№ 366
гр. Пазарджик , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200758 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.72 ал.4
от ЗМВР.
Образувано по жалба от В. П. Б., ЕГН **********, с адрес
гр.Септември, обл. Пазарджик, ***, подадена чрез пълномощникът адв. В.С.
от АК-Пазарджик против Заповед за задържане на лице рег. № 1818з-108 от
13.05.2021 г. издадена от инспектор ИВ. СП. – разузнавач в сектор
„Криминална полиция“ при РУ МВР- Пазарджик.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта
поради необосноваността й и постановена при съществени процесуални
нарушения. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на
разниските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника
си, като поддържат жалбата и излагат съображения за отмяна на оспорената
заповед.
Ответникът по жалбата - полицейският орган издал заповедта, редовно
призован се явява лично. В писмено становище приложено към преписката и
1
устно в съдебно заседание оспорва жалбата и излага съображение за
законосъобразност на издадената заповед, като иска съдът да я потвърди,
респ. да отхвърли жалбата като неоснователна.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и
становището на страните, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, при съблюдаване на закона и по вътрешно убеждение,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед за задържане на лице рег. № 1818з-108 от 13.05.2021 г.
издадена от инспектор ИВ. СП. – разузнавач в сектор „Криминална полиция“
при РУ МВР- Пазарджик, жалбоподателят В.Б. е бил задържан за срок до 24
часа, на основание чл.72 ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно за това, че на 26.04.2021
г., около 03:00 часа, в с. Главиница, обл. Пазарджик, на ул. „Тринадесета“,
пред № 32, неизвестен извършител е забил пет броя кирки в предните капаци
и стъкла на л.а. „Додж Рам“ с рег. № ***, л.а. „Крайслер“ с рег. № *** и л.а.
„Ивеко Дейли“ с рег. № ***, собственост на С. И. И., ЕГН ***, живущ на
горепосочения адрес. От проведените оперативно-издирвателни мероприятия
от служители на сектор „КП“ при РУ МВР-Пазарджик било установено, че
участие в извършеното престъпление имало лицето В. П. Б., ЕГН
**********.
Заповедта била връчена на жалбоподателя срещу подпис, видно от
разписката към нея. В същата не е отбелязана датата на връчването, но с оглед
на това, че заповедта е издадена на 13.05.2021 г. и с оглед на отбелязаното в
нея, че лицето е освободено в 11:00 часа на 14.05.2021 г., то следва да се
приеме, че заповедта е връчена именно на датата на издаването й.
При задържането Б. е попълнил и подписал декларация, в която е
посочил, че не желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, не
желае служебна защита, няма здравословен проблем, не желае преглед от
лекар, желае да се уведоми член на семейството му за задържането, не желае
да получава колети и храна, като не е посочил дали се нуждае от специална
хранителна диета. Посочил е още, че е бил запознат устно с правата по чл.72
чл.73 и чл.74 от ЗМВР.
На задържания бил извършен обиск, за който бил съставен протокол от
2
13.05.2021 г., от който получил екземпляр.
Жалбоподателят е бил задържан в 11:00 часа на 13.05.2021 г. и
освободен в 11:00 часа на 14.05.2021 година, видно от отразеното в
оспорената заповед.
Установява се по делото от представената справка от РП-Пазарджик с
рег. № 1949/21г., че по повод описаното по-горе деяние е било образувано ДП
№ 353/21г. по описа на РУ-Пазарджик за престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Установява се, че с постановление на водещия разследването от 14.05.2021г. в
качеството на обвиняеми са били привлечени три лица, сред които и В.Б., на
когото е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.216
ал.5, вр. с ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2 от НК. Пак с постановление на
разследващия от 17.05.2021г. е бил привлечен и четвърти съучастник в
престъплението.
Установява се и това, че с определение от 17.05.2021г. по ЧНД №
715/21г. по описа на ПзРС, потвърдено с определение по ВЧНД № 300/21г. на
ПзОС, спрямо три от привлечените към наказателна отговорност лица, сред
които и В.Б., е била взета постоянна мярка за неотклонение – задържане под
стража. Видно от приетите като писмени доказателства съдебни актове, в тях
съдилищата, разгледали производство по реда на чл.64 от НПК, са приели за
безспорно установено, че от събраните в горепосоченото ДП писмени, гласни
и веществени доказателства може да се направи обосновано предположение,
че Б. е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.
