Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.
Велико Търново , 11.03.2019 г.
|
Великотърновски районен съд, в публично
съдебно заседание проведено на 21.02.2019 година, в състав: РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИАНА РАДЕВА При секретаря Д.
Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2074 по
описа на съда за |
Производството
e по
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 ,2 и 3 ,
вр. с чл. 225,ал.1 от КТ
Ищецът
И.Д.Д. твърди в исковата си молба, че по силата на трудов договор е заемал
длъжността "главен специалист"
в Сектор "Военни клубове" към ТО Варна на ГД "Военно-почивно дело и военни
клубове" при ИА "Военни клубове и военно- почивно дело" с място
на изпълнение на работата Военен клуб Велико Търново. Със Заповед
№504/23.04.2018 г. на изп.директор трудовото му правоотношение било прекратено
на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ поради наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" на основание чл.190,ал.1,т.3,вр. с чл.187,ал.1,т.3,8 и 9
от КТ. Заявява, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена
при нарушение на процесуалните правила досежно процедурата преди налагане на
дисциплинарното наказание. Заповедта не съдържа в достатъчна степен
индивидуализиращи белези за извършените твърдяни нарушения; има противоречие
между фактическото описание на съответното нарушение и правната му
квалификация. Навежда, че стриктно и добросъвестно е изпълнявал задълженията си
и че описаните в заповедта твърдения за увреждане на налично имущество не
отговарят на действителността. Заявява, че макар да е получил недобра оценка от
годишната атестация, не е взето предвид, че за същата година е награждаван за
добро изпълнение на трудовите си задължения. Счита, че наложеното наказание е
твърде тежко съобразно описаните нарушения. Заявява, че е работил по ТПО от
14.05.2018 г. до 1.06.2018 г. при друг
работодател. Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да признае уволнението му обективирано в
Заповед №504/23.04.2018 г. за незаконно
и да го отмени, да го възстанови на предишната работа, да осъди ответника да му
заплати обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.22,5 ал.1 и 2 от КТ за
времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на 3414
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
адв.А. от ВТАК поддържа предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът
ИА " Военни клубове и военно-почивно дело", гр.София, чрез
процесуалния си представител в писмения отговор на исковата молба заема становище за
неоснователност на предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Навежда
законосъобразност на дисциплинарното уволнение на ищеца, при спазване
разпоредбите на КТ. Твърди, че са извършени описаните в заповедта нарушения,
както и че ищецът многократно не е изпълнявал трудовите си задължения, поради
което срещу него има депозирани сигнали и е поставена незадоволителна оценка за
неговата работа. Сочи, че описаните парични награди са определени от министъра суми за всеки служител, т.нар "допълнително
материално стимулиране". Заявява, че при изготвяне на заповедта са спазени
всички изисквания на КТ, а наложеното най-тежко наказание е резултат от
анализиране на цялостната служба на ищеца. Твърди , че уволнението е
законосъобразно, поради което моли съда да отхвърли исковите претенции, като
неоснователни. В съдебно заседание се представлява от юк А.. Моли за отхвърляне
на исковете, като неоснователни и
недоказани и претендира разноски.
След
като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не
се спори между страните, че ищецът и ответното дружество са били в трудови
правоотношения по силата на трудов договор №ЧР-09-1591/11.12.2013 г. и
допълнителни споразумения към него. Ищецът е заемал длъжността "главен
специалист" във Военен клуб В.Търново, сектор "Военни клубове"
ВК- В.Търново, ТО- Варна. Със Заповед № 504/ 23.04.2018 г. на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание " уволнение" за извършени системни
нарушения на трудовата дисциплина - чл.190,ал.1,т.3 , вр. с чл.187, ал.1, т.3 ,
т.8 и т.9 от КТ- неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите
и технологични правила, злоупотреба с доверието и уронване доброто име на
предприятието, увреждане на имущество на работодателя и разпиляване на
материали, суровини, енергия и други средства. На основание чл. 330,ал.2, т.6
от КТ трудовото правоотношение е прекратено , считано от датата на получаване
на заповедта.Заповедта е получена на 8.05.2018 г. С писмо изх.№ 3245/26.02.2018
г. изпълнителният директор на ИА е поискал в срок до 17 часа на 1.03.2018 г.
служителят да даде писмени обяснения на основание чл.193,ал.1 от КТ по четири въпроса . От събрания доказателствен
материал се установява още, че със заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № 1208/17.08.2016 г. ищецът е
наказан със "забележка". Приложени са формуляри от оценка изпълнението на
длъжността на ищеца за 2015, 2016, 2017 година. Видно от последната атестация
на ищеца е поставена оценка "неприемливо изпълнение". След
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е работил при друг работодател
за периода от 14.05.2018 г. до 1.06.2018 г. Видно от служебната бележка
издадена от Агенция по заетостта изх.№ 280/21.11.2018 г. ищецът е регистриран в
Бюро по труда и има качество на безработно лице от 4.06.2018 г. По делото са събрани гласни доказателства. Разпитаният
свидетел К. е бил пряк ръководител на ищеца - началник сектор "Военни
клубове" към ТО -Варна. Според него, ищецът не изпълнявал качествено
задълженията си. Не упражнявал качествен контрол върху персонала на военния
клуб- работник поддръжка, администратори и камериерки. Постъпвали многократни
сигнали от Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и от Съюза на
офицерите , сержантите от запаса и резерва, че ищецът не им съдействал при
организиране на техните мероприятия, поради което същите се проваляли. Отказвал
да попълва заявленията им и да ги изпраща за резюлюция до ТО- Варна. Постъпил
сигнал във връзка с несвоевременното уведомяване за невъзможността
военноинвалидите да ползват социална кухня в навечерието на коледните празници.
Не осъществявал контрол върху дейността на хотелската част, не се справил с възникнал
проблем с котела за топла вода, който бил отстранен след намеса на свидетеля и
чрез подмяна на едно кранче, въпреки твърденията на ищеца, че са необходими външни услуги , за
които представил оферти на висока стойност. Заяви, че при посещение на
изпълнителния директор в хотела закачалката в банята паднала на главата му. Тоест,
ищецът не осъществявал задълженията си по контролиране поддръжката на хотелските
помещения. Не работел в достатъчна степен за отдаване помещенията на клуба под
наем, което също влизало в служебните му задължения. Св. П. е председател на
Общинския съвет на Съюза на офицерите от запаса и резерва във Велико Търново.
Според него създаденият ред и организация били такива, че за да ползват
помещения на клуба, следвало да напишат заявления поне две седмици преди това,
но не е имало случай, в който да поискат зала и такава да не им бъде
предоставена. Според него, затрудненията не се създавали от персонала на клуба,
а от нормативната база. Свидетелят заяви, че ищецът винаги е бил стриктен и
принципен и няма оплаквания от неговата работа. Идеята му била да се инициират
промени в нормативната уредба и организацията на работата в изпълнителната
агенция, затова написал писмо , в което излагал принципно проблемите. По делото
е назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза. Заключението на вещото
лице е, че брутното трудово възнаграждение въз основа на което следва да се
изчисли размерът на обезщетението за оставане без работа поради незаконно
уволнение е 669 лева. В съдебно
заседание вещото лице заяви, че ако порционните пари от 120 лева не се елемент
от брутното трудово възнаграждение, въз
основа на което се изчислява обезщетението, съобразно приложената Заповед на министъра на отбраната № 164/23.03.2010 г. , то размерът
на БТВ, което следва да служи за база е 549 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 344,ал.1 ,т.1 от КТ:
Искът
е процесуално допустим. По същество е основателен.
Съществувалото
между страните трудово правоотношение е прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6
от КТ поради налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "
уволнение". Видно от мотивите на оспорваната заповед в нея е установено,
че за времето от 11.10.2017 година до 16.03.2018 година ищецът с бездействието
си е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на
чл.190,ал.1,т.3 от КТ на задължения вменени в длъжностната му характеристика,
изразяващи се в неизпълнение на възложената работа- чл.187,ал.1,т.3, пр.1 от КТ-
да стопанисва поверените му видове имущества, техника, апаратура и инвентар и
да води инвентарни книги- нарушение на т.5.4 от дл. характеристика- констатирано
е увреждане на имущество, техника, апаратура и инвентар; при възникване на
повреди и аварии да информира началника на сектора и да предприеме мерки за
отстраняването им- нарушение на т.5.5 от дл. характеристика; като материално-отговорно
лице оформя приходите и разходните документи, съхранява зачисленото му имущество
и носи материална отговорност за него -
събрани са данни за лошо стопанисване и не полагане на грижи за опазване на
имуществото; отговаря за правилното стопанисване и съхранение на сградния фонд
и движимото имущество на военния клуб- нарушение на т.7.4 от дл. характеристика,
изразяващо се в незаинтересованост по отношение на стопанисването и
съхранението на движимото имущество в помещенията. Второто нарушение описано в
заповедта е злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието-
чл.187, ал.1,т.8 от КТ, изразяващи се в липса на инициативност и отказ от
съдействие във взаимоотношенията с
военно-патриотичните организации, довели до цитираните оплаквания от тяхна
срана- нарушение на т.5.15 от дл. характеристика. Третото дисциплинарно
нарушение е увреждане на имуществото на работодателя -чл.187, ал.1, т.9 от КТ,
изразяващи се в несвоевременното отстраняване на повредите и непредприемането
на превантивни мерки за недопускането на по-големи щети по имуществото. В
оспорваната заповед е посочено, че за тези нарушения ищецът е наказван със
Заповед № 1208/17.08.2016 г. с наказание " забележка". Отразено е ,
че са изискани обяснения с писмо изх.№ 3245/26.02.2018 г. и такива са получени
и заведени с вх. № 287/1.03.2018 г. Следва да се отбележи, че в доказателствата
по делото тези обяснения на ищеца не са приложени. В заповедта е описано, че
ищецът отрича да не е изпълнявал вменените му задължения и доколкото ищецът не
оспорва да ги е дал, съдът приема, че обясненията са предоставени и заведени под горния
номер. Анализирайки представената
заповед досежно визираните в нея дисциплинарни нарушения, както и писмото на
изпълнителния директор, с което от ищеца се изискват писмени обяснения по
поставени четири въпроса, съдът счита, че работодателят не е спазил процедурата
по чл.193,ал.1 от КТ . Видно е, че работодателят е предоставил на ищеца срок до
17 часа на 1.03.2018 година да даде писмени обяснения по следните въпроси:
неизпълнение задълженията свързани с популяризиране и разширяване дейността на
военния клуб във Велико Търново; негативната оценка от ОС на "СОЗР г-л Владимир Даскалов" гр.В.Търново и
Дружеството "Военно инвалиди" В.Търново за съвместната им работа;
липса на доклади или информация за лошото състояние на хотелските стаи и
липсата на материали за освежаването им; липса на организация за извършване на
текущи ремонти на обзавеждането, оборудването и сградния фонд в хотелската част
и останалите части на клуба. Заповедта е основана на доклад изх.№ 321/
9.02.2018 година на началника на ТО Варна и протокол вх.№ 374 /16.03.2018 г. с
констатирани нередности при посещенията
на място от началник сектора К. в периода 11.10.2017 г.- 16.03.2018 г., както и
на писма от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и на председателя на
сдружението "Военно инвалид" К.Д.. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 190,ал.1,т.3 от КТ , вр. с чл.
187,ал.1,т.3 от КТ работодателят следва да
посочи три или повече нарушения на трудовата дисциплина, всяко от което
има проявление чрез своите обективни и субективни признаци в обективната действителност
и за всяко от които следва да са изискани и дадени писмени, или устни
обяснения. Системните нарушения на трудовата
дисциплина изразени в нарушения на чл.187,ал.1,т.3, пр.1,
чл.187,ал.1,т.8 и т.9 от КТ според работодателя са извършени в периода от
11.10.2017 година до 16.03.2018 година. Обясненията, които работодателят е
изискал е следвало да бъдат предоставени в срок до 17 часа на 1.03.2018 година,
което автоматично изключва от обхвата им нарушенията извършени за периода от
2.03.2018 година до 16.03.2018 година. За тях не са изискани обяснения
следователно заповедта в тази и част следва да бъде отменена като
незаконосъобразна само на процедурно основание, според чл.193,ал.2 от КТ. При
положение, че заповедта не е конкретизирана относно времевия порядък на
извършване на всяко едно от посочените нарушения, съдът е поставен в обективна
невъзможност да прецени кое от тях е осъществено в срока до 1.03.2018 година и
за което е спазена процедурата на чл.193,ал.1 от КТ, за да пристъпи към
следващата стъпка, именно да разгледа спора досежно тази част на уволнителната
заповед, по същество. Поради горното следва да се приеме, че е налице нарушение
на процедурата по чл.193,ал.1 от КТ и заповедта се явява незаконосъобразна само
на това основание. На следващо място, основателен е вторият довод за
незаконосъобразност на атакуваната заповед. Същата, макар да е обемна съдържа
нарушения на задължения разписани в длъжностната характеристика на ищеца,
подведени под разпоредбите на чл. 187,ал.1,т.3, пр.1, т. 8 и т.9 от КТ, без да
има каквато и да е конкретика по отношение на изпълнително деяние- действие/
бездействие, извършено /неизвършено от ищеца на определена дата / период, което
лишава съда от възможността да провери осъществен ли е фактическият състав на
нарушението на трудовата дисциплина, или не. Констатира се, че работодателят се
е позовал на доклад с изх.№ 321/9.02.2018 г. на началника на ТО -Варна относно
извършени нарушения и докладна записка изх.№ 529/19.03.2018 г. с приложен
протокол вх.№ 374/16.03.2018 г. , но тези документи не са представени от
ответника и съответно не са приобщени като доказателства по делото. Показанията
на св. К. сочат неизпълнение на задължения на ищеца на част от трудовите му
функции, но същите не могат да запълнят празнотите и да прецизират съдържанието
на заповедта относно мотивната и част, при спазване изискванията на чл.
195,ал.1 от КТ. Подобно на тези документи ответникът не е приобщил още при
депозиране отговора на исковата молба писмата от председателите на Съюза на
офицерите от запаса и резерва и Съюза на военноинвалидите, съдържащи вероятно
факти от обективната действителност, дали основание на работодателя да приеме ,
че ищецът е нарушил длъжностните си задължения при осъществяване на комуникацията с тези организации, което е
довело до значителни неудобства и притеснения за тях. Отделно от това следва да
се отбележи, че изложеното в процесната заповед бе опровергано с показанията на
св.П., който изрично подчерта, че в писмото си не е изразявал недоволство от
работата на ищеца, който винаги я е вършил стриктно, а е искал да се промени
организацията и да се внесат промени в нормативната база, която в този си вид
затруднява тяхната дейност. Задължителната съдебна практика на ВКС постановена
по реда на чл.290 от ГПК /вж. решение №201/17.3.2010 г. по гр.д.№38/2009 г. на
ВКС, ІV г.о., решение №260/22.7.2011 г. по гр.д.№793/2010 г. на ВКС, ІV г.о., /
приема, че разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда наличието на
задължителни реквизити в заповедта за
дисциплинарно наказание относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението,
вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се
налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити
е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал.1 КТ е императивна.
Непосочването на времето, когато е извършено всяко от нарушенията не може да се
санира нито с писмени, нито с гласни доказателства, стоящи вън от заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание и приобщени в хода на делото. Макар да не е
негова доказателствената тежест, ищецът е представил изготвени от него доклади
свързани именно с исканията от военно-патриотичните организации за предоставяне
на помещения, в които той е посочил състоянието и проблемите на сградния
фонд. Както правилно е изложил ищеца за
фактическото осъществяване на дейности по поддръжката отговаря друго длъжностно
лице, което видно от длъжностната характеристика на длъжността "главен
специалист", не е йерархично подчинено по вертикала на ищеца. В
заповедта е отбелязано, че въпреки наложеното наказание "забележка"
служителят е продължил да нарушава задълженията, за които е бил вече наказан
със Заповед № 1208/17.08.2016 г. , но същата, макар и необжалвана и влязла в
сила не би могла да бъде взета предвид при налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание , доколкото наложеното с нея наказание е заличено с
изтичането на едногодишния срок от налагането му на основание чл.197, ал.1 от КТ.
Що се отнася до оценката
"неприемливо изпълнение" в атестационния формуляр за 2017 година,
същата би могла да бъде взета предвид, ако самата тя е основание за
прекратяването на трудовото правоотношение. Отделно от това съдът намира
основателен доводът на ищеца относно обективността на атестацията с оглед
противоречието между незадоволителна оценка за свършената работа през 2017
година и получената парична награда през м. януари 2018 година в размер на 230 лева. Доводът на
ответника , че това е допълнително материално стимулиране потвърждава
констатациите на съда , тъй като е нелогично да се поощрява служител,
изпълняващ неприемливо своите задължения. От изложеното по-горе съдът счита, че
процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца на това основание, е незаконосъобразна
и следва да бъде отменена. Иска да бъде признато уволнението за незаконно
е основателен и следва да се уважи.
По
иска с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ- уважаването на главния иск за признаване
незаконност на извършеното уволнение предпоставя уважаване на обективно съединения
с него иск за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност "главен специалист" във Военен
клуб гр.Велико Търново, сектор "Военни клубове" към ТО Варна, ГД
"Военно -почивно дело и военни клубове", при ИА " Военни клубове
и военно-почивно дело" .
По
иска с правно основание чл. 344,ал.1,т. 3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ- при
уважаване на главния иск за отмяна на признатото за незаконно уволнение на ищеца
се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение в размер на БТВ, но за не повече от шест месеца. Ищецът е представил
писмени доказателства, видно от които след прекратяване на ТПО с ответника е
работил при друг работодател, считано от 14.05.2018 г. до 1.06.2018 г., при БТВ
от 600 лева, видно от трудовата му книжка. След тази дата ищецът е регистриран
като безработен в Агенция по заетостта , като от заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че БТВ на ищеца, служещо като
база за определяне на обезщетението е в размер на 669 лева. Ответникът заявява,
че в това възнаграждение са включени порционни пари от 120 лева, които не
влизат в размера на БТВ, на база на което се определя обезщетението и се позовава на приложена
Заповед на Министъра на отбраната от 2010 година. Ищецът навежда преклузия по отношение приемането
на цитираната заповед, която в действителност е налице, но въпреки това съдът счита
възражението на ответника за основателно. От приложения фиш за работна заплата
се установява, че порционът е в размер на 120 лева. Доколкото същият няма
характер на възнаграждение свързано с положения труд , а по своята същност е
социална придобивка, той не е елемент от трудовото възнаграждение , който
формира брутното трудово възнаграждение за определяне размера на обезщетенията
по чл.228 от КТ съгласно чл.17,ал.1 от НСОРЗ. Така базата, на която следва да
се изчисли дължимото обезщетение по реда на чл. 225,ал.1 от КТ е в размер на
549 лева. Ищецът е работил при друг работодател за периода 14.05.2018 г.
-1.06.2018 г., при договорено трудово възнаграждение от 600 лева, което е
по-високо от трудовото възнаграждение, на база на което следва да се изчисли
дължимото обезщетение. Поради горното обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение се дължи за период от пет месеца-така, както е претендирано
в исковата молба , но в размер от 2745 лева, до който размер иска е основателен
и доказан и следва да се уважи.За разликата до пълния претендиран размер от 3414
лева, именно за 669 лева, иска като неоснователен следва да се отхвърли. Следва да се присъди
законна лихва върху главницата от депозиране на иска до окончателното
изплащане.
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ върху
уважените искове в общ размер от 209,80 лева /по
50 лева за двата неоценяеми иска и 109,80 лева върху присъденото обезщетение/ , както и
сумата от 150 / сто и петдесет / лева
разноски за възнаграждение на вещо лице , заплатено от бюджета на съда, в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, ведно с 5 лева такса при
служебно издаване на изп. лист.
При
този изход на делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски възлизащи на 607,53 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената
част от исковите претенции , които
определени по правилата на чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП , вр. с чл.
23,т.1 от Наредба за заплащане на правната помощ и чл. 78,ал.3 от ГПК възлизат
на 20 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
уволнението на И.Д.Д. с ЕГН ********** ***
извършено със Заповед №504/23.04.2018 г. на изпълнителния
директор на ИА " Военни клубове и военно- почивно дело" , седалище и
адрес на управление гр. София, бул."Цар Освободител" № 7 с
идентификационен номер ********* на
основание чл. 330,ал.2,т.6 от КТ за
наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" за НЕЗАКОННО, а иска с
правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ
-за основателен .
ОТМЕНЯВА
Заповед № №504/23.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИА " Военни
клубове и военно- почивно дело", с която е наложено дисциплинарно
наказание "уволнение" и е прекратено трудовото правоотношение на И.Д.Д.
, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл..344,ал.1,т.2 от КТ И.Д.Д. с ЕГН ********** на заеманата
до уволнението длъжност – "главен
специалист" във Военен клуб гр.Велико Търново, сектор "Военни
клубове" към ТО Варна, ГД "Военно -почивно дело и военни
клубове", при ИА " Военни клубове и военно-почивно дело".
ОСЪЖДА на основание чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1
от КТ ИА " Военни клубове и военно -почивно дело" , седалище и адрес
на управление гр. София, бул."Цар Освободител" № 7 с идентификационен
номер ********* да заплати на И.Д.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 2745 / две
хиляди седемстотин четиридесет и пет/ лева главница, представляваща обезщетение
за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от пет месеца,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска -28.06.2018 г. до окончателното изплащане, като за
разликата от 669 / шестстотин шестдесет и девет лева/ до пълния претендиран
размер от 3414 /три хиляди четиристотин и четиринадесет/лева отхвърля иска,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
ИА " Военни клубове и военно- почивно дело" , седалище и адрес на
управление гр. София, бул."Цар Освободител" № 7 с идентификационен
номер ********* да заплати на И.Д.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 607,53 /
шестстотин и седем лева и 53 ст./ направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
И.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати
на ИА " Военни клубове и военно -почивно дело" , седалище и адрес на
управление гр. София, бул."Цар Освободител" № 7 с идентификационен
номер ********* сумата от 20 /двадесет/
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ИА " Военни клубове и военно -почивно
дело" , седалище и адрес на управление гр. София, бул."Цар
Освободител" № 7 с идентификационен номер ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Велико Търново сума в размер на 209,80 /двеста
и девет лева и 80 ст./ лева, представляваща
държавна такса за уважените обективно кумулативно съединени искови претенции и
сумата от 150 / сто и петдесет/ лева разноски за заплатено възнаграждение на
вещо лице, ведно с 5 /пет/лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико
Търново, чрез Районен съд Велико Търново
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: