Решение по дело №12223/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8550
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20181100112223
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№....

 

гр.София, 13,12,2019год.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                            СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Вероника Димитрова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 12223 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от К.Й.Й. срещу „Д.З.“ АД иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 27000,00лв., дължимо застрахователно обезщетение по застраховка "Автокаско" за възникнало застрахователно събитие-кражба, по щета № *********/24,11,2017г., ведно със законната лихва от датата на ИМ- 19,09,2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Излагат се съображения, че между страните е налице валидно възникнало правоотношение по договор за застраховка "Каско на МПС" за товарен автомобил, с марка „Волво“, модел „ФМ12“, ДК № ******, с покрит застрахователен риск „Кражба“. Ищецът уведомил застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие на 17,11,2017г. - кражба на процесния автомобил на строителна площадка на язoвир „Луда Яна“, гр.Панагюрище. Поддържа застрахователят да е уведомен за настъпилото събитие на 24,11,2017год. Ответникът отказал изплащането на застрахователно обезщетение, поради това, че представеният от ищеца ключ за товарния автомобил не съответствал на ползвания за този камион. Поддържа се неоснователност на отказа на ответника, като ищецът излага да е изпълнил всички свои задължения по застрахователния договор. Представил ключът, с който автомобилът бил застрахован и това не предизвикало никакви възражения от представители на ответника. Навеждат се доводи, че не е налице основание за отказ по смисъла на чл.46,4 от ОУ по договор за застраховка. Поддържа, че е възникнал фактическият състав на отговорността на застрахователя.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски.

Ответникът-Д.з. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните. Посочва, че предоставеният от ищеца ключ на процесното МПС не съответства на контактните ключове на тази марка и модел МПС. При сключване на договора ищецът обявил неточно обстоятелство от съществено значение, за което от ответника бил поставен въпрос и по този начин било налице неизпълнение на задължение, значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. В случая били налице и хипотези на изключен застрахователен риск, съгласно т.7,26, т.9,2,3, т.45,4, т.45,10, т.46,4. Оспорва размера на предявената претенция. Релевира възражение за прихващане със сумата дължима по застрахователната полица от 461,68лв. 

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството относно наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС”, с предмет процесния автомобил, с марка „Волво“, модел „ФМ12“, ДК № ****** към датата на настъпилото застрахователно събитие-Определение по реда на чл.146 от ГПК от 14,03,2019год.

По делото са представени застрахователни полици от 12,07,2016год. и 12,07,2017год. /л. 9 и 10/ за сключена застраховка „Каско на МПС“ за процесния автомобил. В полиците са записани данни за застрахования автомобил, като в нито една от полиците не фигурира информация относно ключа на автомобила. В полицата от 12,07,2017год. е уговорена застрахователна сума в размер на 29200,00 лева. Уговорено е разсрочено плащане на премията по нея като за първите три вноски, в размер на 230,82 лв. са уговорени падежи на 12,07,2017год., 12,10,2017год. и 12,01,2018год., а за последната четвърта вноска в размер на 230,84 лв., падеж на чл. 12,04,2018год.

В предложение (въпросник) към полицата от 12,07,2017год. /л. 209/ е посочено, че наличните ключове на МПС са 1 бр.

На ищеца К.Й. е издадена служебна бележка /л. 12/, в уверение на това, че на 24,11,2017год. е заявил, че собственият му товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФМ12“, ДК № ****** е откраднат от строителна площадка на обект „Язовир Луда Яна“ в землището на град Панагюрище, както и служебна бележка /л. 11/, че по случая е образувано досъдебно производство № 310-ЗМ-384/02,02,2018год. по описа на РУ – Панагюрище, пр. пр. № 18/2018год.

Със съобщение за настъпило застрахователно събитие по риска „Кражба/Грабеж на цяло МПС“ /л. 16/, ищецът е уведомил ответното дружество, че на 17,11,2017год., около 17:30-18:00 часа е паркирал на обекта на Язовир Луда Яна в Панагюрище застрахования автомобил, като при последващото посещение на  обекта на 24,11,2017год. автомобилът е липсвал.

С протокол от 24,11,2017год. за предаване на наличните устройства за МПС при настъпило събитие по риска „Кражба/Грабеж на цяло МПС“ по застраховка „Каско на МПС“ /л. 17/, ищецът е предал на ответника-застраховател 1 бр. контактен ключ.

С приемателен протокол за представени документи по чл. 106 ал. 3/ал. 4 от КЗ /л. 19/, ищецът е представил изискани от  застрахователя документи  по образуваната щета №2102/24,11,2017год. във връзка с настъпилото застрахователно събитие.

С писмо изх. №*********/08,06,2018год. /л. 22/, ответникът-застраховател е отказал на ищеца изплащането на застрахователно обезщетение по щета № *********/24,11,2017год., образувана във връзка с кражбата на процесния автомобил, с посочен мотив- представения ключ при заявяване на  щетата да не съответства на ключа за този камион, поради което са  налице  условията по т.46, вр.46,4 от раздел ІХ от Общите условия на застраховка Каско  на МПС в сила от 01,03,2017год.

Представен е документ за „проведено полиграфско изследване“ /л. 35/.

Представено е удостоверение от „Волво Груп България“ ЕООД /л. 38/, в уверение на това, че процесният товарен автомобил е произведен с имобилайзер, като представеният ключ не съответства на ключа за този камион.

Представени са общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на ответника „Д.З.“АД, в сила от 01,03,2017год. /л. 39/. В т. 6.9. е посочено, че клауза „Пълно Каско“, включва покритие на риска „кражба на цяло МПС“. Съгласно определението на т. 71.17 от ОУ „Кражба“ е отнемане на чужда вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвои, в съответствие с разпоредбите на Наказателния кодекс. В т. 7,26 от ОУ е предвидено, че независимо от клаузите и покритието, избрани от Застраховащия, застраховката не покрива щети, причинени от, свързани с или вследствие на: кражба или изгубване на ключовете (заключващото устройство, дистанционното управление, картата, флаш-паметта или чипът на системата за защита) и свързаните с тях разходи за привеждане в пълна изправност на заключващата система на застрахованото МПС. Съгласно т. 9.2.3 от ОУ, освен за посочените в предходния Раздел общи изключения от застрахователното покритие, Застрахователят не осигурява застрахователна защита и за следните събития по посочените в т. 6 по-горе рискови клаузи: преди настъпване на застрахователното събитие, застрахованото МПС е оставено незатворено или незаключено, или с работещ двигател, или не е активирана съответната система за защита, или ако контактните ключове/заключващото устройство /вкл. електронната карта, флаш-памет, чипът и др./ или дистанционното управление на системата за защита, са оставени вътре или вън от МПС без надзор или са загубени, или откраднати. В т. 45.4 е предвидено, че застрахованият се задължава през време на действие на договора да уведомява Застрахователя незабавно за изгубване или кражба на която и да е част от свидетелството за регистрация на застрахованото МПС, ключове, заключващото устройство /вкл. електронната карта, флаш-памет, чипа и други/, дистанционно управление на системата за защита, или за нанесени щети, за които не е искано обезщетение по тази застраховка, както и за промени в своя постоянен адрес, в регистрационния номер на МПС или ако МПС е спряно от движение /снето от отчет/ по надлежния /законоустановен/ ред. Съгласно т. 45.10, застрахованият е длъжен при напускане на застрахованото МПС да не оставя в него ключове/заключващи устройства /вкл., електронни карти, флаш-памет, чипове и други/, дистанционните управления на системата за защита и/или която и да е част на свидетелството за регистрация, той е длъжен да заключи МПС и включи всички охранителни системи и/или устройства за защита на МПС. В т. 46.4 от ОУ са описани задълженията на застрахования при настъпила кражба или грабеж на МПС, вкл. предаде всички ключове/заключващи устройства. В т. 72 е предвидено, че всички задължения на застрахования по Раздели VII, IX и X (част от които са гореизложените клаузи) са  значителни, с оглед интереса на Застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ.

По делото е представен опис на материалите, намиращи се в преписка № 310-ЗМ-384/24,11,2017год. по описа на РУ-Панагюрище.

От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза,  прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че пазарната стойност на процесния автомобил възлиза на 27700,00лв. Вещото лице сочи, че ключът, който е предаден от собственика на застрахователя след настъпване на застрахователното събитие и който му е предаден от ответното дружество за изследване, е идентичен с ключа, който е заснет от експерти на застрахователя при сключване на застрахователната полица. Експертизата установява, че при поставяне в специално устройство за разчитане - четец, се констатира, че ключът предава информация в устройството за имплантиран чип (транспордер). Транспордерът представлява електронен чип снабден е антена и памет, в която е написан код, който може да бъде прочетен или презаписан (в някои случаи) без нужда от електрически или механичен контакт. При разчитане на транспордера се разбира следната информация:"разпознат като: PCF7935VOLVO/MITSUBISHI ID 44", кодът ID 44 се използва за марките Волво и Мицубиши. Изследваният ключ не е оригинален по линкове и конфигурация за марката Волво от завода производител. Вграждането на имобилайзера е грубо по корпуса на ключа, видно и от снимковия материал. Конкретният ключ е изработен допълнително и е обработен. Изложено е становище, че същият, след интервенция и промяна в контактната конзола, е служил и е можел да се ползва за привеждане на товарния автомобил в режим на работа и разпознаване. В заключението е посочено, че товарен автомобил Волво FM12, с рама № YV2A4DPG5XC761706, е произведен във Великобритания през 1999 година. Съгласно разчетения VIN code същият е произведен с вграден имобилайзер. По технически път, поради липса на изходни данни, не може да се направи категоричен извод през 18-годишния период на експлоатация, считано от производството на товарен автомобил марка и модел Волво FM12, рег.№ СВ 6632 ВМ, рама № YV2A4DPG5XC761706, до момента на кражбата му, кой е променил кормилното управление на МПС от дясно наляво, изградил и вградил е към контактната конзола за ключа в кормилната колона имобилайзер, както и е осъществил интервенцията върху плочката на предоставения контактен ключ за вграждане на имобилайзера в контактния ключ. Същият не е оригинален от завода-производител за марката и модела.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Г.Т.И., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. Свидетелят посочва, че е служител на ответника, като заема длъжност в отдел „противодействие и предотвратяване на застрахователни измами“ на длъжност експерт. Посочва, че задължително условие за изплащане на обезщетение е писменото заявяване на застрахователното събитие от страна на застрахования. Изискват се двете части от свидетелство за регистрация на автомобила, талон за годишен технически преглед и контактните ключове. Описва се в заявление подробно всички обстоятелства във връзка със събитието, като в случай че са необходими допълнителни документи същите се изискват с писмо от застрахования. На застрахователя се представял ключ от автомобила, който се изземва с протокол, като се описват характерните му данни и се фотографира. В конкретния случая, след изземването на ключа е направена проверка във „Волво груп България“ – официален дистрибутор на автомобили марка „Волво“, от където е депозиран отговор, че този ключ не отговаря на тази марка товарен автомобил. Считано от годината на производството на процесния автомобил, контактните ключове са били снабдявани с имобилайзер.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 24,11,2017год. застрахователно събитие – кражба на МПС.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие  на следните предпоставки–1.валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“, 2.изправност на ищеца по него, 3.настъпило застрахователно събитие, 4. вреди в определен размер;

Безспорно е между страните наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС” относно процесния товарен автомобил, сключен при действието на общи условия на ответника, в сила от 01,03,2017год., съгласно т. 6.9 от които, рискът „кражба на цяло МПС“ е включен в застрахователното покритие.

Безспорно е настъпването на покрит застрахователен риск-Кражба на МПС. На 24,11,2017год., ищецът е уведомил органите на МВР и ответника-застраховател, за противозаконното отнемане на собственият му товарен автомобил, предмет на договора за застраховка. Не е  спорно между страните, ищецът да е уведомил застрахователя в срока по чл.403 от КЗ. 

Спорно е дали ищецът е изправна страна по сключения договор като наведените в тази връзка твърдения могат да бъдат  обособени в две групи:

От една страна се  твърди ищецът да не е изпълнил задължението да уведоми своевременно застрахователя за изгубване или кражба на ключ за МПС, в изпълнение на задължението си за минимизиране на риска  съгласно чл.395, ал.1 от КЗ, израз на което са  и задълженията на застрахования предвидени в т.45,4 от ОУ и 45,10 от ОУ, както и при настъпване на  застрахователното събитие да  предаде на  застрахователя  всички комплекти ключове за автомобила.

От друга страна с оглед отговора на ответното дружество, че в хода на  проверката по заявената щета е обоснован извод за „установени обстоятелства, които поставят под съмнение обективността на твърдяната от ищеца фактическа обстановка относно настъпването на събитието“ може да се приеме да е налице твърдение за  умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице имащо право да получи застрахователно обезщетение или от застраховащия съобразно чл.408, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, предвиждащ отказ от плащане на  обезщетение.

В процесната хипотеза клаузите на т. 7.26 и т. 9.2.3 от ОУ следва да се  тълкуват в контекста на основанията за отказ по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Съдържанието на правната норма даващо възможност за отказ от  плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, предполага наличието на следните кумулативни предпоставки:

1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/ неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. фактът на  договорно неизпълнение по застрахователния договор не е  достатъчен да обоснове отказ, а е необходимо между неизпълнението на задължението по договора и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. В този смисъл  е  приложима и относимата съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.), която следва да намери приложение и по отношение на чл. 408 от КЗ предвид аналогичната уредба на основанията за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, намерила израз в Решение № 105/11.07.2017 г. по т.д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т.о., Решение № 86 от 18.07.2014 г. по т.д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 185 от 5.03.2014 г. по т.д. № 350/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 2 от 20.05.2013 г. по т.д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т.о..

Неизпълнението на цитираните задължения по договора, респ. наличието на изключения от уговореното застрахователно покритие се основават на твърденията, че представеният при уведомяването за настъпилото застрахователно събитие контактен ключ се различава от този, с който автомобилът е бил застрахован. В тази насока се сочи, че предаденият на застрахователя ключ не е оригинален, не съответства за контактните ключове за марката и модела на процесния автомобил. Въз основа на тези твърдения застрахователят релевира доводи, че вероятно ключът е откраднат преди или заедно с процесното МПС. Установяването на тези факти  съобразно нормата на чл.154 от ГПК е за ответното дружество, което носи доказателствената тежест за доказване на горното обстоятелството, но по делото съдът  намира да не е установено.

Нито в полицата от 12,07,2016год., нито в тази от 12,07,2017год. е посочен броят на ключовете за автомобила, нито характера им на оригинални. Единствено в предложение (въпросник) към полицата от 12,07,2017год. е посочено „налични ключове на МПС: 1 бр.“, но отново не е упоменато дали се касае за оригинален ключ за автомобила. В същото време, нито в полицата, нито в общите условия, е налице изискване ключовете за автомобила да са оригинални.

От друга страна, по делото се установява идентичност между ключа, предаден на застрахователя при уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие и този представен при сключване на застрахователната полица. Съгласно заключението на вещото лице, процесният ключ, макар да не е оригинален, е технически годен за привеждане на товарния автомобил в режим на работа и разпознаване. Именно този ключ е представен на застрахователя при сключване на договора за застраховка.  В случай, че  за  преценка на риска от страна на застрахователя за сключване на  договора е било съществено представянето на  оригинален  ключ на МПС, то за посоченото обстоятелство е  следвало да бъдат поставени въпроси към застраховащия, които не се установяват.  В този смисъл доколкото не се спори при сключване на договора  застрахователят да е възприел ключа на МПС, който впоследствие му  е  представен при образуването на щетата, то се налага извод да не е  налице договорно неизпълнение от  страна на  застрахования да  уведоми застрахователя за  изгубване или кражба на ключа по смисъла на ОУ. От друга страна дори да се  установи неизпълнение на договорно  задължение, то  не се установява  именно това  обстоятелство да е причинило или допринесло за  настъпване на  застрахователното събитие-т.е. товарния автомобил да е откраднат именно  с оригинал на ключ.

Предвид изложеното по делото не се установява неизпълнение от страна на ищеца-застрахован на задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя, което е било предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие, поради което не е  налице хипотезата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ.

По отношение на втората група доводи  за отказ  от плащане, касаещи умишлено причиняване на застрахователното събитие, ответникът не  ангажира никакви доказателства.  Представеният протокол за полиграфско изследване, съставлява частен документ, ползващ се единствено с формална доказателствена сила досежно авторството му. Полиграфското изследване не е доказателствено средство, уредено в българския процесуален закон и изводите на провеждащите го лица нямат доказателствена  стойност.

Предвид изложеното, доколкото е налице настъпил покрит застрахователен риск -„кражба на цяло МПС“ по полица от 12,07,2017год. , вр. т. 6.9 от Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, то за застрахователят е  възникнало задължение за заплащане на  застрахователно обезщетение.

Съгласно чл.386, ал. 2 от КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно съдебна практика на ВКС, по приложение на чл. 203, ал. 2 от КЗ /отм./, аналогичен на горецитирания чл. 386, ал. 2 от КЗ, обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането – така Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др. Видно заключението на вещото лице, пазарната стойност на автомобила възлиза на 27700,00 лв. и е в рамките на уговорената застрахователна сума от 29200,00 лв.

От страна на ответното дружество е направено възражение по чл. 369, ал. 2 от КЗ за удържане на вземането си за незаплатени премийни вноски от вземането на ищеца за застрахователно обезщетение. Претендира се заплащането на последните две премийни вноски, непадежирали към датата на застрахователното събитие – тази от 12,01,2018год., в размер на 230,82 лв. и тази от 12,04,2018год., в размер на 230,84 лв., в общ размер от 461,66 лв. От ищецът не са  ангажирани доказателства за плащането им, поради което същите следва да бъдат удържани от дължимото обезщетение или същото се следва в размер на  27238,36лв. Предвид изложеното  предявената искова претенция за сумата от 27000,00лв. следва да  бъде уважена изцяло.

Предвид основателността на  исковата претенция върху присъдената главница се дължи законна лихва от датата на  исковата молба до изплащане на  вземането.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на спора, на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани  в размер на 2863,00 лв., от които 1400,00 лв. – адвокатско възнаграждение, 370,00 лв. – депозит за вещо лице, 1080,00 лв. – държавна такса и 13,00 лв. – такса за преписи.

 

Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.Й.Й., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ сума в размер на 27000,00лв. /двадесет и седем хиляди лева/ - застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ по полица от 12,07,2017год., за застрахователно събитие -Кражба на МПС, марка „Волво“ модел „Ф12“, рег. № ******, заявена на 24,11,2017год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19,09,2018год. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Д.З.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.Й.Й., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 2863,00 лв. /две хиляди шестдесет и три лева/ – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                           СЪДИЯ: