№ 18
гр. Ямбол, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20212300100110 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба на М.К.Т. от гр.Ямбол
против ЗД „Бул Инс“ АД гр.София, с която се желае ответникът да бъде осъден да заплати
на ищцата сума в размер на 180 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя й С.С.Г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на смъртта му - ***** г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Твърденията са за това, че на
******* г. на път III-555 е настъпило ПТП с участието на л. а. „Ауди A3" с peг. № СО 2029
ВН, управляван от Г.Г.Т. и л. а. „Рено Меган" с peг. № У 7617 АК, управляван от С.С.Г., в
резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на последния. ПТП е
настъпило поради това, че Г.Г.Т. е нарушила правилата за движение по пътищата, като
поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубила контрол
върху управлението на автомобила, който навлязъл в лентата за насрещно движение и
ударил челно движещия се по нея л. а. „Рено Меган" с peг. № У 7617 АК, управляван от
С.Г., който починал на място. По образуваното по повод настъпилото събитие НОХД №
61/2020 г. по описа на Военен съд Сливен е постановена влязла в сила присъда, с която
Г.Г.Т. е призната за виновна за настъпване на процесното ПТП и причиняване на смърт по
непредпазливост на С.С.Г.. Ищцата М.Т. е била доведена дъщеря на починалия, като до
момента на неговата смърт те са поддържали изключително близки и топли отношения.
Макар ищцата да има друг биологичен баща и да не е осиновена от починалия С.Г.,
последният я е отгледал от невръстна възраст, като се е грижел за нея като за свой собствена
1
дъщеря, тъй като са били едно семейство и са живели под един покрив в отношения на обич,
разбирателство и взаимна подкрепа. Предвид това ищцата изживява изключително тежко
загубата на доведения си баща и към настоящия момент все още не може да приеме
случилото се. Цитирана е многобройна съдебна практика, включително и на СЕС, според
която и според националното законодателство и това на ЕС, следва да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя ЗД „Бул Инс" АД за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди в пълния им претендиран размер, без да се
прилага ограничаването на отговорността на застрахователя до сумата в размер на 5 000 лв.
за всяко увредено лице. На 19.03.2021 г. пред ЗД „Бул Инс" АД ищцата Т. е предявила
претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение, представила е
всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и
изплащане на обезщетение по основание и размер, но по образуваната щета № **********,
ответното дружество изразило становище, че няма законно основание за изплащане на
обезщетение, което довело до завеждане на настоящия иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД гр.София е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявеният иск за това, че ищцата не е дъщеря на починалия Г. и
не е материално легитимирана да получи обезщетение, а в случай, че се установи, че следва
да бъде присъдено същото се счита за прекомерно завишено. Оспорва се всяко едно
фактическо твърдение, касаещо взаимоотношенията между загиналия и ищцата, в това
число местоживеене, грижи, възпитание и т.н. Оспорва се наличието на описаните болки и
страдания, предвид липсата на каквито и да е доказателства, установяващи специална връзка
между починалия и ищцата.
Не се оспорват обстоятелствата относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за
процесният автомобил марка "Ауди А 3", с peг. № СО 2029 ВН към момента на ПТП;
обстоятелството, че на ******* г. на път III-555 в посока от гр.Ямбол към село Безмер е
настъпило ПТП с участие на посоченият автомобил собственост на Ц.С.Г., управляван от
Г.Г.Т., при което е причинена смъртта на С.С.Г.. Предвид влязлата в законна сила присъда,
ответникът не оспорва обстоятелството, че вина за настъпване на смъртта на С.С.Г. има
водача на автомобила, чиято застраховка "Гражданска отговорност" е при дружеството
ответник. Предвид това с доклада по делото съдът е приел за признати от ответника и
ненуждаещи се от доказване изброените обстоятелства.
В съдебно заседание, страните редовно призовани поддържат становищата си по
исковата молба и отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
Както бе изложено по-горе страните не спорят относно това, че на ******** г. е
настъпило процесното ПТП по вина на Г.Г.Т., при което е причинена смъртта на С.Г., както
и че виновния водач Т. има валидна застраховка ГО при ответния застраховател. За тези
обстоятелства свидетелстват и представените писмени доказателства: влязла в сила на
2
5.08.2021 г. присъда № 8/1.10.2020 г., ведно с мотивите към нея по НОХД № 61/2020 г. на
ВС Сливен, решение № 8/11.03.2021 г. по ВНОХД № 43/2021 г. на Военно-апелативен съд;
решение № 60110/5.08.2021 г. по к.н.д.№ 482/2021 г. на ВКС; протоколи за оглед на
местопроизшествие, ведно със скици и фотоалбуми, както и електронна справка за сключена
застраховка ГО към 4.12.2019 г. за лекия автомобил, управляван от Т..
От представеното с исковата молба удостоверение за наследници № ГС/02-
009715/9.12.2019 г. за починалия Г. е видно, че същият е със законни наследници преживяла
съпруга Р.С.Г. и син С.С.Г., а съгласно удостоверение за родствени връзки № ГС/02-
002173/22.03.2021 г. баща на ищцата М.К.Т. е К.А.К., Р.Г. е нейна майка, С.Г. е неин
едноутробен брат. Относно семейното положение на ищцата, ответникът е представил
удостоверение за сключен граждански брак-дубликат от 3.11.2021 г., видно от което М.Т. и
А.Т. са сключили брак на 16.03.2006 г. От служебно направената от съда справка в НБД се
установява, че този брак е втори за Т..
Със заявление за заплащане на застрахователно обезщетение от 19.03.2021 г. Т. е
поискала от ЗД „Бул Инс“ АД да й заплати за претърпените от смъртта на С.Г.
неимуществени вреди в размер 250 000 лв. С писмо от 24.03.2021 г. застрахователят е
уведомил Т., че няма основание да бъде удовлетворена претенцията й, тъй като не са
установени особено близки взаимоотношения с починалия и действително претърпени от
смъртта вреди.
За установяване на причинените на ищцата страдания от смъртта на С.Г., по нейно
искане бяха събрани гласни доказателства в лицето на свидетелите Р.С.Г. и В. П. Д..
Свидетелката Г. е майка на ищцата и заявява, че след като се развела с първия си съпруг,
биологичния баща на М., се събрали с настоящия й съпруг С.Г.. Г. приел дъщеря й М., която
тогава била на 5-6 години. Водел я на дом, вземал я, грижел се за нея като роден баща. През
цялото време докато порасне М., Г. се е грижел за нея и я изгледал – на училище я водел, с
желание й направил бал, сватба, кръщенета на децата й. Имал я като родно дете, никога с
нищо не я отделил от сина им. Цял живот са били в много добри отношенията им. М. се
обръщала към него с "татко", тя го имала за свой баща. С. е помагал на М. финансово, той се
грижел за цялото семейство до момента, в който починал. За децата на М. С. също много
помагал, винаги са били заедно, живели са заедно. След като М. се омъжила продължили да
са в много близки отношения. Въпреки, че свидетелката и С. били в чужбина пак са им
помагали по всякакъв начин. В чужбина работили 12-13 години първо в Г., след това в А. -
шест години. В този период по една-две години са се връщали в България. Докато били в
чужбина, М. е ходила на гости с децата. Почти всеки ден се чували, не са губили връзката
помежду си. През отпуските били заедно, идвали са си в България. Смъртта на С. се
отразила зле на всички. М. много трудно изживяла смъртта му. Първо на нея са се обадили.
Преди да загине съпруга й, от 2017 г. били в България. В Г. заминали още през 1998 г., М.
сключила първия си брак през 1997 г. Втория брак със съпруга си А.Т., М. сключила може
би през 2012 г.
Свидетелката В.Д. се познава с М. от 2008 г., приятелки са, в един блок живеехме. От
3
когато се познават, свидетелката твърди, че семейството на М. са в много добри
взаимоотношения със семейството на С.. Живеели в близки блокове. След като се прибрали
от Г. С. и Р., малко след 2008 г., си наели квартира в съседство. След около година заминали
за А.. Помагали за децата и били поС.но заедно. М. и С. били в чудесни отношения, като
свидетелката от началото не знаела, че нямат биологична връзка, научила впоследствие. Във
финансов аспект С. много помагал на семейството на М., изпращали поС.но подаръци и
всичко, което се изисква от един баща към детето си. Докато били в чужбина поддържали
връзка всеки ден по скайп, по телефон. Последно свидетелката не знае кога се завърнали
родителите на М. от чужбина. Виждала ги е в село Безмер, три-четири пъти са се събирали
заедно. М. след като разбрала за смъртта на баща си била много потисната, почти не
излизала от вкъщи, изпаднала в някаква депресия и много трудно понесла смъртта на баща
си С..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ. Съдът намира искът за
допустим, а разгледан по същество за основателен, но не в пълен размер.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1 КЗ лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура.
С разпоредбата на чл.432 от КЗ е признато право на увреденото лице, спрямо което
застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от
ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение,
както и това да стане след като вече е отправена претенция до застрахователя. Не са спорни
въпросите относно това, че отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана, тъй
като към момента на увреждането е съществувало валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
прекия причинител на вредата и застрахователя, както и че Т. вече е предявила претенциите
си пред застрахователя, но й е било отказано плащане на застрахователно обезщетение.
Налице са и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена щета, тази
щета да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената щета. Водачът на
застрахования автомобил Г.Г.Т., реализирала процесното ПТП, е призната за виновна и
осъдена с влязла в сила присъда за това, че на 04.12.2019 г., около 08:00 ч., при управление
на лек автомобил „Ауди A3" ДК №СО2029ВН, собственост на гражданското лице Ц.С.Г.,
4
движейки се по път III-555 от гр.Ямбол в посока с.Безмер и в.ф.26030 - Безмер нарушила
правилата за движение по Закона за движението по пътищата, както следва: чл.8, ал.1, чл.16,
ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.44, ал.1, като не изпълнила свои задължения, навлязла с
управлявания от нея лек автомобил в насрещната лента за движение и се ударила в
движещия се в насрещната лента за движение по посока гр.Ямбол лек автомобил марка
„Рено", модел „Меган" с ДК №У7617АК, управляван от лицето С.С.Г., ЕГН ********** от
гр. Ямбол и вследствие на това по непредпазливост е причинила смъртта му - престъпление
по чл.343, ал.1, б.„в", алт.1, вр. чл.342, ал.1, алт.3 и чл.54 от НК. поради което и на
основание чл.300 ГПК, гражданският съд е обвързан от присъдата относно авторството,
противоправността на деянието и вината на дееца, като в настоящото производство следва
да се докажат единствено вредите, техния вид и размер и че са настъпили в причинна връзка
от деликта.
Спорното в случая е дали ищцата Т., която няма наследствено качество по отношение
на загиналия в ПТП С.Г. /тъй като не е неин биологичен баща и не я е осиновил/, е
легитимирана да претендира застрахователно обезщетение поради неговата смърт. С
Постановление № 5/24.11.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и на отглежданото, но неосиновено дете при
установяване на съществували между детето и починалия житейски отношения, които са
напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете. Според същото
постановление признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на
отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало
връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за
предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. Кръгът на
лицата материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък е разширен с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС като са добавени и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Въз основа на цитираната практика на ВС и впоследствие на ВКС, съдът приема, че
ищцата М.Т. е от лицата, които имат право да бъдат обезщетени в качеството си на дете,
отгледано, но не осиновено от починалия при ПТП С.Г.. Изградената между Т. и Г. връзка,
съдът преценя като такава между родител и дете, в който смисъл са свидетелските показания
по делото. Майката на ищцата Р.Г. свидетелства за това, че когато се омъжила за С.Г., М. е
била на 5-6 години и той реално я е отгледал като родна дъщеря заедно с по-късно родилия
се техен общ син. Другата свидетелка, близка приятелка на ищцата заяви, че в началото на
познанството им дори не е разбрала, че М. и С. нямали биологична връзка предвид
отношенията им, на които е ставала свидетел. Връзката им не е прекъсвала в годините,
независимо от това, че родителите й са живели почти 20 години извън страната – те са се
5
прибирали в България, тя им е ходила на гости с децата, контактували са почти всеки ден по
скайп и телефон. От събраните гласни доказателства, съдът приема, че е установена особено
близка връзка между ищцата и починалия, както и че в резултат на смъртта на С.Г. при
ПТП, ищцата е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на много
близък човек.
В чл.52 ЗЗД е предвидено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и
тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и
страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане
на критерия за „справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени
вреди, съдът се съобрази с характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца болки и страдания, в резултат смъртта на С.Г.. Установени бяха от
свидетелските показания близки отношенията между ищцата и починалия, това, че
последния е бил морална и финансова опора семейството си, включително и семейството на
ищцата. Възприетия от съда характер на отношенията между Т. и Г. не се разколебават от
свидетелските показания на Р.Г. за това, че същата е майка на ищцата и е заинтересована,
както и че е сгрешила годината, в която дъщеря й е сключила втория си брак. Тези
показания не са единствени, а си кореспондират с другите показания събрани от
свидетелката Д. и въз основа на тях съдът приема за установена близката и силна връзка
аналогична на тази между рожден родител и дете.
Преценяйки изложените обстоятелства, съдът счита, че справедливият размер за
репариране на претърпените от ищцата болки и страдания от смъртта на С.Г. следва да е
50 000 лв. Действително Т. е загубила близък човек, на когото е разчитала морално и
финансово, но предвид нейната възраст, това, че е създала свое собствено семейство, както
и че все пак има жив биологичен баща, водят до извода размерът на застрахователното
обезщетение да е 50 000 лв., а над този размер до претендирания от 180 000 лв. искът като
неоснователен следва да се отхвърли.
Претенцията относно присъждане на мораторна лихва също е основателна предвид
акцесорният й характер към главния иск и неговото уважаване. В чл.429, ал.3 от КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от
датите е най-ранна. В такъв случай законната лихва следва да бъде присъдена, считано от
6
19.03.3021 г. – от датата на предявяване на застрахователната претенция пред
застрахователя, а не от датата на смъртта на Г. – 4.12.2019 г. Следователно претенцията на
ищцата за заплащане от застрахователя на обезщетение за забава за периода от 04.12.2019 г.
до 18.03.2021 г. е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При изхода на делото съдът намира за основателно искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата на основание
чл.38, ал.2 ЗА, тъй като същата е защитавана от адв. Б.З. безплатно, в хипотезата на чл.38,
ал.1, т.2 ЗА. При това положение и на основание чл.38, ал.2 ЗА на същата, за осъществената
защита в настоящата инстанция, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
определено в съответствие изхода на производството (частично уважаване на предявения
иск) и съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. или да й се присъди сума в
размер на 1425 лв., която сума ответника да бъде осъден да й заплати.
На ответника също следва да бъдат присъдени разноски, тъй като е направил такова
искане и като се има предвид, че такива са направени в размер на 6240 лв. - възнаграждение
за адвокат с включен ДДС. Съразмерно с отхвърлената част от иска, в съответствие с
правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъде присъдена сума за разноски в
размер на 4506,66 лв. Ответникът също така следва да бъде осъден да заплати ДТ за
разгледания иск в размер 2000 лв., тъй като ищцата на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК е
освободена от заплащане на ДТ.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Джеймс Баучер" № 87 да заплати на М.К.Т., ЕГН ********** от гр.*****,
Ж.К. ****************, на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на С.С.Г., настъпила в резултат на ПТП от 04.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2021 г. до окончателното плащане, като
исковете за разликата над уважения размер главница от 50 000 лв. до претендирания размер
180 000 лв., както и за заплащане от застрахователя на обезщетение за забава за периода от
04.12.2019 г. до 18.03.2021 г., като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл.38 ал.2 от
ЗА на адв.Б.З., с адрес на дейността: гр.София, ул."Иван Денкоглу" №7, ет.5, ап.9 сумата
1425 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.5
от Наредба № 1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА М.К.Т., ЕГН ********** на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 4506,66 лв.
7
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Окръжен съд-Ямбол сумата от 2000 лв., представляваща
дължимата държавна такса върху уважения размер на иска, както и държавна такса 5 лв. при
служебното издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
8