№ 163
Силистра, 13.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА С.
мл. с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Ели
Николова и в присъствието на прокурора…….
като разгледа докладваното от съдия Д. С.
гр.д. № 238 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от
ГПК.
С решение № 108 от
25.04.2019г. СРС е отхвърлил предявения иск от „СИТОВО – 2“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Ситово, обл.
Силистра, ул. Трети март № 66, представлявано от управителя Кръстю Йорданов Йорданов за постановяване право на изкупуване на продадените
от съсобствениците им Г.Д.И., Р.И.Ц., С.И.И., С.Т.Т., Д.Т.Т., П.Д.С., М.П.Й., Т.С.
Петрова, П.С.П., И.А.Г., на В.Г.И. и Ц. К.И.
на 25/100 /двадесет и пет от сто/ идеална част, равна на 12.001 дка /дванадесет
декара и един квадратен метър/ от НИВА, цялата с площ от 48.20 дка /четиридесет
и осем декара и двадесет кв. м./, находяща се в местността "Бежгьолджук", в землището на с. Ситово, трета
категория, съставляваща имот № 059052 по плана за земеразделяне, и да встъпи в
правата на купувача В.Г.И. и Ц.К.И., съпрузи, по извършената с Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот - № 82, том X, рег. № 10851, дело №
1058/2015 г. по регистъра на нотариус З.Н., с рег. № 307 на НК, вписан в
Службата по вписвания на 18.12.2015 г., с вх. рег. № 8350, акт № 79, том XXI,
дело 3312/2015 г., партидна книга, стр. 39580, покупко-продажба на 25/100
/двадесет от сто/ идеална част, равна на 12.001 дка /дванадесет декара и един
квадратен метър/ от съсобствен недвижим имот - придобит по наследство - НИВА,
цялата с площ от 48.20 дка /четиридесет и осем декара и двадесет кв. м./,
находяща се в местността "Бежгьолджук", в
землището на с. Ситово, трета категория, съставляваща имот №059052 по плана за земеразделяне, като ищецът замени
купувачите по действително уговорената между страните цена от 1 800.00 лева
/хиляда и осемстотин лева/. Осъдил е „СИТОВО – 2“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с. Ситово, обл.
Силистра, ул. Трети март № 66, представлявано от управителя К.Й.Й. да заплати на В.Г.И. и Ц.К.И. сумата от 1 000 лв. -
разноски по делото
Недоволно от
решението, е останало „СИТОВО – 2“ ООД, със седалище и адрес на управление в с.
Ситово, обл. Силистра, ул. Трети март № 66, което
чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита,
че решението е неправилно и моли съда да го отмени, като вместо това постанови
друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
Ответниците В.Г.И. и Ц.К.И.,
чрез процесуалния си представител, изразяват становище, че жалбата е
неоснователна и молят съда да потвърди обжалваното решение.
Ответниците Г.Д.И. и С.Т.Т., чрез процесуалния
си представител, също изразяват становище за неоснователност на жалбата
и молят съда да потвърди обжалваното решение.
Ответниците Р.И.Ц., С.И.И., Д.Т.Т., П.Д.С., М.П.Й., Т.С.
Петрова, П.С.П. и И.А.Г. не се явяват в съдебно заседание и не депозират
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди
доказателствата по делото и становищата на страните, приема от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е основателна.
Предявен е иск по чл.
33 ал. 2 от ЗС.
Не се спори по делото,
а и от представените доказателства е видно, че с договор за покупко-продажба,
обективиран в НА за покупко – продажба № № 82, том X, рег. № 10851, дело №
1058/2015 г. по регистъра на нотариус З.Н., с рег. № 307 на НК, вписан в СлВп на 18.12.2015 г., с вх. рег. № 8350, акт № 79, том
XXI, дело 3312/2015 г., партидна книга, стр. 39580, съсобствениците Г.Д.И., Р.И.Ц.,
С.И.И., С.Т.Т., Д.Т.Т., П.Д.С., М.П.Й., Т.С. Петрова, П.С.П. и И.А.Г. продават
на В.Г.И. своите 25/100 ид.ч., равни на 12.001 дка от
съсобствен с купувача недвижим имот - НИВА, цялата с площ от 48.20 дка,
находяща се в местността "Бежгьолджук", в
землището на с. Ситово, трета категория, съставляваща имот № 059052 по плана за
земеразделяне, за сумата от 1 800 лв.
Не се спори също, а и
от представените договори за покупко-продажба на наследство /стр.5 и 6/ е
видно, че ищецът е съсобственик на нивата от 48.20 дка, находяща се в
местността "Бежгьолджук", в землището на с.
Ситово. Последният твърди, че не е
отправяно предложение от продавачите до останалите съсобственици за изкупуване
на тяхната идеална част, а и не е представена декларация пред нотариуса за
неприемане на подобно предложение. Това обстоятелство също не се оспорва от
ответниците.
Ответниците В.И. –
купувач по процесната сделка, и съпругата му Ц.И. правят възражение, че е
изтекъл преклузивният двумесечен срок за предявяване на настоящия иск. Твърдят,
че ищецът чрез своя управител е узнал за извършената сделка в много по – ранен
момент от 21.12.17г., както се сочи в исковата молба.
Ответниците Г.И. и С.Т.,
чрез назначения им от съда процесуален представител, заявяват, предвид
представеното доказателство за получено авансово рентно
плащане от ответника В.И., че ищецът е узнал за процесната сделка на 16. 08. 2017
г. и към момента на предявяване на иска – 22.12.17г., вече е изтекъл
преклузивният срок за неговото предявяване.
Искът за изкупуване по
чл. 33, ал.2 ЗС трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Релевантен момент за предвидения в закона двумесечен срок за предявяване на
иска, според константната съдебна практика, при липса на покана, отправена до
съсобственика, е моментът на узнаването за извършената сделка. /в този см. Р. №
580 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6434/2007 г., II г. о., ГК/.
Ищецът твърди, че е
узнал за сделката едва на 21.12.2017 г. по повод възникнал спор за заплащане на
рента и чрез извършена от него на същата дата справка в СП- Силистра / л. 10-13
по делото/.
Във връзка с
твърдението си за по-ранно узнаване от ищеца за сделката, ответникът В.И.
ангажира гласни доказателства – св. Камен И., негов син, и св. Милен Кръстев,
негов съсед.
Св. И. заявява, че
ищецът, чрез своя управител К.Й., е узнал за прехвърлителния
акт в началото на 2016 г., когато баща му е предал процесния нотариален акт на
Й. в базата на дружеството-ищец в с. Ситово, като свидетелят лично е присъствал
на това предаване. Междувременно заявява, обаче, че след като са разбрали, че
съдят баща му, тогава са дали нотариалния акт.
Св. Кръстев заявява,
че през пролетта преди две, три години, след март месец, ходил с ответника В.И.
за царевица от кооперацията и очаквайки работниците, седнали на пейката, като
към тях се присъединил и свидетелят К.Заявява също, че В. извикал К. и му дал
нотариален акт, като свидетелят уточнява, че е видял, че на документа пише
„нотариален акт“, но не е видял за кои земи се отнася. Споделя, че доколкото му
е известно, за всяка нива, която се дава под наем в кооперацията, се предоставя
нотариален акт.
СРС е направил своя
решаващ извод, кредитирайки показанията на тези двама свидетели, като е приел,
че между тях има минимално и незначително разминаване, с оглед отдалечеността
на събитието във времето, и е приел за доказан факта, че уведомяването на
ищцовото дружество е извършено през пролетта на 2016 г.
СРС обаче не е отчел
изявлението на св. К.И., че след като са разбрали, че съдят баща му, тогава са
дали нотариалния акт на К., което е в противоречие с предходното му изявление,
че са му предали нотариалния акт през пролетта на 2016 г. Не е отчел и
неточността в показанието на св.К., че К.Й. е механизатор, както и
невъзможността на свидетеля да конкретизира за кои земи се е отнасял
нотариалният акт, който В. предал на К. Тези противоречия в показанията на
свидетелите, наличието на разминаване между показанията на двамата относно
посочването на времето на предаване на нотариалния акт, както и незнанието на
св. К. за съдържанието на нотариалния акт, който е бил предаден, водят на
извода за недоказаност на твърдението на ответника И., че ищецът е узнал за
процесната сделка през 2016г.
От представените от
ответника В.И. бележка за платени му ренти за 2014г. и за 2015г., както и за
2016г. и 2017г., издадена, по негови твърдения, от служителката Б., също не
може да се направи извод за узнаване от ищцовото дружество преди 21.12.2017 г.
за процесната продажба. Представеният на стр. 61 лист с изчисления не носи
белезите на документ, за да се цени в този смисъл. Не може да се кредитира и
като „справка за платени ренти от 2014г. до 2017г.“, издадена от служителката Б.
Представените
извлечения за рентни плащания /стр. 59 и 60/ касаят
банкови плащания с наредител „Ситово“ ООД, а не
ищцовото дружество - „Ситово – 2“ ООД и в този смисъл не обвързват по никакъв
начин ищеца.
Предвид
гореизложеното, настоящата инстанция счита, че искът е предявен в преклузивния
двумесечен срок от узнаване от ищцовото дружество за процесната продажба.
Представената от ищеца с исковата молба справка за имоти на В.И. /стр.14/, в
която са включени и процесните 12 дка, е от 1.12.17г. Съдът приема, че това е
началният момент на узнаването, предвид липсата на данни за по-ранно узнаване
от ищцовото дружество за прехвърлителната сделка, предмет на спора. Искът е
предявен на 28.12.17г., т.е. в двумесечния срок от узнаването.
Несъстоятелен е
доводът на ответника по жалбата В. И., че липсва оспорване от страна на ищеца,
че е разбрал за сделката през 2016г. Последният още в исковата си молба твърди,
че е разбрал за сделката едва през м. декември 2017г. при направена справка в СлВП по повод възникнал спор за рентни
плащания с техен наемател.
Имайки предвид, че е
безспорно по делото, че липсва отправено предложение към ищеца за продажбата на
процесните 12 дка, съдът намира, че последният разполага с правото да встъпи в
правата на купувача по сделката и искът му подлежи на уважаване.
Предвид изхода на
процеса пред въззивната инстанция, ответниците следва да заплатят на ищеца и
жалбоподател в настоящия процес направените от него деловодни разноски пред
двете съдебни инстанции, възлизащи на 1 207,64 лв. /430 лв.-стр.19, 63.53
лв. – стр. 20, 341.17лв. – стр.74, 341.17 лв. – стр.89 и 31.77 лв. – стр. 7 от
въззивното дело/.
Мотивиран от
гореизложените съображения, СОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 108
от 25.04.2019г., постановено по гр.д. № 2171/17г. по описа на СРС, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ на
основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на
„СИТОВО – 2“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.
Ситово, обл. Силистра, ул. Трети март № 66,
представлявано от управителя К.Й.Й., срещу Г.Д.И., Р.И.Ц.,
С.И.И., С.Т.Т., Д.Т.Т., П.Д.С., М.П.Й., Т.С. П., П.С.П.,
И.А.Г., В.Г.И.и Ц.К.И. за 25/100 /двадесет и пет от сто/ идеална част, равна на
12.001 дка /дванадесет декара и един квадратен метър/ от НИВА, цялата с площ от
48.20 дка /четиридесет и осем декара и двадесет кв. м./, находяща се в
местността "Бежгьолджук", в землището на с.
Ситово, трета категория, съставляваща имот № 059052 по плана за земеразделяне
на селото, при уговорената между ответниците цена от 1 800 /хиляда и
осемстотин лева/ лв., която сума „СИТОВО
– 2“ ООД с. Ситово, обл. Силистра, следва да заплати
на купувача В.Г.И., в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
УКАЗВА на „СИТОВО – 2“
ООД с. Ситово, обл. Силистра, че ако не плати
дължимата сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се
счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА Г.Д.И., Р.И.Ц.,
С.И.И., С.Т.Т., Д.Т.Т., П.Д.С., М.П.Й., Т.С.П., П.С.П.,
И.А.Г., В.Г.И. и Ц. К.И., ,*** – 2“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в с. Ситово, обл. Силистра, ул. Трети
март № 66, представлявано от управителя К.Й.Й., сумата от 1 207,64 /хиляда
двеста и седем лева и 64 ст./ лв., представляваща направени от последното
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС при
условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: