Решение по дело №4245/2020 на Районен съд - Бургас

                                                           Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  № 260606

                                                           гр.Бургас, 18.12.2020г.

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                      Районен съдия: Венета Иванова

 

при секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 4245/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Х.Х., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 251А-92/10.09.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР – Бургас, с което на И.Х.Х., ЕГН ********** на основание чл.209а, ал.4 пр.2 вр. ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/  е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лв., за нарушение  по чл. 209а ал. 1 от ЗЗ вр. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ вр.  т.I подточка 9 от заповед № РД 01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД -01-197/11.04.2020г.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият се представлява от адв.Б.Д., редовно упълномощен. Същият поддържа жалбата, излага доводи за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна ОДМВР Бургас не изпраща представител. Въпреки че призовката е изпратена до сектор „Пътна полиция“ Бургас по технически пропуск на изготвилия я деловодител, за съда няма съмнение, че тя в крайна сметка е достигнала до АНО, тъй като Директорът на ОДМВР Бургас с нарочно писмо е изпълнил указаното в разпореждането на съда и ОДМВР Бургас е конституирана като страна в процеса.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

 

На 14.04.2020г. св.Г.Д. -служител на Второ РУ на МВР Бургас, съставил на жалбоподателя И.Х.Х. АУАН за това, че на същата дата , около 9.00ч. в гр.Бургас, същият се намирал на открито обществено място- находящо се в гр.Бургас, к-с „Братя Миладинови“, до градинка „Родопи“, в близост до бл.47, без поставена защитна маска за лице в нарушение на въведената в т. I, подточка 9 от заповед № РД 01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД -01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, с което е нарушил разпоредбата на чл.209а, ал.1 вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр.  т.I подточка 9 от заповед № РД 01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД -01-197/11.04.2020г.

Жалбоподателят възразил по констатациите по АУАН при предявяването на акта и не разписал същия, което било удостоверено с подписа на св.М..

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление. На лицето нарушител било наложено административно наказание глоба в минимално предвидения в приложената санкционна норма на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ размер от 300 лв. До момента на издаване на процесното наказателно постановление няма данни И.Х. да е бил санкциониран за други нарушения по ЗЗ или подзаконови актове по неговото прилагане.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите Г.Д.  и Х.М., АУАН № 203644/14.04.2020 г., НП № 251а-92/10.09.2020г.

            АУАН е съставен от длъжностно лице, притежаващо материална и териториална компетентност по смисъла на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, с оглед приетата като писмено доказателство по делото заповед № 251з-1247 от 24.03.2020 г., издадена от директора на ОД на МВР Бургас.

            Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за това, произтичащо от разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗ – в редакцията на Закона, действаща към процесната дата 14.04.2020 г., "При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. ".

Цитираната заповед на министъра на здравеопазването, била издадена по предложение на главния държавен здравен инспектор във връзка с разпространението на вируса COVID-19 на територията на Р. България на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (Загл. обн. ДВ, бр. 28/2020 г.), в сила от 13.03.2020 г. Във връзка с епидемичната обстановка от разпространението на вируса, на посоченото основание били издадени поредица от заповеди, сред които и цитираната, с които били въведени временни противоепидемични мерки за територията на страната.

Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ – отново в редакцията на Закона, действаща към процесната дата 14.04.2020 г., "Който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв. ".

            При издаването на наказателното постановление обаче е допуснато съществено нарушение – с оглед изискването за описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, а именно в съдържанието му частично е възпроизведен част от текста на въведената със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването мярка по т. I. 9 от заповедта, като е посочено, че жалбоподателят е без защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. Фактическото твърдение, че е без друго средство, покриващо носа и устата е въведено за първи път в наказателното постановление, констатация в същия смисъл липсва в съдържанието на акта, което съществено нарушава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, както и процесуалните правила, доколкото изводът за осъществено административно нарушение АНО може да формира само въз основа на фактите, изложени в акта, като е недопустимо да ги разширява и допълва, както е сторено в случая.

            Извън изложеното, от събраните доказателства по делото настоящият съдебен състав намира, че вмененото нарушение не е доказано по несъмнен начин.

            Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното производство тежестта на доказването лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си.

            Съставеният АУАН в случая не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство съгласно чл. 84 от ЗАНН.

            В този смисъл, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН. Разпитаните в съдебното следствие свидетели – актосъставителят Г.Д. и колегата му Х.М. не допринасят в тази посока, тъй като вторият заявява, че изобщо не помни случая, включително и след предявяване на съдържанието на съставения в негово присъствието АУАН,  а свид. Д. – не внася необходимата конкретика относно някои релевантни за предмета на делото факти във връзка с възраженията на жалбоподателя, а именно, че същият е носил маска, но я е свалил под устата си, за да изпуши една цигара на път за вкъщи, както и че наоколо не е имало други хора. Нещо повече показанията на тези свидетели си противоречат. Св.Д. заявява, че съставят акт само на хора, които са изобщо без маски, а другият свидетел М. заявява, че по принцип, ако лицето има маска, но същата е поставена под носа и устата му, също се съставя акт. И двамата свидетели не си спомнят дали жалбоподателят е имал маска, свалена под устата му. След като никой от двамата не предоставя сведения относно възразените от жалбоподателя факти или дават противоречиви такива, то наличието на съставен акт, записите в който формално потвърждават, не е достатъчно, за да се приеме еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието му са отразени обективно и точно и съответстват на действителността. Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса. Поради това възражението на И.Х.,  че е имал поставена маска на лицето си, връщал се е от магазина с покупки в ръка, като е свалил маската за момент, за да запали цигара, вървейки към дома си, тъй като в същият е в обективна невъзможност да извърши това, предвид липсата на тераса и отглеждане на малко дете, както и че това се е случило на безлюдно място в ранните часове на деня, не могат да бъдат игнорирани като недостоверни и защитни. Преценявайки обществената опасност на това деяние, съдът, предвид спецификата му ,следва да прецени и налице ли е маловажен случай,   като тази преценка е възможна само при установяване на безспорна фактология, което предвид наличните доказателства е невъзможно.

            С оглед пълнота следва да се упомене, че фамилията на жалбоподателя е грешно изписана, както в АУАН, така и в НП, а именно вместо Х. е написано Хиков. Посоченото обаче според настоящия състав не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото самоличността на жалбоподателя е индивидуализирана в достатъчна степен, както с изписване на ЕГН, така и с посочен адрес и това обстоятелство не се оспорва от същия.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че вмененото нарушение не е доказано, тъй като събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактическата обстановка е установена точно, че нарушението е извършено и то виновно, и че законосъобразно Х. е бил привлечен към административнонаказателна отговорност за него, което мотивира отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото, разноски се полагат на жалбоподателя, но той не е претендирал такива, поради което не се налага произнасяне в тази насока.

Предвид изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 251А-92/10.09.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР – Бургас, с което на И.Х.Х., ЕГН ********** на основание чл.209а, ал.4 пр.2 вр. ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/  е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лв., за нарушение  по чл. 209а ал. 1 от ЗЗ вр. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ вр.  т.I подточка 9 от заповед № РД 01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД -01-197/11.04.2020г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                 

 

                                                                  Районен съдия:........................

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.