Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 341       Дата 22.11.2019  година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение

  Трети  търговски състав

                                       

                                                       Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:       Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:   Златка Стойчева

открито съдебно заседание на  16.10 .2019 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер № 459/ 2019 г. на ПАС

 

       Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

       Образувано е по въззивна жалба на  „О.б. „АД ЕИК ***,представлявана  от юрисконсулт  А.  А.  против Решение  № 56  от 03.05.2019 г.,постановено от  Пазарджишкият окръжен съд по  търг.дело № 261/2018 г.

          По силата на обжалваното решение съдът е  приел за  установено по отношение на  „О.Б. „АД ЕИК ***, че ищецът  М.Д.  К. с ЕГН: ********** не дължи на банката сумата от 29 172.97 лева, представляваща  главница по договор за банков кредит № 695 от 17.07.2009 г. и заповед за изпълнение на парично задължение,както и не дължи  законна лихва върху главницата,считано от 09.03.2011 г.,поради  погасяването по давност на вземането,произтичащо от договора за банков кредит № 695 от 17.07.2009 г.

          Във  въззивната жалба се поддържа оплакването, че съдът неправилно се е позовал и приложил  Тълкувателно  решение №2  от 26.06.2015 г.,постановено по тълк.дело№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

 

Според  жалбоподателя  това тълкувателно решение се прилага само по отношение на нововъзникналите случаи.

         По тази причина съдът е следвало да приложи ППВС № 3 от 18.11.1980 г.,съгласно  което  погасителна давност не тече по време на  изпълнителното производство.

        Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяване на  въззивно решение по същество ,с което да се отхвърли  иска  по чл.439  ГПК – за несъществуване на  вземането, поради погасяването му по давност.

         Въззиваемия  М.Д.К., представляван от процесуалния си представител адвокат И.П. поддържа писмен отговор,съгласно който  съдът правилно е уважил иска като е  приел, че вземането , предмет на издадения изпълнителен лист от  11.03.2011 г.е погасено по давност.

       Пловдивският  апелативен съд  след  преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания  и доводи, приема за установено следното :

          Предявеният иск е по чл.439,ал.1  ГПК –оспорва се   изпълнението по  изпълнително дело № *** по описа на ДСИ  при Районен съд- град Пазарджик.

        По  делото не се спори, че   процесното вземане  е породено от  договора за банков  кредит № 695   от 17.07.2009 г.  Поради неизпълнение от страна на  кредитополучателя   банката-кредитор  се  е снабдила  по реда на чл.417  ГПК със Заповед № 687 от 11.03.2011 г.- за незабавно изпълнение на парично задължение . В полза на банката  срещу длъжника  е издаден  и изпълнителен лист от 11.03.2011 г за сумата 17 90151 евро, представляваща  главница, сумата 560 евро, представляваща  договорна лихва върху редовна главница,както и за сумата 217.09 евро,лихва за забава върху просрочената  главница.

          Няма спор , че срещу длъжника е образувано изпълнително производство,като  в хода на изпълнението е погасена сумата 16 378 лева. В тази  сума се включва  и сумата, постъпила от продажбата на ипотекирания в полза на банката недвижим имот.

         Ищецът  претендира, че вземането в размер на 29 172.97 лева,представляващо главница  е погасено  с изтичането на общата  петгодишна  погасителна  давност.

          Първоинстанционният съд  е приел, че  вземането е погасено по давност, като се  е позовал изрично  и е приложил  Тълкувателно  решение № 2/26.06.2015 г. на  ОСГТК на ВКС.

 

         Според  банката – жалбоподател  това Тълкувателно решение се отнася само до  нововъзникнали случаи.  За  образуваните по  -рано изпълнителни дела следва  да се приложи ППВС № 3 от 18.11.1980 г.. Според  същото погасителна давност  не тече докато трае изпълнителният  процес относно принудителното осъществяване на вземането.

       Следва да се отчете, че  обжалваното  решение е постановено при  действието на ТР № 2/26.06.2015 г. в т.10 от диспозитива на което изрично е  обявено ,че  ППВС №3/1980 на  Пленума на Върховния съд  е  изгубило силата си. Място за тълкуване в случая няма  и съдът правилно  е приложил задължителните указания, дадени в т.10 от ТР №2/ 26.06.2015 г.

         Съгласно т.10,когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е  прекратено по чл.433,ал.1 т.8 ГПК,то нова погасителна давност за вземането започва да тече  от датата, на която  е поискано или е предприето последното валидно  изпълнително действие.

          Няма спор , че изпълнителното дело  срещу  длъжника   М.  Д.К.  е образувано с  Постановление  от 21.03.2011 г.на ДСИ  при  Районен съд – Пазарджик.  Делото е образувано въз основа на  издаден в полза на „О.б. „АД изпълнителен лист  от 11.03.2011 г.

       По  изпълнителното дело по искане  на взискателя са предприети редица изпълнителни действия, като с Постановление  от 16.06.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.  По това   изп.дело  е  представено  Постановление  от 29.09.2012 г.-за възлагане на недвижимия имот ,който  имот е ипотекиран в полза на банката за обезпечение на предоставения банков кредит.В този смисъл  Постановлението от 29.09.2012 г.за възлагане е  последното предприето от ДСИ   валидно изпълнително действие.  След него други  изпълнителни действия,предприето от длъжника не са извършени ,а получаването на  парични суми от трудовото възнаграждение не могат да се считат за такива.

       С оглед на това и ПАС приема ,че  петгодишната погасителна давност  е започнала да тече, начиная  от  29.09.2012 г., при което положение е  изтекла  към  29.09.2017 г.

 

 Това означава, че спорното вземане е вече било погасено към момента на  предявяване на исковата молба, т.е. към 04.09.2018 г.

      Крайният извод до който  достига  въззивният съд е ,че  погасителната давност е  изтекла   към 29.09.2017 г., когато вземането на  кредитора  е погасено по право.  Без значение е, че  Постановлението за прекратяване на изпълнителното производство  на основание чл.433,ал.1 т.8 ГПК  е постановено на 18.01.2017 г.   Новата погасителна давност за вземането започва да тече,но  не от момента на прекратяване на изпълнителното производство  по чл.433,ал.1,т.8 ГПК,а от датата на която е поискано/ от взискателя/ или предприето последното валидно изпълнително действие.

       Следва да се отчете,че  ППВС № 3/1980 г е изгубило силата си с постановяване на  ТР № 2 / 2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и съдът е съобразил  тълкуването на чл.116 б.“в“  ЗЗД.

     ПАС констатира , че в диспозитива на решението съдът неправилно е отразил ,че по давност е погасено правото на принудително изпълнение.  Вярното отразяване е, че погасено по давност е вземането в размер на 29 172.97 лева, ,представляваща главница, дължима по договора за банков кредит.

       Следва да се потвърди  решението като законосъобразно , като в полза на въззиваемия се присъдят съдебни  разноски , които са документално  доказани в размер на 1405 лв.

       По тези съображения  Пловдивският апелативен съд 

 

                                Р    Е   Ш   И  :

 

      ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 56  от 09.05.2019 г., постановено от Пазарджишкият окръжен съд по   търг.дело № 261/2018 г., както и Решение № 69 от 27.05.2019 г.,постановено по чл.247,ал.1 ГПК- за поправка на очевидна фактическа грешка.

       ОСЪЖДА  „О.Б.“ АД ЕИК*** да  заплати на М.Д.К., с ЕГН: ********** сумата 1405 лева, представляваща разноски пред  въззивната инстанция.

         Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд  в едномесечен срок,считано  от връчването му.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.             2.