Р
Е Ш Е
Н
И
Е
№
град Свиленград, 02.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар:
Ангелина Добрева
като разгледа докладваното от Председателя
Административнонаказателно
дело № 41 по описа за 2020
година,
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 246 от 25.11.2019 година на Началника на РУ
– Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Р.Г.М. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адвокат П.К., за деяние по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК на основание чл. 218б от НК е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лв.
Жалбоподателят Р.Г.М. моли за отмяна на обжалвания акт,
тъй като неправилен, незаконосъобразен и постановен при нарушение на
материалния (не била извършена индивидуализация на наложеното наказание) и
процесуалния (не съдържал задължителните реквизити съгласно ЗАНН) закони. Сочи,
че не била извършила посоченото нарушение.
В
съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Р.Г.М. не се
явява. За нея се явява адвокат П.К., която
представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за отмяна на
обжалвания акт. Претендират се разноски по делото.
В
съдебната фаза не се ангажират
доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на РУ
– Свиленград, редовно призовани, не изпращат
представител. Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
В
съдебната фаза се ангажират доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 30.08.2019 година около 09.30 часа, А.Г.А. посещава магазин „Билла” в град Свиленград,
област Хасково. След като пазарува се нарежда на една от касите в
магазина. Плаща закупеното от него и малко преди да тръгне една от чантите с нещата,
които е купил се къса и те се разпиляват по земята. А. се навежда за да ги събере. Портфейлът му остава върху касата. В портфейла има сумата от 210 лв. и Платежно нареждане от „ОББ” АД. Намиращата се на опашката
зад А. - Р.Г.М., прибира в чантата си портфейла на А. и си тръгнва. А. също си тръгнва.
Веднага след като се прибира в дома си, А. установява, че портфейлът му го няма. Връща се в магазин „Билла” и с помощта на охраната, вижда на камерите за видеонаблюдение, как М. взема портфейла му от касата.
Подадена е Жалба в РУ - Свиленград и на
място – в магазин „Билла”, е изпратен автопатрул в състав – свидетелите Г.М.Д. и Д.Х.Д. (Младши инспектори в РУ – Свиленград). Те също виждат на камерите за
видеонаблюдение, как М. взема портфейла на А. от касата.
Записите от камерите са прегледани и от свидетеля Д. ***.
Около 11.00 на същата дата свидетелят Т.А.Д. ***), заедно със свидетелите Д. и Д. посещават дома на М.,
находящ се на посочения по-горе адрес. С Протокол за доброволно
предаване от 30.08.2018 година Р.М. предава на Д. черния кожен портфейл с намиращите се в него 3 банкноти с
номинал 20 лв., 13 банкноти с номинал 10 лв., 4 банкноти с номинал 5 лв. и Платежно нареждане от „ОББ” АД.
С Разписка от същата
дата инкриминираните вещи са върнати на А.Г.А..
На посочената дата и предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Г.М.Д. – Младши инспектор
в група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, съставя против жалбоподателя М. и в нейно присъствие
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия Д и с бланков № 0668114 и с № 246,
регистриран на 04.09.2019 година. След запознаване със съдържанието на
процесния АУАН, той е подписан от актосъставителя Д., от свидетеля Д. и от
нарушителя М.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с кражба на движими вещи, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от НК, която вписва за нарушена. М. не сочи възражения
против констатациите на Акта.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва
Възражение.
Образувана
е преписка ЗМ 359/2019 година в РУ – Свиленград, представляваща преписка с вх.№ 1342/2019 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, с оглед данни
за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Събрани са Сведения от А.Г.А. и от Р.Г.М.. Приложени
са писмени документи и др. От документите, намиращи се в кориците
на делото става ясно, че Р.М. не е осъждана и
че не й е
налагано административно наказание за такова деяние в рамките на 1 година назад. Спрямо жалбоподателя има издадени НП по чл. 218б от НК, но последното е от
преди 8 години. Видно от Характеристичната й справка става ясно, че не се
издирва от органите на Полицията и има криминална регистрация – 4 броя ЗМ.
С Постановление
от 19.11.2019 година, Прокурор
Цветослав Лазаров отказва да образува наказателно производство. В Постановлението е посочено, че според Прокурора има
данни за извършена кражба в маловажен случай, но деянието не съставлява
престъпление, а административно нарушение. Постановлението от дата 19.11.2019
година, ведно с материалите по преписката, са изпратени от Районна
прокуратура – Свиленград на РУ – Свиленград по
компетентност за образуване на
административнонаказателно производство и налагане на
административно наказание по реда на чл. 424, ал. 5, вр.чл. 218б от НК по
отношение на жалбоподателя Р.М., тъй като са налице предпоставките на чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление).
Предвид
събраните доказателства АНО прави извода, че има извършено нарушение
по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК и
следва отговорността за извършеното деяние да бъде административна.
Издадено е обжалваното НП, в което е
посочено, че на 30.08.2019
година в град Свиленград, област Хасково, в магазин „Билла”, жалбоподателят
Р.Г.М. отнела описаните по-горе чужди
движима вещ
– собственост на А.Г.А., без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои. Посоченото деяние е квалифицирано като нарушение
по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК. На основание чл. 218б от НК на
нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
лв. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя – лично, на
12.12.2019
година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно
оформена – датирана и подписана с отразено
и личното получаване на НП. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Жалбата е депозирана в Деловодството на АНО на 19.12.2019
година.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да
издават съответно АУАН и НП за нарушения по НК, се доказва от приетата по делото Заповед с рег.№ Із-1767 от 08.08.2012 година на Министъра на МВР и вземайки предвид факта, че Г.М.Д. заема длъжността „Младши
инспектор в група „Охранителна полиция” в РУ
- Свиленград към ОДМВР – Хасково”. Материалната
компетентност на Началника на РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково да издава НП за нарушения по чл. 218б от НК се
доказва от приетата по делото и
цитирана по-горе Заповед
на Министъра на МВР, т.е. Началникът на
РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 424, ал. 5, изречение второ от НК – Министъра на МВР, по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното
заемане на длъжността от Д. Иванов Янакиев е служебно известно на Съда.
Представена е и е приета като доказателство по делото
Декларация за семейно, материално и имотно състояние на жалбоподателя, видно от
която М. не работи, няма доходи и не притежава недвижими имоти и моторни
превозни средства.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща на констатациите, възприети от АНО в НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в
съдебното заседание, проведено на 17.02.2020 година свидетели - Г.М.Д., Д.Х.Д. и Т.А.Д.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г.М.Д., Д.Х.Д. и Т.А.Д., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи
се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Основания за критика по отношение на свидетелски
показания на посочените трима свидетели не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в
този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО,
не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка
и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е
така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Точно обратното, свидетелските показания на всички свидетели са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда
показанията на тези трима свидетели не са и не
се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
гласните доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства (както вече бе
посочено), приложени в кориците на делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които
не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на
депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично жалбоподателят, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент
от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда
– чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
НП е издадено в надлежната форма и по съответния ред.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 30.08.2019 година актосъставителят Г.М.Д. е заемал длъжността „Младши инспектор в група „Охранителна полиция”
в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”,
т.е. бил е полицейски орган. НП е издадено от компетентен орган съгласно чл.
47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 424, ал. 5, изречение второ от НК. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково”, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по чл. 218б от НК се доказва от цитираните
разпоредби и от приложената по делото Заповед, т.е. той се явява носител
на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) по силата
на оправомощаване. Деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от
ЗАНН срокове. С АУАН се стартира
административнонаказателното производство. При положение, че материалите са
предадени в Прокуратурата поради констатиране на
признаци на извършено престъпление, а производството вече е образувано
със съставен АУАН, то следва или да се издаде НП в 6-месечния срок, или
производството да се прекрати на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с писмена резолюция
на Началника на РУ – Свиленград. В
случая поради липсата на писмена резолюция на Началника на РУ – Свиленград за
прекратяване на административнонаказателното производство, образувано въз
основа на АУАН с бланков № 0668114, правилно и в съответствие
с разпоредбите на ЗАНН е издадено обжалваното НП след получаване на Постановлението на Районна прокуратура – Свиленград за отказ да се
образува наказателното производство. Обстоятелството,
че в АУАН е посочено, че е извършено нарушение по чл. 194, ал. 1 от НК, а в НП
– чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК, не съставлява нарушение, тъй като
отговорността на жалбоподателя е ангажирана с НП за по-леко нарушение, т.е. не
се влошава положението му.
Дори и да не се възприеме изложеното в
предходния абзац, то съобразен би бил приложимият давностен срок, регламентиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, видно от датата
на издаване на НП съотнесена към датата на издаване на Постановлението на
Районна прокуратура – Свиленград за отказ да се образува наказателното
производство. Разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е относима към възможността на АНО да издаде НП без съставен АУАН
в случаите, когато се установи от Съда или Прокуратурата, че констатираното
противоправно деяние не е престъпление по смисъла на НК, а е административно
нарушение. С измененията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН (с ДВ бр. 63/2017 година, в сила от 05.11.2017 година),
законодателят предвиди, освен при прекратяване на наказателното производство,
същият ред за издаване на НП, без да е съставен АУАН и в хипотезите на отказ да
се образува наказателно производство, като причисли този случай към
изключението от общия принцип за установяване на административните нарушения –
по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. С тази законова редакция, законодателят
коренно промени принципите на административнонаказателния процес, като допусна
да се ангажира административнонаказателната отговорност и без нарушителят да е
запознат с предмета на производството. Тази промяна налага и промяна в застъпваното
до този момент становище, че тази процесуална възможност следва да намери
приложение само спрямо субект на наказателния процес, т.е. привлеченото към
наказателна отговорност лице, тъй като допусна това да се случи и при отказ за
образуване на наказателно производство. В настоящия случай Съдът би приел, че след получаване на
Постановлението за отказ да се образува наказателното производство, АНО
правилно е зачел неговата сила по отношение на фактите, изложени в него. Т.е. след като с Постановлението на Прокурора се отказва да
се образува наказателно производство биха били налице кумулативно дадените в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предпоставки за издаване на НП. В случая се касае за отказ да се
образува наказателно производство, който е на един орган и производството продължава
пред друг орган с издаване на НП. Ето защо настоящият Съдебен състав би намерил, че правилно е приложен законът в тази му част, респ. неоснователно би било наведеното
в тази насока възражение на адвокат К. с Писмените й бележки, представени в
открито съдебно заседание.
Съдът
намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „non bis in idem”.
Действително видно от събраните по делото доказателства Административнонаказателната преписка (АНП) по описа на РУ - Свиленград,
образувана въз основа на АУАН с № 246, е била
изпратена на Районна прокуратура
- Свиленград,
тъй като АНО е преценил, че се съдържат данни за извършено
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като в тази връзка е била
образувана прокурорска преписка с вх.№ 1342/2019
година, по която обаче с Постановление от
19.11.2019 година е било отказано да се образува наказателно производство и
преписката е била прекратена. След като е налице отказ да се образува наказателно производство,
в случая не е налице едновременно ангажиране на наказателната и
административнонаказателната отговорност на лицето, за едно и също деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг обществени
отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно
нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като
административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако
деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от
нарушение на правилото non bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се
процеси.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за
което Съдът привежда следващите правни съображения:
Налице е несъответствие между словесното описание на
санкционираното нарушение и неговата правна квалификация. В НП е описано, че на
30.08.2019 година жалбоподателят противозаконно е отнел процесните движими вещи от владението на А.Г.А. без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои. Същото е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 НК. Т.е. посочените в НП съставомерни елементи не отговарят на обективните
признаци на престъпление по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК - налице
е несъответствие между описаното нарушение (фактическото описание на деянието)
и посочената като нарушена правна норма. За да твърди, че се касае за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК, АНО е следвало текстово да посочи, че деянието
представлява „маловажен
случай”, каквото е
съставомерното изискване на самата разпоредба. Това спестено от АНО в НП
съставомерно обстоятелство води до вътрешно противоречие между текстовото
описание на нарушението и неговата правна квалификация. Подобно описване на
нарушението не представлява изпълнение на задължението на АНО по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От друга страна подобно отразяване на признаците от състава на вмененото
на правонарушителя деяние, представлява съществено нарушение на процесуалните
правила и обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и
основание за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти, които
наказващият орган
възвежда като обосноваващи обективната страна на състав на нарушение, като тези
факти следва да бъдат в логическо и правно единство с конкретна разпоредба на
закона.
В административнонаказателното
производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна
грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае за описание
на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизит
на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по делото
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в
която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
С оглед на всичко изложено
по–горе,
Съдът в настоящия си състав намира, че възраженията, наведени от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат П.К. са основателни и обжалваното
НП следва да бъде отменено.
В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция
за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че
обжалваното НП има необходимото
съдържание, съгласно изискванията на чл. 57 от ЗАНН и че не
са налице съществени процесуални
нарушения, т.е. административнонаказателната
отговорност на Р.Г.М. би била
ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване
на нарушението и издаване на НП. Предвид
изложеното биха липсвали
предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата
на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице,
респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. В този ред на мисли биха били неоснователни наведените в Писмените бележки
тази насока възражения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
– адвокат П.К..
От обективна страна Съдът би приел, че е извършено от страна на жалбоподателя инкриминираното
нарушение по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
За да се приеме, че е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на НК –
съставомерен признак на привилегирования състав по чл. 194, ал. 3 от НК, трябва да е налице липса на вредни последици или тяхната
незначителност, или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства
извършеното деяние да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В този ред на мисли Съдът би
приел, че извършеното
от жалбоподателя Р.Г.М. деяние представлява „маловажен случай” по смисъла
на посочената разпоредба, видно от множеството смекчаващите вината
обстоятелства (не е осъждана видно от
Справката за съдимост, която я характеризира като личност без трайно изградени
престъпни навици;
липса на друго висящо производство спрямо Р.Г.М. по
чл. 218б от НК; сравнително добрите й характеристични
данни и възрастта на дееца) и незначителността на
вредните последици (стойността на отнетите движими вещи е значително под
размера на една минимална работна заплата за страната към датата на деянието в
размер на 560 лв.), които биха сочили, че извършеното деяние представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. Не
биха били налице квалифициращи обстоятелства. Конкретно извършеното от жалбоподателят деяние по чл. 194, ал. 3 от НК не би разкрило особености, завишаващи обществената му опасност.
Установената фактология не би обективирала усложнен механизъм при
осъществяването на деянието, нито особена съобразителност, предвидливост или
умения на извършителя.
Съдът би приел, че като
пълнолетно вменяемо лице жалбоподателят Р.Г.М. е годен субект на деянието.
Съдът би приел, че от субективна страна инкриминираното деяние е
извършено виновно, при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Жалбоподателят Р.Г.М. е разбирала свойството и значението
на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите последици и от волева страна е целяла тяхното
настъпване. Действала е с ясното съзнание, че тези вещи не й принадлежат и са чужди,
но въпреки това ги е отнела и
присвоила, като е целяла именно това. Т.е. съзнавала е, че с деянието
си ще лиши от фактическа власт пострадалото лице А.Г.А., предвиждала е
преминаването на вещите в нейната фактическа власт и е целяла да установи тази
власт върху предмета на нарушението с цел последващо разпореждане без правно
основание.
Съдът би приел, че по делото са доказани фактическите
действия по отнемане на чужди движими вещи, осъществени от страна на жалбоподателя,
от тук и несъмнено установено би било авторството на престъплението.
В конкретния случай
при
тази правна квалификация на деянието, Съдът би приел, че правилно АНО е приложил разпоредбата на чл. 218б от НК, тъй като жалбоподателят Р.Г.М. не е осъждана
за такова деяние - кражба,
не е и санкционирана
по административен ред за такова деяние в рамките на 1
година назад, считано от 30.08.2019 година. Стойността на
предмета на престъплението е не само до размера на две минимални работни заплати
(МРЗ) за страната към инкриминираната дата - 30.08.2019 година
(размерът на МРЗ към
инкриминираната дата е 560 лв. (както вече бе
посочено) съгласно ПМС № 320/20.12.2018
година), но и значително под този размер.
Безспорно се установява, че вещите са върнати на собственика им.
Преценката за липса на основания и предпоставки за
квалифициране на конкретното нарушение
като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо
от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало
процесуално нарушение. Съобразявайки признаците на осъществения
фактически състав на административното
нарушение, процесното
деяние не би разкрило
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало
маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. С оглед на изложеното биха липсвали
предпоставки за преквалифициране на посоченото
нарушение като маловажно, респ.
за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел
преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Съдът
би приел, че е провел пълно доказване
на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на
които жалбоподателят М. не се е противопоставила
и не е посочила доказателства за тяхното оборване.
Административното наказание в конкретния случай
би било
правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в средния
такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи в средния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Обществената
опасност на деянието и на дееца не е завишена, с оглед изложеното по-горе. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха. Като смекчаващи вината обстоятелства би следвало да се
отчетат че деецът М. не е
осъждана, липсата на друго
висящо производство, сравнително добрите характеристични данни, възрастта й и факта, че е
правила опити до осуети или възпрепятства проверката. Предвид изложеното би
следвало в настоящия
случай размерът на
наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв. Ето защо, Съдът би намерил, че Жалбата е частично
основателна, поради което НП
би следвало да се измени, като се намали размерът на наложеното
наказание „Глоба”
от 200
лв. на 100 лв. Така редуциран размера на наказанието, Съдът би намерил за правилен и необходим
за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
По
разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 200 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за
правна защита и съдействие.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за
правна защита и съдействие, видно от който
е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за
разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП,
издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла Дирекцията, а не
поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице), Съдът намира, че
следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските
жалбоподателят не може да се иска изменение, тъй като по делото не бе
представен Списък на разноските от тяхна страна.
В случай, че НП бъде потвърдено, то при
този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се дължали
разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП
№ 246 от 25.11.2019 година на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково,
с което на Р.Г.М. с ЕГН ********** ***, за деяние по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1
от НК на основание чл. 218б от НК е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 200 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР
- Хасково със седалище и адрес на управление: град Хасково, бул.„България” № 85,
ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 200 лв.,
представляваща извършени от последната разноски за адвокатско възнаграждение по
настоящото производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)