Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 410 21.10.2020 год. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева с участието на прокурор като разгледа докладваното от
съдия М. Русев административно дело №285 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр.
с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба, подадена от Д.Т.В. ***
против Заповед №19-12-68 от 17.03.2020 год., издадена от Главния архитект на
Община Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.124а, ал.2 и ал.5;
чл.135, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.134, ал.2, т.2 и т.7 и чл.201, ал.1
от ЗУТ, е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП - План за
регулация на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед №1584/ 15.10.2003 год., в
частта му за УПИ ХІV-876 в кв. 59 се раздела на два урегулирани поземлени
имота: УПИ ХІV-876, кв.59 и УПИ ХХХІ-876, кв.59, съгласно скица – проект,
неразделна част от настоящата заповед.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в
противоречие с материалния закон и при неспазване на императивните изисквания
за съдържание на административния акт. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта липсват
мотиви, като не са посочени и материално-правните норми ва административният
акт. Когато се одобрява ПУП, то следва да се опише действащия ПУП, кой е
действащия ОУП, какъв е характера на застрояване във всеки един от
новообразуваните имоти, какъв е начина на застрояване в тях. Не е изпълнено
изискването на чл.201 от ЗУТ. На скицата е обозначена едноетажна сграда за
търговия в имот, находяща се в имот №68850.515.287.1, за която има издадени
разрешения за строеж от 1992 год. и 1997 год. На сградата е налице прозорец и
врата на новопроектираната регулационна граница. Счита, че в конкретния случай
са неприложими нормите на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ. Има несъвпадение на имотните
и регулационните линии. Твърди се и допуснати процесуални нарушения, които
според жалбоподателят са съществени. Цялото производство е протекло при
игнориране на правото му на защита. Допълнително оплаквания и доводи са
изложени и в представените писмени бележки по делото, както и в допълнително
такива представени в даденият от съда срок за това. Направено е искане за
обявяване нищожността на обжалваната заповед или за отмяната й, като
незаконосъобразна.
Ответникът – Главен архитект на Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна..
Заинтересуваните страни - Б.Т.Д. и М.М.К., чрез
пълномощника си по делото адв. Г., в съдебно заседание и в представеното
писмено становище, оспорват жалбата като неоснователна. Поддържат, че сградата
на жалбоподателят е на източната регулационна линия на процесното УПИ и не е
елемент от действащия застроителен план, който предвижда средноетажно
застрояване с височина над 10 метра. На линията на която е разположен имота на В.
не е предвидено свързано застрояване. В конкретния случай е приложима
разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗУТ. Основният спорен момент е дали при
урегулирането, вследствие на разделянето на отделните поземлени имоти, следва
да се предвиди отстояние от сградата на жалбоподателят до новопроектирана
регулационна линия. В застроителния план не е предвидена сградата на
жалбоподателят, и поради това тази сграда не може да има отношение към
показателите на застрояване. При изменението на застроителния план не следва да
се съобразяват отстоянието до сграда, която нито по вид, нито по начин на
застрояване съответства на действащия застроителен план и не е негов елемент.
Заповедта е издадена от главния архитект в рамките на неговите правомощия,
съгласно предоставените му от Кмета на Община Стара Загора правомощия. Иска да
се отхвърли жалбата като неоснователна и да се присъдят направените по делото
разноски.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото производство - Д.Т.В.
и заинтересованите страни - Б.Т.Д. и М.М.К., са съсобственици на УПИ ХІV-876,
кв.59 по плана на гр. Стара Загора (поземлен имот с идентификатор 68850.515.287
по КККР), съгласно представените по делото нотариални актове, Скица изх. №1348
от 09.06.2016 год. /заверена и към 03.05.2018 год./, издадена от община Стара
Загора /лист 47, 92 от адм. дело №295/2020 год. на АССЗ/ и Скица на поземлен
имот №15-135980/ 23.03.2016 год., издадена от СГКК, гр. Стара Загора /лист 93 от
адм. дело №295/2020 год. на АССЗ /.
В
Районен съд – Стара Загора е образувано гр. дело №2073/2016 год. по предявен
иск за делба на горепосочения съсобствен имот /УПИ ХІV-876, кв.59 по плана на
гр. Стара Загора/, като съдебното производство по делото /във втората фаза по
извършването на съдебната делба/, е висящо. По това дело е било дадено
положително становище на Главния архитект на Община Стара Загора относно
поделяемостта на УПИ ХІV-876, кв.59 по плана на гр. Стара Загора /лист 59 от адм.
дело №295/2020 год. на АССЗ /. Посочено е, че УПИ ХІV-876, кв.59, съгласно
действащия ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед №1584/15.10.2003 год., попада в
устройствена зона с височина над 10.00 м - средно етажно застрояване. В тази
връзка минималните размери на урегулираните поземлени имоти по чл.19, ал.1, т.1
от ЗУТ, не са приложими, от което е направен извод, че е възможна делба на УПИ
ХІV-876 в кв.59. С оглед на изразеното от Главния архитект на Община Стара
Загора становище, сочещо на вероятна поделяемост на имота, с Старозагорския
районен съд, на основание чл.201, ал.3, изр. първо във връзка с чл.15, ал.6 и
чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ, във вр. с чл.34, ал.1 и ал.2 от Закона за
собствеността и чл.347-350 от ГПК, съдът е разпоредил да се изпрати официално
писмо до Главния архитект на Община Стара Загора, че следва в кръга на своята
компетентност да издаде мотивирано предписание до всяка от страните –
съделители, с нареждане да внесат проект за изменение на действащия план за
регулация /ПР/ относно извършването на съдебна делба на процесния по това дело
УПИ ХІV-876 в кв.59 по плана на гр. Стара Загора, между съделителите: Д.Т.В., Б.Т.Д.
и М.М.К..
В изпълнение на определението по гр. дело № 2073/2016
год. по описа на Старозагорския районен съд, Главният архитект на Община Стара
Загора е издал Предписание, обективирано в писмо изх. №10-11-4347 от 27.04.2018
год. /лист 38 от адм. дело №295/2020 год. на АССЗ /. С посоченото предписание,
на Д.Т.В., Б.Т.Д. и М.М.К. е указано да внесат проект за изменение на
действащия план за регулация, като представят техническо задание, подадено от
всички собственици и скица - предложение за разделяне на УПИ ХІV-876 в кв.59 по
плана на гр. Стара Загора, изготвени от лицензиран геодезист. За издаденото
предписание от Община Стара Загора е изпратено уведомително писмо изх.
№10-11-6397/13.06.2018 год. по гр. дело №2073/ 2016 год. по описа на РС – Стара
Загора /лист 98 от адм. дело №295/2020 год. на АССЗ /, с приложени към него заверени
копия на предписанието и на постъпилото възражение от Д.В. с вх. №10-04-143/10.05.2018
год., в което В. е изразил становище, че имотът е неподеляем /лист 101 от адм.
дело №295/2020 год. на АССЗ /.
Същевременно, от М.М.К. и от Б.Т.Д. е подадено
Заявление вх. №19-06-181 от 01.06.2018 год. до Главния архитект на Община Стара
Загора, с искане да бъде разрешено изработване на проект за изменение на
Подробен устройствен план - План за регулация за УПИ ХІV-876 кв.59 по плана на
гр. Стара Загора, собственост на Д.Т.В., Б.Т.Д. и наследници на М.Д.и УПИ
ХІІ-879, кв.59 по плана на гр. Стара Загора, като се промени регулационната
граница между УПИ ХІV-876 и УПИ ХІІ-879 така, че да съвпадне с кадастралната
граница между ПИ 287 и 290, кадастрален район 515, след което УПИ ХІV-876 да се
раздели „на две равни части“ /лист 114 от
адм. дело №295/2020 год. на АССЗ/. Към заявлението са приложени техническо
задание и скица – предложение относно предлаганото изменението на Плана за
регулация.
По повод на това е издадена Заповед №19-13-81 от 27.06.2020
год., издадена от Главния архитект на Община Стара Загора, на основание
чл.124а, ал.2 и ал.5; чл.135, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, по Заявление вх. №
19-06-181 от 01.06.2018г. на М.М.К. и Б.Т.Д., във връзка с чл.134, ал.2, т.2 и
т.7 и чл.201, ал.1 от ЗУТ и представени скица-предложение и техническо задание,
е разрешено изработване на проект за
изменение на ПУП -План за регулация на гр. Стара Загора, одобрен със
Заповед № 1584/ 15.10.2003 год., в частта му за УПИ ХІІ-879 и УПИ ХІV-876 в кв.
59, като общата вътрешно регулационна линия бъде поставена в съответствие със
съществуващата кадастрална граница между ПИ 68850.515.290 и ПИ 68850.515.287 по
КК на гр. Стара Загора, след което УПИ ХІV-876 да се раздели на два УПИ: УПИ
ХІV-676 и УПИ ХХХІ-677 в кв.59 ,
отредени за ПИ с проектни идентификатори 68850.515.676 и 68850.515.677
(съгласно представена скица-предложение и техническо задание).
Няма данни издадената от Главния архитект на
Община Стара Загора Заповед да е била съобщена на Д.Т.В. - съсобственик на
имота, за който е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП–ПР - УПИ
ХІV-876, кв.59 по плана на гр. Стара Загора.
С подадено до Кмета на Община Стара Загора
Заявление вх. №19-11-236 от 08.08.2018 год., М.К. и Б.Д. са направили искане за
съгласуване и одобряване на ПУП - изменение на Плана за регулация за УПИ
ХІV-876 и УПИ ХІІ-879, кв.59 по плана на гр. Стара Загора, съгласно приложен
проект с обяснителна записка към него (л.79 и сл. от адм. дело №295/2020 год.
на АССЗ). Към заявлението е приложено и Удостоверение изх. №25-62186/11.05.2018
год. от СГКК - Стара Загора, за определените нови проектни идентификатори на
поземлените имоти /лист 87 от адм. дело №295/2020 год. на АССЗ /. С решение
№349/27.11.2018 год., постановено по адм. дело №467/2018 год. по описа на
Административен съд Стара Загора, заповед №19-13-81 от 27.06.2018 год. на
Главния архитект на Община Стара Загора е отменена като незаконосъобразна, като
постановено при допуснати процесуални нарушения, тъй като образуваното
производство е недопустимо по смисъла на чл.27, ал.2, т.2 от АПК и е отхвърлено
искането за прогласяване на нищожността на заповедта. Решението е потвърдено с
решение №14802/04.11.2019 год., постановено по адм. дело №691/2019 год. по
описа на Върховен административен съд на Република България.
След влизането в сила на горепосочените решения е
депозирана молба с вх.№10-02-10669/23.12.2019 год. от Б.Т.Д. и М.М.К. *** за продължаване
на процесуалните действия с цел
одобряването на изменение на ПУП – План за регулация като УПИ ХІV-876 в кв. 59
се раздели на два урегулирани поземлени имота: УПИ ХІV-876, кв.59 и УПИ ХХХІ-876,
кв.59, с проектни идентификатори 68850.515.676 и 68850.515.677 /съгласно
представена скица – предложение и техническо задание/ - лист 58 от адм. дело
№295/2020 год. на АССЗ. Този проект е разгледан на заседание на ЕСУТ на
19.02.2020 год., който с решение по т.3.1 по протокол №07 от същата дата е приел проекта за ПУП. Въз основа на това решение
е издадена и оспорената в настоящето производство Заповед №19-12-68 от 17.03.2020 год. на Главния архитект на Община Стара
Загора.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването на оспореният индивидуален административен акт.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По аргумент от разпоредбата на чл.135, ал.3 във
вр. с ал.1 от ЗУТ, компетентен да се произнесе по подадено заявление с искане
да бъде разрешено изработването на проект за изменение на устройствен план, в
общия случай е кметът на общината /извън хипотезите на чл.124а, ал.3 и ал.4 от ЗУТ - за обекти с регионално значение и разположени на територията на повече от
една община и за обекти с обхват повече от една област, такива с национално
значение и/или национални обекти, републикански пътища, жп магистрали и жп
линии/. Съгласно §1, ал.3 от ДР на ЗУТ
Кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на
заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от
общинската (районната) администрация. От представената и приета като доказателство
по делото Заповед №10-00-2505 от 07.11.2019 год. /лист 29/, е видно, че на
основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ Кметът на Община Стара Загора е делегирал свои правомощия по ЗУТ, вкл.
правомощието по чл.135, ал.3 от ЗУТ, на Главния архитект Община Стара Загора –
арх. В.Г.. Следователно оспорената Заповед №19-12-68/17.03.2020 год., с която
на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ се разрешава изработване на проект за
изменение на влязъл в сила ПУП – ПР на гр. Стара Загора с посочен териториален
обхват, е издадена от материално и териториално компетентния административен
орган – Главен архитект на Община Стара Загора, съобразно и в рамките на
надлежно делегираните му на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ със Заповед
№10-00-2505 от 07.11.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора правомощия.
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на заповедта на 24.04.2020 год.
