РЕШЕНИЕ
№ 1067
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330115827 по описа за 2021 година
Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът К. И. Ч. от гр. ********, моли съдът да постанови решение, с което да признае за
незаконна и като такава да отмени Заповед № ***/27.09.2021 г. на ********* на ответното
дружество, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност -
*************************, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за
оставането му без работа поради уволнението през периода от 27.09.2021 г. до 27.03.2022 г.
в размер на 3 970, 32 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
Ответникът “Трак“ ООД – с. Брестник, оспорва обективно съединените искове и моли съдът
да ги отхвърли като неоснователн и недоказани, по изложените в отговора на исковата
молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните
, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като
******************* от 16.07.2021 г. С процесната Заповед, връчена на ищеца на
1
27.09.2021 г., на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.187, ал.1, т.9 от КТ, чл.195, ал.1 от КТ,
при спазване на правилата на чл.193 от КТ и прилагане на критериите на чл.189 от КТ, на
К.Ч. е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, и – на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ – прекратено трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване на
Заповедта.
Като конкретни причини за издаването й в Заповедта е посочено, че във връзка със
сведения, подадени от лицата Х. Д. и А. В. – ***************, като непосредствени
свидетели на инцидента, и личен оглед на место************* от ********* Н. Ч., както и
устни/писмени обяснения от 13.09.2020 г., дадени от ищеца във връзка със спазване на
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, е било установено, че на 07.08.2021
г. около 15.30 ч. на работна площадка за товаро-разтоварна дейност за рехабилитация на
второстепенни пътища около град *******, община *******, в качеството му на
*****************************, К.Ч. при установяване на място с цел *********** на
*********, *******************, и задействане на повдигащия механизъм не е изпуснал
въздушните възглавници на *********, което е задължителна процедура при ***********, с
което е нарушил стабилността му, също така не е излязъл от **********, за да манипулира с
външния спусков механизъм с цел упражняване на пряк визуален контрол на **********
процес и с превантивна цел за охрана както на собственото здраве, така и с цел недопускане
на повреди по ********* и ********* вследствие на ********** процес, в резултат на които
бездействия се е стигнало до нарушаване на баланса на ********* при ********* дейност,
довело до неговото усукване и преобръщане заедно с **********, към който е прикачено,
като при описания процес са увредени до степен, непозволяваща възстановяването им,
следните материални активи на работодателя: *************, и ***************** на
обща стойност 50 000 лева – с което К.Ч. е извършил тежки нарушения на трудовата
дисциплина, а именно - увреждане на имуществото на работодателя, неизпълнение на
задължението да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при
изпълнение на възложената му работа и на задълженията му по Трудовия договор.
Процесната Заповед съдържа всички законоустановени реквизити по чл.195 от КТ – поради
което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност
на Заповедта поради неяснота какви точно нарушения се твърди да е извършил К.Ч. и
немотивираността й.
С покана от 13.09.2021 г., която ищецът е отказал да получи на 13.09.2021 г. и на 14.09.2021
г., ответното дружество е поискало К.Ч. да даде устни или писмени обяснения във връзка с
твърдените нарушения на трудовата дисциплина – с оглед на което съдът намира за
неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на процесната Заповед
поради неизпълнение на задълженията на ответното дружество по чл.193, ал.1 от КТ.
Същевременно, както се установява от събраните по делото писмени доказателства, на
14.09.2021 г. ищецът е подал до ответника Заявление, с което е поискал на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие,
считано от 15.09.2021 г., а в случай, че това искане не бъде удовлетворено – Заявлението да
се счита за предизвестие, като е уведомил ответника, че не желае да отработва 30-дневно
2
предизвестие и е помолил дължимото обезщетение за неспазения срок на предизвестието,
което следва да заплати на ответника, да бъде прихванато от трудовото му възнаграждение,
което би получил, ако работеше – върху което Заявление ************* на ответното
дружество Н. Ч. и А. С. са изписали ръкописно резоляция „Не съм съгласен! Дисциплинарно
уволнение!“. Както се установява от представените от ищеца писмени доказателства, на
17.09.2021 г. ищецът е заплатил на ответното дружество обезщетение за неспазения срок на
предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение – поради което, предвид
неприемането от ответника на отправеното предложение от ищеца за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, съдът намира, че със Заявлението от
14.09.2021 г. ищецът е отправил до ответника предизвестие за прекратяване на трудовото му
правоотношение, а с оглед заплащането на обезщетението за неспазения срок на
предизвестието на 17.09.2021 г. – че считано от тази дата трудовото правоотношение между
страните е било прекратено едностранно от ищеца на основание чл.326, ал.1 във връзка с
чл.220, ал.1 от КТ.
При така установената фактическа обстановка, доколкото трудовото правоотношение между
страните вече е било прекратено, считано от 17.09.2021 г., съдът намира, че повторното му
прекратяване с процесната Заповед се явява незаконосъобразно, доколкото към момента на
издаването и връчването на тази Заповед – 27.09.2021 г., ищецът вече не е бил
работник/служител на ответника и между тях не е съществувало трудово правоотношение.
Дори да се приеме, че Заявлението от 14.09.2021 г. и изплащането от ищеца на
обезщетението за неспазения срок на предизвестието не са довели до прекратяване на
трудовото правоотношение между страните считано от 17.09.2021 г., от страна на ответника
не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че ищецът
виновно е причинил посоченото в процесната Заповед ***************, от което са били
увредени ******** и ********* на ответника, не се установява какво е било състоянието на
тези ******** и ********* преди настъпилото *****, преминали ли са те годишен
технически преглед, били ли са надлежно застраховани, освен това ответникът не е
ангажирал доказателства, че е сезирал за настъпилото ***** компетентните органи и е бил
съставен акт за констатиране на *************, от който да се установява виновно
поведение на ищеца за ************* и за вредите по ********* и ********а (като липсата
на вина на ищеца и неизвършването на разследване на ************* от компетентните
органи се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел Х. Д. и отговорите
на ищеца на поставените му въпроси по реда на чл.176 от ГПК от ответника в съдебното
заседание по делото на 17.12.2021 г.) – с оглед на което съдът намира, че доколкото не се
установява виновно поведение на ищеца за настъпилото ***** и свързаното с него
увреждане на имущество на ответника, не са налице извършени от ищеца тежки нарушения
на трудовата дисциплина, а дори да се приеме, че ************* е настъпило по вина на
ищеца и той е извършил дисциплинарните нарушения, посочени в Заповедта, с оглед
тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са били извършени и поведението на
ищеца, съдът намира, че наложеното на К.Ч. дисциплинарно наказание е прекомерно спрямо
тежестта на нарушенията, поради което Заповедта се явява незаконосъобразна и на това
3
основание.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да се уважи, а оттук – с оглед
основателността на този иск, и акцесорния му характер, следва да се уважи и обективно
съединеният с него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Както се установява от направените в откритите съдебни заседания по делото на 10.02.2022
г. и 21.03.2022 г. констатации от оригинала на трудовата книжка на ищеца, след датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника до настоящия момент К.Ч. не е
започнал работа по друго такова, а от заключението от 31.01.2022 г. на вещото лице по ССЕ
Б.Д. се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за
предхождащия уволнението му пълен отработен месец, е било в размер на 661, 72 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ също се явява доказан по основание и по
размер – тъй като през процесният период ищецът действително е останал без работа поради
уволнението, а претендираният размер на обезщетението (съобразно допуснатото в
съдебното заседание по делото на 28.02.2022 г. изменение на този иск) съвпада с
установения на база размера на последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение за предхождащия уволнението му пълен отработен месец – поради което
този иск следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва върху тази претенция от
07.10.2021 г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответното дружество следва да заплати на ищеца и направените
разноски за производството по делото в размер на 1 200 лева – платено адвокатско
възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 258, 81 лева
ДТ за трите уважени иска и 80 лева депозит за ССЕ.
С оглед фактическата и правна сложност на спора и уважения размер на иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, съдът намира, че направеното от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № ***/27.09.2021 г. на ********* на “Трак” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Брестник, Пловдивска обл., ул.
”Отец Паисий” № 18, представлявано от ********* Н. Д. Ч., със съдебен адрес: гр. ******,
ул. ********* № ****, адв. А.Д., с която на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.187, ал.1,
т.9 от КТ, чл.195, ал.1 от КТ, при спазване на правилата на чл.193 от КТ и прилагане на
критериите на чл.189 от КТ, е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, и – на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ – прекратено трудовото правоотношение, считано от
4
27.09.2021 г., с К. И. Ч., ЕГН **********, от гр. ******, бул. ******** № ****, със съдебен
адрес: гр. *******, ул. ******* № ****, адв. Б. П., КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И
ВЪЗСТАНОВЯВА ИЩЕЦА НА ЗАЕМАНАТА ПРЕДИ УВОЛНЕНИЕТО ДЛЪЖНОСТ -
*************************.
ОСЪЖДА „Трак“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен
представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА К. И. Ч., с посочените ЕГН, адрес И
съдебен адрес, СУМАТА 3 970, 32 лева, представляваща обезщетение за оставането на
ищеца му без работа поради уволнението през периода от 27.09.2021 г. до 27.03.2022 г.,
ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 07.10.2021 г., ДО
окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото
В РАЗМЕР НА 1 200 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА
Районен съд – Пловдив – 258, 81 лева ДТ И 80 лева депозит за ССЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО
ОТ 04.04.2022 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п./______________
5