РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Велико Търново , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело №
20204100100821 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
С исковата си молба ищцата твърди, че на 11.04.2017 година, около
17.45 часа, между селата Мишеморков хан и Вонеща вода, е настъпило ПТП
между лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ ..., управляван от М. С. и товарен
автомобил влекач „Скания“ с прикачено полуремарке, с рег. №.., управляван
от В.. В следствие на настъпилото ПТП, е загинала Р. М. Д., пътник в лекия
автомобил „Фиат Пунто“, която е внучка на ищцата. Твърди се, че вината за
настъпване на ПТП е изцяло принадлежаща на водача на лекия автомобил
„Фиат“ Пунто, М. С.. Твърди се, че виновен за настъпилото ПТП водач е М.
С. и той попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от сключена
с ответното дружество ЗАД „ДАЛЛБОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД,
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по валидна
застрахователна полица, посочена като номер в исковата молба. Настъпилата
смърт на внучката на ищцата е изцяло в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, като е нанесла необратима загуба за нея. Ищцата твърди,
че е живяла заедно с внучката си и нейните родители и по-малка сестра в едно
домакинство, като били едно голямо и щастливо семейство. Загиналата е била
кръстена на своята баба- ищцата . Подробно са описани изживяните от
ищцата негативни емоции от смъртта на нейната внучка. Ищцата сочи, че е
отправила към ответното дружество претенция за заплащането на
обезщетение за причинените от смъртта на нейната внучка неимуществени
вреди, но по тази претенция бил постановен отказ. В тази връзка се отправя
молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищцата сумата от 50 000 лв. , представляваща обезщетение за
1
претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 18.09.2018г. (датата на отказа на застрахователя да
изплати претендираното обезщетение) до окончателното изплащане .
Претендират се разноски по делото. В постъпил в законоустановения срок
отговор на исковата молба ответникът по същата заема становище за
неоснователност на исковете, поради липсата на основание за заплащането
му, понеже липсвала близка връзка между ищцата и загиналата внучка.
Претърпените от ищцата вреди не надхвърляли по интензитет присъщите за
наличната родствена връзка такива . Навежда се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от загиналата, като се твърди тя да е
пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан. Не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и
собственика на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ ... към момента на
настъпване на процесното ПТП. Отправя се молба до съда да отхвърли
предявените искове.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните
и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено
следното:
От събраните по делото доказателства – приложените протоколи за
ПТП и НОХД № 297/2019г. на ВТОС се установяват твърденията на ищцата
относно настъпване на смъртта на нейната внучка – Р. М. Д. при настъпило на
11.04.2017г. пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Фиат-
пунто “ с рег. № .., управляван от водач М.С. и товарен автомобил влекач
„Скания“ с рег. № ....
Съдът с определението си по чл. 140 от ГПК е приел за ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства:
1. Че между ответника и собственика на лек автомобил „Фиат Пунто“ с
рег.№ ..ВКкъм 11.04.2017г. е съществувало валидно облигационно
правоотношение по сключена застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“.
2. Че с присъда № 989/05.11.2019г. по НОХД № 297/2019г. на Окръжен
съд- Велико Търново, влязла в сила на 29.11.2019г. М.Н.С. - ЕГН **********
е признат за ВИНОВЕН в това, че на 11.04.2017 г., на път ІІ-55, км 31+900 /В.
Търново – Гурково/, при управление на собствения си лек автомобил марка
„Фиат Пунто“ с рег. № .., в посока към гр. Велико Търново, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – не
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, като неправилно
боравил с органите на управление /волан/ - рязко завил наляво по кривата на
завоя, като допуснал странично плъзгане и завъртане на лекия автомобил; чл.
2
20, ал. 2 от ЗДвП – при избиране на скорост за движение по-висока от
граничната за странично плъзгане – 73 км/ч, не се съобразил със състоянието
на пътя, а именно низходящ наклон на пътя, участък с ляв завой и мокра
пътна настилка; чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като при движение по платно с
двупосочно движение, имащо три пътни ленти, навлязъл в крайна лява лента,
в резултат на което предизвикал ПТП с насрещно движещия се товарен
автомобил „Скания“ с рег. № .., собственост на търговско дружество „Е.-А.“
ЕООД гр. К. с прикачено полуремарке с рег. № .., собственост на търговско
дружество „К. “ ООД гр. Б., управляван от правоспособния водач В. Г. Б. от
гр. Бургас и по непредпазливост причинил смъртта на лицето Р. М. Д. от гр.
Велико Търново, пътник возещ се на предна дясна седалка в лек автомобил
„Фиат Пунто“ с рег. № ..., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“,
във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, във вр. с чл. 36 и чл. 58а, ал. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА
и ШЕСТ МЕСЕЦА.
Не е спорно по делото обстоятелството ,че ищцата е баба по бащина
линия на загиналата при процесното ПТП Р. М. Д..
Относно механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие и причинната връзка между настъпването му и смъртта на
внучката на ищцата по делото е изслушано заключението на комбинирана
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, което съдът възприема
изцяло като компетентно и обосновано.
Съгласно същото при настъпване на процесното ПТП между влекача и лекия
автомобил, за влекача ударът с лекия автомобил е настъпил в предна лява
част на предна броня, а за лекия автомобил ударът е в предна дясна врата.
Вещото лице – автоексперт посочва, че лекият автомобил „Фиат пунто“ има
пет места за сядане с това на водача, като всички те са оборудвани с
обезопасителни колани.
Вещото лице – лекар е посочило подробно получените от внучката на ищцата
като пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил травматични
увреждания, които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Същото
посочва,че смъртта на пострадалата е настъпила не повече от 60 минути след
реализирането на удара между двете МПС. С оглед получените травматични
увреждания, дори и при оказване на високоспециализирана медицинска
помощ, изходът за пострадалата би бил летален.
Според вещото лице белезите по тялото на пострадалата сочат, че тя е била с
поставен обезопасителен колан по време на ПТП.
3
За изясняване на обстоятелствата относно твърдението за претърпени
неимуществени вреди са допуснати гласни доказателства- показанията на
свидетелите Н. П. и М. Д.. И двете свидетелки установяват факта ,че ищцата
Р.Д. е живеела със семейството на своя син- баща на загиналата й внучка, като
в живота на внучката си тя е присъствала от самото й раждане. Ищцата много
помагала на внучката си още като малка , а като ученичка й помагала с
уроците, стимулирала я , давала й съвети да бъде добра ученичка , за да има
напредък. Внучката много я слушала. И двете свидетелки сочат, че баба и
внучка били по- скоро като много добри приятелки .Когато си идвала от
университета , внучката на ищцата нощувала при нея, водела и приятелките
си. Ищцата й приготвяла любимите ястия, мечтаела какво ще направи за в
бъдеще за внучката си . Когато заминала да учи, внучката поддържала
постоянна връзка с баба си по фейсбук, по телефон.
Вестта за смъртта на своята внучка ищцата приела много тежко, изпаднала в
дълбока депресия, загубила интерес да се среща с приятели и се затворила в
себе си. Имала дълъг период, в който не спяла нощем, напуснала работа,
известно време била без работа, докато се почувства , че отново може да
работи. В дома си направила олтарче, където винаги гори свещичка и е
заобиколено със снимки на внучката й, винаги има цветя и дребни
подаръчета, които ищцата оставя за всеки празник, свързан с внучката. И
двете свидетелки посочват, че с времето няма промяна в състоянието на
ищцата и тя изпитва същата дълбока мъка по своята внучка. Тя много й
липсвала.
С писмо от 23.08.2018г. ищцата е предявила против ответното дружество
претенция за изплащането на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени й от смъртта на нейната внучка. С писмо № 3639/18.09.2018г.
ответникът е отказал заплащането на такова обезщетение.
При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи
:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. С чл. 45 и 52
от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са неоснователни, по следните съображения :
От данните по делото по категоричен начин се установява, че смъртта на
внучката на ищцата е причинена при пътно-транспортно произшествие, вина
за чието настъпване има водачът на застрахования при ответното дружество
лек автомобил. Вината на водача е установена с влязла в сила присъда, която
съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от извършеното деяние.
Ищцата попада в кръга на лицата, които са легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на загиналата при
4
процесното ПТП Р. М. Д., поради съществуващата близка родствена връзка
със загиналата.
Обезщетение в случая обаче се следва само ако е налице особено близка
емоционална връзка с починалото лице и ако между него и ищеца са
съществували отношения, надхвърлящи присъщите за родствената връзка
такива. Освен това следва и негативните изживявания – болки и страдание да
надхвърлят обичайните.
В конкретния случая се установява, че ищцата е била баба на загиналата Р.Д.о
между тях са съществували близки отношения, които свидетелите, чиито
показания съдът кредитира изцяло като достоверни, описват като отношения
между близки приятелки. От данните по делото се установява, че ищцата е
приела изключително тежко смъртта на своята внучка, изпаднала е в
депресивно състояние, като все още почита паметта й и страда от нейната
загуба. Отношенията, които са съществували между ищцата и нейната внучка
съдът приема за обичайни за този вид родство. Не е необичайно и не
представлява изключение от общоприетите обществени традиции
обстоятелството, че в периода от раждането си до започване на училищно
образование внучката, заедно със своите родители е живяла при ищцата и че
ищцата заедно с майката е полагала грижи за нея, както и че семейството е
живеело задружно. Не е необичайно, че внучката е имала доверие на баба си,
че я е обичала и че е споделяла с нея. Не е необичайно и че бабата е
присъствала на всяко едно важно събитие в живота на внучката си. Такива
отношения са типични и традиционно приети за българското семейство.
Привързаността на внуците към техните баби и дядовци, особено ако те са
израснали заедно с тях в едно домакинство, е напълно нормално явление. С
други думи, изграждането и поддържането на дълбока емоционална
привързаност между ищцата и нейната баба се явява едно логично
последствие от водения от тях в съответствие с традициите на българското
семейство живот. Логично и напълно естествено е в този случай ищцата да
изпита дълбока скръб, силен шок и стрес и негативни емоции от внезапната
загуба на любимата си внучка. Обстоятелството, че внучката в съответствие
отново с българската традиция е носела и нейното име, до известна степен
също е допринесло за високия интензитет на изпитаното страдание.
От друга страна обаче, според съда не са били налице отношения между
ищцата и нейната внучка, които да надхвърлят типичните и обичайни
отношения за този вид родствена връзка. Такива биха се изградили
например, ако бабата е заместила родителите в грижата за своята внучка.
Такива данни по делото не са налице.
Предвид изложеното съдът намира, че макар и ищцата безспорно да е
претърпяла и да продължава да търпи силни негативни емоции в следствие
смъртта на нейната внучка, те не надвишават обичайните такива за
конкретната родствена връзка и не подлежат на обезщетяване.
5
Липсата на подлежаща на обезщетяване вреда като кумулативно изискуем се
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, обосновава
извод за неоснователност на предявения иск по чл. 432 от КЗ , една от
предпоставките за чието уважаване е наличието на непозволено увреждане.
След като главният иск подлежи на отхвърляне, същата санкция търпи и
предявеният акцесорен иск за присъждане на лихви върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
При този изход на делото ищцата следва да заплати на ответника сторените от
него разноски по водене на делото , които са в размер на 400 лв.
възнаграждение за вещо лице и 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Р. СТ.
Д., ЕГН ********** против ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
...., гр. София, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, вр. С чл. 45 и 52 от ЗЗД ичл. 86 , ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата
от 50 000 лв. ( петдесет хиляди лева) обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Р. М. Д. причинена при настъпило на
11.04.2017г. пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Фиат
пунто “ДКН .. и товарен автомобил влекач „Скания“ с ДКН .., ведно със
законната лихва върху обезщетението ,считано от 18.09.2019г. до
окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА Р. С. Д., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК .., гр. София, сумата от 550 лв. ( петстотин и
петдесет лева ) разноски по водене на делото пред първата инстанция.
Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните ,пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
6