от лице с правен интерес от оспорването й. Разпоредбата на чл.201, ал.3 от ЗУТ
препраща към чл.15, ал. 6 от същия закон, съобразно която заповедите за
одобряване план за регулация, издадени при определени условия, не подлежат на
оспорване. В случаите по чл. 201 от ЗУТ обаче, заповедта за одобряване
изменението на плана за целите на съдебната делба би била окончателна само
когато проектът за разделянето на урегулирания поземлен имот е внесен от всички
съделители. В случая това не е така – проектът е внесен само от М.М.К. и Б.Т.Д.,
поради което жалбата на Д.Т.В. като съделител, който не е съгласен с исканото
изменение, е допустима.
По силата на
чл.201, ал.1 от ЗУТ, съдът, пред който се реализира производството по
съдебна делба е задължен да изиска становище от общинската (районната)
администрация относно поделяемостта на имота в случаите, при които при съдебна
делба на урегулиран поземлен имот следва да се образуват нови урегулирани
поземлени имоти. Алинея трета на същата правна норма предвижда, че когато
урегулираният поземлен имот е поделяем, главният архитект на общината (района)
с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на
действащия план за регулация. Проектът за изменение следва да отговаря на
изискванията на чл.201, ал.2 от ЗУТ, а именно: да не се създава недопустимо по
закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи; да не се
създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално
установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот
характер и начин на застрояване.
Съгласно чл.134, ал.1 и 2 от ЗУТ, влезлите в сила
подробни устройствени планове могат да се изменят при наличие на изчерпателно
изброените в тези текстове от закона хипотези. Фактическите основания, които
налагат изменението на плана следва да бъдат посочени в заповедта, като част от
мотивите й, каквото е императивното изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
приложим в производствата по ЗУТ, на основание чл.219, ал.3 от същия. Липсата
на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен,
тъй като се препятства съдебният контрол. В случая такова не е установено по
делото. В тази връзка актът е надлежно мотивиран, доколкото чрез препращане към
съдържанието на документи, част от административната преписка - протокол от
заседания на ЕСУТ, обяснителна записка, заключението на арх. П. В., изготвено
по повод допусната съдебна делба, което заключение е прието като част от
административната преписка по издаването на заповедта, е видно, че в тях се
съдържат данни относно допустимостта на делбата и възможността за обособяване
на два поземлени имота – източен и западен, всеки един с площ от 168.00 кв.м..
С одобрения с оспорената заповед ПУП-ПР не са
допуснати нарушения и на материалноправните разпоредби на ЗУТ. От заключението
на приложената съдебно-техническата експертиза се установява, че за
новообразуваните два имота е приложима разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗУТ. Специалните
разпоредби за устройственото планиране по ЗУТ съдържат императивни изисквания
за съобразяване с наличните към издаване на одобряващия устройственото решение
индивидуален административен акт строежи само ако те са разрешени - чл.124,
ал.5 от ЗУТ, т. е. законни. В такъв смисъл е и разпоредбата на § 21 от ЗР на
ЗУТ, която сочи, че когато във връзка с устройството на територията се държи
cметка за заварени строежи, се имат предвид законните строежи. Безспорно е че в
имота има изградена стопанска сграда, която обаче не е предмет на плана за
регулация. Същата е собственост на жалбоподателят, като при одобрения план за регулация, същата
остава в неговия дял и не се засягат по никакъв начин от плана.
Не се споделят изложените в жалбата оплаквания за
нарушения на чл.35, ал.2 от ЗУТ. Тази разпоредба се намира в Раздел IV, Правила
и нормативи за разполагане на сградите на основното застрояване на Глава трета,
Устройство на териториите и поземлените имоти, която обаче не е приложима в
конкретния случай при одобряването на плана за регулация. Тази разпоредба е
приложима в случаите когато ще се издава разрешение за строеж, при което е
необходимо и съобразяването с построените сгради. При4 определянето на новите
граници на новообразуваните имоти, спазването на тези отстояния не е
задължително. Видно и от представите скица към проекта, регулационната линия
минава по линията на имота, но не изисква премахването му, нито предполага
премахването на част от него.
Не се споделя и изложеното в жалбата, че
производството е недопустимо. При постановяването на оспорената в настоящето
производство заповед, ответника в лицето на Главния архитект на Община Стара Загора
е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение №349/27.11.2018
год., постановено по адм. дело №467/2018 год. по описа на Административен съд
Стара Загора и дадените в него тълкувания на материалния закон. С
горепосоченото решение е отменена заповед №№19-13-81/27.06.2018 год. на Главния
архитект като недопустима, като съдът е имал в предвид че такава не следва да
се издава, тъй като с изпращането на позитивно становище по чл.201, ал.1 от ЗУТ
до районният съд, де факто се разрешава изработването на план за регулация и не
е необходимо издаването на нарочна заповед. С оспорената в настоящето
производство заповед е одобрен проект за изменение на ПУП – Плана за регулация.
След постановяването на съдебното решение, производството е продължило по
надлежния ред, чрез внасянето отново на проект, който е бил одобрен. Налице е
било издадено предписание от ответника за внасянето на проекта, като същото е
било оспорено от страна на Д.В. ***, който с определение №62/17.02.2020 год.,
постановено по адм. дело №97/2020 год. е оставил без разглеждане жалбата като
недопустима и е прекратил производството по делото. Горното обстоятелство е
служебно известно на настоящия съдебен състав.
Съдът не приема и изложеното в жалбата, че от
западната страна на изградената стопанска постройка от страна на В., по линията
на новата регулация от запад на сградата,
е налице прозорец. Доказателства в тази насока не се съдържат в кориците
на делото и не са доказани по надлежен ред.
Дори и това обаче да е налице, същото не е пречка за одобряването на
новия план за регулация. Видно от приложените скици по делото, единственият
подход към парцела е от южна страна, от към улицата. Ето защо единствения начин
за разделянето му е обособяването на два парцела, всеки един от които да има
лице към улицата, за да имат достъп и до двата новообразувани имота.
Не се споделя е изложеното в жалбата, че
производството по издаването на заповедта е протекло при пълно игнориране на
правото на защита на В.. Видно от приложените доказателства, било е осигурено
участието му в производството, а обстоятелството, че не са зачетени неговите
аргументи, доводи и възражения, е обстоятелство което съдът разглежда при
съответствието на заповедта с материалния закон, но не предполага допуснато
съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на заповедта.
Във връзка с направените от жалбоподателя Д.В. възраженията за неподеляемост на допуснатия
до съдебна делба УПИ, следва да се отбележи следното: Преценката за
допустимостта на делбата на един урегулиран поземлен имот по принцип се
извършва от съда, разглеждащ предявения иск за съдебна делба. Законодателят
обаче е предвидил и съответно е регламентирал в рамките на производството по
съдебна делба, да се извършва преценка дали е налице възможност за изменение на
Плана за регулация по начин, че да се раздели съответния УПИ на отделни и
самостоятелни урегулирани поземлени имоти /с оглед нуждите на делбеното
производство/, в съответствие с нормативно установените изисквания. Тази
преценка се обективира в изискваното от съда становище по чл.201, ал.1 от ЗУТ
от общинската /районната/ администрация относно поделяемостта на имота, като в
ал.2 на чл.201 от ЗУТ са дефинирани и посочени хипотезите, при които
урегулираните поземлени имоти се считат за неподеляеми, а именно когато не може
да се изготви проект за разделянето на имота на две или повече части, без да се
създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на
разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и
повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за
застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. Действително
становището на общинската администрация по чл.201, ал.1 от ЗУТ дали един имот е
поделяем, не обвързва материално компетентния орган, който следва да одобри
изменението на Плана за регулация. Крайният акт, обективиращ преценката на
административния орган за възможността да се обособят от един УПИ нови урегулирани
поземлени имоти, би бил – в случай на положително становище – заповедта, с
която се одобрява изменение на Плана за
регулация, а в случай на отрицателно становище – отказът на главния архитект да
издаде мотивирано предписание по чл.201, ал.3 от ЗУТ или становището на същия
по чл.201, ал.4 от ЗУТ. Следва да се отбележи и че даването на мотивирано
предписание по реда и на основание чл.201, ал.3, изр. първо от ЗУТ до всички
съделители да внесат проект за изменение на действащия план за регулация, е насочено
към провеждане на облекчено производство за изменение плана за регулация по
отношение на допуснатия до делба урегулиран поземлен имот, като предполага
безспорност между съделителите относно поделяемостта на имота и графичното й
изражение. Но адресирането по този начин на предписанието не означава, че
проектът следва да изхожда задължително от всички съделители, тъй като
разпоредбата на чл.201, ал.3 от ЗУТ не предвижда такова задължение. В случаите
като настоящия, когато не всички съделители са съгласни с общ проект за
разделянето на имота, съответно когато някой от съделителите не е внесъл проект
за одобряване изменението на плана за регулация, несъгласният с проекта
съделител има право на възражение, както и на жалба срещу крайния акт т.е.
срещу заповедта за одобряване изменението на ПУП - ПР, в случай че бъде
издадена. В хода на производството по оспорване на административния акт, с
който е одобрено изменението на ПУП – Плана за регулация за съответния УПИ,
вкл. от съделител, несъгласен с проектираното изменение на регулацията на УПИ,
съответно от съделител който счита, че такова изменение е недопустимо по
правилата на ЗУТ, би бил разгледан, обсъден и решен и въпроса дали имотът е
поделяем по начина, по който е проектирано изменението на ПР и регулационното
разделяне на УПИ на два или повече УПИ, в т.ч от гл. т на регламентираното в
201, ал.2 и чл.19 от ЗУТ. В този смисъл заповедта за одобряване изменението на
ПУП - План за регулация на УПИ - предмет на производство по съдебна делба, би
била окончателна само в случай на съгласие на всички съсобственици или в случай
на не обжалването й /по аргумент от
чл.15, ал.6 във вр. с чл.201, ал.3 от ЗУТ/.
В жалбата е направено искане алтернативно и за
прогласяване на нищожността на заповедта, което искане е неоснователно. В
действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно
установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни
актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика
основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени,
основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като
правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На
първо място такова основание би било издаването на административния акт от
некомпетентен орган т. е в нарушение на нормативно установените изисквания за
материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете,
постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените
без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и
материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при
грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи. В
случая, както беше посочено, обжалваната заповед е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган – Главен архитект на Община
Стара Загора, съобразно и в рамките на надлежно делегираните му на основание §
1, ал. 3 от ДР на ЗУТ със Заповед №10-00-2505 от 07.11.2019 год. на Кмета на
Община Стара Загора правомощия. Като критерий за нищожност на акта може да се
приеме засягане на установената от закона форма, когато нарушението е толкова
съществено, че може да се приравни на липса на акт – т. е в хипотезата на липса
на обективирано по надлежния начин и в предвидената от закона форма
волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни основания/ в акта или
в преписката по неговото издаване или липса на съществени реквизити, имащи за
последица невъзможност да се установи органът – издател на акта или неговия
адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му последици. Съдът
приема, че оспорената заповед е постановена при спазване на съществените
изисквания за форма и съдържание на акта. Немотивирането на акта, съответно
неправилното му мотивиране, вкл. от гл. т посочването на неотносими към
упражненото административно правомощие правни основания, може да обуслови
единствено незаконосъобразност, но не и невалидност /нищожност/ на акта.
Материалната незаконосъобразност на административния акт би била основание за
прогласяване на нищожността му само в хипотезата на издаването на акт лишен
изцяло от законова опора /когато акт със същото съдържание не може да бъде
издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган/; без каквото и да е
било нормативно основание /при пълна липса на предпоставките, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма/ или при грубо нарушение на
императивни норми с характер на основни правни принципи, каквито нарушения в
настоящия случай не са налице. Не се констатира обжалваната заповед да е
постановена при превратно упражняване на власт т. е да преследва цел, различна
от законово установената, доколкото разрешаването от страна на административния
орган по чл.135, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗУТ според съответната хипотеза одобряването
на проект за изменение на влязъл в сила ПУП – ПР, е принципно допустимо.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че Заповед
№19-12-68 от 17.03.2020 год. на Главния архитект на Община Стара Загора, като
издадена при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимия материален закон, е правилна и законосъобразна. Жалбата се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото предвид
направеното своевременно искане, съгласно чл.143, ал.4 и чл.144 от АПК, във
връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и
като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна
сложност, и че производството е приключило след провеждането на само две открити
съдебни заседания, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.
Основателно и искането на заинтересованите страни Б.Т.Д.
и М.М.К. за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно чл.143, ал.3
от АПК, Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие
№0227028/20.07.2020 год., с договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по настоящето дело в размер на 600.00 лв.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.В. ***, против Заповед № 19-12-68
от 17.03.2020 год., издадена от Главния архитект на Община Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.Т.В., ЕГН ********** ***,
да заплати на Община Стара Загора, представлявана от Кмета Ж. В. Т. сумата от
100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Т.В., ЕГН ********** ***, да
заплати на Б.Т.Д., ЕГН ********** *** и на М.М.К., ЕГН ********** *** сумата от
600.00 лв., представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: