Р Е Ш
Е Н И Е
№ 145 /04.02.2021 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
Секретар К. Л.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
2167/2020 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е касационна жалба,
подадена от Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, против решение № 804/08.07.2020
година по н.а.х.д. № 2667/2020 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е
потвърдено наказателно постановление № 19 – 0346 – 000046/20.05.2019 година на началника
на РУ – Созопол при ОД – Бургас на МВР (НП).
С НП, на Р., за нарушение на
чл. 638 ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ), на основание чл. 638 ал. 3 във
връзка с чл. 53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 400 лева.
Касаторът оспорва
законосъобразността на решението. Поддържа че, в конкретния случай за същото
нарушение (на същата дата и същия час), но на дружеството – собственик на
автомобила, който Р. е управлявал, е издаден електронен фиш (ЕФ), т.е. нарушен
е основния принцип в правото „не два пъти за едно“.
Иска се отмяна на решението и
на НП. При евентуалност се иска намаляване на размера на наложената санкция.
Прокурорът пледира
неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.
С НП Р.Р. е санкциониран за
това, че на 02.03.2019 година, около 15:50 часа в град Черноморец, на улица „Братислава“
до дом № 3, е установен да управлява лек автомобил „Опел Астра Г Караван“ с
рег. № А 1966 НА, собственост на „Тео дар инг 56“ ООД с ЕИК *********, за който
няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” – към
момента на управлението. Нарушението е констатирано непосредствено - при
извършена полицейска проверка на място, за което е съставен АУАН.
За да постанови оспореното решение, РС е
приел, че в административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение, както и че деянието е квалифицирано коректно от наказващия орган.
Жалбата е неоснователна.
В чл. 461 т. 1 от КЗ е
регламентирана една от задължителните застраховки, а именно „Гражданска
отговорност“.
Нормата на чл. 483 ал. 1 от КЗ
изисква императивно от всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да
сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Според текста на чл. 638 ал. 3
от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се наказва с глоба от 400 лева.
В случая, Р. е установен да
управлява МПС, за което не е сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Касаторът не отрича това обстоятелство – в обясненията, дадени
при съставянето на АУАН, а и в жалбата до РС, еднозначно е заявено, че на
02.03.2019 година именно той е
управлявал лекия автомобил, собственост на търговското дружество, за който
собственикът не е сключил застрахователен договор. От съдържанието на жалбата
до РС се констатира, че наказаното лице е разбрало по несъмнен начин за
извършването на какво нарушение е санкционирано, тъй като е съсредоточило
защитата си към доказване на липса на субективен елемент, като признак от
състава на нарушението. Тази защитна теза не е била приета от РС, който
обосновано се е аргументирал за доказаност на извършителството при форма на
вината „непредпазливост“, от субективна страна.
Възражението, изтъкнато от
касатора, е неоснователно.
В административнонаказателното
производство и в процеса пред РС няма спор кой е управлявал МПС. Р. е наказан
именно за управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Спазването на принципа „non bis
in idem“ изисква едно и също лице да не бъде наказвано
повече от веднъж за извършването на едно
и също престъпление/правонарушение. Дори бегъл преглед на съдържанието на
издаденото НП и на издадения ЕФ показва, че касаторът Р. не е наказан два пъти
(с НП и с ЕФ) за извършването на едно и
също нарушение – той е санкциониран в НП с „глоба“ за нарушение на чл.
638 ал. 3 от КЗ, а с ЕФ е наложена „имуществена санкция“ на търговеца –
собственик на автомобила и то за нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ. В този
смисъл с издаването на ЕФ не е бил засегнат основния принцип в правото,
забраняващ наказваното на едно лице, повече от веднъж, за извършването на едно
престъпление. Въпросът за законосъобразността на издадения ЕФ не е предмет на
настоящото дело и затова не следва да се обсъжда.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 804/08.07.2020 година по н.а.х.д.
№ 2667/2020 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: