Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.ч.д. № 2295/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано
е по частна жалба от служебно назначения повереник на частния тъжител Е.Д.М. –
адв. И.Ю., срещу разпореждане от 10.06.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 18070/2019
г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав. С
атакуваното разпореждане съдията-докладчик на основание чл. 250, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратил образуваното с твърдения за
извършени спрямо М. престъпления от частен характер наказателно производство,
тъй като е приел, че дадените на тъжителя М. указания за привеждане на тъжбата
в съответствие с изискванията на чл. 81 от НПК не са били изпълнени и
по-конкретно не е представено доказателство за внесена държавна такса в размер
на 12,00 (дванадесет) лева.
Жалбоподателят
прави искане атакуваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и делото
да се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия. Адв. Ю.
посочва, че не е бил уведомен да е бил назначен като служебен повереник на
частния тъжител, но въпреки това е изпълнил указания, дадени от СРС, като е
подал молба на 09.03.2020 г., с която е помолил съда да се произнесе по
искането на тъжителя за освобождаване от разноски. В жалбата се излага, че
първоинстанционният съд не е взел предвид, че адв. Ю. не е надлежно назначен за
служебен повереник по делото, поради което за него, респ. за тъжителя, не биха
могли да възникнат задължения от дадените му от СРС указания. Също така се
прави оплакване, че СРС не се е произнесъл по искането на тъжителя за
освобождаване от разноски като лице, нямащо доходи и имущество.
В
закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането
на допълнителни доказателства.
Повереникът
на частния тъжител – адв. Ю., моли да бъде уважена жалбата и да бъде отменено
атакуваното разпореждане на СРС. Излага съображения, че с обжалвания съдебен
акт съдията-докладчик се е произнесъл преждевременно по указания, които не е
следвало да дава, преди да се произнесе по искането на тъжителя за освобождаване
от заплащането на разноски. Посочва също, че същевременно СРС е допуснал правна
помощ, приел е, че тъжителят не разполага с достатъчно средства, назначил му е
служебен повереник и въпреки това не се е произнесъл по искането за
освобождаване от държавна такса, която дори и в минимален размер, с оглед
положението на тъжителя, е непосилна за него.
Частният
тъжител поддържа казаното от повереника си. Прави искане да бъде отменено
разпореждането, с което е прекратено производството, и делото да бъде върнато
на първоинстанционния съд, който неправомерно не се е произнесъл по искането му
за освобождаване от държавна такса.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши
цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.
Производството
по н.ч.х.д. № 18070/2019 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав е образувано по
повод подадена частна жалба с рег. № 1073185/13.11.2019 г. от Е.Д.М. срещу Г.Ж.
за нанесени обида и клевета, изразяващи се в депозиран по адм. д. № 8443/2019
г. на АССГ, I-во отделение, 4-ти състав писмен отговор с рег. №
7522/14.10.2019 г. на ГД „Охрана“, в който е заявено следното: „С оглед на
това, че лицето е осъдено на първа инстанция на 18 г. лишаване от свобода,
същото се явява като особено опасно за бягство лице“. С тъжбата се прави искане
и за назначаване на служебен повереник поради бедност и социална слабост,
доколкото тъжителят пребивава в пенитенциарно заведение от 24.11.2013 г. и не
разполага с доходи.
С
разпореждане от 25.11.2019 г. съдията-докладчик е указал на частния тъжител, че
в 7-дневен срок следва да посочи точно и ясно какво твърди, че е изречено, къде
и пред кого твърди, че е изречено, респ. кой е изрекъл конкретния израз. Също
така е указал, че е нужно да се представи доказателство за внесена държавна
такса в размер на 12,00 (дванадесет) лева.
С
молба от 12.12.2019 г. частния тъжител е поискал отвод на съдията-докладчик,
тъй като не се е произнесъл по искането му за правна помощ, посочено в тъжбата
и се прави оплакване, че не е освободен от държавна такса в размер на 12,00
(дванадесет) лева.
С разпореждане
от 10.02.2020 г. съдията-докладчик е предоставил правна помощ на тъжителя, като
е разпоредил да се изпрати писмо до Софийска адвокатска колегия с искане за
определяне на служебен повереник и изрично е посочил да се отрази желанието на
тъжителя за определяне на конкретен адвокат. Съдията-докладчик е предоставил нов 14-дневен
срок от получаване на разпореждането да изпълни указанията, които е дал с
разпореждането от 25.11.2019 г. Софийска адвокатска колегия е определила за
служебен повереник на частния тъжител адв. И.Ю., вписан в Националния регистър
за правна помощ, който на 05.03.2020 г. е получил съобщение, с което е
уведомен, че делото е оставено без движение поради изложените в разпореждането
от 25.11.2019 г. основания.
На
09.03.2020 г. адв. Ю. е депозирал молба до СРС, НО, 100-тен състав, по н.ч.х.д.
№ 7063/2018 г., в която е посочил, че във връзка с изпълнение на дадените
указания с разпореждане от 25.11.2019 г. счита, че отговорите на всички
поставени от съдията-докладчик въпроси се съдържат в самата тъжба. На първо
място е посочил, че точно и ясно е посочено какво тъжителят твърди, че е
изречено, къде и пред кого е изречено и кой го е изрекъл, а именно: в писмен
отговор с рег. № 7522/14.10.2019 г. Г.Ж. в качеството си на представител на
ГДО, депозиран в АССГ по адм. дело № 8443/2019 г. по описа на АССГ, I-во отделение,
4-ти състав, е заявил в писмен вид следното: „С оглед на това, че лицето е
осъдено на първа инстанция на 18 г. лишаване от свобода, същото се явява като
особено опасно за бягство лице“. Посочва, че изпълнителното деяние е
осъществено чрез писмено изявление, а твърденият резултат е засягане на личните
чест и достойнство на тъжителя от заявяването на неверни, клеветнически
твърдения, че е бил особено опасен за бягство, тъй като бил осъден на първа
инстанция на 18 години лишаване от свобода. Изложени са съображения, че
опасността от бягство не може да се извежда само от наличието на
първоинстанционна, невлязла в законна сила присъда, а приписването на такава опасност
представлява позорящо твърдение, накърняващо честта и достойнството на лицето,
за което се отнася, а именно частния тъжител. На следващо място, по отношение
на даденото указание за внасяне на държавна такса в размер на 12,00
(дванадесет) лева моли съда да се произнесе по направеното от тъжителя искане
за освобождаване от разноски като лице нямащо доходи и имущество.
С
разпореждане от 10.03.2020 г. СРС, НО, 100-тен състав е установил, че
депозирана на 09.03.2020 г. молба от адв. Ю. не се отнася до н.ч.х.д. № 18070/2019
г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав. С оглед на последното на 11.03.2020 г.
адв. Ю. е депозирал нова молба, с която е уточнил, че е допуснал техническа
грешка при изписването на номера на делото и състава, и че изложеното от него касае
н.ч.х.д. № 18070/2019 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав.
С
разпореждане от 10.06.2020 г. съдията-докладчик е прекратил наказателното
производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК,
тъй като не са представени доказателства, установяващи заплащането на държавна
такса в размер на 12,00 (дванадесет) лева.
Въззивният
съд намира, че във връзка с искането за освобождаване на тъжителя от държавна
такса, съдията-докладчик е следвало да се произнесе по същото и при отказ да
уважи искането, да уведоми тъжителя и да му предостави срок за внасяне на
държавна такса. Противно на това, съдията-докладчик е прекратил делото с
атакуваното разпореждане. Съдията-докладчик следва да определи срок, в който
тъжителят да внесе държавна такса, при условие, че не е уважено искането му да
бъде освободен от внасянето на такава. Ето защо, към момента на произнасяне на
обжалваното разпореждане не са били налице основания за прекратяване на
наказателното производство.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от
10.06.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 18070/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав, с което е прекратено
наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК.
ВРЪЩА делото на същия
състав за изпълнение на указанията, посочени в мотивната част на настоящото
решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.