Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 13,03,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Евдокия
Мария-Панайотова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 203
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от П.Н.Г.
срещу „М.ц.з.с.и.м.п.п.б.б.“ ЕООД, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 141,
ал. 7 от ТЗ за заплащане на сума в размер на 37838,22лв., представляваща дължимо
възнаграждение въз основа на договори за управление за периода от м. август
2016 до м. август 2017г., от
които 14804,74 лв. - възнаграждение по договор от
01,06,2016 г. и 23033,48 лв.,
възнаграждение по договор от 01,06,2017 г., ведно със законната лихва считано
от 07,01,2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се доводи, че с договори за управление от 01,06,2016 г. и 01,06,2017 г. на ищцата е възложено управлението на ответника „М.ц.з.с.и.м.п.п.б.б.“ ЕООД. Било уговорено възнаграждение в размер на 250 % от средната месечна брутна работна заплата на работещите в дружеството лица- раздел 4, чл.9. Основното задължение на управителя се изразявало в организация и ръководство дейността на търговското дружество, което се изпълнявало добросъвестно и в интерес на дружеството. С цел осигуряване финансовата обезпеченост на дружеството ищцата отложила заплащането на дължимото ѝ се възнаграждение за периода от м. август 2016 до м. август 2017 г.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-„М.ц.з.с.и.м.п.п.б.б.“ в указания
законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди се ищцата да е изпълнявала длъжността управител на
МЦ в периода от 01,06,2016год. до 09,08,2017год. Посочва, че с приемането на
годишните финансови отчети на дружеството за 2016 и 2017 г., ищцата не е
освободена от отговорност, тъй като не изпълнявала задълженията си с грижата на
„добър стопанин“. Поддържа, че договор за управление за периода от
01,06,2016год. до 01,06,2017год. е сключен
между ищцата и „Специализирана болница за активно лечение по белодробни
болести „Света София“ ЕАД /„СБАЛББ Света
София“ ЕАД/, а не с МЦ. Излага, че макар
и в договора да се посочва, че се възлага управлението на медицинския център,
той не е сключен от надлежно оправомощено лице и по тази причина не са налице
валидни договорни отношения между страните по делото. В случай, че се дължи
възнаграждение, то следва да бъде заплатено от „СБАЛББ „Света София““ ЕАД.
Поддържа, че само в един от договорите е посочено, че се сключва от „СБАЛББ Света
София“ ЕАД в качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното
дружество и че възнаграждението се заплаща за сметка на последното. Твърди, че
дори да се установят договорни отношения между страните, ищцата не е изпълнила
договорните си задължения по управление на дружеството с грижата на добрия
стопанин- ограничила е работното време на медицинския център до обяд
и по този начин за него са настъпили финансови загуби. Посочва, че ищцата не е
изпълнила добросъвестно задълженията си и не е изплатила на себе си дължимото
ѝ възнаграждение. Оспорва посочения в исковата молба момент, от който са
прекратени договорните отношения между ищцата и ответното дружество, като
възнаграждение за м. август 2017 г. се дължало единствено до 09,08,2017 г.
Релевира възражение за прихващане със свое вземане срещу ищцата в размер на
76000,00 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди-пропуснати
приходи за периода от м.август 2016год. до м.август 2017год. причинени от
ищцата при управлението на дружеството.
Съобразно изложеното е заявено
становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 01,06,2016год. между ищцата, в качеството на
управител и „Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести
„Света София““ ЕАД, в качеството на възложител е сключен договор за възлагане
на управлението /л. 8/, с който на ищцата е възложено управлението на „М.ц.з.с.и.м.п.п.б.б.“
ЕООД. В договора е посочено, че „СБАЛББ „Света София“ АД подписва договора на
основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ вр. чл. 16, ал. 3 от ЗЛЗ и решение на съвета на
директорите на „СБАЛББ „Света София“АД. В чл. 9 от договора е посочено, че
управителят получава възнаграждение в размер на 250 % от средната месечна
брутна заплата на лечебното заведение и е с продължителност на една година
считано от 01,06,2016год.
На 01,06,2017год. между ищцата, в
качеството на управител и „Многопрофилна болница за активно лечение по
белодробни болести „Света София“ ЕАД, в качеството на възложител е сключен нов
договор за възлагане на ищцата на управлението на „М.ц.з.с.и.м.п.п.б.б.“ ЕООД.
Посочено е, че договорът се сключва от страна на „МБАЛББ „Света София“АД, в
качеството му на едноличен собственик на капитала на „М.ц.з.с.и.м.п.п.б.б.“
ЕООД. В чл. 2 от договора е предвидено, че той се сключва за срок до провеждане
на конкурс за избор на нов управител на „МЦ за СИМП по ББ“ ЕООД. Съгласно чл. 9
от договора управителят получава възнаграждение в размер на 250 на сто от
средната месечна брутна работна заплата на лечебното заведение, като е
отбелязано, че възнаграждението е за сметка на медицинския център.
Видно от представения по делото протокол от
25,04,2017год. /л. 42/ на проведено заседание на съвета на директорите на
„СБАЛББ „Света София“ ЕАД от същата дата е взето решение да не се освобождава
от отговорност управителя на медицинския център, поради натрупани задължения за
неизплатени възнаграждения на самия управител в продължение на няколко години
назад във времето.
Видно от протокол от 23,04,2018год. /л. 44/, на
проведено на същата дата заседание на съвета на директорите на „МБАЛББ „Света
София“ ЕАД е взето решение да не се освобождава от отговорност бившия, както и
настоящия управител на медицинския център.
Представен е протокол от 29,06,2017год. за проведен
конкурс за управител на ответното дружество /л. 45/. В рамките на проведеното с
нея събеседване, ищцата е посочила да не е изплатила на себе си дължимо
възнаграждение поради възникналите непредвидени разходи на медицинския център
във връзка със закупуване на ново оборудване, съобразяването на сградата с
регулаторни изисквания и природни бедствия.
С писмо вх. № 28/27,08,2018год./л. 15/ ищцата е
отправила покана до ответника за заплащане на възнаграждение по процесните договори
за управление. Последвал е отговор от ответното дружество, с изх. №
39/03,08,2018год. /л. 17/, с който ищцата е уведомена, че не е освободена от
отговорност в качеството ѝ на бивш управител на дружеството и като такъв
е нанесла вреда в размер на 41969,59 лв., изразяваща се в неизплащане на
личното ѝ месечно възнаграждение и дължимия данък върху общ доход.
Представен е договор за предоставяне на финансови
средства за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване
и преодоляване на последствия от бедствия № РД-06-95 от 02,07,2015год. /л. 96/
по силата на който на ответното дружество, представлявано от ищцата е
представена сума за аварийно-възстановителни работи в размер на 19083,00 лв. от
бюджета на Министерството на здравеопазването.
По делото е представен протокол от 16,04,2019год.
/л. 67/, за проведено събрание на съвета на директорите на „МБАЛББ „Света
София““ ЕАД, на което е взето решение за търсене на отговорност на бившия
управител на „МЦ за СИМББ“ ЕООД – ищцата П.Н.Г..
От заключението на назначената по делото съдебна
счетоводна експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да
бъде взето предвид при постановяване на съдебния акт се установява, че общият
размер на неплатеното нетно възнаграждение на основание чл. 9 от Договорите за
възлагане на управление на „МЦ за СИМП по ББ” ЕООД, за периода от м. 8,2016г.
до 09,08,2017г. е 30308,75лв. Общият размер на неплатеното нетно възнаграждение на основание чл.
4/чл.5.6 от Договорите, за дейността на управителя като лекар, е 7529,47лв. Общо дължимите
възнаграждения, начислени в съответствие с клаузите от представените два
договора, са в размер на 37838,22 лв. Вещото лице посочва, че Средната месечна работна
заплата в периода 01,06,2016год.-31,05,2017год. е 1179,20лв., а за периода от
01,06,2017год. до 31,07,2017год. е в размер на 1235,55 лв. Експертизата установява, че на ищцата са
изплатени възнаграждения, дължими за период преди процесния, вкл. За
м.06,2016год. и м.07,2016год.-платени на 04,07,2017год
Посочва се,
че размерът на приходите на МЦ за периода от м. август 2016 г. до м. август
2017 г. възлиза на 223332,16лв., а за периода от м. август 2017 г. до м. август 2018 г. възлиза на 301063,49лв. Вещото лице посочва, че
размерът на доходите от клинични изпитвания за 2015, 2016 и 2017год. възлиза на
79000,00 лв., като за 2018год. не се отчитат доходи от такива дейности. Посочва
се, че ответното дружество е постигнало по-добър финансов резултат за 2015,2016
и 2017 год. в сравнение с 2018 год. През 2015 и 2016 год. е отчетена печалба от
съот. 17000,00 и 2000,00 лв., а през 2017год. – загуба от 2000,00 и загуба от 11000,00
лв. за 2018год. Средствата в размер на 19083.00 лв., посочени в чл. 4 от
Договор № РД - 06 - 95 от 02.07.2015г., във връзка с възстановяване на сградния
фонд вследствие на природни въздействия е отразена в ГФО /Отчета за финансовото
състояние/ за годината, завършваща на 31.12.2014г. В пояснителните бележки са
посочени като текущи вземания от Комисията по бедствия и аварии - 19хил.лв. В ГФО
за 2012г. са отчетени приходи от предоставени от държавата безвъзмездни
средства в размер на 6 хил. лв. В ГФО на МЦ за 2009г. е отразено дарение в
размер на 47 хил.лв., свързано с ДА. В същата година е отразена и промяна в
стойността на балансово перо „Сгради” със стойността на извършен основен ремонт
в размер на 58 хил.лв.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Веска Радева Спасова – медицинска сестра при ответника в
процесния период, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. Сочи се Медицинският
център да е работел от 07:30 до 16:30 часа. Сутрин се превеждали и оперативки.
Случвало се е да се извършват прегледи и след 16:00 часа. Свидетелства, че
рентгенографии се правели в рентгена на белодробната болница. В тази връзка
съществувал проблем, изразяващ се в това, че след 13:30 часа в болницата не е
присъствал рентгенолог, който да разчита снимките. По тази причина често
пациенти са били инструктирани да посетят медицинския център на следващия ден,
за да може да им бъде направена и разчетена снимка преди да бъде извършен
обстоен преглед. Този проблем бил траен. Ищцата, като управител на медицинския
център на няколко пъти се е опитвала да говори с директора на болницата
специално за рентгена, но без резултат. Докато е била заета при ответното
дружество, ищцата осигурила сключването на множество договори с фармацевтични
компании за изследване на лекарства, доколкото в центъра се лекували много хора
с хронични белодробни заболявания. Фармацевтичните компании били привлечени към
центъра от високите лични и професионални качества на ищцата.
По делото са депозирани показания и от св. Л.В.И.-
медицинска сестра, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. Работният
ден в центъра бил 8 часов – от 07:30 до 16:30 часа. Ищцата, в качеството
ѝ на управител е изисквала стриктно да се спазва работното време. В
центъра е имало пулмолог и физиотерапевт, каквито са били изискванията. Сутрин
се провеждали оперативки. Пациентите на медицинския център били насочвани към
болницата, но се срещали затруднения, защото отговорът от там винаги бил, че
няма места. Първоначално се взело решение да има рентгенолог на разположение за
8 часа, т.е. от 07:30 до 16:30 часа, впоследствие обаче такъв бил осигуряван
само до 14:30 часа. Ренгенови снимки се правели, доколкото е присъствал
лаборант, но не можели да бъдат разчетени. Това налагало пациенти да бъдат
връщани и инструктирани да посетят центъра на следващия ден. Когато не е могла
да бъде разчетена ренгенография са се търсели алтернативи – пациенти са били
насочвани към други болници. Дава показания, че в центъра са се извършвали
клинични изследвания благодарение на професионалния авторитет на ищцата като
пулмолог. По този начин медицинският център си е осигурявал важно финансиране,
което е позволило да продължи съществуването му. Посочва, че медицинският
център не е получавал финансова помощ от болницата принципал. Благодарение на
усилията на ищцата сочи да е осигурено финансиране за ремонта на центъра от
здравноосигурителни фондове, държавни учредения и заможни пациенти. Свидетелства,
че винаги в срок е бил заплащан наема на сградата към болницата, както и комуналните
задължения на центъра. Бил сключен и договор с рентгеновото отделение на
болницата. Посочва, че е имало служители на центъра на 8 часов работен ден.
Ищцата отделяла за клинични изследвания около 2 часа на ден.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от правна страна следното:
Предявен е иск за заплащането на възнаграждение за
времето, през което ищцата е заемала позицията управител на ответното
дружество. Отношенията между търговското дружеството и управителя се уреждат с
договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името
на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или
от едноличния собственик на капитала. Съгласно константната съдебна практика
отношенията между управителя и дружеството са мандатни по своя характер и се
уреждат по правилата на договора за поръчка.
По делото са представени сключени на 01,06,2016год.
и 01,06,2017год. договори, с които на ищцата е възложено управлението на
ответното дружество за релевирания период. Действително и в двата договора като
възложител е посочен едноличният собственик на капитала на ответника - „,МБАЛББ
Света София““ ЕАД /респ. „СБАЛББ Света София““ ЕАД/, а не ответника „МЦСИМПББ“
ЕООД. В договора от 01,06,2016год. е посочено, че „СБАЛББ „Света София““ ЕАД,
чрез изпълнителния си директор сключва договора на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ, вр. чл. 16, ал. 3 от ЗЛЗ и решение на съвета на директорите на „СБАЛББ „Света
София““ ЕАД. Предвид характера на договора като такъв за управление, изричното
препращане към разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ и посоченото във връзка с него
решение на СД на „СБАЛББ „Света София““ ЕАД, обосновава извод, че болницата,
чрез изпълнителния си директор, е действала, съобразно правомощията си по чл.
147, ал. 2 вр. чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ и договорите са сключени от името и
за сметка на ответното дружество. Т.е. пасивната материално правна легитимация
е за дружеството, на не едноличния собственик на ответника каквито са
възраженията на МЦ. Идентичен извод
следва да бъде направен и относно договора от 01,06,2017год. От характера на
договора като такъв за управление и изричното посочване, че „МБАЛББ „Света
София““ ЕАД е действало в качеството си на едноличен собственик на капитала на
ответника, както и отбелязването в чл. 9 от него, че възнаграждението на ищцата
се изплаща за сметка на „МЦСИМПББ“ ЕООД, следва да се приеме, че и този договор
е сключен от името и за сметка на ответното дружество. Що се касае до доводите,
че за избор на управител е нужно специално решение на съвета на директорите на
„МБАЛББ „Света София““ ЕАД, то следва да се посочи, че ищцата е трето лице за
акционерното дружество и евентуални ограничения в представителната власт на
изпълнителния директор подписал договора, доколкото не се оспорва това му
качество, на основание чл. 235, ал. 4 от ТЗ не могат да ѝ се
противопоставят. По този начин се установява облигационно правоотношение между
страните по делото, възникнало по силата на представените договори за
управление.
По делото бе установено, че ищцата е изпълнила
задълженията си за управление на ответното дружество. Доводите за некачествения
характер на това изпълнение подлежат на разглеждане в рамките на наведеното от
ответното дружество възражение за прихващане с вземане за дължимо обезщетение
за причинени по време на управлението на ищцата вреди.
Съдът намира за неоснователни доводите, че с
претендирането на възнаграждение за релевирания период, ищцата извлича ползи от
собственото си недобросъвестно поведение, като е имала възможност да изплати на
себе си дължимите суми. Ищцата не извлича или твърди никакви ползи от неплащането
на възнаграждението. Тази хипотеза би била налице в случай че тя, наред с
възнаграждението по договорите, претендира и заплащането на лихви, респ.
неустойка за забава.
Предвид изложеното на ищцата следва да бъде
заплатено възнаграждение по сключените между нея и ответното дружество договори
за управление, както следва за периода
от 01,08,2016год. до 31,05,2017год. по договор от 01,06,2016год. и за периода
от 01,06,2017год. до 09,08,2017год. /Съдът намира, че в отношенията с
дружеството на ищцата се дължи възнаграждение до датата на уведомяване за оттегляне на пълномощията й
като управител на осн.чл.287 от ЗЗД, но тай като липсват данни да е уведомена
преди заличаване на вписването в търговски регистър на 09,08,2017год., към
който момент се проявява и конститутивното действие на вписването по чл.140,
ал.4 от ТЗ, то следва да приема за релевантна именно тази дата/.
Съгласно съответните клаузи на чл. 9 на договорите
от 01,06,2016 и 01,06,2017 г., на ищцата се дължи възнаграждение в размер на
250 на сто от средната месечна брутна работна заплата на лечебното заведение.
Съдът намира за неоснователни наведените в отговора доводи, че на ищцата се
дължи еднократно възнаграждение от 250% от средната месечна заплата в лечебното
заведение за целия период на договора, а не възнаграждение в този размер за
всеки месец. След като база за определяне на
възнаграждението е средно месечната брутна заплата, то обоснован извод е
и че възнаграждението на управителя са плаща месечно. Извод за това се налага и
от признанието на ответника в писмо
изх.№39/03,08,2018год., в което се сочи на неплатени помесечно нетни суми за получаване в размер 37838,22лв.
В заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза са посочени дължимите на ищцата суми, както по
чл. 9 от всеки от договорите - възнаграждение за управление на ответника, така
и от част от средствата постъпили в МЦ в резултат на дейността на ищцата като
лекар. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения да се
претендира възнаграждение единствено на основание чл.9 от договорите за
възлагане на управление относно заеманата длъжност като управител. Това е
уточнено и с молба от 24,01,2019год. по изрични указания от съда да са посочи
начин на формиране на процесната сума. Не
са изложени фактически твърдения в исковата молба и уточнителната молба, от
които да се обоснове извод да се претендира
възнаграждение формирано от средствата постъпили в дружеството от длъжността на
ищцата като лекар и съобразно чл. 4, ал.
3 от договора от 2016год., респ. т. 5.6 от договора от 2017год. Не е заявено и
изменение на основанието на иска. Заявеното в
писмената защита по делото „ответникът да не е заявил
възражение относно елементите ,
чиито сбор съставя размера на претендираните възнаграждения и срещу основателността и величината на това от тях, което представлява 30%
от доходите, реализирани от лечебна дейност“ не е заявено в
изискуемия процесуален ред. Ето защо съдът приема предмет на исковата претенция
да са само възнаграждения на осн.чл.9 от
договорите в размер на 250% от
среднобрутното месечно възнаграждение. Действително в петитума на
исковата молба e посочено общо да се претендира сума
съставляваща „възнаграждение по двата договора за управление“, но доколкото
петитума следва да се тълкува във връзка с обстоятелствената част на исковата
молба, при липса на изложени фактически твърдения в тази насока не може да се
приеме, че част от предмета на иска са и средствата от дейността на ищцата като
лекар, като присъждането им от съда би било произнасяне „свръхпетитум“. По тази
причина, при определяне на размера, в който исковата претенция е основателна
следва да се вземат предвид единствено дължимото на ищцата възнаграждение за
управление на ответника по съответните клаузи на чл. 9 от двата договора.
С молба от 05,02,2019год. /л. 34/, ищцата е
уточнила, че претендира вземания по договора от 2016год. в размер на
14804,74лв., а по договора от 2017год., в размер на 23033,48 лв. Това уточнение
е отразено в доклада по делото, като по отношение на него не е последвало
възражение от ищцата.
По делото се претендира заплащане за възнаграждение
по два отделни договора за управление, уреждали отношенията между страните в
различни периоди в рамките на общо заявения период - 08,2016год. до 08,2017год.
Заявени са обективно съединени искове по аргумент на чл.141, ал.7 от ТЗ сочещ,
че отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане
на управлението, с който се
конкретизират отношенията между управителя и дружество, вкл. относно дължимо
възнаграждение.
Относно размера на отделните искови претенции,
съдът е обвързан от формулирания петитум за всяка една от тях, като не може да
се произнася в повече от заявеното дори то да е в рамките на първоначално посочения
в исковата молба общ размер.
Вещото лице по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза е посочило размера на дължимото възнаграждение на
ищцата за всеки месец от процесния период. Съдът намира за неоснователни доводите
за неточно определяне на размера на възнаграждението за месеци август и
септември 2016год. и май и юни 2017год. В чл. 8 на двата договора е посочено,
че управителят има право на „30 работни дни платен годишен отпуск“. Въпреки че
процесните договори не са трудови, от използвания израз „платен годишен отпуск“
следва да се приеме, че страните са приели отношенията им в тази част да се
уреждат от правилата на Глава осма на Кодекса на труда и в частност на чл. 177
от същия, където е посочено, че дължимото по време на отпуска възнаграждение се
изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на
отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни
дни.
Определени по реда на чл.162 от ГПК, дължимото
възнаграждение за управление на ответното дружество по договора от
01,06,2016год. и за периода от 01,08,2016год. до 31,05,2017год. вкл. възлиза на
24306,12лв., докато това по договора от 01,06,2017год. за периода от 01,06,2017
до 09,08,2017год., е в размер на 6002,63 лв. Предвид горното исковата претенция за заплащане на
суми по договор от 01,06,2016год. следва да бъде уважена в пълния предявен
размер от 14804,74 лв., Исковата претенция по договор от 01,06,2017год. следва да бъде
уважена в размер от 6002,63 лв., като бъде отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 23033,48
лв., както и за периода от 09,08,2017год. до 30,08,2017год.
Върху тези суми следва да бъде присъдена и законна
лихва считано от датата на исковата
молба -07,01,2019год. до окончателното изплащане на вземането.
По възражението за прихващане:
От страна на ответното дружество е релевирано възражение
за прихващане с негово вземане за обезщетение за причинени от ищцата вреди при
изпълнение на функциите на управител.
Отговорността по чл. 145 ТЗ е специална имуществена
отговорност, която произтича от съществуващите между дружеството и управителя
два вида правоотношения - договорно и органно / така решения по т.д. № 669/2008
г. на І т.о., т.д. № 61/2011 г. на ІІ т.о., т.д. № 1389/2002 г. на ІІ т.о.,
т.д. № 2795/2015 г. на І т.о., т.д. № 1212/2018 г. на І т.о. на ВКС и др. /.
Отговорността е за вреди, в причинна връзка с действия или бездействия на
управителя, при и по повод осъществяването на управленските му функции,
съгласно сключения договор за управление и закона, уреждащ задълженията му като
органен представител, причинени виновно.
Абсолютна процесуална предпоставка за търсене на
отговорност на управителя по съдебен ред е вземането на решение от общото
събрание, респ. едноличния собственик на капитала. Тази предпоставка е осъществена,
видно от протокол от 16,04,2019год. - едноличният собственик на капитала на
ответника – „МБАЛ „Света София““ АД, е взел решение да се потърси отговорност
от ищцата П.Н.Г., в качеството ѝ на бивш управител на „МЦСИМПББ“ ЕООД,
посредством предявяване възражение за прихващане по заведен от нея иск, поради
което тази предпоставка е налице към датата на депозирана на отговора на
исковата молба на 24,04,2019год.
Твърди се отговорността на ищцата да произтича от лошото
изпълнение на задълженията ѝ за управление на ответното дружество. В
частност се сочи, че ищцата е ограничила работното време на медицинския център
„до обяд“, отпращала е пациенти и се е държала грубо с тях, както и липсата на
изготвяна и предадена програма за дейността на медицинския център. По делото не
са ангажирани никакви доказателства в насока доказване на първите три обстоятелства.
Напротив, от депозираните по делото показания се установява, че периодичната
невъзможност за извършване на прегледи следобяд и отлагане им за следващ ден се
дължи на липсата на лекар- рентгенолог на пълен работен ден, който да разчете извършените
рентгенограми. Тази невъзможност се явява обективна за ищцата. Рентгенорафското
оборудване и обслужващите го специалисти се осигуряват поначало от болницата –
едноличен собственик на капитала, като е сключен договор между нея и ответника
за използването му. Видно от депозираните свидетелски показания, са правени
постъпки от страна на ищцата да се удължи времето, през което медицинския
център може да използва услугите на рентгенографията на болницата през целия
работен ден, което обаче така и не се случило. От друга страна от събраните по
делото доказателства се установява, че ищцата е полагала дължимата грижа при
управлението на ответното дружество – всяка сутрин са провеждани оперативки с
персонала на медицинския център, осигурявани са дарения за центъра, както и
допълнителни доходи от клинични изследвания. Единственото неизпълнение на
договора, което се установява е изготвянето и предаването на програма за
дейността на центъра, предвид непредставянето по делото на такива документи от
страна на ищцата, опровергаващи отрицанието на този факт.
Въпреки това по делото не се установява настъпването
на вреди в причинна връзка с поведение на ищцата. От страна на ответника са
релевирани доводи, че вследствие на лошото управление на ищцата за дружеството
са настъпили вреди в размер на 76000,00лв., представляващи разликата в
реализираните приходите през последната година на управлението на ищцата и тези
при управлението на следващия управител в периода от септември 2017 г. -
септември 2018 г. Приходите на дружеството следва да се разглеждат в контекста
на неговата цялостна стопанска дейност и във връзка с извършените разходи. В
тази връзка икономическото представяне на дадено дружество за определен период
може най-добре да се оцени чрез неговия краен финансов резултат – печалба или
загуба, независимо, че като стойност приходите за 2017-2018год. са 301063,49
при съпоставими такива 223332,16 при управлението на ищцата. В конкретния
случай, видно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза за последните три години от управлението на ищцата - 2015, 2016 и
2017 год., ответното дружество е
постигнало по-добър финансов резултат в сравнение с 2018год., когато
управлението на дружеството е поето от друго лице. От друга страна така
очертаните вреди представляват по същество пропуснати ползи. За да се ангажира
отговорността на ищцата за обезщетяването им трябва да съществува сигурност за
увеличаване на имуществото на ответното дружество, т.е. за реализиране
посочените приходи, която сигурност не се предполага. В тежест на ответника
съобразно чл.154 от ГПК е да докаже, че
при точно изпълнение на задълженията на ищцата би реализирал посочените
допълнителни приходи, като такова доказване в случая не е проведено. Ето защо,
по делото не се установява възникването на фактическия състав на отговорността
на ищцата по чл. 145 от ТЗ.
Съобразно изложеното възражението за прихващане със
сумата от 76000,00 лв., обезщетение за
вреди, под формата на пропуснати ползи причинени от ищцата при управление на
ответното дружество е неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1036,80лв.
от общо 1920,00 лв., от които 1520,00 лв. – държавна такса и 400 лв. – депозити
за вещи лица.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенция
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 1080,00лв. от общо 2400,00 лв., от които 2160,00лв.
–адв възнаграждение с ДДС, 240,00 лв. – депозити за свидетел и вещи лица./Съдът
намира за основателно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00лв.,
което следва да се намали до размер от 1800,00лв., като за определяне размера
на същото се съобрази минималният размер на адв.хонорар съгласно чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения-1665,14лв.,
фактическата и правна сложност на делото, вида на извършените процесуални
действия и броя съдебни заседания или 2160,00лв. с ДДС/.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.ц.з.с.и.м.п.п.б.б.“ ЕООД, ЕИК ******, съдебен
адрес: *** да заплати на П.Н.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
141, ал. 7 от ТЗ сума в размер на 14804,74лв.,
възнаграждение по договор за възлагане на управление на „МЦСИМПББ“ ЕООД от
01,06,2016год., за периода от 01,08,2016год.
до 31,05,2017год. и 6002,63лв., възнаграждение
по договор за възлагане на управление на „МЦСИМПББ“ ЕООД от 01,06,2017год. за
периода от 01,06,2017год. до 09,08,2017год.,
ведно със законната лихва върху тези суми от 07,01,2019год. до окончателното
изплащане на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за заплащане на възнаграждение по договор за възлагане на управление
на „МЦСИМПББ“ ЕООД от 01,06,2017год. за разликата от 6002,63 лв. до пълния
предявен размер от 23033,48лв., както и за периода от 10,08,2017год. до
31,08,2017год. като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ
възражение за прихващане,
релевирано от М.ц.з.с.и.м.п.п.б.б.“ ЕООД з. вземане срещу П.Н.Г., на основание чл. 145 от ТЗ, за сума в
размер на 76000,00лв., обезщетение
за имуществени вреди- пропуснати ползи, за периода м.08,2016год-м.08,2017год. причинени
при управление на ответното дружество като неоснователно.
ОСЪЖДА „М.ц.з.с.и.м.п.п.б.б.“ ЕООД, ЕИК ******, съдебен
адрес: *** да заплати на П.Н.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума
в размер на 1036,80лв-
разноски по делото.
ОСЪЖДА П.Н.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да
заплати на „М.ц.з.с.и.м.п.п.б.б.“ ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума
в размер 1080,00лв.-
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: