О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр. Пловдив,
04.06. 2020 г.
Пловдивският
апелативен съд, наказателно отделение, първи наказателен състав, в закрито
заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
след като разгледа
докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД № 206 по описа за 2020 г.,
намира и приема за установено следното:
Производство по
реда на чл. 243 ал. 8 НПК.
С определение № 211
от 08.04.2020 г. по ЧНД 155/2020 г. Старозагорският окръжен съд е отменил
постановление на Окръжна прокуратура - С.З. от 13.12.2019 г., за прекратяване
на наказателното производство по ДП *г., по описа на РУ - Ч. при ОДМВР - Ст. Загора, водено срещу
неизвестен извършител, за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. В вр. чл. 342 НК и е
върнал делото на Окръжна прокуратура, с указания относно приложението на
закона.
Недоволна от така
посоченото определение е останала Окръжна прокуратура – Стара Загора, която го
е протестирала с искане то да бъде отменено.
Пострадалите и
техният повереник не са взели становище по протеста.
П.ският апелативен
съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста,
намира и приема за установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваното определение,
Старозагорският окръжен съд е приел, че към настоящия момент установените
фактически обстоятелства по делото сочат, че на 28.07.2017 г. Р. Д. се
придвижвал от гр. П. към гр. Б., управлявайки лек автомобил К. * с ДК № *,
който бил технически изправен. С него пътувала и свид. С. Т. на предната дясна
седалка. Автомобилът се движел в южното платно за движение на автомагистрала „Т.“
в посока запад – изток. Малко преди 08:15 часа автомобилът, управляван от свид.
Р. Д., наближавал района на бензиностанция О. на 165 км, намираща се южно от
магистралата, в землището на с. О., обл. С.З.. Времето било слънчево и сухо, с
нормална дневна видимост. Движението било натоварено, като пътни превозни
средства се движели интензивно и в двете платна на магистралата. В същото време
в района на бензиностанцията се намирали свид. К. К. и свид. А. Н., които с два
автомобила пътували със семействата си към Б. и били спрели за почивка. При тях
се намирала и свид. Т. К.. Докато разговаряли, им привлякло вниманието
поведението на пострадалия Р. И.. Той стоял със струпан багаж до трафопост,
близо до паркинга зад бензиностанцията. Направило им впечатление как същият
внезапно взел в ръцете си две чанти и тръгнал към пътното платно. Въпреки
интензивния трафик, пресякъл бързо южното платно за движение на магистралата,
стигайки до мантинелата, разделяща това платно със северното. Оставил чантите
на затревения остров между тях и тръгнал обратно. Пресякъл отново южното платно
за движение - този път движейки се в посока от север на юг - и се върнал при
останалия багаж. Тези действия били забелязани и от свид. А. П.. Свидетелят Л. П.
също възприел поведението на пострадалия, тъй като същият управлявал товарен
автомобил С. и, докато се подготвял за път, наблюдавал пострадалия.
След като пострадалият Р. И. се върнал при оставения
до трафопоста багаж, взел в едната си ръка чанта, а с другата започнал да дърпа
куфар – карета. С тях отново той навлезнал на пътното платно, вървейки
забързано в посока от юг на север. Пресякъл аварийната южна пътна лента, след
което навлезнал в северната пътна лента на същото платно за движение.
По отношение на тази част от фактическата обстановка
Старозагорският окръжен съд е преценил, че тя изцяло съответства на приетото от
прокурора в атакуваното постановление за прекратяване на наказателното
производство. В тази насока с основание са преценени данните от справката на
Дирекция национална система 112, от която се установява, че първото
регистрирано обаждане за настъпилото произшествие е в 08:16 часа на 28.07.2017
г., а така също представените с протокол за доброволно предаване записи от
охранителната камера на бензиностанцията.
По отношение на по-нататъшната фактическа обстановка, приета
в постановлението за прекратяване, първоинстанционният съд е посочил, че според
прокурорския акт свид. Р. Д., приближавайки бензиностанцията на О. – О. с
управлявания от него л. а. К. *, предприел изпреварване на няколко превозни
средства, движещи се по южната пътна лента, като навлезнал и продължил
движението си по северната пътна лента на южното платно за движение със скорост
около 134 км/ч. След като се изравнил с тежкотоварен автомобил, внезапно пред
него от съседната по посоката на движението пътна лента навлезнал човек. Ударът
настъпил в предната дясна част на автомобила и в лявата страна на тялото на
пострадалия. Тялото му било повдигнато върху предния капак на автомобила,
главата му достигнала до предното панорамно стъкло на автомобила, след което
тялото ротирало и изпаднало на пътното платно. След подадени множество сигнали
на тел. 112 на местопроизшествието пристигнали полицейските служители Х. Х.В и Ж.
Ж..
Междувременно пристигнал медицинският екип, който
констатирал смъртта на пострадалия.
Първоначално по делото е била назначена единична
автотехническа експертиза, а след това и тройна такава, като според последната
скоростта на автомобила, управляван от Р. Д. преди настъпване на ПТП, е 134.42
км/ч.
Опасната зона за спиране в случая била 150,42 м, като
вещите лица са посочили, че водачът на лекия автомобил обективно е имал
възможност да възприеме пострадалия пешеходец като опасност, когато последният
е навлезнал на пътното платно от юг, независимо
от това дали е имало зрително препятствие помежду им.
В този момент пострадалият е отстоял на 120,98 м от
автомобила.
Поради това че посоченото разстояние е по-малко от
величината на опасната зона за спиране на автомобила, е направен извод, че
водачът на моторното превозно средство не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на пътно-транспортното произшествие.
Въз основа на това заключение, прокурорът е приел, че причината
за осъществяване на пътно-транспортната злополука е свързана с поведението на
пострадалия Р. И., който, в нарушение на забраната на пешеходци по
автомагистрала – чл. 55 ал. 1 ЗДП, е навлезнал на пътното платно. Той е
предприел пресичане при изключително интензивно движение на МПС и в двете пътни
ленти от южното платно на автомагистрала „Т.“, попаднал е в опасната зона за
спиране на движещия се по нея л. а. К. *, управляван от свид. Р. Д. с разрешена
от закона скорост до 140 км/ч.
Неоснователен е доводът в депозирания протест, че в
конкретния случай неправилно е дадено указание за назначаване на автотехническа
експертиза, съгласно т. 3, дадени в мотивната част на протестираното
определение.
Пловдивският апелативен съд счита, че в хода на
досъдебното производство са положени действително значителни усилия за
изясняване на обективната истина по случая и в същата насока вещите лица са се
опитали да бъдат максимално полезни със своите специални знания.
Не може обаче да не се приеме становището на
първостепенния съд за противоречията, съзрени от него между моноекспертизата,
изготвена от вещото лице Р. Н. /т. 1 л. 10 ДП/, и комплексната съдебно – медицинска
и автотехническа експертиза /л. 180 т. 2 ДП/.
Съгласно моноекспертизата на в. л. Р. Н., скоростта на
движение на л. а. К. *, преди пътно-транспортното произшествие и в момента на
удара, е около 132 км/ч.
Опасната зона, при наличната скорост на движение,
според експерта, е 126 м, а възможността да се възприеме опасността е 173 м, т.
е. това е разстояние, по-голямо от опасната зона.
В това заключение обаче, без това да е отразено в
обстоятелствената му част, е направен извод по отношение на наличие на
ограничена видимост от движещи се в дясната пътна лента на автомагистралата
превозни средства, поради това и експертът е приел, че водачът на лекия
автомобил не е имал възможност да възприеме пешеходеца и да предотврати настъпването
на пътно-транспортното произшествие.
В комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза е приета скорост на движение на лекия автомобил 134.42 км/ч,
опасната зона за спиране – 120,98 м, като е направен извод, че водачът на лекия
автомобил е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на пътно-транспортно
произшествие при конкретната пътна обстановка.
В обстоятелствената част на това заключение експертите
са посочили /л. 191 т. 2 ДП/, че от разстоянието от 120, 98 м водачът на л. а. К.
* е имал възможност да възприеме пешеходеца като опасност за настъпване на ПТП,
независимо дали е имало зрително препятствие помежду им.
Освен това, експертите са приели, че пешеходецът е
станал опасност за настъпване на пътно-транспортното произшествие от момента,
когато е предприел пресичане на пътното платно от юг на север.
Няколко абзаца по-нагоре експертите са посочили, че
липсва информация кога водачът на лекия автомобил е възприел опасността от
пресичащия пешеходец.
С оглед на посочените противоречия между единичната и
тройната комплексна експертиза, с основание първостепенният съд е преценил, че
не е изяснен механизмът, по който е настъпило пътно-транспортното произшествие,
а освен това не са събрани всички възможни доказателства за обективното,
всестранно и пълно изясняване на фактите по делото. Това именно налага и
назначаването на допълнителна разширена автотехническа експертиза в състав от
същите три вещи лица, изготвили комплексната тройна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза и включването на още двама експерти, а не повторна експертиза, в
какъвто смисъл е указанието на първоинстанционния съд. Експертите са запознати
с делото, правили са съответните изчисления, но е необходимо да изяснят и тези
обстоятелства, които правилно Старозагорският окръжен съд е приел, че не са
изяснени към настоящия момент в хода на досъдебното производство.
В тази насока Пловдивският апелативен съд счита, че е
напълно правилно указанието да бъде издирено лицето, представило се под името С.
Г., което първо се е свързало с тел. 112 в 08:16 ч. на инкриминираната дата.
Напълно е възможно това лице да е очевидец на произшествието и следва да бъдат
положени необходимите усилия за неговия разпит.
Доводът, който се прави в протеста, че това по никакъв
начин няма да спомогне разследването, а и че по делото няма пречка
представените записи от тел. 112 да бъдат прослушани, не може да бъде споделен.
Подробният разпит, ако бъде установено посоченото по-горе лице, във всички
случаи ще спомогне за обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по
делото.
Впрочем, ще следва да се обърне внимание при анализа
на въпросните записи относно обстоятелството, че шестият от тях е регистриран в
08:36 ч. от тел. № * от мъж. Мъжът не се е представил, но, описвайки
произшествието, е посочил, че „пресича един през магистралата, пресича, изскача
от магистралата и се удря в колата“. По-късно е установено, че това е
телефонният номер на свид. Р. Д. и в съобщението на тел. 112 липсват подробни
обстоятелства относно трафика на движение и най-вече наличието на автомобили в
дясната активна лента за движение, респективно предприета маневра за тяхното
изпреварване.
Не може да бъде възприето становището в частния
протест, че са неправилни указанията на първоинстанционния съд относно
необходимостта от извличане на цялата възможна информация от предоставените
записи от камерата за видеонаблюдение, разположена на бензиностанцията на О. – О..
Вярно е, че обхватът на камерата не включва точката на
удара и запис на самото произшествие. Независимо от това обаче, въз основа на
наличната информация от тях включително и оценките на моторните превозни
средства, може да се положат усилия за евентуално установяване на
интензивността на движението в момента на удара, като те бъдат съпоставени и с
показанията на свидетеля Л. П., управлявал л. а. С. с ДК № *, който е заснет на
15-я запис, започващ в 08:17 часа.
Според неговите показания произшествието е настъпило
точно в този момент и той е чул удара и е погледнал в огледалото за обратно
виждане. По този начин, при възможност за съпоставяне със сенките на
автомобилите, които са заснети на снимките от видеокамерите, биха се положили
усилия за изясняване достоверността на
показанията на водача на л. а. К. * Ц дали в момента, в дясната за него активна
лента за движение е имало моторни превозни средства и съответно дали те са били
леки, лекотоварни или товарни. Следва да се отчете, че е възможно часовниците
на видеокамерите да имат известно разминаване при точното отчитане в
регистрацията на съответните събития.
С оглед
изясняване на механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, Пловдивският
апелативен съд счита, че преди да бъде поставена задача на лицата, притежаващи
специални знания, ще следва да се прецени необходимостта от изясняването на
следните обстоятелства:
1. От кой момент и на какво разстояние от точката на
удара водачът на лекия автомобил К. * е предприел маневрата изпреварване, според
него, или той, далеч преди произшествието, се е движел в най-лявата „бърза
лента“ на южното платно по автомагистрала „Т.“?
2. Да се прецени необходимостта от преразпит на
свидетелите – очевидци, какъв интервал от време е изминал от първоначалното пресичане
на пострадалия Р. И. на южното платно на автомагистрала „Т.“, оставянето на
първите две чанти до мантинелата и връщането му обратно до трафопоста?
Колко време се е забавил или колко време е изминало от
връщането му до трафопоста и предприемането на фаталното пресичане с чантата и
куфара до момента на удара с лекия автомобил?
Изясняването на тези обстоятелства, доколкото е
възможно, ще спомогне за оформяне на извода относно това – дали пострадалият в
един много по-ранен момент е могъл да бъде възприет като предвидимо препятствие
и оттам нататък да се анализира поведението на водача на лекия автомобил.
На експертите, освен въпросите, които са посочени от
Старозагорския окръжен съд, е необходимо да се прецени необходимостта от поставяне
и на следната задача:
1. Да се изчисли, ако това е възможно, къде се е
намирал автомобилът, управляван от Р. Д., имайки предвид точката на удара и
скоростта му на движение, в момента, в който пострадалият за първи път е
предприел пресичане на южното платно на АМ „Т.“, пренасяйки безпрепятствено
първите две чанти с багаж и оставяйки ги до мантинелата, с оглед релефа на
местността, интензивността на движение и местоположението на лекия автомобил К.
*. По възможност да се отговори на въпроса – имало ли е обективна възможност
водачът на лекия автомобил да възприеме поведението на пострадалия?
2. Да се изчисли, ако това е възможно, къде се е
намирал автомобилът, управляван от Р. Д., имайки предвид точката на удара и
скоростта му на движение, в момента, в който пострадалият е предприел пресичане
на южното платно на АМ „Т.“, връщайки се обратно от разделителната мантинела до
трафопоста на бензиностанцията, с оглед релефа на местността, интензивността на
движение и местоположението на лекия автомобил К. *. Имало ли е обективна възможност водачът на лекия автомобил да възприеме
поведението на пострадалия?
3. Вещите лица ще следва да изчислят къде се е намирал
лекият автомобил К. * в момента, в който пострадалият е предприел пресичане
преди фаталния удар на южното платно на АМ „Т.“.
С оглед събраните доказателства заключението може да
бъде изготвено във варианти:
1.
В случай че в
дясната активна лента е нямало пътни превозни средства;
2.
В случай че в
дясната пътна лента е имало пътни превозни
средства – леки и лекотоварни автомобили;
3.
В случай че в
дясната пътна лента в южното платно на АМ „Т.“ е имало пътни превозни средства,
лекотоварни автомобили, а пред тях - тежкотоварентоварен автомобил.
Въз основа на горните обстоятелства да се даде
заключение относно необходимостта от потвърждаване или промяна на становищата
на вещите лица относно скоростта на движение на лекия автомобил, дължината на
опасната зона и възможността пострадалият да бъде възприет, с оглед на всеки
един от тези варианти и обективната възможност /и в кой момент/ за това.
За целта действително ще бъде необходимо вещите лица
да направят нов оглед на местопроизшествието и да се съобразят с наличната към
момента на настъпването му хоризонтална и вертикална пътна маркировка
включително и наличието на билбордове или други препятствия, които биха се
отразили върху всеобхватното възприемане на пътната обстановка по случая и
изготвят динамична мащабна скица.
По този начин ще бъдат изчерпани всички възможни
възможности за събиране на доказателства, съотносими към обективното,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и въз основа на тях
да могат да се направят съответните правни изводи.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд
счита, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а дадените
указания в него да бъдат изпълнени, с оглед и направените допълнения и корекции
в настоящия съдебен акт от въззивната инстанция.
Ето защо Пловдивският апелативен съд и
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 211/08. 04. 2020 г. по ЧНД 155/2020
г., по описа на Старозагорския окръжен съд, чиито указания следва да бъдат
изпълнени, с оглед корекциите и допълненията, направени в мотивите на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.