157/
22.10.2020г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Стара Загора, на жалбоподателя С.В.Щ. била
наложена принудителна административна мярка – „временно
отнемане на СУМПС до решаване на въпросна за отговорността, но не за повече от
18 месеца“.
Обжалваният административен акт бил правно обоснован
с
чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна
се основавал на констатациите, съдържащи се в
съставения срещу С.Щ. АУАН серия GA № 239660/ 22.10.2020г., за това, че на
22.10.2020г. в 17:30ч., в гр. Стара Загора, на ул. „Хан Аспарух“ до
бензиностанция Петрол в посока север-юг, С.Щ. управлявал
собствения си лек автомобил с ххххслед употреба на алкохол, установено с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0122, който с
проба № 01707 в 17.39 часа на 22.10.2020г. отчел 0.69 промила алкохол. Издаден талон за
изследване № 092078 и връчени 7 броя холограмни стикери. Водачът категорично
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с
техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен № ARLK - 0072. На С.Щ. бил
издаден талон за изследване № 092079 и връчени 7бр холограмни стикери.
Като доказателства
по делото са приети и : искане рег. № 1228р-12512/23.10.2020г. за извършване
на химическа експертиза, л.22; Протокол за извършено химическо лабораторно
изследване /химическа експертиза № 235/28.10.2020г. /л.21/; талон за
изследване бл. № 092078 /л.23/; Талон за
изследване № 092079; Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества
или техни аналози /л.24-26/; приема-предавателен
протокол от 22.10.2020г. за предаване на четири броя кръвни проби на оспорващия
/л.27/; резултат
от извършената проверка на водача С.Щ. за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 № ARNA-0122 и отчетени 0,69
промила /л.34/;
Справка за нарушител/водач;
искане рег. № 1228р-12513/23.10.2020г. за извършване на токсико
химична експертиза от експерт НИК София, л.36; докладна записка на мл.
Автоконтрольор В.Г.относно АУАН, сер. А № 239660 /л.40/; заповед
№349з-723/06.03.2018г. /л.41/; справка за нарушител/водач; уведомително писмо
от УМБАЛ „проф. Ст. Киркович“, Стара Загора рег. № 6963/17.12.2020г. /л.63/,
ведно с приложения.
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, намира от правна
следното:
По допустимостта –
оспорването е процесуално допустимо, като изходящо от активно легитимираното
лице,
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, в преклузивния срок и пред местно компетентния
административен съд. Не са налице други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК
за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима.
Разгледана по
същество, Съдът я намира за основателна.
Процесната
заповед се явява валиден административен акт. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото се
представи и прие като доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора
на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4
във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, се оправомощават
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред
които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара
Загора, който е и конкретният издател на процесната заповед. Следователно
същата изхожда от компетентен административен орган, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорваната заповед е постановена в
писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя,
че има допуснати нарушения на този императив и в частност не се сочат конкретни
фактически и правни основания. Видно от заповедта същата обективира в своето
съдържание конкретни факти и обстоятелства от обективната действителност, въз
основа на които административният орган приема, че са налице и
материално-правни предпоставки за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. С оглед на това, Съдът приема, че има
изпълнение на изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт и няма допуснати
съществени процесуални изисквания по отношение формата и съдържанието на акта и
правилата за неговото издаване. Съотв. на това не се установяват обстоятелства,
които да обосновават извод за незаконосъобразност на заповедта по см. на
чл.146, т.2 от АПК. Съдът не установява и да има допуснати съществени
процесуални нарушения, които да влияят върху правото на защита на засегнатото
лице или да водят до друг правен извод, различен от този, който е разпореден с
процесната заповед. Органът е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК, преди
издаване на административния акт, служебно да събере доказателствата,
необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Т.е. не
се установява и обстоятелство по см. на чл.146, т.3 от АПК за обявяване на
процесния акт за незаконосъобразен.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна
норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
Въз основа на описаните в АУАН
сер. А № 239660 факти от обективната действителност против оспорващия са
издадени три самостоятелни административни акта, правно основани на два отделни
текста от ЗДвП, като процесната тук е издадена на осн. чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП. Съгласно
чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административни нарушения се прилага ПАМ –
„временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС) на водач, който управлява моторно превозно средство …….
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор ИЛИ да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване…“.
По
дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за
издаване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1228-001157 от 22.10.2020г., се
сочи разпоредбата на чл. 171, т.1,
б. „б” от ЗДвП.
Конкретните факти, които се визират
и в АУАН, и в самата заповед сочат, че на Щ. като водач на МПС при извършване
на проверка от органите на МВР на 22.10.2020г., е установено, че същият
управлява превозното средство с
концентрация на алкохола в кръвта от 0,69 промила, установена чрез техническо средство
Алко тест Дрегер 7510 с посочен фабричен номер, както и че същият в качеството си на водач на превозно средство
категорично отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и
техните аналози с Дръг тест 5000 с фабричен номер ARLK-0072. Процесната тук заповед /№20-1228-001157/ касае факта на отказа на Щ. да бъде тестван за употребата на
наркотични вещества или техните аналози. Този напълно самостоятелен факт на
извършен при проверката отказ от тестване на водача за употребата на наркотични
вещества е конкретното фактическо основание, което ответният орган възприема
като такова, съставляващо самостоятелно основание за налагане на ПАМ по чл.171,
т.1, б. б от ЗДвП. /каквато е наложената и със Заповед № 20-**********, НО
заради факта на управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,50
промила/. В този случай, фактът на изричен отказ на Щ. още при проверката да
бъде тестван и за употреба на наркотични вещества с въпросното техническо
средство и тест изрично се признава от оспорващия. Какъв е бил мотивът за този
отказ е ирелевантно за спора обстоятелство. Това, което е от съществено
значение за спора е именно, че безспорно Щ. отказва при проверката на
22.10.2020г. да бъде тестван и за употребата на наркотични вещества, отделно от
факта на установено чрез друг вид тест наличие на алкохол в кръвта му.
