Определение по дело №352/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК вр. чл. 63 г от ЗАНН

Образувано е по частна жалба от П.Л.П., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.П.против разпореждане №75 от 04.01.2024г., постановено по АНД № 30/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Наказателно постановление № 21-1030-010116/28.10.2021г., издадено от началник група в сектор Пътна полиция на ОД на МВР-Пловдив и е прекратено производството по делото.

В частната жалба са изложени възражения за неправилност на оспореното определение. Сочи се на обстоятелства, които не са били обследвани от съда, а именно твърдението, че положеният в НП подпис не е на нарушителя.

Ответникът по частната жалба – Началник група в Сектор ПП на ОД на МВР Пловдив не изразява становище по частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна.

От данните по делото е видно, че производството пред Районен съд - Пловдив е образувано по жалба на П.Л.П. срещу посоченото НП № 21-1030-010116/28.10.2021г.. В нея той изрично е оспорил положеният подпис за връчването на НП на вписаната в него дата за връчване- 04.11.2021г.. В придружителното писмо на Началник сектор ПП при ОД на МВР –Пловдив са изложени съображения, че подписът е положен лично от нарушителя и атакуваният правораздавателен акт е влязъл в сила. С издаденото Разпореждане №75 от 04.01.2024г. съставът на първоинстанционният съд е приел, че НП е връчено на нарушителя лично на 04.11.2021г, а подадената жалба от 06.12.2023г. не е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е просрочена с две години след връчването. По тези съображения е приел, че тя е недопустима за разглеждане поради подаването й извън срока за обжалване и е прекратил съдебното производство.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно чл. 59, ал.2 от ЗАНН, НП подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му. В жалбата срещу НП, П.Л.П. е посочил извънредни обстоятелства, свързани с оспорване на подписа, който фигурира за връчване на НП на 04.11.2021 г.. Доколкото от страна на сектор ПП при ОД на МВР - Пловдив са наведени други обстоятелства, то е налице спор, които е следвало да бъде решен от първоинстранционният съд с провеждане на производство по преценка на допустимостта на подадената жалба. Следвало е съда с необходимите и надлежни към случая писмени и гласни доказателства да изясни дали действителната дата на връчване на НП е 04.11.2021г. или 27.11.2023г, както твърди жалбоподателят. Ако дата на връчване на НП е 27.11.2023г., то срокът за обжалването му изтича на 11.12.2023 г., понеделник – присъствен ден, като в този случай, жалбата би била е подадена на 06.12.2023 г. в законния 14-дневен срок.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, като делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Частният жалбоподател е направил искане за присъждане на разноски, като не е представил списък с разноски. Констатира се, че същият е представил доказателства за платена държавна такса в размер на 30 лева и за платено адвокатско възнаграждение в брой сумата 400 лева за адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие /без дата/. Съдът намира обаче, че наведеното в разглежданата частна жалба искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 430 лева във връзка с подаване на частна жалба срещу разпореждане №75/04.01.2024г. по АНД №30/2024г на Районен съд-Пловдив е неоснователно. Съгласно настоящата съдебна практика, изразена последователно в Определение №1790/15.02.2024 г. по адм. д. № 10464/2023 г., на ВАС -VII отд; Определение № 1557/09.02.2024г. по адм. д. № 12087/2023 г. на ВАС -VII отд. и др. на основание чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото - с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество. С настоящото определение не се разрешава спора по същество, то не се слага край на делото, поради което няма основание, както при постановяването му, така и във връзка с обжалването му, да се присъждат отделни разноски на страните. По направените разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд.

Воден от горното, Административен съд-Пловдив-XXIII състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №75 от 04.01.2024г., постановено по АНД № 20245330200030/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив-VI н.с..

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОТХВЪРЛЯ искането на частният жалбоподател П.Л.П. от с.Брестовица да се присъдят разноски в размер на 430.00 лв за подаване на частна жалба срещу разпореждане №75 от 04.01.2024г по АНД №30/2024г на Районен съд-Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател:
Членове: