Решение по дело №698/2018 на Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 09.03.2020г.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 09.03.2020 г., в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

                                                              ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.

Ваня Иванова

 

разгледа докладваното от съдия Г. гр.д. № 698/2018 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 247 и чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба на „Б.б.з.р.“ АД з. отстраняване на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото решение № 29/17.01.2020г. Молителят акцентира върху мотивите на решението относно правната същност на обекта „варова пещ“ и неговите основни компоненти – фундамент (който е недвижима вещ) и производствена инсталация (която е движима вещ). Изтъква, че съдебният изпълнител неправилно е приел, че предмет на обжалвания в настоящото производство опис от 17.10.2018г. е само недвижим имот. Счита, че диспозитивът на решението не разграничава достатъчно тези компоненти, поради което за съдебния изпълнител ще бъде неясно, коя част от описа е отменена. Намира, че в този диспозитив липсвало произнасяне и оставало неясно, кои са движимите вещи, включени в състава на варовата пещ. Алтернативно сочи, че, дори това да не съставлява очевидна фактическа грешка, би следвало изчерпателно да се посочи, за кои обекти описът е законосъобразен и за кои – не, с цел постигане на прецизност и яснота. Поради това моли съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението по гр.д. № 698/2018г. на Софийския окръжен съд и да постанови ново такова, с което отменя изцяло описа от 17.10.2018г. на ЧСИ Васил Недялков по изп.д. № 20188640400158, или по реда на чл. 250 от ГПК да допълни решението с изчерпателно посочване в неговия диспозитив на обектите, за които описът е законосъобразен и за кои - незаконосъобразен.

Преписи от молбата са били връчени на насрещните страни по делото на 25.02.2020 г. и на 26.02.2020г., но в законоустановения едноседмичен срок не са постъпили отговори.

От фактическа страна, съдът констатира, че с решение № 29 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д. № 698/2018 г. по описа на Софийския окръжен съд, този съд се е произнесъл по жалба на „Б.б.з.р.“ АД срещу действия на ЧСИ Васил Недялков по изп.д. № 20188640400158, изразяващи се в извършен на 17.10.2018г. опис на недвижим имот – варова пещ, за който жалбоподателят (трето лице в изпълнителното производство) твърди, че е негова собственост, а не на длъжника по изпълнителното дело „Т. 2009“ ЕООД. Жалбоподателят е поддържал, че варовата пещ с площ 408,40 кв.м. се състои от стоманобетонни колони и плоча и е придобита от него по силата на влязло в сила постановление за възлагане на ЧСИ Магдалена Стоянова по изп. д. № 20169280403429. Твърдял е също така, че към момента на процесния опис тази сграда се е намирала в негово владение. Оттук е направил извод, че с описа на тази вещ съдебният изпълнител е нарушил разпоредбата на чл. 483 от ГПК, погрешно възприемайки, че изградените над фундамента метални съоръжения са трайно прикрепени към фундамента и съставляват недвижима вещ, т.е. че неправилно са описани като такава от съдебния изпълнител. Претендирал е за отмяна на описа на недвижимо имущество, извършен на 17.10.2018г. от ЧСИ Васил Недялков по изп.д. № 20188640400158.

В мотивите на постановеното по тази жалба решение № 29 от 17.01.2020 г. Софийският окръжен съд е изложил мотиви относно характера на вещите – предмет на описа от 17.10.2018г., като е направил извод, че обектът „варова пещ“ се състои от движими вещи (производствена инсталация) и недвижими вещи (фундамент). Констатирал е, че действително възложеният на „Б.б.з.р.“ АД обект по изп.д. № 20169280403429 е само фундаментът, който в различни документи по делото е наричан по различен начин – напр. „основа, върху която се поставя варовата пещ“ в т. 2 от заключението на в.л. Г., респ. „сграда варова пещ“ на стр. 4 от жалбата на „Б.б.з.р.“ АД. Обосновал е, че фундаментът на пещта и производствената инсталация на пещта са отделни и самостоятелни обекти на правото на собственост, като собственик на фундамента е „Б.б.з.р.“ АД, а собственик на производствената инсталация е „Т. 2009“ ЕООД. Констатирайки, че с обжалвания опис от 17.10.2018г. по изп.д. № 20188640400158 са описани и двете компоненти, съдът е направил извод, че съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху отчасти непринадлежащ на длъжника обект, а именно - фундамента на варовата пещ. По същество, жалбоподателят е обжалвал само тази част от описа (доколкото само за този обект твърди, че е негова собственост), въпреки че за обозначаването му е използвал общия термин „варова пещ“. Независимо от това, съдът е взел предвид същността, а не формата на направените изявления, поради което е счел жалбата за основателна и е отменил описа от 17.10.2018г. по изп.д. № 20188640400158 на ЧСИ Васил Недялков само по отношение на обекта, за който е установено, че принадлежи на „Б.б.з.р.“ АД и който е предмет на жалбата, а именно - фундамента на варовата пещ, описан от съдебния изпълнител като сграда, представляваща варова пещ със застроена площ от 408,40 кв.м., представляваща част от предприятие за производство на негасена вар с инсталация за хидратна вар, построена съгласно скица № 936/13.09.2013г., издадена от общ. К., върху УПИ І-503 от кв. 43 по плана на с. О., общ. К..

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че не е налице несъответствие между действителната и външно обективираната воля на съда. С диспозитива на съдебния акт е отменена само тази част от описа, която касае принадлежащата на жалбоподателя вещ и по отношение на която съдът обстойно е мотивирал, че са налице предпоставките по чл. 435, ал. 3 от ГПК, а именно – да принадлежи на третото лице - жалбоподател и да се намира в негово владение към момента на налагане на възбраната върху нея. Това е действителната воля на съда и тя е изразена достатъчно ясно, поради което няма грешка, която да бъде поправяна по реда на чл. 247 от ГПК. Претенцията на жалбоподателя да се постанови ново решение, с което се отменя изцяло описа от 17.10.2018г., по същество цели подмяна на действително формираната и точно изразена воля на съда, да отмени този опис само по отношение на вещта, притежавана от „Б.б.з.р.“ АД, но не и по отношение останалите вещи, посочени в него, доколкото за тях или е установено, че не са налице условията на чл. 435, ал. 3 от ГПК, или не са събирани доказателства в тази насока. Следователно, молбата по чл. 247 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Също така неоснователно е и алтернативното искане за допълване на решението с изчерпателно посочване на обектите, по отношение на които описът е законосъобразен и тези, по отношение на които той е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 250 от ГПК, допълване може да се иска само, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. Настоящият случай не е такъв, тъй като съдът се е произнесъл точно и изцяло по въпроса, с който е бил сезиран, като е отменил обжалвания опис само и конкретно по отношение на вещта – предмет на жалбата, която жалбоподателят е считал за своя и за която това е било доказано. В диспозитива на решението ясно и изрично е посочено, че описът от 17.10.2018г. по изп.д. № 20188640400158 на ЧСИ Васил Недялков е незаконосъобразен и се отменя само в частта му, касаеща недвижим имот, описан от съдебния изпълнител като сграда, представляваща варова пещ със застроена площ от 408,40 кв.м., представляваща част от предприятие за производство на негасена вар с инсталация за хидратна вар, построена съгласно скица № 936/13.09.2013г., издадена от общ. К., върху УПИ І-503 от кв. 43 по плана на с. О., общ. К.. Не е нито правилно, нито необходимо, съответният обект да се индивидуализира по друг начин, тъй като отменено може да бъде само това, което е действително извършено от съдебния изпълнител, но не и действия, които той не е извършил, нито действия върху непосочени (или посочени по различен начин) обекти. След като в процесния опис той е описал „…сграда, представляваща варова пещ със застроена площ от 408,40 кв.м., представляваща част от предприятие за производство на негасена вар с инсталация за хидратна вар, построена съгласно скица № 936/13.09.2013г., издадена от общ. К., върху УПИ І-503 от кв. 43 по плана на с. О., общ. К.“, и съдът е преценил, че описът е незаконосъобразен в тази си част, последната следва да бъде отменена такава, каквато е, но не и да бъде индивидуализирана по начин, различен от използвания от съдебния изпълнител. Нещо повече: именно едно евентуално преформулиране на индивидуализацията й би довело до неяснота, по какъв въпрос се е произнесъл съдът и коя част от описа е отменил. По тези съображения, евентуалното искане за допълване на съдебното решение е също неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

          На последно място, съдът отбелязва, че, ако възникне съмнение относно обхвата на посочения в диспозитива обект (в какъвто смисъл са изложените в молбата съображения), то може да бъде лесно преодоляно с помощта на мотивите на съдебния акт.

         С оглед гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Б.б.з.р.“ АД с ЕИК *** за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 29/17.01.2020г., постановено по гр.д. № 698/2018г. на ОС- София.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Б.б.з.р.“ АД с ЕИК *** за допълване на решение № 29/17.01.2020г., постановено по гр.д. № 698/2018г. на ОС- София, с посочване на обектите, по отношение на които обжалваният опис от 17.10.2018г. е бил законосъобразен, и обектите, по отношение на които е бил незаконосъобразен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                               2.