Въпросният релевантен факт за този спор се удостоверява и от разпита на св. Д.,
извършен в с.з. на 07.12.2020г. /вж. показанията на стр.3 от протокола/. За
настоящия спор и с оглед дадената от органа правна квалификация на сочените
конкретни факти, релевантен се явява именно обстоятелството дали е налице
твърденият от органа отказ от тестване на жалбоподателя за употребата на
наркотични вещества с техническо средство или тест, а данните по делото сочат,
че такъв отказ е налице от страна на Щ. /вж. докладните записки, самият АУАН,
който се ползва с определената от закона доказателствена стойност, св.
показания на свидетеля Д.. Фактът, че Щ. отказва при проверката да бъде тестван
с техническо средство Дръг тест, не се променя от последвалото негово съгласие
да даде кръвна проба за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване, защото двете хипотези
законодателят дава в алтернативност, не в кумулативност. Т.е. дори и само при наличието на едната от тези хипотези за нарушителя
водач се следва прилагане на въпросната ПАМ.
Съдът обаче
счита за основателно
възражението на жалбоподателя, че към момента на извършване на проверката му от
органите на МВР не
са
били налице предпоставките
на чл. 5, ал.1
на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Цитираната разпоредба изрично сочи хипотезите, в които на водач на МПС
може да бъде извършвана проверка с тест за
употребата на наркотични вещества или да се изпрати за медицинско изследване, а
именно при наличие на външни признаци,
поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Такива обаче външни признаци, поведение или реакции на
жалбоподателя, нито се твърдят като фактическо основание в оспорената заповед /или в АУАН/, нито са налични
доказателства в нейна подкрепа. Напротив, видно от доказателството на л.24-26 същото
удостоверява напълно адекватно поведение на Щ., тъй като не се установяват
абстинентни явлания, запазена каоординация, ясно съзнание и пр. /вж. т. 8-13 от
Протокола/. Дори и в хипотезата по чл.3а, т.1 от наредбата - при отказ от
тестване за наркотици с тест или анализатор, при който следва задължително на
лицето да се извърши медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
на кръв /каквато е дадена, т.е. няма отказ от това/, ответникът следва да
удостовери по несъмнен начин, че водачът Щ. е управлявал МПС на датата
22.10.2020г. след употребата на наркотично вещество или негови аналози и това
той следва да удостовери чрез Протокола, представляващ Приложение
№ 2 към чл. 5 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, какъвто обаче няма представен нито с преписката, нито до
приключване на съдебното дирене.
Горното обосновава довода, че по отношение на
установяването употребата на наркотични вещества от водач на МПС, законодателят
установява едни по –специални предпоставки, при наличието на които е допустимо
да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните
аналози по единия от алтернативното предвидените начини за това, но само при
установеността на тези специфични предпоставки, евентуално и на резултата от
съотв. лабораторно изследване, когато е имало отказ от тестване с тест или
техническо средство, като той ще е релевантен за носене на отговорността,
съотв. за прилагане на въпросната ПАМ, само когато от извършените медицински
или химико-токсикологични лабораторни анализи се доказва наличието на такива
вещества. В конкретния случай обаче не се установява проявление на тази
специфични предпоставки, нито се доказва, че от извършените лабораторни анализи
на дадената кръвна проба от Щ. е установено наличие на наркотични вещества или
техни аналози.
Това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспорената заповед за прилагане на принудителната
административна мярка №
20-1228-001157/22.10.2020г. е
издадена при липса на фактическо
основание в поведението и реакциите на водача или на други външни признаци, налагащи нуждата от тестване или изпращане на
жалбоподателя за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, а неговият отказ да бъде
тестван с тест или техническо средство при самата проверка, макар и релевантен,
не променя този извод, защото ответникът не доказва, че след извършената
експертиза на дадената от Щ. кръвна проба, действително е установено наличие на
наркотични вещества или техни аналози. Това
обуславя извод за материална незаконосъобразност на процесната заповед. Жалбата
се явява основателна и административния акт следва да бъде отменен.
При извод да основателността на оспорването, основателно
и своевременно заявено е искането за присъждане на деловодните разноски по това
дело от жалбоподателя, които се доказват до размер от 510 лева.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.В.Щ.
*** Заповед за прилагане на ПАМ №20-1228-001157/22.10.2020г.,
издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Стара
Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи гр.Стара Загора, да заплати на С.В.Щ. ЕГН:
**********,***, сумата от 510
/петстотин и десет/ лева, представляваща направените от него разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: