Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.10.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, седемнадесети състав, в публично
заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 1983 по описа на ВРС за 2020 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.409 от ГПК.
Образувано е по молба на К.Г.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „Б.Х.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, к.к. „Златни Пясъци“, хотел „Болеро“ за издаване на
дубликат на изгубен изпълнителен лист №
263472/07.06.2021г., издаден по гр.д.
№ 1983/2020 г., за осъждане на „Б.Х.” ЕООД да
заплати на К.Г.Т. сумата от 358,13 лева,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от
14.06.2019г. до 22.07.2019г. за заемана по трудов договор № 386 от 13.06.2019г
длъжност „администратор“, на основание чл.128, т.2 от КТ, както и на основание
чл.214 от КТ сумата от 504 лева,
съставляваща обезщетение за незаконно отстраняване от работа за периода от
23.07.2019г. до 18.08.2019г., ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2020г. до окончателното
й изплащане.
В молбата са изложени твърдения, че изпълнителният
лист е изгубен. В съдебно заседание е уточнено, че оригиналът на изпълнителния
лист е предаден с покана за доброволно изпълнение на ответната страна.
Впоследствие било образувано дело при ЧСИ, въз основа на препис от
изпълнителния лист. Твърди се, че ЧСИ се е обърнал към ответника да предостави
оригинала, но от страна ма ответното дружество заявили, че не могат да намерят
оригинала, поради което изпълнителното дело
било прекратено.
Ответникът оспорва наведените твърдения. Отделно от
това твърди, че е заплатил сумата от 351.48лева, а сумата по изпълнителния лист
е погасена чрез прихващане.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение № 261637 от 10.12.2020г. по гр.дело № 1983/2020г. по описа на ВРС „Б.Х.”
ЕООД е осъдено да заплати на К.Г.Т. сумата от 358,13 лева, представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода от 14.06.2019г. до 22.07.2019г. за заемана по трудов
договор № 386 от 13.06.2019г длъжност „администратор“, на основание чл.128, т.2
от КТ. С влязло в сила решение № 957 от 26.05.2021г. по в.гр.дело № 389/2021г. по
описа на ВОС „Б.Х.” ЕООД е осъдено да
заплати на К.Г.Т. и сумата от 504 лева,
съставляваща обезщетение за незаконно отстраняване от работа за периода от
23.07.2019г. до 18.082019г., ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2020г. до окончателното
й изплащане.
С молба от 03.06.2021г. К.Г.Т. е поискала от съда да й
бъде издаден изпълнителен лист за присъдените суми, като с разпореждане от
същата дата съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за присъдените с
решението на ВРС И ВОС суми. Видно от отбелязване върху постановеното по делото
решение изпълнителен лист № 263472 е
получен от страната на 08.06.2021г.
Представена от ищцата е покана за доброволно
изпълнение, отправена от нея до управителя на ответното дружество, за заплащане
в 14-дневен срок на сумите по издадения на 07.06.2021г. изпълнителен лист.,
така както са описани в същия. Посочено е, че общата сума може да бъде
преведена чрез пощенски запис на посочен в поканата адрес. Вписано е, че като
приложение се представя оригинал от изпълнителен лист. Поканата е изпратена по
пощата с обратна разписка на 08.06.2021г. и е получена от ответника на
09.06.2020г.
По делото от ответника е представено копие от
процесния изпълнителен лист, върху който има отразяване с подпис, че 6,65 лева
са преведени по пощ.запис, като е представена и разписка от 23.06.2021г. за
изплащане на паричен превод чрез пощенски запис с получател К.Г.Т. за сумата от
6,65 лева, представляваща „разлика работна заплата 2019г. Б.Х. ЕООД“. За получател
се е подписала К.Г.Т..
Представено от ответника е и писмо от 14.06.2021г. до К.Г.Т.,
изпратено в отговор на отправената от нея покана за доброволно плащане, с което
същата се уведомява, че сумата в размер на 358,13 лева с оглед изрично заявения
от нея начин на плащане е изплатена чрез пощенски запис – 1 бр. за сумата от
351,48 лева, изпратен на 13.11.2020г., като е посочено че разликата от 6,65
лева също се изпраща с пощенски запис. Относно сумата от 504 лева и законната
лихва върху нея в размер на 56,62 лева за периода от 14.02.2020г. до
26.05.2021г. е направено изявление за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД с
присъдената в полза на ответника сума за разноски по делото в размер на 1343,40
лева. Писмото е изпратено по куриер.
Представен е и препис от изпълнителен лист от
15.07.2021г., издаден в полза на ответника, с който К.Г.Т. е осъдена да заплати
на „Б.Х.“ ЕООД сумата от 746,70 лева. Представляваща направени в производството
разноски и сумата от 596,70 лева, представляваща разноски за въззивна
инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Видно от разписка за приемане на паричен превод от 13.11.2020г.
издадена от „Български пощи“ ЕАД, сумата от 351,40 лева е изпратена на К.Г.Т. с
вписано основание „работна заплата за м.юни и м.юли 2019г“. От известието за
доставяне се установява, че паричният превод е получен от К.Г.Т. на
20.11.2020г.
При
така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предпоставките за основателност на молбата за издаване
на дубликат от изпълнителен лист, предвидени в чл.409, ал.1 от ГПК, са
следните: изпълнителния лист да издаден и получен от страната, в чиято полза е
постановено решението и от който изхожда молбата за издаване на дубликат;
изпълнителния лист да е изгубен или унищожен, като тези две предпоставки са
алтернативно дадени, а тежестта за установяването в процеса на изгубването или
унищожаването се носи от страната, която иска издаването на дубликат. Ответникът
от своя страна следва да докаже твърдението си, че задълженията му по
изпълнителния лист са погасени чрез плащане и прихващане.
В случая от
събраните по делото писмени доказателства се установи, че в полза на ищцата е
издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение по
настоящото дело, който е получен от нея. Последната в настоящото производство
не ангажира доказателства за обстоятелството, че изпълнителният лист е бил
изгубен. Ищцата е посочила, че е предоставила оригинала на изпълнителният лист
на ответника, приложен към покана за доброволно изпълнение. Установи се, че
такава покана е изпратена и полчена от ответната страна, но не и че оригиналът
на изпълнителния лист действително е бил приложен към същата. На следващо
място, дори и да се преположи, че изпълнителният лист е действително изпратен
при ответната страна, то в този случай той не се явява изгубен, а за ищцата са
налице други способи, с които да възстанови владението си върху изпълнителния
лист. Не са ангажирани и никакви доказателства от страната на ищцата в подкрепа
на твърението й, че изпълнителният лист е изгубен от ответника и при поискване
от ЧСИ не е могъл да го представи именно поради тази причина.
На първо място,
не са ангажирани доказателства във връзка с твърденията на молителката, че
първоначално бащата е заплащал редовно издръжката, но впоследствие е спрял да
плаща, с оглед на което е възникнала нуждата от издаване на изпълнителен лист,
с какъвто до този момент майката не се е снабдила. Предвид че се предполага
обстоятелството, че щом процесуалният представител е получил изпълнителният
лист, то същият е бил достъпен за представлявания, съдът намира, че именно
молителката е следвало да ангажира доказателства, че не е получила
изпълнителния лист от адвоката си, което се явява обстоятелството, от което
същата черпи изгодни правни последици. Същото е могло да бъде установено с
всички средства, предвидени в ГПК, включително с гласни доказателствени
средства. Установи се единствено, че
адв. Р. Маринова е отписана от Адвокатска колегия гр. Варна, което обстоятелство
само по себе си не води до извода, че молителката не може да установи контакт с
нея. Още по-малко горното води до извода, че издаденият вече изпълнителен лист
е изгубен.
Предвид горното
съдът намира за недоказано твърдението на молителката, че изпълнителният лист е
изгубен, с оглед на което молбата за издаване на дубликат от същия се явява
неоснователна и следв ада бъде отхвърлена.
За пълнота на
изложението съдът намира, че от представените от ответната страна доказателства
се установи, че задълженията на „Б.Х.“
ЕООД, които са предмет на изпълнителния лист, са погасени след установяване
съществуването на дълга, каквото възражение е предвидено в полза на длъжника с
разпоредбата на чл.409, ал.3 от ГПК.
Ответникът още в хода на първоинстанционното
производство ответникът е заявил, че признава задължението си за сумата от
351,48 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение на ищцата за м.юни и
юли 20219г., но поради неизпълнение на задължението на ищеца да посочи банкова
сметка ***ати сумата и е направил опит да я заплати чрез пощенски запис. В
последното по делото съдебно заседание, проведено на 10.11.2020г. процесуалният
представител на ищцата е заявил начин на плащане чрез пощенски запис. От
събраните по делото доказателства се установи, че сумата от 351,48 лева е
заплатена на ищцата чрез пощенски запис, който е получен от нея на 20.11.2020г.
Впоследствие отново с пощенски запис на 23.06.2021г ищцата е получила и сумата
от 6,65 лева, представляваща разликата в работната заплата до пълната присъдена
с решението сума от 358,13 лева.
Другото задължение по процесния изпълнителен лист е за
сумата от 504 лева, съставляваща обезщетение за незаконно отстраняване от
работа за периода от 23.07.2019г. до 18.08.2019г., ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.02.2020г. до окончателното й изплащане. Установи се, че ответникът е имал
вземане от ищеца за разноски по настоящото производство, установено с влязъл
сила съдебен акт, за което също е издаден изпълнителен лист. Двете вземания се
явява насрещни, еднородни и ликвидни, поради което могат да бъдат прихванати по
правилата на чл.103 от ЗЗД. Ответникът е направил изявление за прихващане с
писмо до ищцата, за което няма данни да е получено от нея. Въпреки това същото
е достигнало до нея в рамките на настоящото производство по чл.409 от ГПК.
Доколкото вземането на ответната страна е в по-голям размер, то вземането на
ищцата се явява изцяло погасено чрез прихващането.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен
съд:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на К.Г.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Б.Х.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, к.к. „Златни Пясъци“, хотел „Болеро“ за издаване на
дубликат на изгубен изпълнителен лист №
263472/07.06.2021г., издаден по гр.д.
№ 1983/2020 г., за осъждане на „Б.Х.” ЕООД да
заплати на К.Г.Т. сумата от 358,13 лева,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от
14.06.2019г. до 22.07.2019г. за заемана по трудов договор № 386 от 13.06.2019г
длъжност „администратор“, на основание чл.128, т.2 от КТ, както и на основание
чл.214 от КТ сумата от 504 лева,
съставляваща обезщетение за незаконно отстраняване от работа за периода от
23.07.2019г. до 18.08.2019г., ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2020г. до окончателното
й изплащане, на основание чл.409, ал.1 и ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: