Разпореждане по дело №29/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по повод постъпила жалба от адв.Б., защитник на С. В. С., подсъдим по нохд №1988/2013г. по описа на РС Благоевград, против присъда №3162/28.04.2014г, постановена по същото дело.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на правната квалификация на действията на подсъдимия, необоснованост на присъдата, липса на доказателства за извършване на престъпление, тъй като не е установено той да е държал акцизни стоки без бандерол в жилището си. Твърди се, че е опорочено процесуалното действие оглед на местопрестъпление, тъй като вещите са били внесени в жилището от свидетелите, а поемните лица са присъствали по-късно и не са възприели вещите на мястото на фактическото им местонахождение. Не са изяснени обстоятелствата, наведени в обясненията на подсъдимия, не е извършена проверка на версията вещите да са били подхвърлени, липсват доказателства относно субективната страна на престъплението. Обвинението се крепи на предположения и противоречиви показания на свидетели. Иска се отмяна на присъдата като незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива, като подсъдимият бъде признат за невиновен. В съдебно заседание се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като са налице противоречия в доказателствата, които не са обсъдени и не са анализирани.

Представителят на ОП Б. изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че присъдата е правилна и законосъобразна. Според прокурора не се установява наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, както и незаконосъобразност на присъдата или несправедливост на наказанието. Поради това се иска потвърждаване на проверявания акт.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Въззивният съд, след като обсъди наведените в писмената жалба и в съдебно заседание доводи, становището на ОП Б. и на защитника, в пределите на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания акт, намира жалбата за допустима и основателна, а атакуваната присъда – за незаконосъобразна поради съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато при постановяването й.

При преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намира за установено следното:

С първоинстанционната присъда подсъдимият С. С. е бил признат за виновен в това, че на 19.02.2013 г. около 09,49 часа в Б., в жилище, находящо се в Б., ул. „Т.” № , ет., е държал акцизни стоки / тютюневи изделия/, без поставен върху потребителската им опаковка български бандерол, издаден от Министерство на финансите на Р България, както следва - 520 броя кутии цигари с марка „ М.” по 20 къса в кутия с цена от 7,50 лева за кутия, на стойност 3900 лева и 270 броя кутии марка „Bohemi” по 20 къса в кутия с цена от 7,50 лева за кутия, на стойност 2025 лева, всичко на обща стойност 5 925 лева, когато съответният бандерол се изисква по закон, като случаят е немаловажен - престъпление по чл. 234, ал.1 пр. 2 от НК. Съдът е осъдил подсъдимия да изтърпи наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и “глоба” в размер на 5925 лева, с присъдата е отнет и предметът на престъплението.

При изготвяне на мотивите към атакуваната присъда, настоящият състав намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, приравнено на липса на мотиви. В мотивите си РС е посочил, че от обективна страна подсъдимият е осъществил държане на акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по закон, както и че подсъдимият е осъществил фактическа власт върху цигарите, като е действал при условията на пряк умисъл. Тези изводи обаче не са подкрепени по никакъв начин от анализ на доказателствата по делото, напротив, мотивите относно фактите представляват препис на обвинителния акт, в който прокурорът също не е посочил с какви фактически действия подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното деяние. Освен това въпреки противоречивите доказателства по делото, в мотивите е посочено, че показанията на свидетелите С., К., М., Р., П. и Я. са логични и последователни и се допълват от събраните писмени доказателства, а обвинението е установено по безспорен и категоричен начин от доказателствата. Показанията на свидетелите М., С. и К. са действително в подкрепа на обвинението, но са в противоречие с показанията на Я., а също не кореспондират с показанията на П. и Р. относно местонахождението на предмета на престъплението. Поради това отразеното в мотивите, че обвинението е установено безпротиворечиво, представлява формален извод и не отговаря на фактическото положение. Показанията на Я. изобщо не са анализирани, както и защитната теза, изложена от адв.Б. не е намерила отражение в мотивите. Не е обоснован по никакъв начин и изводът за осъществяване на състава на престъплението от субективна страна при условията на пряк умисъл. Въпреки това съдът е приел, че престъплението е доказано както от субективна, така и от обективна страна. Настоящият състав намира, че така изложените съображения на съда са приравнени на липса на мотиви, поради обстоятелството, че същите са формални и не съдържат никакви конкретни данни относно осъществяване на деянието от обективна и субективна страна, както и при анализа на доказателствата са допуснати съществени пропуски. Задължение на съда е при изготвяне на мотивите към присъдата съгласно разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали са установени те и какви са правните съображения за взетото решение, още повече, че при противоречие на доказателствените материали следва да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Видно от мотивите към атакуваната присъда е, че РС е мотивирал същата в нарушение на законните изисквания. Не са констатирани съществуващите противоречия в гласните доказателства, не са изложени никакви съображения за това на кои показания се дава вяра и защо това е така, не са обсъдени съгласно изискванията на закона писмените доказателства, както и защо е отхвърлена защитната теза. Когато съдът не е изложил съображения за наличието на противоречия между различните източници на доказателства, той винаги допуска процесуално нарушение, което е толкова съществено, че води до липса на мотиви, като последица от което е необоснованост на атакуваният акт – решение №75/23.05.1996 година на н.д. №508/96 година І-во н.о. на ВКС. В своята практика В. съд е имал много поводи да приеме, че съществено нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които следва да се даде отговор с присъдата. Настоящата инстанция намира, че мотивите на РС имат декларативен характер, не съдържат никакъв анализ на доказателствения материал, нито на противоречията в него. Задължение на съда е, след като изложи фактическа обстановка, да направи анализ на доказателствата и да изложи убедителни и логични съображения, приемащи едни и отхвърлящи други от установените факти. В този случай дори при излагане на фактическата обстановка не е посочено с какви обективни действия е осъществено деянието, само е декларирано, че подсъдимият е държал предмета на престъплението в дома си, без да става ясно по какъв начин е сторено това. Изводите относно субективната страна на деянието също са декларативни и немотивирани. Така посочените нарушения на процесуалните правила са неотстраними от настоящата инстанция, тъй като не е възможно да се провери как е формирано вътрешното убеждение на първоинстанционния състав за съставомерност на поведението на подсъдимия, поради което присъдата следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По тези съображения доводите на защитата за невиновност не могат да бъдат обсъждани по същество, но следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.335, ал.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.1, т.2 от НПК, Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 3162 от 28.04.2014г., постановена по нохд № 1988 по описа на Районен съд [населено място] за 2013г.

ВРЪЩА делото на Районен съд [населено място] за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: