Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 24.01.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на дванадесети декември две
хиляди и четиринадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 701 по описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС в първата
фаза на процеса – по допускане на делбата.
ИЩЦАТА Л.Д.К.
с ЕГН ********** *** против Т.М.М. и Н.Н.М.,***, твърди, че с нотариален акт №
97, том I, дело №140/1971 г. на Районен съд - К. дядото на ищцата - Г.Д.К. и
нейния баща Д.Г.К. били признати са собственици на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 36498.506.506 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-52 от 16.11.2011г. на изпълнителния директор на
АГКК с адрес на поземления имот гр. К., ул. „К.К. - кв. С.” № ***
с обща застроена площ от 611 кв.м. (шестстотин и единадесет квадратни метра) с
номер по предходен план № 506 в кв. 37, парцел VII-506, ведно с едноетажна
жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 36498.506.506.1 със застроена площ
от 50 кв.м, ведно със СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор36498.506.506.2,
със застроена площ от 18 кв.м, ВЕДНО със СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор
36498.506.506.3 със застроена площ от 18 кв.м, при съседи на поземления имот:
36498.506.507; 36498.506.508; 36498.506.505; 36498.506.500 и 36498.506.544
МОЛИ съда да постанови
решение, с което до делба посочения имот,
при квоти ½ (една втора) идеална част за ищцата и общо ½
(една втора) идеална част за ответниците в режим на СИО.
ОТВЕТНИЦИТЕ Т.М.М. с ЕГН
********** и Н.Н.М. с ЕГН **********,*** оспорват иска. Твърдят, че по силата
на нотариално завещание от 27.03.1971г. № 8 дело 255/71 г. на КРС, Г.Д.К., б.ж.
на кв. С., починал на **** завещал на съпругата
си М.П.К., починала на ***** само ½ ид.ч.
от постройките и ¼ ид. част от дворното място от имот пл.№ 738 в кв. 37
на кв. С.. От същият имот пл. № 738 в кв. 37 по силата на ЗРП на кв. С. от
1991г. били образувани два имота № VII 506 и № VI 507 в кв. 37. С процесният
имот № VII 506 през 1998г. Г.К. се е разпоредил, като го прехвърлил на
ответниците срещу задължението за издръжка и гледане. От 1971г. до настоящият
момент нито праводателя на ищцата, синът на Г.К. - Д.К., нито самата ищца или
нейната сестра, имали претенции за този имот. Процесният имот ответниците
владели безпрепятствено от ответниците от момента на придобиването му през
1998г. до настоящият момент. Имотът бил ограден, в него направили подобрения,
построили водопровод. Всичко това със знанието на ищцата и без нейното
противопоставяне. С оглед на горното правят възражение за изтекла над
десетгодишна придобивна давност на процесният имот в тяхна полза. При
съставянето на нот. акт №11 т. IV peг. № 5008 дело №826/1999г. на Нотариус
Н.Н., от който ищцата черпела правата си, не били представени доказателства за
собствеността на дарителя по отношение на даряваният имот, поради което молят
съда да унищожи същия, тъй като праводателят на ищцата не е бил собственик и не
е имал право да се разпорежда с имота.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във
връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
С нотариален акт № 97, том І, дело № 140/1971г. на КРС (л.16), на
23.02.1971г. Г.Д.К. и Д.Г.К. са признати за собственици по наследство от Л.Г.К.,
бивш жител ***, починала на ******* и давностно владение, продължило повече от 15 години, на следния недвижим
имот: Къща, навес и дворно място, застроено и незастроено с площ от 507 кв.
метра, находящо се в село С., съставляващо имот пл. № 738 в кв. 37 и за него е
отреден парцел І.
С акт за нотариално завещание № 8, дело № 255/1971г. на КРС (л.45), на
27.03.1971г. Г.Д.К. завещал на съпругата си М.П.К. следния свой собствен
недвижим имот: от къща, навес и дворно място, застроено и незастроено с площ от
1000 кв. метра, находящо се в село С., съставляващо имот пл. № 738 в кв. 37 и
за него е отреден парцел І, само ½ ид. част от постройките – къща и
навес и само ¼ ид. част от дворното място.
С нотариален акт № 115, том І, рег. № 867,
дело № 179/1998г., на Нотариус С.Р. (л. 19), на 03.12.1998г. Г.Д.К.
прехвърлил на ответника Т.М.М. срещу задължение за издръжка и гледане, следния
недвижим имот: само ½ ид част от дворно място, застроено и незастроено с
площ от 605 кв. метра, находящо се в град К., кв. С., ведно с ½ ид. част
от построените в него къща, навес и всички други подобрения и трайни
насаждения, съставляващо имот, съставляващо имот пл. № 506 в кв. 37 и за него е
отреден парцел VІІ – урегулиран.
Към датата на сключване на договора за издръжка и гледане, ответникът
Т.М.М. е бил в брак с ответницата Н.Н.М., видно от представеното
удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак № ****
от *****
на Община К. (л.38).
Г.Д.К. е починал на ***** като е оставил наследници по закон – съпругата си М.П.К.,
починала на ***** и сина си Д.Г.К.. След
смъртта си, М.П.К. е оставила наследници по закон синовете си М.С. М. и П.С.
М., видно от представеното удостоверение за наследници № 119 от 01.08.2014г. на
Община К..
С нотариален акт № 11, том ІV, рег. № 5008,
дело № 826/1999г. на Нотариус Н.Н. (л.5), на 03.12.1999г. Д.Г.К. и
съпругата му П. Н. К. дарили на дъщерите си Л.Д.К. и Л. Д. И. с равни права
следният недвижим имот: дворно място, застроено и незастроено с площ от 507 кв.
метра по нотариален акт, а по скица – площ от 700 кв. метра, находящо се в град
К., кв. С., ведно с построените в него къща, навес и всички други подобрения и
трайни насаждения, съставляващо имот, съставляващо имот пл. № 506 в кв. 37 и за
него е отреден парцел VІІ, като дарителите са запазили правото си на ползване
върху дарения имот, заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно.
С нотариален акт № 73, том ІІ, рег. № 3434,
дело № 247/2013г., на Нотариус С.Р. (л. 4), на 31.05.2013г. Л. Д. И.
дарила на сестра си Л.Д.К. следния недвижим имот: само ¼ ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 36498.506.506 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-52 от 16.11.2011г. на изпълнителния директор на
АГКК с адрес на поземления имот гр. К., ул. „К.К. - кв. С.” № 68 с обща
застроена площ от 611 кв.м. (шестстотин и единадесет квадратни метра) с номер
по предходен план № 506 в кв. 37, парцел VII-506, ведно с ¼ ид. част от
едноетажна ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с идентификатор 36498.506.506.1 със
застроена площ от 50 кв.м, ведно с ¼ ид. част от СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА
с идентификатор36498.506.506.2, със застроена площ от 18 кв.м, ВЕДНО с ¼
ид. част от СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 36498.506.506.3 със застроена
площ от 18 кв.м, при съседи на поземления имот: 36498.506.507; 36498.506.508;
36498.506.505; 36498.506.500 и 36498.506.544.
Във връзка с
възражението на ответната страна за изтекла придобивна давност, съдът е
изслушал свидетели на страните.
От показанията на
св. Л., без родство със страните се
установява, че познава страните като съсед. Познава бащата и дядото на Л.. Баща
й се казвал Д.Г.К., а дядото е Г.. Първата съпруга на Г. се казвала Л.. Тя
починала много отдавна, може би преди 35-40 години. Свидетелят познавал и
втората съпруга на Г. - М.. Г. и с
първата, и втората си съпруга живеели в горе в къщата, в която сега живеел М..
Къщата била от един приземен етаж с изби и един етаж отгоре. Дворното място
било някъде към 20 метра широчина, а дълбочина към 35 метра. В момента в този
дом живеел М. със съпругата си – родители на ответника Т.. Д. живеел в малка
къща, която си направил отдолу - на юг от този двор. Този двор преди бил
общинска земя. Горе къщата била много малка. Горното място, където сега живеел
М. било на Л., първата съпруга на Г. и от където било харман, било Г- образно,
там било на неговият брат М.. М. и Д. били в разправии. Д. ходил при свидетеля,
когато последният бил кметски в С., преди около осем години, да се оплаква. Д.
не споделял, че оставя имота в полза на тези хора. Чувал, че все го лъжат, че
като си прибере реколтата, ще му отстъпят мястото, което му се полага. Не знаел
Д. да е прехвърлял своята част от този
имот на друг. Д. отишъл да живее в долния двор преди 30 години, после построил
долната къща. Между двата двора имало ограда с бетон и нагоре, колове и мрежа.
От показанията на св.
К., братовчедка на бащата на ищцата се установява, че живее в С. близо до М. и
К.. Знаела, че домът, в който сега живеят родителите на Т.М., горната къща и
двора, били на братовчедка на майка му – Лалка се казвала. Тя била първа
съпруга на Г.. Лалка починала преди доста години. След това Г. довел друга
жена, нямало и година след смъртта на Л.. Втората му съпруга се казвала М..
Синът на Г., Д., след като дошла втората съпруга на Г., живеел заедно с баща си
и нея. До около 64-та година живели заедно в тази къща. След това Д., отишъл да живее в К., защото в
къщата където живеел бай Г. станало непоносимо. Не можели да се разберат, имали
много конфликти. След като се върнал от К., Д. си направил къща под този имот,
построил я в един арман, май мястото било купено от съвета. Д. и мащехата му били в лоши отношения и до
момента. Не знаела от братовчед й Д. и
семейството му да са оставяли дела си
като подарък на някой. Братовчед й си искал мястото, защото било
майчино. На Т. родителите, доколкото знаела, нищо не извършили в имота.
Водопровод направили тази година. Не знаела дали Д. бил съгласен да се изгражда
водопровода. Присъствала на конфликти между двете семейства. Имало случаи на
непристойно поведение и на конфликти. Кучетата на Т. нападали Д. и роднините
му. Между двата двора имало ограда от мрежа.
От показанията на св.
М., майка на ответника се установява, че имотът, в който живеел синът й бил
прехвърлен от нейните свекър и свекърва - М.П.К. и Г.К.. съпругът на
свидетелката бил син на М. и Г.. Не бил преписан целия имот, а само 600 кв. м,
чрез гледане. Дядо Г. помолил сина си Д. да ги гледа. Д. отказал, казал, че
няма да ги гледа и да си намери човек. Г. после прехвърлил на Т. имота.
Свидетелката живеела в този имот от 2000 г. и от 2000 г. до настоящият момент,
никой нямал претенции за него. Никой не казал на Т., че той не е собственик на
целия имот. Имотът бил ограден с циментова ограда там, където бил разделен.
Върху бетона имало мрежа. Източната
страна била с каменна ограда. От северната страна били къщата и навесите, които
построил свекър й. Т. ги оставил да живеят в този имот. Имали апартамент тук (в
К.), но децата пораснали, станали много хора и свидетелката и съпругът й отишли
да живеят в С.. Т. бил в чужбина в момента и той плащал разходите за имота.
Последната година правил и ремонт. Водопровод прекарал миналата година. С Д. и
съпругата му нямали отношения, познавали се, говорили си, не са си ходили на
гости. Л. и Т. се срещнали през февруари месец 2014г. През ноември 2013г. Л. и
съпругът й отишли да попитат свидетелката да си влязат във владение на имота.
Свидетелката им казала, че не знае такова нещо и да се оправят със сина й. След това се срещнали с Т. и Л. казала, че не
си иска парцела, а баща й бил луд. Не поискала пари, срещнали се с Т. за да се
разберат, тя нямала претенции за мястото, баща й имал. Свидетелката и съпругът
й нямали конфликти с Д. и неговата съпруга. Преди години имало жалба в
полицията, защото се скарали за някаква пръст.
От показанията на св.
К., майка на ответницата се установява, зет й и дъщеря й придобили имот в С.
може би през 1998 г. Дядото и бабата на Т. – Г. и М. приписали имота на Т. и на
Н., за да ги гледат. Т. не бил кръвен внук на Г., само на баба М.. Дворът не
бил много голям. Може би е около или над половин декар, продълговат, ограден
бил. От северната страна била къщата и имало навес и стопански сгради. От изток
имало дувар, а от юг – друг, който разделял синът на дядо Г. от новата къща.
Там била ограда с мрежа и отдолу с циментов постамент. Години наред не чувала
някой да има претенции към имота. Децата, като се прибрали в България през
месец февруари 2014г., казали че имат среща с дъщерята и зетя на М.,
сина на Г., за да се разберат, че имали претенции към двора. Казали, че имат
среща в някакво кафене и се разбрали, но свидетелката не знаела за какво точно.
Ответниците си идвали два пъти в България – през февруари и през август 2014г.
Преди разговорите през месец февруари, свидетелката не знаела да са имали
претенции към имота, той си бил на Т. и Н.. В момента там живеели родителите на
Т.. Разходите плащали ответниците, прекарали си вода през 2013 г., като до
тогава нямало вода, били с един геран. Финансирането го направил Т.. Не знаела
Л. и Д. да са предлагали пари на Т. и не знаела да са отказвали да се прекара
вода през техния имот.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът,
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
За да се произнесе по въпросите, поставени в чл. 344, ал.1, пр. І-во от ГПК, съдът следва да установи, че страните са съсобственици на вещи, придобити
по някой от способите предвидени в Закона за собствеността и частта на всеки
съделител н съсобствеността. За да отговори на тези въпроси, първо съдът следва
да се произнесе по възражението за придобивна давност, направено от ответната
страна, като спорният въпрос е придобил ли е Г.К., праводател на ответниците
процесния имот след 1971г. и бил ли е Д.К. собственик на имота към 1999г. и
придобили ли са ответниците ½ ид. част от имота през периода от 1998г.
през период от десет години.
Установено е в процеса, че Г. и Д.К. са придобили по наследство и давностно
владение от Л. К. процесния имот и това е установено чрез неоспорения от
страните нотариален акт № 97, том І, дело № 140/1997г. на КРС. От показанията
на свидетелите, макар и неточно се установи, че праводателят на ищцата – Д.К. е
напуснал процесния имот още преди да бъде признат за собственик – според едната
свидетелка –около 64 година, другите не сочат момента, в който Д.К. е напуснал
имота.
Основен елемент на
фактическия състав на придобивната давност е владението. То се дефинира от чл.
68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като
своя лично или чрез други го“, т.е. дефинира се като фактически отношения между
гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че едните имат фактическата
власт върху вещта без да се позовават на правото на собственост за това, а само
на обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на
правото да си служат с вещта като своя. Владението се характеризира основно с
двата признака - упражняване фактическа власт върху вещ (обективен) и това, че
лицето което държи вещта, я държи като своя (субективен). Да се държи вещта
като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е
собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно,
субективно състояние. За доказването, законодателят е установил законовата
презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е
установена в полза на владелеца, но тя е оборима и оборването е в тежест на
заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе
си - т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. В същото време трайната
съдебна практика, включително – задължителната такава (Решение Nо 566 от
21.06.2010 г. по гр.д. Nо 1053/2009г. ВКС-I г.о., постановено по чл. 290 ГПК)
приема, че когато един имот е сънаследствен и само някой от наследниците
упражнява фактическата власт спрямо останал в наследство недвижим имот, то този
наследник е владелец само на притежаваните от него идеални части по наследство
и се явява държател по отношение на идеалните части по наследство на останалите
наследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и по
отношение на чуждите наследствени части, не е достатъчно да е упражнена
фактическа власт на целия недвижим имот, но и е необходимо да са налице
установени факти на активно поведение, с което се демонстрира, че упражняването
на собственически правомощия е в пълен обем, че с тях се демонстрира
промененото отношение и превръщането на държането във владение за себе си.
Тогава сънаследникът може да придобие по давност и частите на останалите
сънаследници след изтичане на предвидения в чл.79 ал.1 от ЗС десетгодишен
давностен срок, ако в този период упражнява фактическа власт върху имота явно,
необезпокоявано и непрекъснато (Решение № 5 от 25.1.2010 г по гр.дело №
2728/2008 г на ВКС, ГК, ІІ г.о.).
По делото следва да се
изясни и въпроса на кого е принадлежало правото на собственост върху имота към
1971г., и към 1998г. и 1999г., когато ответниците твърдят, че праводателят им,
а в последствие и те лично са установили фактическа власт върху имота.
Изясняването на правото на собственост в към тези два момента е от значение,
доколтото следва в процеса да се установи дали позоваващият се на придобивна
давност е манифестирал промененото си отношение към имота и дали това е
достигнало до знанието на съсобственика, тъй като в конкретния случай се касае
за сънаследствен недвижим имот. По делото не са събрани категорични
доказателства, Г.К. да е своил ½ ид. част от процесния недвижим имот,
принадлежаща на сина му към 1971г. Същият е придобил своята част от имота по
наследство от първата си съпруга Л., като не се спори, че след 1971г. в имота
са живели Г.К. и семейството му, т.е явявал се е държател по отношение частите
на сънаследника си Д.К. и това негово отношение към владението и собствеността
върху имота се установява и от сключената през 1998г. разпоредителна сделка,
когато Г. К. е отчуждил само наследствената си част. По силата на сключената
правна сделка - договор за издръжка и
гледане, двамата ответници, които са били съпрузи, са придобили ½ ид.
част от имота в режим на съпружеска общност. Въпреки, че са налице показания,
които сочат бащата и сина К.и да са били скарани и синът да е напуснал
жилището, не са ангажирани доказателства, Г.К. да е манифестирал правата си на
собственик върху целия имот и това да е стигнало до знанието на сина му. Ето
защо, неоснователно се явява възражението, че към 1999г. Д.К. не е бил
собственик на частта от имота, която е наследил от майка си и не е могъл да се
разпорежда с нея, поради което сключеният между него, ищцата и нейната сестра
договор за дарение се явява противопоставим на ответниците.
По отношение
възражението за придобивна давност, изтекла в полза на ответниците. Според
настоящия състав на Крс същото е неоснователно по следните съображения: Не се
спори, че ответниците са установили фактическа власт върху целия имот. За да е
изтекла в ползва на ответниците предвидената в закона придобивна давност,
същите следва да са манифестирали пред съсобственика си, че променят
отношението си към неговата идеална част от държане във владение. доказателства
за такива действия на ответниците не са ангажирани в процеса. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2012 г. от 06.08.2012г. по т.д № 1/2012г. на ОСГК на
ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно
този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение, като
негова е доказателствената тежест за установяване на действията, с които е
манифестирал владението пред
съсобствениците си. В настоящия случай ответниците не доказват да са
манифестирали пред ищцата, рескетивно – сестра й намерението да своят нейната
идеална част. Т.е липсват доказателства за поведение на ответниците, което да е
стигнало до знанието на ищците и което да сочи на завладяване на имота.
Предвид на изложеното съдът счита иска за основателен и доказан и следва да
допусне до делба процесния недвижим имот при квоти ½ ид част за ищците и
общо ½ ид. част за ответниците.
Мотивиран от гореизложеното Карловският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между от Л.Д.К. с ЕГН ********** ***
от една страна и Т.М.М. с ЕГН ********** и Н.Н.М. ***, на следния техен съсобствен недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 36498.506.506 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-52 от 16.11.2011г. на изпълнителния директор на
АГКК с адрес на поземления имот гр. К., ул. „К.К. - кв. С.” № 68 с обща
застроена площ от 611 кв.м. (шестстотин и единадесет квадратни метра) с номер
по предходен план № 506 в кв. 37, парцел VII-506, ведно с едноетажна жилищна
еднофамилна сграда с идентификатор 36498.506.506.1 със застроена площ от 50
кв.м, ведно със СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор36498.506.506.2, със
застроена площ от 18 кв.м, ВЕДНО със СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор
36498.506.506.3 със застроена площ от 18 кв.м, при съседи на поземления имот:
36498.506.507; 36498.506.508; 36498.506.505; 36498.506.500 и 36498.506.544, при
квоти: ½ идеална част за Л.Д.К. и общо ½ ид. част за Т.М.М. и Н.Н.М. в режим на
съпружеска имуществена общност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.