Установява се от приетите като писмено доказателство по делото
саморъчни обяснения от В.Б., дадени пред полицейския орган непосредствено
преди задържането му с оспорената заповед, че същият е признал участието
си в горепосоченото престъпление, като е посочил и неговите съучастници.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
По повод на горното била издадена атакуваната заповед за задържане на
лице. Същата е връчена лично на задържания на 13.05.2021 г., а жалбата
против нея е депозирана на следващия ден в ПзРС, с оглед на което съдът
3
намира, че е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок,
произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна, като
съображенията за това следните:
При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на
основание чл.168 от АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата
законосъобразност, като съобрази критериите по чл.146 от АПК, в какъвто
смисъл е и Решение № 6213/23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на ВАС.
При налагане на принудителна административна мярка, каквато
представлява задържането на лице до 24 часа, длъжностните лица не действат
в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято
структура административно, функционално и йерархически принадлежат.
Издателят на процесната заповед И. В. е инспектор в сектор „КП“ при РУ
МВР-Пазарджик към ОДМВР- Пазарджик, т.е. същият заема длъжност в
структурно звено към посочената дирекция. В този смисъл той има
качеството на полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР. При това
положение обжалваната заповед за задържане е издадена от компетентен
орган, с пряко произтичащи от закона пълномощия, осъществени в
съответния териториален обхват (чл.72 от ЗМВР).
На следващо място съдът намира, че атакуваният акт е законосъобразен,
тъй като е мотивиран и издаден при посочване на фактическите и правни
основания, обосноваващи предпоставките за задържане. Оспорената заповед е
издадена на основание чл.72 ал.1, т.1, от ЗМВР, според който полицейските
органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от
компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на
чл.146, т. 1 от АПК. (чл. 146: Основанията за оспорване на
административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на
установената форма; 3. съществено нарушение на административно
производствени правила; 4. противоречие с материално правни разпоредби; 5.
несъответствие с целта на закона).
Оспорваната заповед е в изискуемата форма за действителност, тъй като
4
съдържа всички реквизити, посочени в чл.74 ЗМВР: името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането,
данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часа на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР, както и данни, че
задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на
задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на
задържането.
Посочено е в заповедта и правното основание за задържането - чл.72, ал.
1, т.1 от ЗМВР. Възраженията в жалбата, че заповедта е необоснована и
издадена при съществени нарушения на административно производствени
правила съдът приема за неоснователни. Относно фактическите основания за
издаването на заповедта и по силата на ТР № 16/1975 г. на ОСГК, последната
не страда от порок на формата, тъй като мотивите на акта са изложени в
административната преписка. В процесния случай такива се съдържат по-
конкретно в обстоятелството, че е било извършено престъпление по чл.216 от
НК по време, място и обстоятелства, подробно описани в заповедта, в което
престъпление участие е взел и задържаният Б.. С оглед на това не се
констатират отменителни основания по чл.146, т. 2 от АПК.
При издаването на заповедта са спазени процесуално правните
разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е бил
пълнолетен и сам е могъл да ръководи действията и постъпките си. След
задържането на оспорващия от самия него е била попълнена и подписана
декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и са му били разяснени правата по чл. 72,
73 и 74 от ЗМВР. Декларацията като неоспорена се цени в цялост и въз
основа на нея съдът приема, че жалбоподателят е бил запознат с правата си,
не е поискал преглед от лекар, посочил е, че желае да се уведоми член от
семейството му за задържането, не е поискал адвокатска защита по реда на
Закона за правната помощ, както и не е пожелал адвокатска защита по негов
избор и за негова сметка. Всичко това идва да покаже, че административно
производствените правила са спазени и не се налага отмяна на акта в
условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Факт е, че в РУ на МВР – Пазарджик няма помещение, оборудвано според
изискванията на чл.75 ал.1 т.4 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. на
5
МВР за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията
за настаняване за задържани лица и реда в тях. Това се установи категорично
и от признанието на този факт, направено от страна на ответника по жалбата.
Факт е също, че когато са снемани саморъчните писмени обяснения от Б., не е
бил осъществяван аудио и/или видеозапис. Действително от страна на
полицейския орган е допуснато нарушение на чл.75 ал.1 т.4, във вр. с ал.2 от
горецитираната наредба, но то не е от категорията, че да обуслови отмяна на
оспорената заповед. Несъстоятелно е възражението на пълномощника на
жалбоподателя, че щом не е направен аудио и/или видеозапис при снемане на
обясненията от Б., то значи, че няма никаква гаранция дали тези обяснения не
са дадени в следствие на употреба на физическа сила от страна на
полицейските органи. На това възражение следва да се отговори, като се
каже, че ако такава физическа сила бе употребена, то тогава едва ли Б. при
попълване на декларацията в момента на неговото задържане би посочил, че
не желае медицински преглед от лекар. Той обаче е направил точно това,
именно защото спрямо него не е била употребена никаква физическа сила.
Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В разпоредбата на
чл.72, ал 1 от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на които
полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е и когато
има данни, че лицето е извършило престъпление. По правната си същност
мярката „задържане за срок от 24 часа“, чиято уредба е в чл.72 - чл.75 от
ЗМВР представлява принудителна административна мярка (ПАМ) -
административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е
наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение,
че задържаното лице е извършило или е съпричастно към противоправно
деяние, което законодателят определя като престъпление. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
предварително разследване. Възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова. Задържането с правно основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
като ПАМ се предприема от полицейския орган при условията на оперативна
6
самостоятелност. От доказателствата по делото е видно, че са съществували
данни, според които спрямо жалбоподателя е било налице обосновано
предположение, че е извършител на конкретно престъпление, за което е било
образувано досъдебно производство № 353/2021 г. по описа на РУ -
Пазарджик. Достатъчно е наличието на данни, водещи до обосновано
предположение, а не на несъмнени доказателства за извършено престъпление.
По тази причина, дори образуваното досъдебно производство да бъде
прекратено, респ. да не се стигне до повдигане на обвинение, то тези факти са
ирелевантни за настоящото производство.
Към датата на издаване на заповедта за задържане са били налице
материалноправните предпоставки за издаване на заповед с такова
съдържание. За прилагане на процесната ПАМ, не е необходимо тези данни
да са пълни или категорично да уличават жалбоподателя в извършването на
престъпление по чл. 216 от НК. За целите на задържането по реда на чл. 72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват
жалбоподателя със соченото престъпление не са задължителни, като
задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед
тяхното изясняване.
Задържането е извършено на законово основание, предвидено в
нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че
ограничаването на свободата на жалбоподателя е необосновано и в
нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЗПЧОС).
Основната цел на задържането на лица по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР като ПАМ
е свързана с осигуряването на възможност за събиране на доказателства, при
предотвратяване на възможността съпричастните лица да укрият
доказателства, да се укрият, да осуетят разследването, да подпомогнат други
лица да избегнат наказателно преследване или да им въздействат с оглед
укриване на доказателства или лъжесвидетелстване.
Жалбоподателят е бил освободен в рамките на предвидения в ЗМВР
максимален период от 24 часа, тъй като е бил задържан в 11:00 часа на
13.05.2021 г. и е бил освободен в същия час на следващия ден, като в този
период компетентните органи са извършили необходимите процесуално
следствени действия по образуваното досъдебно производство № 353/2021 г.,
7
по което на 14.05.21г. е било повдигнато обвинение против Б. и негови
съучастници, като несъмнено преди това са били извършени действия по
събирането на относими доказателства. С оглед на това законосъобразно
ответникът по оспорването е издал оспорената заповед. Изводът е, че не са
налице предпоставки за отмяна на заповедта при условията на чл.146, т.4 от
АПК.
Обжалваната заповед е издадена в съответствие с целта на закона - да се
предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават
правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това
число и правото им свободно да се придвижват в пространството. Мярката е
приложена в съответствие с предвиденото в ЗМВР основание по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР и е спазена регламентираната процедура.
Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. Съгласно
чл.5, т.1 от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде лишен от свобода, освен в
изброените случаи и в съответствие с процедурите, предвидени от закона. В
чл.5, § 1 се изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“,
което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния
закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Европейската конвенция
бланкетно препраща по същество към националното право. По тези причини
издадената заповед съответства и на целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-
голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В
контекста на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал.2 от АПК,
прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от
гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта
за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната
административна мярка е оправдано, защото в случая са били налице
конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения
интерес за разкриване на извършители на престъпления, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за
зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд
по правата на човека принципи по прилагането на чл.5, §1 от ЕКЗПЧОС,
8
съотнесени към настоящия случай сочат, че за задържането на жалбоподателя
са били налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името
на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на
личната му свобода.
С оглед на изложените до тук съображения съдът счита, че обжалваната
заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на административно производствените правила и при
точно позоваване на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта
на закона, се явява правилен и законосъобразен акт. Ето защо жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответната страна не претендира разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по разноските.
Така мотивиран и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Пазарджишкият
районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. П. Б., ЕГН **********, с адрес
гр.Септември, обл. Пазарджик, ***, подадена чрез пълномощникът адв. В.С.
от АК-Пазарджик против Заповед за задържане на лице рег. № 1818з-108 от
13.05.2021 г. издадена от инспектор ИВ. СП. – разузнавач в сектор
„Криминална полиция“ при РУ МВР- Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от днес пред
Административен съд-Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9