№ 389
гр. Разград , 27.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20203300500297 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 419 ГПК.
По заявление на "Ай тръст" ЕООД, ЕИК203508899, със седалище и адрес на управление по търг.
регистрация в гр. София, район Триадица, бул. Витоша № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, на
производство пред ИРС е било образувано чгрд №656/2020г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу Б. С. И. за парични вземания, дължими по сключен на 3.VI.2019г. Договор за предоставяне на
поръчителство, в изпълнение на който и в обезпечение на сключения между Б. И. и "Кредисимо" АД ДПК
№2038089/3.VI.2019г., на 3.VI.2019г. заявителят е сключил с кредитодателя договор за поръчителство и на
19.Х.2020 е престирал изпълнение по просрочени от кредитополучателя задължения. В предмет на подаденото по
реда на чл.410 ГПК заявление са индивидуализирани, както следва:
1/регресни претенции в размер на 3 532,40лв ., от които
- 2 131,90лв. платени падежирали вноски по дължима в изпълнение на ДПК №2038089/3.VI.2019г главница
;
- 604,15лв. платени падежирали вноски по дължима в изпълнение на ДПК №2038089/3.VI.2019г договорна
лихва за времето от 21.Х.2019 до 20.IX.2020г.;
- 37,70лв. платени по дължима в обезщетение лихва за забава на главницата по ДПК №2038089/3.VI.2019г за
времето от 21.XII.2019 до 9.X.2020г. и
- 66,31лв. за административни разноски, извършени от кредитора по ДПК №2038089/3.VI.2019г във връза с
предприети по уведомяване и извънсъдебно погасяване на задълженията.
2/дължими в изпълнение на Договор за предоставяне на поръчителство вземания в общ размер на 371,70лв.,
от които
- 346,63 лв. за възнаграждение, договорено в полза на заявителя при изпълнение на поетото по договора
за поръчка задължение за обезпечаване на сключения от длъжника кредитен договор и
- 25,07лв., дължими в обезщетение за забава на дължимото по договора за поръчка възнаграждение в
1
периода 21.XII.2019 до 9.Х.2020г.
В приложение към заявлението, съответно на изискванията за редовността му по чл.410, ал.3 ГПК,
заявителят е депозирал: сключения между Б. И. и "Кредисимо" АД ДПК №2038089/3.VI.2019г с избрано от
кредитополучателя обезпечение: "банкова гаранция" или поръчителство, приложение № 1- условия на кредита,
включващи и погасителен план, ОУ за предоставяне на кредити; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити; сключен между Б. И. и "Ай Тръст" ЕООД Договор за
предоставяне на поръчителство от 3.VI.2019г., ведно с Приложение № 1 към последния, касаещо договореното за
поръчителя възнаграждение; сключен на 3.VI.2019г. между "Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД договор за
поръчителство
Твърди се, че поради неплащане от страна на длъжника-кредитополучател, поръчителят е бил поканен от
кредитора и е изплатил на последния регресно претендираните в заявлението вземания .
С постановеното по чгрд №65/2020 Разпореждане № 584/29.Х.2020 ИРС е уважил заявлението частично,
приемайки за дължими регресните претенции за
- 2 131,90лв. платени падежирали вноски по дължима в изпълнение на ДПК №2038089/3.VI.2019г
главница ;
- 604,15лв. платени падежирали вноски по дължима в изпълнение на ДПК №2038089/3.VI.2019г договорна
лихва за времето от 21.Х.2019 до 20.IX.2020г. и за
- 37,70лв. платени по дължима в обезщетение лихва за забава на главницата по ДПК №2038089/3.VI.2019г за
времето от 21.XII.2019 до 9.X.2020г.
Издадена е по делото заповед за платените в изпълнение на дължимите по ДПК главница, договорна
лихва, наказателна лихва и законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда и до
окончателното й изплащане, както и за сторени, съразмерни на уважената част от заявлението разноски.
Настоящото производство е образувано по частна жалба от "Ай тръст" ЕООД, ЕИК-*********, заявена
чрез ю. к. В. Маркова против Разпореждане № 584/29.Х.2020 г. по ч. гр. д. № 656/2020 г. по описа на РС-Исперих,
в частта, с която съдът е отхвърлил частично заявлението му за издаване на заповед по чл. 410 ГПК против Б. С.
И. за изпълнение на следните парични вземания:
1/ регресна претенция за 66,31лв., платени от завителя за извършени от кредитора по ДПК
№2038089/3.VI.2019г административни разноски, свързани с действия по уведомяване и извънсъдебно
погасяване на задълженията и
2/ претенция за дължими в изпълнение на Договор за предоставяне на поръчителство вземания в общ размер
на 371,70лв., от които
- 346,63 лв. за възнаграждение, договорено в полза на заявителя при изпълнение на поетото по договора
за поръчка задължение за обезпечаване на сключения от длъжника кредитен договор и
- 25,07лв., дължими в обезщетение за забава на дължимото по договора за поръчка възнаграждение в
периода 21.XII.2019 до 9.Х.2020г.
В мотив на отказа си да издаде заповед за изпълнение на посочените по горе вземания,
първоинстанционният съд е приел, че същите са недължими поради нищожност и неравноправност на
предвиждащите ги в задължение на длъжника клаузи по ДПК и по сключения със заявителя Договор за за
предоставяне на поръчителство.
2
Районният съд е приел, че клаузите в кредитния договор за заплащане на административни разходи за
извънсъдебно събиране на кредита имат за цел заобикаляне на чл. 33 от ЗПК (уреждащ възможното обезщетение
за кредитора при забава) и е приел, че са нищожни, поради което и длъжника не следва да възстановява сумите на
поръчителя, който твърди да ги е платил на кредитора. Издводимо от съдържанието на ДПК и сключения от
заявителя Договор за за предоставяне на поръчителство, първоинстанционният съд е приел, че противно на
предвиденото в чл.10 О ЗПК, същите са договорени за бъдещи, абстрактно обосновани и присъщи за
управлението на кредита разходи.
Относно претендираното от поръчителя възнаграждение, ИРС е приел, че поръчителството е
съглашение между кредитор по обезпеченото със сключването му вземане, а не договор между длъжника и
обезпечелия вземането поръчител. Както и че по природата си договорът за поръчителство е безвъзмезден.
Обосновано от предвидените в Договора за предоставяне на поръчителство уговорки относно основанието,
размера и анюитетна дължимост на договореното в полза на поръчителя възнаграждение, първоинстанцинният
съд е приел, че това вземане е договорено в противоречие със закона и с цел да оскъпи задълженията на длъжника
по кредитния договор с разход, надхвърлящ законово лимитирания размер на ГПР по кредита.
Позовано на неправилност и незаконосъобразност, жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането в
обжалваната му част и обосновава доводи за уважаване на заявлението му изцяло. Твърди определеност на
претендираните по заявлението административни разходи; Твърди, че сключеният между между него и длъжника
договор не представлява договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 от ЗЗД, така както е приел заповедният
съд, а е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД, по силата на който се е задължил за
сметка на длъжника да извърши възложените му от последния действия – да поръчителства неговото
задължение по договора за кредит; че е изпълнил задължението си по договора и срещу това за длъжника е
възникнало насрещно задължение за заплащане на договореното възнаграждение в размер и срок, съгласно
условията на договора, съгласно чл. 286 от ЗЗД; Оспорва като неправилен извода на заповедния съд, че със
сключения договор за предоставяне на поръчителство се цели извличане на по - голяма за кредитора
икономическа изгода. Моли за присъждане на разноски.
По аргумент на чл. 413 , ал.2 ГПК, препис от жалбата не е връчван на конституирания в заповедното
производство длъжник- Б. С. И.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ГПК, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая претенцията на заявителя, наред с главница,
договорна лихва и мораторна лихва, включва и възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и разходи
и такси за извънсъдебно събиране на задължението. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по
специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава
на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с въведените с Договор за
поръчителство клаузи за начисляване на разходи за извънсъдебно събиране на задължението, при определени
условия след сключване на договора, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като
преследват забранена от закона цел и поради товау те не пораждат права и задължения за страните, респективно в
частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е
отхвърлено от районния съд.
3
В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит
да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.
Разходите за извънсъдебно събиране на задължението като връчването на писма, изпращане на покани за
доброволно изпълнение, използването на специализирани дружества за събиране на вземания и др. не
представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора, а са
действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. по принудителен път. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита.
Съответно на депозираните към заявлението приложения ИРС е приел, че искането за издаване заповед
за изпълнение се основава на обезпечен с договор за поръчителство сключен между небанкова финансова
институция и физическо лице договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение заповедният съд е длъжен да извърши служебно преценка за съответствие
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и добрите нрави, а по
силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК изследва и въпроса за наличие на неравноправни за потребителя договорни
клаузи.
В чл. 12, Раздел ІІІ "Кандидатстване за кредит“ от предварително изготвените от кредитора Общи
условия /ОУ/ , регламентиращи общите правила по предоставяне на кредити на физически лица от "Кредисимо"
АД е записано, че „кредитополучателят може да предостави Обезпечение на кредита“, което по изискване на
кредитодателя(вж.§17 от ОУ ) може да бъде от вида на: 1/„банкова гаранция“ в размер, покриващ всички
задължения на кредитополучателя по договора, представена в 10-дневен срок от подаване на заявлението,
платима от банката в еднодневен срок от искането на кредитора или
2/ безусловно, в срок от 48 часа от подаване на заявлението да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с поръчител- „добрено от КРЕДИСИМО юридическо лице“.
В Общите условия, Раздел IV. "Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на
заявлението", в чл. 4 е записано, че срокът за одобряването на кредита е поставен в зависимост от това, дали в
заявлението си кедитополучателят е заявил или не обезпечение от вида на посочените по горе.
Въпросът за обезпечаването на кредита с поръчителство е доразвит и в договора за потребителски кредит
/чл. 4/ като потребителят е ограничен в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може
да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице/по списък/, тоест физическите лица са
елиминирани без съгласието на кредитополучателя като възможни негови поръчители, което пряко ограничава
правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. Нещо
повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят иска такова, води
като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит /чл. 4, ал. 2/. Въпреки "свободният
избор" на потребителя да поиска или не поиска обезпечение, кредиторът прилага двоен стандарт в отношенията
си с кредитополучателя - ако потребителят поиска обезпечение и такова се даде, заявлението се разглежда за 24
часа от предоставянето на обезпечението, а ако не поиска обезпечение се чака цели 14 /четиринадесет/
календарни дни или почти половин месец /ЗЗ6 часа/, като по този начин се принуждава потребителят да иска
обезпечение с оглед близо 14 /четиринадесет/ пъти по-бързо във времево изражение разглеждане и отпускане на
кредита, с оглед необходимостта от получаване на искания бърз времеви кредит.
Институтът на поръчителството е доразвит и в договор за поръчителство /ДП/, сключен 3.06.2019г от
кредитодателя "Кредисимо " АД. с точно определен и избран от него поръчител в лицето на „Ай тръст" ЕООД,
легитимиращо се като вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ финансова
институция, имаща право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. В този договор /в
преамбюлната част/, изрично е отразено в буква "г", че поръчителят е включен в оповестения от "Кредисимо" АД
списък на лицата, от които дружеството приема поръчителство за задълженията по отпуснати от него
потребителски кредити. Т.е., налице е предварително наложена идентификация от кредитора -кой може и кой не
може да обезпечи отпусканите от него кредити като поръчител , без да се отчита интереса на задъления да поиска
4
обезпечението потребител, а само този на кредитодателя и на поръчителя, което води до неравнопоставеност в
правата и задълженията на кредитора и потребителя.
В случая , от съдържанието и реквизитите на коментираните договори е видно, че правата на
потребителя не само не са защитени, но са и ограничени, защото последният е лишен от правото на избор, както
относно института за обезпечаване на вземането, така и за избора на поръчител, чрез който да обезпечи
задължението си към кредитора в хипотеза на безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за
предоставяне на поръчителство, същото е договорено при дължимо от потребителя на поръчителя „Ай тръст"
ЕООД възнаграждение в размера на 2 719,92-недопустимо надвишаващ размера на отпуснатия кредит.
Плащането на възнаграждението на месечни вноски с падеж на 20-то число, договорено като дата на падеж и
на дължимите по кредитни договор анюитетни вноски сочи на недопустимо обременяване на потребителя със
срочно дължими за един и същи период парчни задължения. Самото договаряне на отношенията му с поръчителя
е вменено от кредитора като задължение и условие за отпускането на кредита.
В договор за поръчителство/ДП/, сключен на 3.06.2019г. между кредитодателя "Кредисимо " АД и
поръчителя "Ай Тръст " ЕООД- по повод отпуснат потребителски кредит на кредитополучателя Б. С. И. от 2
500,00лв, със срок за погасяване на 20.05.2021 г. или за 24 /двадесет и четири/ календарни месеца, е уговорено, че
поръчителят отговаря солидарно с потребителя за размера на задълженията по договора към кредитодателя.
Предвидено е, че поръчителят се задължава при писмено поискване от "Кредисимо" АД да плати всички
изискуеми задължения на потребителя по ДПК /чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 2/, след информиране на поръчителя за всяко
неизпълнено от потребителя задължение за плащане на главница, лихва или други разходи по ДПК или при
настъпила предсрочна изискуемост; че поръчителят няма право да откаже плащане на кредитора "Кредисимо "
АД, независимо от това дали преди това е поканен потребителя да плати или кредитора е предприел спрямо него
действия за плащането/чл. 5, ал. 3 във вр. с ал. 1/.
Същеврменно, според предвиденото в чл. 4 от сключения между заявителя-поръчител и длъжника-
кредитополучател ДПП/договор за предоставяне на поръчителство/ , поръчителят има право на възнаграждение
за изпълнение на задълженията по този договор, както и да иска от потребителя възстановяване на сумата за
платените от поръчителя задължения на потребителя по ДПК, със законна лихва и направени от поръчителя
разноски . Размерът на възнаграждението за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по
ДПК /тоест възнаграждение само за даваното обезпечение, независимо от това дали ще се стигне до активиране на
самото обезпечение при неизпълнение от потребителя по същество/, е посочен в Приложение № 1 към договора за
предоставяне на поръчителство /ДПП/, според което при предоставено поръчителство за кредит от 2 500 лв,
погасяван за 24 месеца, дължимото възнаграждение на поръчителя до крайния падеж - 20.05.2021г., е в размер на
2 719,92 лв /плащано разсрочено по 113,33 лв на месец заедно с месечната погасителна вноска от 154,65 лв/.
Тоест, като договорено само за да подсигури обезпечението, без дори да е необходимо този обезпечителен
институт да се приведе в изпълнение и реално потребителят да не се ползва от него за срока на действие на ДПК,
възнаграждението за поръчителя е 1.86 пъти по-голямо от печалбата /възнаградителната, договорната лихва/
предвидена за кредитодателя /1 461,60 лв/.
Неоснователно е твърдението на частният жалбоподател- че потребителят по собствена воля избрал да
обезпечи задължението си по потребителския кредит чрез поръчителство, поради което не била налице
констатираната от първоинстанционния съд неравноправност за потребителя клауза.
Действително, от формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението Договор за
потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да-
съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички
текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез
поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" юридическо лице-поръчител, то заявлението му за
сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото
обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му.
5
Тоест, налице е неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане
на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител,
което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.
Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора на обезпечение, дори
напротив: от формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за
кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да подпише т. н. - "договор за предоставяне на
поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице- поръчител. Освен всичко изложено се налага и
извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга- да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Правилата на договорната автономия и на обвързващата сила на изразената воля са ограничени от общите
разпоредби за недействителност на правните сделки и в частност от разпоредбите на потребителското
законодателство. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза"
в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр. 64/ 2007 г. /. Според чл.
3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които
въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе
на нейното съдържание. В конкретният случай ситуацията е точно такава. Потребителят, с оглед голямото
различие в сроковете за разглеждане на обезпечени и необезпечени кредити, е житейски оправдано и нормално да
предпочете обезпечения кредит, който обаче се предлага с поръчителство от одобрено от кредитодателя ЮЛ-
поръчител. Т.е. в случая се установява наличие на клауза, която е съставена предварително и върху съдържанието
на която потребителя не би могъл да влияе.
В тази връзка, макар всеки един от договорите, представени на съда със заявлението по чл. 410 ГПК, а
именно: договорът за кредит, договорът за поръчителство и ненаименованият Договор за предоставяне на
поръчителство, формално да представляват самостоятелни договори, при внимателния им анализ се установява
договорна обвързаност между кредитора и поръчителя, което е видно както от уговорката за сключване на
договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя ЮЛ-поръчител, сключването на
договора за поръчителство в същия ден, така и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл.8,
ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
Както правилно е приел и районният съд, дългът по кредитното правоотношение с така уговорените
акцесорни плащания следва да се разглеждат като едно цяло, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е
неделим от основното задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер
на разходите по кредита. Този извод се следва независимо от това, дали ненаименованият от страните ДПП
притежава характеристиките на договор за поръчка.
По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
6
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Както се изтъкна и по-горе, при анализиране на чл. 4, ал. 1-3 от процесния Договор за потребителски
кредит, става ясно, че при сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо"
юридическо лице-поръчител, сроковете за одобрение и за сключване на потребителски кредит са неколкократно
по-кратки. Изрично в чл. 4, ал. 1, изречение последно от кредитния договор е предвидено, че при сключване на
договор за поръчителство с одобрено от "КРЕДИСИМО" ЮЛ-поръчител в отношенията между страните по
кредитния договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. От
изложеното безспорно се налага извода- че разходът "възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство" е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.
е. това възнаграждение представлява "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар и да не
е бил отразен като такъв в "ГДП" по процесния ДПК.
И трите договора са подписани на една и съща дата. При положение, че кредитодателят е предвидил
наличието на договора за предоставяне на поръчителство като условие за бързото отпускане на кредита, съдът
приема, че във времево отношение ДПП предхожда сключването на ДПК. Прочита на договора за кредит води до
заключение, че договорът за поръчителство е негова функция и двата следва да се тълкуват в тяхната съвкупност,
което води до несъмнения извод за възлагане на допълнителни финансови тежести за потребителя, ерго, до
заобикаляне на разпоредбите, уреждащи размера на ГПР по ЗПК. Който, по императив на предвиденотов чл. 19,
ал. 4 от ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България".
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху
икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да
се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий
ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси,
комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя.
При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата
на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не може да надвишава 50%. Видно от
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, ГПР по
настоящия договор за кредит е предвиден на 50%, т.е. в рамките на допустимата граница, но фактически не
отразява действителния размер на поетите от потребителя разходи, включващи и договореното в полза на
поръчителя възнаграждение. Аргумент в тази насока е неразривната и функционално обусловена от самите
контрахенти, връзка между договора за кредит, ДПП и договора за поръчителство.
Не на последно място следва да се изтъкне и факта, който се установява от служебно в ТРРЮЛНЦ
направената справка за актуалното състояние на дружеството – поръчител. От направените вписвания е видно, че
заемодателят и одобреното от него дружество - поръчител са свързани лица, доколкото "Кредисимо" АД
(заемодател) е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст"ЕООД (поръчител). Това съдържание на
уговорката установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143,
ал. 1 ЗЗП и по см. на чл.289 ТЗ презумира злоупотреба с права.
На последно място допълнителен аргумент за отхвърляне на претенцията на заявителя за сумата от
346,63лв. , представляваща възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, съдът намира в нормата на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави. От изложеното в т. 12 от заявлението и приложения договор
за паричен заем става ясно, че задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на
поръчителство, е определено като предварително условие за сключване на договора. Това противоречи на
7
принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на претендираното
възнаграждение, което води до оскъпяване на кредита. Недължимостта на претендираното възнаграждение,
редоставя извод за несновтелност и на акцесорната претенция за дължими поради забавата й лихва.
По подробно изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея разпореждане
следва да бъде потвърдено .
Съгласно задължителните постановки на т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК определението на РОС не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Разградският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 584/29.Х.2020 г. по ч. гр. д. № 656/2020 г. по описа на РС-Исперих, в частта, с
която съдът е отхвърлил подаденото от „Ай Тръст“ЕООД ЕИК203508899, със седалище и адрес на управление
по търг. регистрация в гр. София, район Триадица, бул. Витоша № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България Г
заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК против Б. С. И. за изпълнение на следните парични вземания:
1/ регресна претенция за 66,31лв., платени от завителя за извършени от кредитора по ДПК
№2038089/3.VI.2019г административни разноски, свързани с действия по уведомяване и извънсъдебно
погасяване на задълженията и
2/ претенция за дължими в изпълнение на Договор за предоставяне на поръчителство вземания в общ размер
на 371,70лв., от които
- 346,63 лв. за възнаграждение, договорено в полза на заявителя при изпълнение на поетото по договора
за поръчка задължение за обезпечаване на сключения от длъжника кредитен договор и
- 25,07лв., дължими в обезщетение за забава на дължимото по договора за поръчка възнаграждение в
периода 21.XII.2019 до 9.Х.2020г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8