Р Е Ш Е Н И Е №88
гр.Силистра, 13.12.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет
и първа година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита
Славова
ЧЛЕНОВЕ:Павлина
Георгиева-Железова
Елена Чернева
при
секретаря Анета Т., с участието на Окръжния прокурор при ОП-СилистраТ.Ж.,
като разгледа докладваното от съдия Славова КАНД №97 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение №24/26.05.2021г., постановено по АНД №209/2020г.,Тутраканският
районен съд е изменил Наказателно постановление №39/21.07.2020г.,издадено от Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Русе,с което на основание
чл. 200 ал.1 т.6 от Закона за водите (ЗВ),на „Калатея“ООД
гр.Силистра, е наложено административно наказание, по вид „имуществена санкция“,в
размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на емисионните норми, определени за
сектор „Производство на млечни продукти“ в Приложение №5 към чл.16 ал.1 от Наредба №6/09.11.2000г. за емисионни норми
за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчни- те води, зауствани във водни обекти (отм.ДВ,бр.58/31.07.2015г.),
като е намалил размера на санкцията до нейния нормативен минимум от 1000 лева.
Производството е образувано по касационна жалба на “Калатея“ООД, ЕИК:118 556801 и адрес на управление в
гр.Силистра,ул.“Добрич“ №60, представлявано от управителя К.Д.Д., подадена чрез упълномощен представител адв.В.Х. ***, с
искане да бъде отменено обжалваното решение на ТРС и, след решаване на спора по
същество от касационната инстанция, отменено изцяло първоначално оспореното НП.Доводите
в жалбата сочат на твърдения за наличие на отменителните основания по чл.348
ал.1 т.1 и т.2 НПК,тъй като се счита,че съдът неправилно е приложил закона
приемайки,че Наредба №6/2000г. е част от действащото право Същата е издадена по законовата делегация от
чл.135 ал.1 т.12 ЗВ и била загубила своето правно действие доколкото законовата
норма,за чието приложение и от която произтича правомощието за издаването
ѝ, е отменена още през 2015г. Ето защо, позовавайки се на разпоредби от
тази отменена Наредба, както административнонаказващият
орган, така и въззивната инстанция,били приложили закон, който не е действал и
е достатъчно основание за отмяна на крайния резултат. Отделно от това се
поддържат оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй
като не било описано самото изпълнително деяние правилно, най-вече
обстоятелствата, при които е извършено. В наказателното постановление не били
посочени датата и мястото на неговото извършване, а съвсем общо били визирани някакви
параметри на двата обективни елемента - дата на проверката, която не е датата
на нарушението,както и „сухо дере“,без уточнение къде се намира, кое е това
„сухо дере“.Същите обаче, били особено важни фактически елементи от състава на
нарушението и непосочването им следвало да обоснове отмяна на НП. Поддържа се и
оплакване за нарушение на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН - възражение,което е било релевирано в процеса пред въззивната инстанция и по него
нямало произнасяне според жалбата,защото препращащата разпоредба на чл.200 ал.1
т.6 ЗВ не била попълнена с конкретните разпоредби от материалния закон,
нарушени според ТРС. Последното се твърди,че е съществено нарушение на административнонаказателните
производствени правила, засегнало правото на защита.С оглед на тези оплаквания
се моли за отмяна на решението и за отмяна на наказателното постановление, както
и за присъждане на съдебни разноски за тази инстанция.
По делото е постъпила и частна жалба от „Калатея“ООД против
Определение №29/17.06.21г. по същото дело на същия състав на ТРС.С молба,
подадена по реда на чл.248 ал.1 пр.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.63 ал.3 ЗАНН, настоящият касатор е поискал допълване на
решението по делото с присъждане на разноски в негова полза, съразмерно на
отменената част от имуществената санкция. С оспореното Определение молбата е
била отхвърлена поради това, че разноските по ЗАНН, по аргумент от чл.63 ал.3 ЗАНН,в действащата му редакция,се присъждат съгласно регулацията от чл.143 АПК,където не е уредена хипотеза при изменен,респ. частично отменен акт.С частната
жалба се моли да бъде отменено определението
и да бъде допълнено решението на ТРС, с осъждане на администрацията, в състава
на която е административнонаказващият орган, да
заплати на касатора деловодни разноски, в посочения в частната жалба размер.
Ответникът
по касация - Регионална инспекция по
околната среда и водите гр. Русе, чрез представител по пълномощие
гл.юрисконсулт Цв.Т., в писмена молба (л.21) излага
аргументи в подкрепа на решаващите изводи на РС гр.Тутракан.Настоява за оставяне
на касационната жалба без последици и претендира присъждане на разноски. Не
изразява становище по частната жалба.
Окръжният
прокурор при ОП-Силистра дава заключение,че обжалваното решение на ТРС е
законосъобразно и предлага същото да бъде потвърдено,с отхвърляне на касационната
жалба.Намира частната жалба за основателна и предлага да бъде уважена.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,във вр. с
чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският
административен съд,след обсъждане на доводите в жалбата,доказателствата по
делото и становищата на страните,прие: Касационните основания, които са заявени
пред настоящата инстанция,са за неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила (чл.63 ал.1 ЗАНН,вр.
с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК).Акцент в оспорването е поставен върху твърдение за
неправилно приложение на материалноправни разпоредби
от отменен нормативен акт,по аргумент от чл.13 ал.1 от Закона за нормативните
актове (ЗНА),което било опорочило изцяло процесните юрисдикционни
актове.Поддържаните оплаквания за допуснати съществени нарушения на
административнонаказателните производствени правила в досъдебната фаза на
производството по ЗАНН,които били задълбочени с решението на ТРС,са свързани с
твърдения за непосочване на съществени елементи от фактическото административно
обвинение (време и място на извършване на нарушението), както и непълнота на
юридическото такова,свързано единствено със санкционната разпоредба, без
посочване на конкретно нарушените материалноправни
правила за поведение от приложимия Закон за водите.Същите били засегнали
чувствително правото на защита на касатора, защото не било ясно за какво деяние
е наказан (кога и къде извършено) и кои нормативни правила бил нарушил. При
така релевираните касационни основания, проверката на обжалвания съдебен акт
следва да бъде извършена на техния терен и в параметрите от чл. 218 ал.2 АПК, в
чиито контекст настоящият съд следи служебно за съответствието на акта с
материалния закон.
Административнонаказателният
спор пред районния съд е бил за правото, защото по фактите страните нямат
различия. Осъществявайки дейността по установяване на правнозначимите
обстоятелства,съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила; уважил
е доказателствените искания на страните,вкл. е събрал и служебно относими
доказателства, като е изградил решаващите си изводи по главния предмет, съответни
на фактите и закона.Приел е, че при извършена проверка на 28.05.2020г. от ст.експерт
в РИОСВ гр.Русе, на площадката на млекопреработвателно предприятие,собственост
на „Калатея“ООД, намиращо се в с.Белица, в местността
„До селото“, по регламентирания процесуален ред,са били иззети проби от
отпадъчните води,зауствани във водоприемник
„сухо дере“ от изхода на Пречиствателна станция за отпадъчни води
(ПСОВ),непосредствено преди заустването им.На същите
е бил извършен физикохимичен анализ и видно от протоколи от изпитване
№11-0158/05.06.20г. и №11-0159/05.06. 2020г., изхвърляните във воден обект
„сухо дере“ отпадъчни води са били с високо съдържание на вещества и
показатели, попадащи в обхвата и елементния състав на
емисионните норми по чл.16 ал.1 и ал.2 и Приложение №5 към с.чл. на Наредба
№6/2000г. (отм.) На базата на Констативен протокол №ГК-08/28.05.2020г. от
проверката и протоколите от изпитване, бил издаден КП №ГК-16/16.06.2020г., с
който на касатора са даде-ни задължителни за изпълнение предписания,а на
24.06.2020г. е бил съставен, в присъствие на управителя на дружеството и
предявен АУАН №0002430, поставящ началото на настоящото административнонаказателно
производство. В срока от чл.44 ал.1 ЗАНН е постъпило възражение срещу акта
(л.12-гръб АНД/ТРС),в което се сочат организационни и административни трудности на
дружеството, а не факти и обстоятелства, свързани с повдигнатото административно
обвинение за нарушение на чл.200 ал.1 т.6 ЗВ. Тази разпоредба съдържа както
диспозиция (правило за поведение), така и санкция, поради което възражението не
е обсъждано в процесното пред ТРС Наказателно постановление. Съдът е установил,
че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обратно на касационните оплаквания. Последните
междувпрочем са били релевирани и пред въззивната
инстанция и с процесното пред настоящия съд решение, са получили
законосъобразен отговор, който се споделя изцяло.
Правилно районният съд е преценил, че времето на извършване
на нарушението, съгласно регламентацията от чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, е посочено в
най-благоприятния за касатора времеви измерител - еднократно, на датата на
проверката 28.05.2020г. са изхвърляни замърсени отпадъчни води във водния
обект,като на базата на обичайните опитни правила правилно съдът е допуснал, че
същото нарушение е продължено от предходен (неустановен) период,но нито
АНО,нито ТРС са имали основание да утежняват положението на жалбоподателя при
липса на доказателства за това.Мястото на извършване на нарушението е повече от
ясно, както е посочил районният съд в мотивите, с описание на предприятието,
площадката, местността „До селото“,в землището на с.Белица, където има само
едно „сухо дере“. Същото, по дефиниция е воден обект, съгласно §1 т.34 от ДР
ЗВ, тъй като дерето представлява естествено създадена форма на релефа, в която
не е налице постоянно съсредоточаване на води,а само временно такова (при дъждове,снеготопене
и др.),поради и което самото дере е обозначено като „сухо“. Приложената от АНО
санкционна разпоредба, както правилно е установил и съдът, съдържа както
диспозиция, така и санкция, поради което няма препращащ характер. Твърдението
за неяснота кои точно емисионни норми и изисквания са нарушени, има своя
отговор в констативната част на АУАН и в мотивите на НП.Всичко изложено по-горе
е обосновло верния извод на ТРС,че не са допуснати
процесуални нарушения при установяването и санкционирането на процесното
нарушение.
Относно главното възражение на касатора - за приложение на
норми от отменен (изгубил сила с отмяната на т.12 на чл.135 ал.1 ЗВ) подзаконов
нормативен акт, което е недопустимо и опорочава изначално процесното пред ТРС
наказателно постановление, са изложени нарочни мотиви в оспореното пред
настоящия състав решение. Същите са правилни.Вярно е,че със Закон за изменение
и допълнение на Закона за водите (Обн.ДВ бр.58/2015г.)
е отменена т.12 на чл.135 ал.1 ЗВ, която до отмяната ѝ е
гласяла:“Министърът на околната среда и водите, Министърът на регионалното
развитие и благоустройството, Министърът на зравеопазването,
Министърът на икономиката и Министърът на енергетиката издават наредба за
емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в
отпадъчните води, зауствани във водни обекти“.По
общото правило от чл.13 ал.1 ЗНА следва да загуби сила и въпросната наредба
(Наредба №6/2000г.),освен ако новият закон не е разпоредил да останат временно
в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако
те са съвместими с новия закон (чл.13 ал.2 ЗНА). В този ракурс поставен
въпросът, правилно е разрешен от ТРС, съобразявайки разпоредбата на §62 ал.3 от
ПЗР на ЗИД ЗВ,съгласно която до привеждането на наредбите по чл.135 ал.1 т.7 и
т.13 в съответствие с този закон,се прилагат отменените наредби по чл.135 ал.1
т.10 и т.12, каквато именно е приложената, макар и отменена, Наредба №6/2000г.,
защото не противоречи на изменения ЗВ.
Следва да бъдат споделени и изводите на въззивната инстанция
относно допуснатото нарушение на материалния закон от ответния по касация орган
при индивидуализиране на наказанието на дружеството. Съответно на закона е
заключението, че не може признаци, обуславящи релевирането
на едно деяние като административно нарушение, от порядъка на „вида и характера
на засегнатите обществени отношения“, да мотивират определяне на по-висок
размер на наказанието,защото ако същите не бяха налице, нормотворецът не би
могъл да възведе като административно нарушение съответното деяние. Или,
засягането на определен кръг обществени отношения, в посочена от законодателя
степен, е иманентно присъща характеристика изобщо на административното нарушение,
съгласно чл.6 ЗАНН. Ето защо, при липсата на каквито и да е установявания от
страна на АНО на утежняващи отговорността на касатора обстоятелства, а
напротив, изрично е прието наличие на облекчаващи я такива (напр:липса
на предходни правонарушения), правилно районният съд е намалил размера на
наложеното наказание до неговия нормативен минимум.
В обобщение,настоящият състав намира,че обжалваното решение
на ТРС е валидно, допустимо и правилно.Същото е постановено в съответствие с установените
факти по делото и със закона.Ето защо,следва да бъде оставено в сила,при който
изход на процеса следва да бъде уважено и искането за присъждане на съдебни разноски
в полза на ответното по касация учреждение.Такива, съгласно
чл.63 ал.3 ЗАНН,в действащата редакция към ДВ,бр.94/19г.,се присъждат по реда
на АПК,което в ракурса на чл.143 ал.1, във вр. с §1
т.6 ДР АПК означава,че същите следва да бъдат присъдени в полза на бюджета на
органа,който е разпоредител с бюджет и в чиято структура е АНО, издал процесния
пред ТРС юрисдикционен акт.Такъв (ЮЛ на бюджетна
издръжка), по аргумент от чл. 2 ал.2 от Правилника за устройството и дейността
на регионалните инспекции по околната среда и водите (Обн.ДВ,бр.49/18г.,изм.ДВ,бр.54/20г.),
е РИОСВ гр.Русе. Според чл.143 ал.3 АПК, юрисконсултското възнаграждение се
определя съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, регламентиращ размера му с
Наредбата за заплащането на правната помощ
(Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.69/20г.),чиито чл.27е е определил относителни граници
на възнаграждението от 80 до 120 лева.В случая,предвид фактическата и правна
сложност на касационното производство,същото следва да бъде определено в размер
на 80 лева.
По частната
жалба: Настоящият касационен състав я намира за основателна, независимо, че
разпоредбата на чл.143 АПК и в четирите ѝ алинея, не урежда хипотеза от- носно
дължимите разноски при изменение,респ. частична отмяна, на оспорения пред съда
акт.В случая, постановеното изменение на НП следва да бъде разгледано като
състав-но волеизявление на решаващия съд,състоящо се от три прости
такива:1.Волеизявление за частично потвърждаване на НП; 2.Волеизявление за
частична отмяна на НП и 3.Волеизявление, заместващо отменената част на НП,
свързана с определеното наказание.Това означава, че въззивният съд е отменил
неправилната част от постановлението и е потвърдил правилната, като е приел, че
размерът на наложената санкция е явно несправедлив. По същество, с изменителното решение съдът е установил, че деянието е
осъществено, като незаконосъобразната дейност на наложилия административното
наказание орган, е в неправилната преценка за справедливостта на санкцията, в
контекста и на целите от чл.12 ЗАНН.При липсата на регламент в чл.143 АПК,
уреждащ правила за присъждане на разноски при изменен акт, то следва от
препращането на чл.144 АПК, да се съобразят действащите такива по
ГПК,независимо от сложната конструкция на препращане между публичноправен
процес и цивилистичен такъв в производство, нормирано
изцяло от пеналистиката. Самият АПК казва, че
неуредените с него въпроси, следва да се разрешават посредством субсидиарното приложение на ГПК, което е неизбежно и в
настоящия случай. Съгласно чл.78 ал.1 ГПК разноските са дължат съразмерно с
уважената част от иска. В случая, при редуциране на имуществената санкция от
3000 лева на 1000 лева, основателно частният жалбоподател претендира присъждане
на разноски в размер на 233.33 лева от заплатения адвокатски хонорар от 350
лева (л.8 АНД/ТРС). Аргумент в подкрепа на горния извод се намира и в чл.18 ал.2
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в хипотези като процесната, последните са базирани на размера
на наложната глоба или имуществена санкция по алгоритъма от чл.7 ал.2 от с.н. Обжалваното
определение следва да бъде отменено, като вместо него се присъдят разноски в
обсъдения по-горе съразмерен на уважената част от жалбата размер.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира за
неоснователна касационната жалба на „Калатея“ООД
гр.Силистра срещу Решението на РС гр.Тутракан, поради което последното следва
да бъде потвърдено. Основателно е обаче, частното обжалване на Определение
№29/17.06.21г. по същото дело на ТРС, постановено в производство по чл.248 ал.1 ГПК,във връзка с чл.144 АПК,поради което същото следва да бъде отменено и
осъдено ответното по касация учреждение да заплати претендираните разноски за производството пред въззивната
инстанция, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с
чл.63 ал.1 ЗАНН, както и на основание чл.248 ал.3 ГПК,във връзка с чл.144 и
чл.14 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№24/26.05.2021г., постановено по АНД №20203430
200209 по описа за 2020 година на Районен съд гр.Тутракан.
ОСЪЖДА “Калатея“ООД, с
ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Силистра, ул.“Добрич“ №60,
представлявано от управителя К.Д.Д., да заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите гр.Русе,с административен адрес: гр.Русе,бул.“Придунавски“
№20, сумата от 80.00 (Осемдесет) лева - съдебни разноски.
ОТМЕНЯ Определение №29/17.06.2021г., постановено по АНД №20203430200209 по описа за 2020 година на Тутраканския
районен съд, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите
гр.Русе, с административен адрес:гр.Русе,бул.“Придунавски“ №20, да заплати на Калатея“ООД,
с ЕИК: 11855 6801 и адрес на управление:гр.Силистра,ул.“Добрич“ №60,
представлявано от управителя К.Д.Д., сумата от 233.33 (Двеста тридесет и три 0.33) лева -
съдебни разноски, направени в производството пред Районен съд гр.Тутракан.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.