Решение по дело №197/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Ц. В. К. срещу Решение № 123/15.05.2025 г. постановено по АНД № 481/2025 г. по описа на Районен съд - Видин, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25-1786-000324/21.03.2025 г. на началник РУ Видин към ОД МВР - Видин, с което на касатора е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят намира, че в НП липсва описание конкретно в какво се изразява от фактическа страна изпълнителното деяние и обстоятелствата, при които е извършено, допуснато е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Липсват формирани фактически и правни изводи по наведените доводи, поради което решението е неправилно. Счита, че не е осъществено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В НП е изписано цялото съдържание на нормата, но не са посочени съставомерните елементи на деянието. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и наказателното постановление.

Ответник не е взел становище по жалбата.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – Видин намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районен съд – Видин е приел за установено следното: На 12.03.2025г. в 22,10ч. в гр.Видин, като водач на МПС К. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Туаран“ с рег.№ [рег. номер], чужда собственост. Водачът е спрян от органите на полицията за проверка до кулинарна къща „Вида“ с посока от ул.“Гео Милев“ към ул.“Широка“. Прието от АНО е ,че при извършената проверка от полицейските органи жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер № АРПМ 0779“ за проверка за употреба на алкохол. На К. е издаден талон за медицинско изследване № 280574, но той е отказал да го подпише. Издадена е на лицето ЗППАМ № 25-1786-000036 и му е отнето СУ на МПС. В с.з. актосъставителя сочи, че К. три пъти не е успял да даде проба на дрегера, не че е отказал да даде проба, отказа е за връчването на АУАН и медицинския талон. При същата фактическа обстановка е издадено НП и за нарушението е наложена санкция по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно.

Нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, предвижда санкция за създаване на пречки от страна на извършителя, да бъде проверено и установено наличието на алкохол в кръвта, като предвижда два способа за това-отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или - неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, в условията на алтернативност. В този смисъл, при реализирането на който и да било от двата способа, регламентирани с нормата, ще бъде осъществен състава на нарушението. Доказа се, че отказ за проверка с техническо средство не е имало.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние, осъществяващо състава на нарушението по чл.174, ал.3 и е санкциониран по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. От анализа на събраните писмени и гласни доказателствени средства се установява, че е налице и разминаване по отношение на нормите, с които са приети за нарушени и е наложено административно наказание. При описване на нарушението в АУАН е посочено, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и му е издаден талон за медицинско изследване, който той е отказал да подпише. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а санкцията е по чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП. Не е налице отказ да бъде извършен тест за алкохол, което е установено в съдебното заседание при разпита на актосъставителя. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство, от показанията на актосъставителя обаче става ясно, че се касае за негодна проба, а не за отказ, така направената формулировка на административното обвинение води до нарушаване правото на защита на касатора. Водъчът не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. С това деяние обаче се осъществява нарушение на чл. 174, ал. 3, което следва да бъде санкционирано по чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП.

Следва да се има предвид обаче, че в разпоредбата чл. 5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забраната за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Тази норма не е посочена нито в АУАН, нито в НП. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че във връчения талон за медицинско изследване не е посочено времето, в което К. е следвало да се яви в СО на МБАЛ „Св.Петка“, гр.Видин.

С оглед горните съображения основателни са оплакванията в жалбата и решението на ВРС, съответно НП следва да бъдат отменени.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 АПК Административен съд-Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 123/15.05.2025 г. постановено по АНД № 481/2025 г. по описа на Районен съд – Видин, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 25-1786-000324/21.03.2025 г. на началник РУ Видин към ОД МВР - Видин, с което на Ц. В. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.